Решение № 433 от 28.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900140 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Уинд Стрийм” ООД, ЕИК 148121984, със седалище гр. София, срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 267 639,75 лв. (след допуснато в о. с. з. на 27.09.2024 г. увеличение на цената на иска), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена ел. енергия от вятърна електрическа централа, находяща се поземлен имот 001052 в с. Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2 MW за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г. и тази, която би отдала при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013 г. да осигури на ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, ищецът е собственик на процесната ВяЕЦ с номинална мощност от 3 MW, като фактическото й присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника, с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД, е извършено през ноември 2010г. На 30.09.2013г. между страните е сключен договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13224-10.10.2013г. Още след присъединяването на централата на ищеца към електроразпределителната мрежа, ответникът е наложил постоянно 1 ограничение поради хардуерна конфигурация в Главна разпределителна уредба /ГРУ „Крис“/, осъществено в релейната защита, отнасящо се до три ветрогенератора, включително процесната ВяЕЦ, което не им позволява да работят едновременно на номинална мощност от по 3 MW. Периодичното активиране на защитата в ГРУ, водещо до имуществени загуби и потенциално увреждане на устройствата, е наложило постигането на уговорка между собствениците на трите генератора кое устройство при каква мощност да работи поради наложеното им от ответника ограничение от 7 MW. По тази причина, след необходимите софтуерни настройки, от 19.01.2011 г. ищцовата ВяЕЦ е започнала да работи при мощност от 2 MW, поради което с поставянето под напрежение на генератора, централата започнала да произвежда електрическа енергия с 2/3 от капацитета на инсталираната си мощност. Твърди се, че така въведеното ограничение представлява неизпълнение по чл.79 ЗЗД на договорните задължения на ответното дружество да осигури достъп до електроразпределителната мрежа на пълната присъединена мощност, поради което се претендира обезщетение за претърпените от ищеца пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена от централата ел.енергия и тази, която би отдала при мощност 3 MW. Ищецът счита, че обуславящ за размера на претендираните вреди е размерът на нетното специфично производство (НСП), дефинирано в §1, т. 29 ДР на ЗЕВИ. С т. 1.7 от Решение № СП1/31.07.2015 г. на КЕВР е прието, че НСП е в размер на 2000 kWH за 1 kW инсталирана мощност или съобразно номиналната мощност на централата – 6000 M W h годишно. С Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР /КЕВР/ преференциалната цена за MWh е определена на 188,29 лв. Ищецът твърди, че за 2018 г. е произвел 5 436 MWh, като счита, че дори при работа на ВяЕЦ при максималния капацитет от 3 M W h не би достигнал НСП за 2018 г., а би произвел само 5 999 MWh. По тази причина е остойностил възможното за производство количество по 188,29 лв. За периода 01.03.2018 г. – 30.09.2019 г. между него и „Е. ОН.България Продажби“ АД (понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД) е сключен Договор № 109/25.10.2010 г. за изкупуване на произведената от процесната ВяЕЦ ел. енергия. Доколкото централата е попадала в категорията на тези, работещи до 2 250 часа, то чл. 18, ал. 3 и 4 от договора препращат към определената в Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР /КЕВР/ цена от 188,29 лв. Ищецът поддържа, че на основание § 34, ал.

1 ПЗР на ЗЕ е сключил с новосъздадения с изменението на чл. 36б ЗЕ /обн.

ДВ. бр. 103 от 2018 г./ Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ /ФСЕС/ Договор № ВЕИ-319/23.08.2019 г. за компенсиране с премия за произведените количества ел. енергия до размера на определеното НСП, въз основа на което е била определена преференциалната за тези производители цена. Съгласно § 34, ал. 8 ЗИДЗЕ с влизането в сила на договора – 01.10.2019 г. е бил прекратен горепосоченият Договор № 109/25.10.2010 г. С Решение № Ц17/01.07.2019 г. на КЕВР, раздел XIX, т. 1.6 е била определена премия в размер на 104,14 лв. за MWh до достигане на НСП. С оглед предоставената му посредством изменението на чл. 100, ал. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г./ възможност като производител, притежаващ обект с обща инсталирана мощност от и над 1 MW, да продава цялата или част от произведената си ел. енергия чрез търговец на ел. енергия на свободния пазар, на 10.09.2019 г. ищецът е сключил с „Енерджи МТ“ЕАД договор за покупко2 продажба на ел. енергия със срок на действие съгласно допълнително споразумение № 1 – 01.10.2019 г. – 30.10.2019 г. при цена 88.00 лв. за MWh.

На 07.10.2019г. е сключил договор със „Синергон Енерджи“ ЕООД за покупко-продажба на ел. енергия и участие в стандартна балансираща група с общо средно претеглена цена не по-ниска от 88,20 лв. за MWh. За 2019 г. ищецът също счита, че процесната ВяЕЦ не би достигнала НПС при работа на пълна мощност от 3 MW, поради което изчислява размера на пропуснатите си ползи за м. септември 2019 вкл. съгласно цената по Договор № 109/25.10.2010 г., а тези за м. октомври, ноември и декември 2019 г. - като сбор от уговорените с координаторите на балансиращата група цени, посочени в съответните договори и фактури към тях и 104,14 лв. – премия от ФСЕС.

Относно вредите за 2020 г. пояснява, че предвид обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, на 25.03.2020 г. е сключил със „Синергон Енерджи“ ЕООД Анекс № 1 към договора от 07.10.2019 г., като в т. 1 от анекса е била определена цената за доставката. На 08.06.2020 г. между него и „Синергон Енерджи“ ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на ел. енергия и участие в балансираща група с фиксирана цена 76.00 лв. за MWh, действащ и към датата на подаване на исковата молба. С Решение № Ц27/01.07.2020 г. на КЕВР за периода 01.07.2020 г. – 30.06.2021 г. /предвид Решение за поправка № Ц-31/10.07.2020 г. на КЕВР/ е определена премия от 104,84 лв. за MWh до достигане на НСП. Ищцовото дружество поддържа, че при работа с мощност от 3 MW, ВяЕЦ би достигнала НСП в края на м. ноември 2020 г., а не в началото на м. декември 2020 г. Относно размера на пропуснатите през 2021 г. ползи ищецът заявява, че същият е формиран от сбора от цената по договора от 08.06.2020 г., сключен със „Синергон Енерджи“ ЕООД – 76.00 лв. за MWh и премията от ФСЕС от 104,84 лв. или общо 180,84 лв. за MWh.

В депозирания в срок писмен отговор ответникът „Електроразпределение Север” АД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението на ищеца да реконструира килия Конаре и да представи съответните документи за въвеждане в експлоатация, договорът не е влязъл в сила и съответно е неоснователна претенцията за вреди от неговото неизпълнение. Според ответника едно от условията на предварителния договор, поставени от „НЕК“ АД, за присъединяване на 9 M W на ВЕЛ „Конаре“ към електропреносната й мрежа е била реконструкцията на килия „Конаре“. По тази причина в анекси към договора за присъединяване от 30.04.2008г., 19.01.2011г. и 30.04.2009 г. страните са договорили до преоборудване на присъединителното съоръжение ответното дружество да прилага ограничение до съответно 5 MW и 6 MW на общо отдавана мощност.

Уговорката е била, че до реконструкцията това ограничение ще бъде търпяно.

Ответникът заявява, че тези договорки не са отпаднали и със сключването на Договора за достъп през 2013 г., чието действие дори е поставено в зависимост от изграждането на присъединителни съоръжения от ищеца. Излага се, че ответното дружество не е ограничило достъпа на ищеца до мрежата, а това ограничение е въведено по съглашение с производителите, собственици на другите ВяЕЦ, присъединени към извод Крис. Твърди се, че не е налице виновно неизпълнение на ответното дружество, препятстващо реконструкция на килия Конаре, доколкото същото е действало добросъвестно, изпълнило е всички искания на „НЕК“ ЕАД във връзка със съгласуване на проектите за 3 реконструкция, но отговор от „НЕК“ ЕАД не бил получен. Оспорва се също наличието на непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилите за ищеца вреди, доколкото в случая ограничението и неговия размер е следствие на договореност с трети лица.

Твърди се също, че така настъпилите вреди са били предвидими, тъй като при сключване на договора ищецът се е съгласил ограничението на извода да бъде прилагано до реконструкция на килия „Конаре“ и се е задължил да я осъществи. Излага се и че ищцовата ВяЕЦ е работила при непълен обем по решение на нейния собственик, съгласувано със собствениците на останалите две ВяЕЦ, а не поради виновно поведение на ответника. Оспорва се и размерът на твърдените вреди, като се сочи, че производството на електрическа енергия от ВяЕЦ зависи от множество обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и контролирани – скорост на вятъра, техническа изправност на съоръжението и др., което води до невъзможност да се установи по безспорен начин сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и неговия конкретен размер. Оспорва се ищцовото твърдение, че за 2019г. – 2021г. ВяЕЦ не е могла да достигне до съответния НСП. Твърди се също, че посочената цена по договори със „Синергон Енерджи“ ЕООД и „Енерджи МТ“ ЕАД е неприложима, доколкото същата се определя на база заявено количество и график за производство, поради което производство извън този график би довело до намаляване на цената.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва да е поемал договорно задължение да извърши реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция „Генерал Тошево“, съответно оспорва и твърдението, че ограничението на релейната защита е следствие на неизпълнение на задължението за реконструкция, както и на въведено вътрешно ограничение в работата на ВяЕЦ. Счита, че договорът за достъп валидно обвързва страните по спора, а ответникът е следвало да изчерпи всички свои възражения по действието му още в производството по т. д. № 322/2017 г. на ВОС, поради което възможността за релевирането им в настоящото такова, се явява преклудирана. Излага, че макар ГРУ да е била изградена от самия ищец, то това е било сторено въз основа на задължителните указанията на ответника с оглед чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 6/09.06.2004 г. на МЕЕР /отм./ Едно от тях е било наличието на една обща релейна защита за трите ВяЕЦ. Сочи, че разпределението на мощностите между собствениците на трите ВяЕЦ е било наложено от поставеното от ответника ограничение от 7 MW, а не по тяхно собствено желание. Счита реферираното от ответника трикратното анексиране на договора за присъединяване за неотносимо към спора, доколкото допълнителните споразумения имат самостоятелен предмет. Наред с това сочи, че вмененото с тях задължение противоречи на чл. 71, ал. 4 Наредба № 6/2004 г. на МЕЕР /отм./, което обуславя приложимостта на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Доколкото обемът на договора за присъединяване е изпълнен изцяло и поради това е прекратен по силата на закона, цитираните анекси се явяват нищожни поради невъзможен предмет – несъществуващ в правния мир договор. Оспорва твърдението на ответника, че поставеното ограничение е било приложено в изпълнение на условието на „НЕК“ АД за реконструкция на килия „Конаре“ съгласно предварителния договор от № ЕП-106/2011 г. Ищецът счита, че последният е бил прекратен на 16.04.2013 г. поради бездействието на 4 ответника за реконструкция на килия „Конаре“. Договорът за достъп е сключен след прекратяването на предварителния договор, поради което уговорките в него са неотносими към спора. Недоказано според ищеца е останало и твърдението, че при сключването на договора за достъп не е било възможно процесната ВяЕЦ да бъде присъединена при мощност от 3 MW, както и че е била необходима реконструкция на килията. Досежно размера на пропуснатите ползи ищецът пояснява, че при изчисляването им са взети данните от три от четирите ВяЕЦ във ветропарка, работещи към момента на подаване на допълнителната искова молба на пълна мощност от 3 MW.