Решение № 14999 от 02.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14999 гр. София, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110164445 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. К. Г. за сумата 331,43 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „В. 1“, бл.*** аб.

№295395, ведно със законна лихва за период от 10.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата 59,47 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2020г. до 22.06.2023г., сумата от 28,30 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 10.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 5,81 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 38410/2023г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че не е доказано качеството й на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва реална доставка на ТЕ в процесния имот на претендираната стойност. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца за вземането за цена за предоставена услуга дялово разпределение. Позовава се на решение № 4777/13.04.2018г. на ВАС по адм. дело № 1372/2016г., с което занапред е отменена формулата за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на ЕС.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетите по делото доказателства – договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл.9а от Указа за създаване на жилищен фонд МНО № 67, том XXXI от 25.02.1993г. (л.163) и удостоверение за идентичност от Столична община, район „В.“ (л.18), се установява, че процесният имот е придобит от ответницата. По делото няма данни и твърдения след придобиване на собствеността върху имота ответницата да се е разпореждала със същия или на друго основание да е загубила собствеността си върху същия. При това съдът приема, че през процесния период ответницата е имала качеството на клиент на ТЕ за битови нужди спрямо процесния имот.

Неоснователно се възразява, че за възникване на договорно правоотношение с клиент на ТЕ за битови нужди е необходимо сключване на писмен договор с топлопреносното дружество. Правната уредба в Закона за енергетиката уредба не предвижда такова условие за възникване на договорното правоотношение между страните, като обуславящо е единствено правото на собственост или вещно право на ползване върху имота – арг. чл.153 ЗЕ. Нормите на чл.146, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.146б ЗЕ, на които се позовава ответната страна, предвиждащи сключване на писмен договор между доставчик на топлинна енергия и клиент на топлинна енергия, не намират приложение в случая, защото ищецът е топлопреносно предприятие, а не доставчик на топлинна енергия по смисъла на чл.149а, ал.2 ЗЕ, чийто статут за пръв път е предвиден с изменението на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006г. Ищецът като топлопреносно предприятие експлоатира топлопреносната мрежа (чл.129, ал.1 ЗЕ) и има задължение да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа (чл.130, т.1 ЗЕ). Доставчикът на топлинна енергия е лице, което по решение на етажните собственици продава топлинна енергия на клиенти на ТЕ в сграда – етажна собственост, като сключва писмен договор с топлопреносното предприятие - чл.149а, ал.1 и ал.2, чл.149, ал.1, т.5 ЗЕ и чл.40 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.).

В случая снабдяването на клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ищеца – топлопреносно предприятие, а не от доставчик на ТЕ по смисъла на чл.149а. ал.2 ЗЕ, арг. чл.37 от от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), поради което в случая за топлоснабдяването не е необходимо сключване на писмен договор с клиентите в сграда - етажна собственост.

Уредбата в ЗЕ – чл.153 ЗЕ, относно това, че договорно правоотношение между клиент на ТЕ и топлопреносното дружество възниква без писмен договор е специална и изключва общата уредба на договорните правоотношения по ЗЗД. Общите условия по договора за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди влизат в сила след изтичане на 30 дни от публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане – чл.150, ал.2 ЗЕ, която норма също е специална и не намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид потребителски договори – чл.147а ЗЗП. Правото на Европейския съюз не предвижда забрана за уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и топлопреносното предприятие, т.е. без изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на придобиване на вещни права (на собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (чл.3, пар.5) не засяга националното общо договорно право като 2 правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в съображение 14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност при липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване за писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в решение по преюдициално запитване на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17, което решение е задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК.

От изложеното следва, че през процесния период страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е начислявана и не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, защото радиаторите в имота са били затапени/демонтирани. Щрангът за топла вода е затапен. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 234,02 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 232 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 2,02 лева.

Ирелевантно е позоваването на решение от 13.04.2018г. по адм.д. № 1372/2016г. по описа на ВАС, с което е отменена формулата за дяловото разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост. През процесния период е приложима Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г., а цитираното решение на ВАС се отнася до отмяна на разпоредби от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).

Не се твърди и не установява плащане на претендираните задължения.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за 3 плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.