Решение № 1205 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300500502 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

С Решение №213 от 15.01.2026 г., постановено по гр. д. №6956/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. с. е признато за установено в отношенията между страните, че Г. Г. Т., с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:

115016602, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 178,93 лева (равняваща се на 91,49 евро), представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за битово – гореща вода и цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.01.2024 г. за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14,35 лева (равняваща се на 7,34 евро), представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2022 г.

– 01.12.2024 г., като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на главницата за разликата над присъдената сума в размер на 178,93 лева (равняваща се на 91,49 евро), до пълния размер от 237,95 лева (равняващи се на 121,66 евро), представляваща стойността на доставена топлинна енергия за сградна инсталация, и обезщетението за забава за разликата над сумата в размер на 14,35 лева (равняваща се на 7,34 евро) до пълния претендиран размер от 37,74 лева (равняваща се на 19,30 евро), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10338 от 03.12.2024 г. по ч. гр. д. № 20852 по описа за 2024 г. на Районен съд-Пловдив.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 чрез пълномощника юрисконсулт В. Б. против Решение №213 от 15.01.2026 г., постановено по гр. д. №6956/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. с., в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу ответницата Г. Г. Т. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за разликата над сумата от 178,93 лева (равняваща се на 91,49 евро) до размера на 1 сумата от 237,95 лева (равняващи се на 121,66 евро) от главницата, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за сградна инсталация и за разликата над сумата от 14,35 лева (равняваща се на 7,34 евро) до размера на сумата 37,74 лева (равняваща се на 19,30 евро), представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2022 г. – 01.12.2024 г.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстнационното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат подробни доводи. Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, обосноващи отхвърляне на предявения иск за стойността на доставена топлинна енергия за сградна инсталация. Счита, че количеството на доставената топлинна енергия за сградна инсталация е правилно определено. Във въззивната жалба се поддържа, че в постановеното Решение на СЕС от 23.10.2025 по дело С-760/23 е прието, че е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент. Излага, че за т.

6.1.1 от методиката СЕС посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Жалбоподателят сочи, че по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда - етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката, респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия. Жалбоподателят поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия, като нейното количество и стойност са определени коректно - в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Сочи, че по делото няма данни, ответникът да е заявила надлежно възраженията си срещу разпределението и начислението ма топлинната енергия, съгласно чл. 34, ал. 3 от ОУ в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70а, ал. 4 НТ. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение в обжалваната част и уважаване изцяло на исковите претенции. Претендират се направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. Г. Т., с ЕГН ********** чрез назначения особен представител – адв.

А. Б., АК-Пловдив. В откритото съдебно заседание по делото особеният представител – адв.

А. Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде потвърдено решението в обжалваните части.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД в писмена молба изразява становище за дължимост от ответницата на претендираната от ищеца сума за сградна инсталация.

Решението в частта, с която са уважени предявените установителни искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в оспорената част. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителните искове по реда на чл. 422 от ГПК – производството е образувано по подадена в срока по чл. 415 ГПК искова молба за установяване вземането на ищеца по Заповед №10338/03.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№20852/2024 г. на РС-Пловдив на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част, като съдът се произнесе по правния спор 2 между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Г. Г. Т. за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 237,95 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за битово-гореща вода, топлинна енергия и сградна инсталация, за периода 01.05.2022 г. – 31.01.2024 г. за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 37,74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2022 г. – 01.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10338 от 03.12.2024 г. по ч. гр. д. № 20852 по описа за 2024 г. на Районен съд-Пловдив.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив, като продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Ищецът сочи, че ответницата като собственик на топлоснабдения имот, посочен по-горе, има качеството на клиент на топлинна енергия и е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася, а при неизпълнение в срок и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В исковата молба се посочва, че дружеството е доставило до сградата, в която се твърди че ответницата притежава недвижим имот топлинна енергия. Търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, „Нелбо“ АД е разпределил за имота на ответницата топлинна енергия за битово-гореща вода, сградна инсталация и услуга за разпределение за периода 01.05.2022 г. – 31.01.2024 г. в размер на 237,95 лева, както и обезщетение за забава в размер на 37,74 лева за периода 02.07.2022 г. – 01.12.2024 г. Ищецът посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20852 по описа за 2024 г. на Районен съд-Пловдив, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Предвид изложеното предявява исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответницата Г. Т. – адв. А. Б., с който се изразява становище, че липса на яснота за какво е разпределена топлинната енергия. С отговора на исковата молба искът се оспорва по основание, като се навеждат съображения, че липсват доказателства ответницата да е собственик на процесния обект.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел, че ответницата се явява носител на правото на собственост върху процесния обект и като клиент на топлинна енергия, тя е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

Достигнал е до извода, че предявената искова претенция за заплащане на стойността на топлинна енергия се явява основателна до размер на 178,93 лева. По отношение на разликата над посочената сума до пълния претендиран размер на 237,95 лева, а именно: сумата в размер на 59,02 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за сградна инсталация, първоинстанционният съд е счел, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционният съд е посочил, че размерът за законната лихва върху уважената от него сума за главница за периода 02.07.2022 г. – 01.12.2024 г. възлиза на 14,35 лв. Предвид това съдът е уважил на установителния иск за заплащане на мораторната лихва до размера от 14,35 лв. и го е отхвърлил за разликата над него до претендирания размер от 37,74 лв.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е имала открита партида при ищцовото топлофикационно дружество за процесния обект видно от заявление за услуга – смяна на клиент на топлофициран обект, декларация за започване на продажба на топлинна енергия, подписани лично от ответницата и приложеното към тях удостоверение за наследници на Г.С.Т., издадено на 06.03.2019 г. от Община Пловдив /л.133-136 от гр.д.№6956/25 г. на ПдРС/.