Решение № 3944 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3944 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100503792 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“ АД, чрез юрисконсулт Берова, срещу решение № 2187/05.02.2026г., постановено по гр. д. № 21389/2025г. на СРС, 65 с-в.

С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Р. Р. Б., ЕГН ********** и Д. Ц. И., ЕГН **** обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците всеки от тях да заплати в полза на ищеца следните суми: сумата от 456,66 лева, представляваща 1/2 част от стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (11.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сума от 12,92 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ. Връбница, ж.к. ****, аб. № 318402 за периода от м.03.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (11.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 61,31 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия и текла в периода 1 от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., както и сумата 2,80 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.05.2021 г. до 03.04.2024 г., като неоснователни.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че СРС неправилно е приел, че липсва облигационна връзка. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде изцяло уважен. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание моли решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с искова молба срещу Р. Р. Б. и Д. Ц. И., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, в условията на разделна отговорност и при квоти в размер на по ½ за всеки един от ответниците.

Изложени са твърдения, че Р.Б. И. в качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот е била клиент на топлинна енергия за битови нужди. Същата е починала, поради което ищецът е насочил претенцията срещу наследниците на починалия длъжник Р.Б. И. за ½ от задълженията за ТЕ, за период, в който И. е била вещен ползвател. Както в исковата молба, така и в уточнителната такава, е заявил изрично, че предявява претенцията срещу ответниците в качеството им на наследници на И..

В срока за отговор, ответниците са оспорили изцяло исковете. Изложени са твърдения, че единствен собственик на имота е Р. Р. Б., а в нотариалния акт, с който е дарен имота, е посочено, че Р.Б. И. и Ц.Н.И. са запазили за себе си пожизнено право на ползване. Посочено е, че радиаторите в имота са демонтирани, което правело обективно невъзможно доставянето на топлинна енергия, тъй като липсвало съоръжение, чрез което да бъде доставяна и потребявана такава енергия. Изложени са съображения, че представените фактури с исковата молба са издадени на името на Ц.Н.И., което само по себе си опровергавало тезата за наследствено задължение на наследниците на Р.Б. И., тъй като ищецът сам бил определил друго лице за титуляр на партидата.

За да постанови първоинстанционното решение, съдът е приел, че задължен за разноските за ползване на имота е единствено ползвателят – Ц.Н.И., а ответниците не могат да отговарят за комуналните задължения в имота, доколкото единият ползвател е 2 жив и само той може да отговаря за тежестите му. С оглед на изложеното, СРС е отхвърлил изцяло исковете, поради липсата на облигационна връзка.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. По силата на чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик или вещен ползвател на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

В случая претенцията срещу ответниците е насочена към тях в качеството им на наследници на единия вещен ползвател, като задълженията са за период, преди този вещен ползвател да почине.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот от 3

18.12.2019 г., видно от който собственик на имотът, находящ се в сградата апартамент № 28, намиращ се в град София, ж.л. ****, е лицето Р. Р. Б., като същата е била надарена от предишните собственици на имота – Р.Б. И. и Ц.Н.И., които по силата на цитирания нотариален акт са си запазили правото на ползване върху дарявания недвижим имот до края на живота на всеки от тях, заедно и/или поотделно. От представените пред СРС доказателства е видно, че Р.Б. И. е починала на 17.03.2024, оставяйки за свои наследници по закон двете си деца – Р. Р. Б. и Д. Ц. И..

Титулярът на вещно право на ползване, съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят. За собственика и ползвателя въз основа вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на законова разпоредба, нито в общите условия на ищеца, следователно и разпоредбата на чл. 122 ал.1 ЗЗД, че всеки солидарен длъжник е отговорен за цялото, е неприложима. При конкуренция на вещни права, потребител на енергията се явява лицето, което ползва имота.

Видно от събраните по делото доказателства прехвърлителите по сделката за дарение са титуляри на вещното право на собственост върху имота, поради което за процесния период именно те са били потребители по смисъла на закона, които са задължени по облигационното правоотношение, възникнало между ищеца и ползвателя на имота при ОУ. Отговорността само за собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС. Съгласно чл. 59 ЗС правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок; с прекратяването на юридическото лице, в полза на което е учредено, ако не е установен по - кратък срок; с погиването на вещта, както и ако не се упражнява в продължение на 5 години.

Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция. Затова законът определя погасяването на това вещно право да се осъществява при смъртта на субекта - негов носител, при погиване на вещта, както и при неупражняването на правомощието в течение на пет години, т. е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта /решение № 327 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 844/2010 г., ГК, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК /, като в случая никоя от страните нито се позовава, нито ангажира доказателства за прекратяване на вещното право на ползване преди смъртта на Р. И..

След смъртта на вещния ползвател в настоящият случай обаче, ответниците 4 като негови наследници по закон, като няма нито възражения, нито представени доказателства, че са направили отказ от наследство, по реда на наследственото правоприемство наследяват в съответна част правата и задълженията, част от патримониума на наследодателя. Установява се от представената справка, изискана по реда на НБД, че след смъртта си Р. И. е оставила за свои законни наследници двете си деца – ответници по настоящето дело – Р. Б. и Д. И..

В случая вещното право на ползване не се наследява, а за всички задължения следва да се прилага чл.9 ал.1 от ЗН. Отговорността на ответниците е като наследници на починалия вещен ползвател, а не като собственици и потребители на топлинна енергия в процесния имот.

Принципно правилно са изводите на СРС, че при наличие на двама ползватели, на които е учредено заедно и/или поотделно пожизнено право на ползване, като единият от тях е починал, задължен за разноските за ползване на целия имот остава живият ползвател. Правилни са и съжденията, че при договорена неделимост, правото на ползване запазва този характер и след прекратяване на брака, като от бездялова собственост на съпрузите се превръща в бездялова собственост на две лица по силата на закона, която им дава право да ползват имота съвместно. Действително, в случая правото е уговорено като неделимо, поради което при смърт на единия съпруг другият запазва правото на ползване върху целия имот.

Тези изводи обаче се отнасят за задълженията след смъртта на единия ползвател. В случая се претендират задължения за период, в който ползвателят Р. И. е била все още жив. Процесният период обхваща м. 05.2020г. до м. 04.2023г., а Р.Б. И. е починала на 17.03.2024г. Заплащането на задълженията се търси от ответниците в качеството им на наследници на починалия вещен ползвател Бинчова за задължения преди нейната смърт. Наследството е съвкупност както от права, така и от задължения.