Определение № 1973 от 01.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1973 гр. София, 01.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20268002900667 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД против решение № 641/16.12.2025г. по в.т.д. № 236/2025г. по описа на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на решение № 1766/20.12.2024 г. по т. д. № 630/2024г. на Софийски градски съд: 1/ е отхвърлен предявеният от касатора срещу Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД, за връщане на платени без основание от „Енерджи Инвестмънт„ЕООД, в качеството му на производител на електрическа енергия от МВЕЦ „Средногорци“, на Фонда , целеви вноски за 2022г., в размер на 41 909,86 лева, поради извършено прихващане с дължими от дружеството към Фонда суми, изплатени от Фонда по силата на сключен с „Енерджи Инвестмънт„АД / понастоящем „Енерджи Инвестмънт „ ЕООД договор за компенсиране с премии - ВЕИ-343/23.08.2019г., установен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; 2/ „Енерджи Инвестмънт „ ЕООД е осъдено да заплати на Фонда, по предявен от същия насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 35 494,98 лева - платени без основание премии за периода м. ноември 2019г. - м. юни 2021г. по нищожния договор, ведно с мораторната лихва за забава, считано от 08.05.2024г. върху тази сума до окончателното й изплащане. Насрещните искове на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са отхвърлени – с правно основание чл. 55, ал.1,пр първо ЗЗД - за разликата до пълния предявен размер от 77 404,84 лева, поради извършеното прихващане с дължимите от Фонда суми по главния иск - платени без основание целеви вноски за 2022г., предвид което прихващане е отхвърлен иска на дружеството, а насрещния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като 1 постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът е прогласил нищожността на договора за компенсиране с премии, в диспозитива на решението, без да е бил сезирал с такъв иск. Счита, че при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът може да обсъжда действителността на правното основание, като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, но тази преценка не следва да се материализира в самостоятелен диспозитив, който установява нищожността със сила на присъдено нещо. Според него и с оглед на изложеното в тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане, тъй като това процесуално нарушение е довело до накърняване правото на защита на страната. Ответникът изрично е заявил, че не предявява отделен иск за прогласяване на нищожност на договора, тъй като няма правен интерес от това, предвид прекратяването му. В евентуалност касаторът сочи, че дори да се счете сезиран със самостоятелен иск за прогласяване нищожност на договора, въззивният съд е следвало да уведоми страните, че ще разгледа въпроса за нищожността и че могат да не бъдат зачетени правните последици на сделката или отделни нейни клаузи. Според касатора, въззивният съд неправилно разрешава и материалноправния въпрос относно това, дали сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно инсталирана мощност, представлява противоречие със закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пред. първо ЗЗД. Липсата на нормативна предпоставка за достъп до определен компенсационен механизъм според страната не води до нищожност поради противоречие със закона .Твърди се , че в случая въззивният съд е преценявал валидността на договора не според форма и съдържание, а въз основа на стоящи извън него факти и правоотношения, които не са въведени своевременно, в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК. Позовава се и на необсъден от съда факт: че в Допълнителното споразумение № 1 към договора за компенсация с премии – за прекратяването му по взаимно съгласие, считано от 19.09.2022 г., страните изрично са признали за уредени финансовите си взаимоотношения към датата на прекратяването и нямат претенции една към друга във връзка с изпълнението на договора, отделно от това че по този начин са потвърдили действителността на обвързващото ги правоотношение. Касаторът намира недопустимо години след сключване и изпълнение на договора , Фондът да въвежда пороци на сделката до степен на нищожност, тъй като подобно поведение противоречи на принципите на правната сигурност, и добросъвестността и стабилността на гражданския оборот.

Касаторът твърди, че съдът е извършил неправилно съдебно компенсиране между вземането му за връщане на недължимо платени целеви вноски и вземането на Фонда, като е приложил неправилно материалния закон, игнорирайки публичноправния характер на целевите вноски и специалния режим, установен за тяхното събиране и погасяване. Според него, 2 задължението за целеви вноски по § 8 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022г. възниква пряко от закона и той изрично предвижда тяхното администриране и събиране по реда на ДОПК, което ги квалифицира като публични държавни вземания или на приравнени към такива вземания, подчинени на специален публичноправен режим. Счита, че общата уредба на компенсирането по ЗЗД е неприложима, когато едно от насрещните вземания е публичноправно и подлежи на събиране по реда на ДОПК. Твърди, че не е налице предпоставката на чл. 103 ЗЗД, тъй като липсва еднородност на вземанията, доколкото имат различна правна природа - едното / собственото му – от заплатени без основание целеви вноски / е публичноправно, а другото / на Фонда, от платени без основание премии / – частноправно, като тази му природа е обоснована с нищожността на договора и като основано на неоснователно обогатяване / чл. 55, ал. 1 ЗЗД /. Според него, Фондът има различно правно качество по отношение на всяко от вземанията: спрямо целевите вноски осъществява публичноправни функции по администриране на законовоустановени задължения / ЗПРЗДБРБ 2020 г./, а относно плащане на премиите – като страна по договорно правоотношение с ищеца по Закона за енергетиката. Насрещни вземания, възникнали спрямо различно правно качество на Фонда, според касатора не позволяват да бъдат обект на прихващане. Необоснованост на въззивното решение касаторът съзира в едновременно приетата основателност на иска му, но същевременно отхвърлянето му, предвид прихващане с вземане, произтичащо от обявена от самия съд нищожност. Едновременното му качество на кредитор и длъжник излизало „извън логическата и правна последователност, очертана от закона“.

Ответната страна - Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не са формулирани въпроси, които да са правни, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - кореспондиращи с решаващи мотиви на въззивния акт и от естество отговора им да промени правния резултат. Не е обоснован и допълнителен селективен критерий по същите, вкл. самостоятелната хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК - установима единствено от мотивите неправилност, съгласно формираната практика на касационна инстанция по приложението на това основание. Счита, че съдът не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не е постановил отделен диспозитив относно валидността на договора.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за частична недопустимост и неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на 3

„Енерджи Инвестмънтс“ЕООД / с предходна правноорганизационна форма на АД / срещу Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за връщане на платени от ищеца на ответника суми, в общ размер от 41 909,86 лева, в качеството на целеви вноски за 2022г., бидейки производител на електрическа енергия от МВЕЦ „Средногорци“. Основанието за плащане на тези целеви вноски е закона - пар. 8, ал.1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г. . Твърди се и сключен с ответника договор, на основание пар. 34, ал. 1 от ЗИДЗЕ / ДВ бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г. / във вр. с с чл.36и, ал.1 от ЗЕ. Цитираната правна уредба задължава производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, с обща инсталирана мощност от 1 мW до 4 мW / съгласно последващо изменение - от 1 и над 1 мW /, да сключат договор за компенсиране с премия за произведените от тях количества до размера на определеното им нетно специфично производство, въз основа на което е определена преференциалната им цена. Към момента на сключване на договора , съгласно данните на които се е позовал Фондът – предоставени от Агенция за устойчиво енергийно развитие и „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, понастоящем „Електроразпределение Юг„ ЕАД – инснталираната мощност на обекта е 1,065 мW. Ищецът,обаче, твърди, че с независимо експертно становище е установено, че централата му не попада в хипотезата на пар. 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПРЗБДБ за 2022г., тъй като инсталираната мощност на обекта е под 1 мW, а именно 975 kW / 0,975 мW/.

За тази констатация твърди, че е уведомил Фонда, но същият е отказал да я съобрази и на основание пар .8, ал.1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г. е изискал от ищеца поредно внасяне на целеви вноски, с оглед произведена и продадена от енергийния му обект електрическа енергия за периода м.12.2022 г. – 30.06.2023 г., респ. целева вноска за м. декември 2022г.. Независимо, че я счита недължима, ищецът е заплатил такава на 15.01.2024 г., в размер на 41 909,86 лева, , която сума претендира с иска, като платена без основание, тъй като обекта му не отговаря на условието на пар. 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022г.. Изрично се сочи, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, със споразумение от 23.09.2022г., считано от 19.09.2022 г., както и че експертно констатираната действителна мощност на централата не е нова / в смисъл на последващо променена след сключването на договора /, а такава за периода от изграждането й до момента , т.е. за периода 2015 г. – 2022 г..

Ответникът е оспорвал главния иск, съответно твърдяната от ищеца действителна мощност на ВЕЦ – под 1 мW. Позовал се е на документалната обоснованост на същата, вкл. с декларация от ищеца, към момента на сключване на договора. Предявил е, при условия на евентуалност от уважаване на главния иск, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД - за връщане на получените от ищеца, на основание договора за компенсиране с премии, такива за периода м.11.2019 г. - м. 06.2021г., в размер на 77 404,84 лева и иск по чл. 86 , ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в издължаване на главниците, в общ размер от 3 719,31 лева . Ако 4 претенцията на „Енерджи Ивестмънт“ЕООД бъде уважена и се окаже, че съответните мощности са под 1 мW за целия период на договора, то тогава сключеният договор за компенсиране с премии, според ответника, е нищожен, поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) .

Първоинстанционният съд е приел, че за определяне на инсталираната мощност са релевантни единствено параметрите на инсталираните в централата на ищеца генератори, съобразно техническата спецификация на производителя, като е счел, че данните относно реално произведена енергия, зависеща от множество други фактори, извън техническите характеристики на централата, не влияят върху тази преценка. Съобразил е, че дружеството не е представило документи относно характеристиките на електропроизводствените съоръжения и е оставил без уважение искането на касатора за назначаване на съдебно-техническа експертиза, като е счел, че същата е необходима само при нужда от специални знания, но не и като способ за заместване на писмени доказателствени средства. Позовал се е и на декларирана от собственика на водноелектрическата централа инсталирана мощност от 1 065 kW, в заявлението за сключване на договор за компенсиране с премия и декларация към него от 2019г., както и многократно – на инсталирана мощност над 1 000 kW до 1100 kW, при сключването на договори за достъп, продажба и присъединяване. Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на доказателствата представени от ответника, относно въвеждането в експлоатация на централата, извънсъдебните изявления на праводателя на ищеца и данните за мощността й, съобразно които е присъединена към мрежата, централата на ищеца е с инсталирана мощност над 1 000 kW и предявеният главен иск е неоснователен, доколкото ищецът отговоря на предвидените от пар. 8, ал. 1 ПЗР на ЗПРЗБДБ 2022г. условия, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.