Решение № 21171 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21171 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110138364 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу ответниците П. К. Х., ЕГН **********, с адрес **** и И. К. М**-Х.а, ЕГН **********, с адрес гр.

София, ***, обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17134/2025 г. по описа на СРС, 157-ми състав, с които същите са се обогатили неоснователно: при условията на разделна отговорност, както следва: срещу ответника П. К. Х. за сумата от 90,78 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, представляващ Магазин № 11, находящ се в гр.

София, ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 19,36 лв. мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 21.03.2025 г.; 20,85 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;

4,90 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 21.03.2025 г., а срещу ответника И. К.

М**-Х.а за сумата от 90,78 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, представляващ Магазин № 11, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 19,36 лв. мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 21.03.2025 г.; 20,85 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 4,90 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 21.03.2025 г.

1

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ Магазин № 11, находящ се в гр. София, ул. ****, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Излага, че ответниците са се обогатили неоснователно за негова сметка, тъй като са спестили разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Поддържа, че е доставил за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не заплатили дължимата цена, поради което претендира от всеки ответник сума в размер на по 90,78 лв. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира и по 20,85 лв. от всеки ответник, представляваща дължимата сума за дялово разпределение в имота за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Претендира и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ в размер на по 19,36 лв. от всеки ответник за периода от 31.12.2022 г. до 21.03.2025 г. и върху възнаграждението за дялово разпределение в размер на по 4,90 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 21.03.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г. до окончателно изплащане на задълженията. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. К. Х.. Ответникът оспорва да е потребител на ТЕ за стопански нужди.

Твърди, че процесният имот – магазин 11, не е присъединен към топлопреносната мрежа, че няма изградена вътрешна отоплителна инсталация, както и че не се ползва топлинна енергия. Изложеното сочи, че се отчита ежегодно от топлинния счетоводител – „Техем сървисис“ ЕООД. Твърди, че в общите части на магазинната постройка също няма отоплителна инсталация и отоплителни тела, което обстоятелство сочи, че също се удостоверява от „Техем сървисис“ ЕООД. Излага подробно, че ищецът се позовава на нормативна уредба, която не е приложима за потребителите на ТЕ за стопански нужди. Поддържа, че твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства и в тази връзка сочи, че към исковата молба не са приложени изравнителни сметки и извлечение от сметки. Моли да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, като аргументира, че липсват документи въз основа на които да се изготвят заключенията. Изтъква, че т.6.1.1. от методиката за определяне на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е отменена като противозаконна и счита, че не следва да се кредитират изчисления, направени по отменената методика.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. К. М**-Х.а.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото влязло в сила на 10.03.2006 г. Решение от 26.02.2004 г., постановено по гр.д. № 7237/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 37 с-в, с което обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че ответниците са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Магазин № 11, находящ се на адрес: гр. София, ***, при равни квоти.

Представено е Разрешение за ползване № **** г. на Външно топлозахранване и 2 абонатна станция на жилищната сграда.

По делото е представен Акт за разпределение на кубатурата за процесния имот (л. 40 от делото).

Представен е Договор № *** от 21.11.2003 г., сключен между етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София, **** и третото на спора лице „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови клиенти.

По делото е представен документ за главен отчет за процесния недвижим имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., съставен от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, в което е посочено, че в обекта няма инсталация.

По делото са представени справка за дължимите суми за процесния период в това число за услуга дялово разпределение, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, справка за показанията на измервателните уреди в отоплявания имот и сертификат на топлоразпределител.

Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, в порцесния имот се начислява единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице е установило, че пълния отопляем обем на обекта е 78,62 куб.м. Установило е също така топломерите, въз основа на които е отчитано доставеното количество топлинна енергия са били изправни. В случая сградата е с апартаментни топломери, а отоплителната инсталация е с хоризонтална разводка с PEX-ALтръби ф16х2 в подовата замазка и топлинната енергия за отоплението на имотите на отделните абонати се отчита с апартаментни топломери. Според заключението ТЕ за отопление на общи части на сградата – етажна собственост, заедно с топлиннана енергия, отдадена от сградна инсталация, се определя като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемите им обеми по проект. Вещото лице е утановило, че за процесния период абонатът дължи сумата от 181,62 лв. за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и същите са начислени от ищеца в съответствие с изискванията на действалата към онзи момент Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите през исковия период; че по отношение на сграда е извършвана услуга дялово разпределение, за която се дължи претендираното възнаграждение, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период топлинна енергия и извършваната услуга дялово разпределение.

3

В тежест на ответниците е да докажат, че са платили претендираните суми, както наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди, така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).

По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

С оглед становищата на ответника П. К. Х., съдът с доклада по делото е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че същият е собственик на недвижим имот, представвялаващ Магазин № 11, находящ се в гр. София, ул. ****, за който е открита партида с абонатен № ****. Притежаваното право на собственост от страна на другия ответник беше доказано с представените по делото писмени доказателства и по-конкретно влязло в сила на 10.03.2006 г. Решение от 26.02.2004 г., постановено по гр.д. № 7237/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 37 с-в, с което обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот при равни квоти – по ½.

Не е спорно и обстоятелството, че между страните не е сключен писмен договор за доставяне на топлинна енергия за небитови нужди, съобразно изискването на посочената разпоредба.