Решение № 3550 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3550 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100511037 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 26.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 58614/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, М. И.а Т.а /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2 269.48 лв.- главница, представляваща стойност на доставена до топлоснабден имот: апартамент № 39, находящ се в гр.

София, общ. Илинден, жк „******** през периода м.08.2020 г.- м.04.2022 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 378.32 лв.- мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г.; и сумата 14.06 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за разликата над сумата 2 269.48 лв. до пълния предявен размер от 2 293.84 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.07.2020 г., и относно лихвите за забава /чл.86, ал.1 ЗЗД/за сумата 3.28 лв.- мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г. /изцяло/. Със същото решение И. И. Т. /ЕГН **********/, действащ чрез законния си представител И. Ц. П., е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2 269.48 лв.главница, представляваща стойност на доставена до топлоснабден имот: апартамент № 39, находящ се в гр. София, общ. Илинден, жк „******** през периода м.08.2020 г.м.04.2022 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 378.32 лв.- мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г.; и сумата 1

14.06 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за разликата над сумата 2 269.48 лв. до пълния предявен размер от 2 293.84 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.07.2020 г., и относно лихвите за забава /чл.86, ал.1 ЗЗД/- за сумата 3.28 лв.- мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г.

/изцяло/. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците М. И.а Т.а и И. И. Т. /р.2011 г./, действащ чрез законния си представител И. Ц. П., са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД суми от по 304.64 лв. всеки от тях- разноски по делото.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответника И. И. Т. /р.2011 г./, действащ чрез законния си представител И. Ц.

П., сумата 5.96 лв.- разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от И. И. Т. /р. 2011 г./, действащ чрез своята майка и законен представител И. Ц. П., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу него искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Далсия- Елвеко“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответника И. Т. въззивна жалба.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно присъдената главница- в частта за горницата над сумата 1 761.65 лв. до присъдената сума от 2 269.48 лв. /или за сумата 507.83 лв./, в частта относно присъдената мораторна лихва от 378.32 лв., а също и в частта относно несъразмерно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по делото. В останалата обжалвана от ответника И. Т. част постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че процесният недвижим имот: апартамент № 39 на ІV етаж в бл.202, вх.В в жк „Света Троица“ /преди бл.2 на ул.„А. Йовков“- съгласно удостоверение на СО, район „Илинден“ от 17.07.2012 г./ в гр. София представлява бивша собственост на В.Р.С., придобила същия по силата на влязло в сила второфазно делбено Решение от 2

19.03.1986 г. по гр.д.№ 627/ 1986 г. на СРС, че след смъртта й на 27.10.2020 г. станал притежание на законния й наследник И. П. Т.- син, а също и че след неговата смърт на 1.11.2021 г. бил придобит по наследяване от двамата му законни му наследници М. И.а Т.а /дъщеря/ и И. И. Т. /син/, видно от удостоверение за наследници изх.№ РИЛ22УГ01-1923/ 20.04.2022 г., издадено от СО, район „Илинден“, и съдебно удостоверение изх.№ 27655/ 13.05.2022 г. за вписан отказ от наследство, извършен от Е.И.С. /дъщеря/.

За част от процесния период- до 1.11.2021 г., следователно ответникът И. Т. се легитимира като наследник на собствениците на имота В.С. и И. П. Т., а за останалата част от процесния период- от 1.11.2021 г. до м.04.2022 г. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от него и съответно като потребител на такава част от доставената в него топлинна енергия /чл.53, ал.1 ЗЕ/.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечение за начислените за процесния имот суми, индивидуални справки, формуляр за отчет и протокол за извършен отчет, като е прието в първо-инстанционното производство и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма основание посоченото експертно заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазлИ.ст/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена в процесния имот топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в имота има монтирани три отоплителни теларадиатори, на които са монтирани три топлоразпределителя и 3 бр. термостатни вентили, 1 бр. щранг- лира в помещението- баня и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ; че през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е извършвано дялово разпределение от трите броя ИРРО, като през втория отоплителен сезон дяловото разпределение е извършвано на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп; че през периода от м.05.2020 г. до м.02.2021 г. потреблението на топла вода е извършвано на база реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода, а за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г.- на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп“, при брой потребители- 3 лица, и нормативно определен разход за денонощиев размер на 140 л. на брой потребител. Посочено е в експертното заключение и че количеството топлинна енергия за сградна инсталация е изчислено на база отопляем обем на жилището, който в списъците с кубатурата в процесния блок е определен на 147 куб.м, а също и че технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по действащата за периода Наредба за топло-снабдяването и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.

В случая за обосноваване на приложения метод за определяне обема на доставената в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Липсва основание, при установената по делото фактическа обстановка, на ищеца да бъде присъдена сумата 507.83 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за битово горещо водо-снабдяване, тъй като стойността на тази топлинна енергия е произволно определена от топлопреносното предприятие и от фирмата за топлинно счетоводство. Доставената в имота топлинна енергия за БГВ е начислена и остойностена на „брой лица“, като е посочено в експертното заключение, 3 че ТЕ за БГВ е определена на база 3 бр. потребители в имота. Определянето на този брой потребители, обаче, е необосновано, тъй като индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия не бил сключен както между ищеца и наследодателите на ответника- В.С. /поч. 27.10.2020 г./ и И. П. Т. /поч. 1.11.2021 г./, така и между ищеца и ответника И. И. Т., придобил права върху имота на 1.11.2021 г.- по наследяване от баща си И. П. Т.. Липсват и подадени от посочените три лица молби- декларации за откриването на клиентска партида на абонат на топлинна енергия в имота, в които някой от тях да е посочил, че потребителите на БГВ в същия са трима /3 бр./. При това положение определената от ищеца и подпомагащата го страна сума за потребена ТЕ за БГВ в имота не може да бъде присъдена изцяло, а потреблението на БГВ следва да бъде редуцирано до 1 бр. потребител, вследствие на което главницата за топлинна енергия следва да бъде определена на общо 3523.29 лв., от които: 1 747.03 лв.- за първия отоплителен сезон, включен в процесния период /1 121.35 лв. + изравнителен резултат от 625.68 лв./, и 1776.26 лв.- за втория отоплителен сезон, включен в процесния период /869.92 лв. + изравнителен резултат от 906.34 лв./. Предвид притежаваната от ответника И. Т. наследствена квота от имота следователно дължимата от същия за потребената в него топлинна енергия сума възлиза на 1 761.65 лв.- главница.

При това положение предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т. иск по чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 1 761.65 лв. и отхвърлен за горницата над тази сума до присъдената от СРС сума от 2 269.48 лв.- главница, или за сумата 507.83 лв.

Останалите наведени в жалбата на ответника Т. доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни и не могат да доведат както до отхвърляне на иска за присъждане на останалата част от главницата, така и до намаляване на нейния размер.

Неоснователен е и осъдителният иск на „Топлофикация София“ ЕАД по чл.86, ал.1 ГПК.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата 378.32 лв.- лихви за забава при плащане на главницата от 2 269.48 лв., дължими за периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника.