Решение № 1181 от 08.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100900155 по описа за 2025 година

С исковата молба и след допуснато намаляване на исковите претенции ищецът „МТК Гроуп“ ООД е предявил обективно съединени частични искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Столична община, за част от неплатен остатък от възнаграждение за извършен обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии с

№

12,18,20,21/22,23,24/24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119, дължимо на основание договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за периода м. януари – м.юни 2022 г. и обезщетение за забавеното плащане на претендираните главници за период на забава 15.02.2022 г. - 23.01.2025 г., а именно: за м. януари 2022 г. претендира 49753,97 лв. от общо дължими още 1243849,10 лв. с ДДС, и обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 18002,52 лв. за период на забава 15.02.2022 г. – 23.01.2025 г., за м. февруари 2022 г. да претендира 45968,66 лв. от общо неплатени 1149216,52 лв., обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 16275,36 лв. за период на забава 15.03.2022 г. – 23.01.2025 г., за м. март 2022 г. претендира 50788,68 лв. от общо 1410796,78 лв. и обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 17544,55 лв. за период на забава 15.04.2022 г. – 23.01.2025 г., за м. април 2022 г. претендира 47711,88 лв. от общо неплатени 1325329,95 лв., както и обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 16084,10 лв. за период на забава 15.05.2022 г. – 23.01.2025 г., за м.

1 май 2022 г. претендира 48638,10 лв. от общо неплатени 1351058,44 лв., както и обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 15977,50 лв. за период на забава 15.06.2022 г. – 23.01.2025 г. и за м. юни 2022 г. претендира 48309,06 лв. от общо неплатени 1341928,41 лв., както и обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 15466,84 лв. за период на забава 15.07.2022 г. – 23.01.2025 г. Претендират се законната лихва от датата на исковата молба 24.01.2025 г. и разноските по делото.

С исковата молба ищецът „МТК Гроуп“ ООД твърди, че на 02.12.2016 г. е сключило договор за обществен превоз на пътници за срок от 8 години, като в договора е уговорено възнаграждение от 3 лв. на километър без ДДС, платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-то число на текущия месец, а остатъка в срок до 14 –то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег. Същевременно страните уговорили в чл. 5, ал. 4 от договора промяна на цената в две хипотези, които според ищеца с алтернативни, като ищецът се позовава на хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора, съгласно която уговорка при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цените към датата на подписване на договора, страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението, а при непостигане на съгласие се прилагат последиците, уговорените в чл. 5, ал. 4, т. 2 и възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5 %. Твърди, че превозът е осъществяван с нови автобуси, използващи за гориво природен газ /метан/, а данните на НСИ относно цените на природния газ за крайни небитови потребители, които се събират за шестмесечие, сочат при съпоставката за последното шестмесечие на 2016 г., когато е сключен договора и първотоо шестмесечие на 2022 г., в което попадат месеците, за които се търси възнаграждение, че цените на природния газ са се повишили 5,06 пъти, т.е. с 506 %. Ищецът е предложил на ответника да проведат преговори относно промяна на цената, но ответникът не реагирал, поради което ищецът счита, че следва да се приложи клаузата относно увеличение н възнаграждението по чл. 5, ал. 4, т. 2, изр.последно, която тълкува в смисъл, че всяко увеличение с 20 % на разходите за гориво води до увеличение на възнаграждението с 2,5 %, съответно увеличението с 506 % на тези разходи обуславя увеличение на възнаграждението с 25 % до 4,875 лв. без ДДС, съответно 5,85 лв. с ДДС. Макар и да не е издавал фактури 2 с увеличения размер на възнаграждението, счита, че то му се дължи според уговорката относно начина на плащане, като предявява претенциите като частични за частта от възнаграждението, съответстваща на „първите 2,5 %“, която част, съгласно молбата му за изменение, депозирана в открито съдебно заседание на 08.0.2025г. представлява увеличение от 0,09 лв. за километър пробег с включен ДДС.

Ответникът оспорва исковете, като не оспорва сключването на договора за обществен превоз на пътници с твърдяното от ищеца съдържание, включително относно съдържанието на клаузата на чл. 5, но счита, че уговорката следва да се тълкува в различен смисъл, а именно, че относим към сравнението за увеличение на цените на ГСМ е на първо място не моментът на сключване на договора, а моментът на влизането му в сила – 26.07.2017 г. На следващо място, оспорва да е предвидено автоматично увеличение на цените, а същото е предпоставено от две кумулативни предпоставки, а именно провеждане на преговори и непостигане на съгласие за промяна, като преговори не са провеждани, а за периода, за който се претендира възнаграждението по делото, дори не е отправяно и предложение за такива.

Поддържа, че тълкуване на клаузата на чл. 5 в смисъла, предложен от ищеца, обуславя нейната нищожност, тъй като съдържа несъществуващ критерий относно промяна на цената, а именно статистически данни на НСИ относно цените на ГСМ, а НСИ не поддържа статистика за цени на смазочни материали, а само относно цената на природния газ и то за шестмесечен период, който е неадекватен на договора между страните, който предвижда месечно заплащане на възнаграждението. На следващо място счита тълкуване в смисъл че изменението в инфлацията и цените на ГСМ са отделни и кумулативни основания за промяна в цените, също обуславя нищожност поради нарушение на добрите нрави, тъй като при определянето на инфлацията се съобразяват и цените на горивата и всички останали стоки, като счита двете възможности за алтернативни и поддържа, че по споразумение цената е увеличена във връзка с увеличение на инфлацията.

Евентуално счита, че ако се приеме, че договорът предвижда отделно и кумулативно основание за повишение на цената във връзка с повишение на цените на горивата и смазочните материали, то съпоставката между дължимата на това основание цена следва да се извърши не с първоначалната, а с увеличената в резултат на инфлация цена, каквато твърди да е платил 3 съответно в размер на 3,9582 лв. с ДДС за м. януари 2022 г., 3,9906 лв. с ДДС за м. февруари 2022 г., 4,0392 лв. с ДДС за м. март, 4,0932 лв. с ДДС за м. април 2022г., 4,122 лв. с ДДС за м. май 2022 г. и 4,1418 лв. с ДДС за м.юни 2022 г. Сочи, че дори и да се възприеме изцяло тезата на ищеца, то изчислението на увеличението с ДДС в исковата молба е невярно, като увеличение с 2,5 % на първоначалната цена води до увеличение от 0,09 лв. с ДДС на километър пробег, респективно до обща разлика от 242641,91 лв. с ДДС, а не както претендира ищеца. Оспорва претенциите за лихва за забава, тъй като не са издадени фактури за претендираните части от възнаграждението, както и че законна лихва се дължи върху претендираните части от сумите, които представляват ДДС. Евентуално възразява за погасяване по давност на вземанията за м. януари 2022 г.

Ищецът оспорва отговора, като поддържа, че при определянето на инфлационния индекс не се включват цени на стоки и услуги, които не са за лично потребление, оспорва възражението за давност, като сочи същата да тече по отношение на възнаграждението за януари от 15.02.2022 г., от която дата до подаване на исковата молба не са изтекли 3 години. Оспорва възражението за нищожност на клаузата по чл. 5, ал. 4, като поддържа доводите си относно тълкуването й.

С допълнителния отговор ответникът поддържа доводите си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По исковете за заплащане на неплатена цена по договора, обезщетение за забавено плащане в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договори за превоз с твърдяното съдържание, както и изпълнение на собствените си задължения за осъществяване на обществен превоз по всяка от двете автобусни линии с определен пробег, твърденията си за промяна в цените в цените на горивото и смазочните материали с повече от 20 %.

При установяване на горното, ответникът Столична община следва да докаже погасяването на задължението си чрез плащане в уговорените срокове, включително плащане на по-висок размер от първоначално уговорената цена, отчитащо инфлационния индекс, което плащане е отразено в издадените от ищеца месечни фактури.

4

Не са спорни, съответно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните са възникнали облигационни правоотношения въз основа на договора за обществен превоз на пътници, че използваните от ищеца автобуси използват за гориво метан, както и осъществените от тези автобуси по договорените линии километри пробег да са съответни на посочените от ищеца в издадените от него фактури за месеците януари – юни 2022 г., както и че ищецът е получил плащане по тези фактури.

С договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. Столична община е възложила на ответника МТК Гроуп ООД извършването на обществен превоз на пътниците по основни градски автобусни линии с №

12,18,20,21/22,23,24/24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119 за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, като договорът влиза в сила от датата на представяне на оригинал на определението за прекратяване на адм.д. № 11168/2021 г. на АССГ, каквото определение съгласно представеното с исковата молба съдебно удостоверение е постановено на 05.10.2026г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора Столична община заплаща на МТК Гроуп АД за извършения обществен превоз цена в размер на 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминат пробег, като възнаграждението е платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-то число на текущия месец, а остатъка в срок до 14 – то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег.

В чл. 5, ал. 4 страните уговорили, че цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на договора, се променя, когато от датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в размер на повече от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо месеца на подписване на договора /чл.5, т.1/, когато настъпи промяна в „цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор /чл. 5, т. 2/. В чл. 5, т. 2 относно основанието за изменение на цената поради повишаване на цените на ГМС е посочено, че при настъпване на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % 5 спрямо уговорената цена по договора, като при непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 %. В т. 3 на чл. 5 е предвидено, че при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки /т.1 и 2 на чл. 5, ал. 4/, всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали, като при непостигане на съгласие в преговорите се прилагат последиците в т.1 и т.2.

Спорът между страните е относно действителността на клаузите по чл.

5, ал. 4, както и относно тяхното тълкуване.

Въз основа на съдържанието на клаузите, при буквалното им и логическо тълкуване и в частност въз основа на изричния текст в чл. 5, ал. 4, т.