Акт № 723 от 29.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Благоевград, 29.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20261200900100 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е образувано по искова молба, подадена от В. А.

Я., ЕГН **********, адрес гр. ***, и П. М. З., ЕГН **********, адрес гр. ***, срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ***, бл.

„Изток Плаза“, представлявано от ***. Тази искова молба е редовна и допустима.

Осъществена е размяната по чл. 131 от ГПК. Подаден е отговор от дружеството, който също е редовен и допустим. В него са обективирани и насрещни претенции.

Съдът преценява, че няма пречка да бъде надлежно сезиран с тях. И те са редовни и допустими, поради което следва да бъдат приети за разглеждане в рамките на настоящото дело заедно с първоначалните такива. Постъпи и отговор на въпросните насрещни искове, който също съответства на изискванията на ГПК.

Проектът на доклада по делото е следният:

1. Факти и обстоятелства по казуса - в исковата молба на В. А. Я. и П. М. З. се твърди, че те са собственици, на основание дарение и наследство за Я. и наследствено правоприемство за З., на УПИ VI в квартал 277 по плана на гр. ***, одобрен със заповед № 65 от 1994 г. на кмета на община ***, целият с площ от 420 кв. м., при граници и съседи: УПИ VII и от три страни улици, както и на построената в него едноетажна масивна постройка „Трафопост“, представляваща съвкупност от сграда и съоръжения, със застроена площ от 56 кв. м., заедно с припадащите се на сградата идеални части от правото на строеж върху мястото. Я.

1 притежавала ¾ идеални части от имота и сградата, а З. - останалата ¼ идеална част.

Я. и съпругът й *** получили собствеността на недвижимия имот и сградата с дарение от сина им ***. Дарителят *** придобил правото на собственост върху имота и сградата също на основание дарение. Неговите праводатели пък придобили правото на собственост на основание покупко-продажба, чрез публичен търг с явно наддаване по Наредбата за търговете /ДВ, бр. 50 от 1992 г., отм./, за продажбата на дълготрайни активи, собственост на ТКЗС, гр. ***, в ликвидация, провел се на 03.11.1994 г. Резултатите от търга за продажба били отразени в протокол от 03.11.1994 г., като видно от същия протокол, търгът бил спечелен от ***, който сключил договор за покупко-продажба с продавача Ликвидационен съвет на ТКЗС, гр. ***, представляван от ***, на 17.11.1994 г. Посочената в договора за покупко-продажба цена в размер на 434 651,60 лв., изчислена отделно за трафопоста и отделно за парцела, била платена от спечелилия търга ***. На основание на посочените действия и представените пред него документи, нотариус Краси Манев, по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК, признал *** за собственик, на основание покупко-продажба, на парцела и трафопоста. В кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, поземленият имот бил заснет с идентификатор ***, с площ от 414 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, адрес: гр. ***, ***“, № по предходен план: 3607, квартал 277, парцел VI, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, а сградата била отразена с идентификатор

***, с площ от 58 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за енергопроизводство. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството /приет през 1975 г. и отменен през 1999 г./ позволявала кооперативни и други обществени организации, с разрешение на Асоциация „Енергетика“, да придобиват и притежават отделни енергийни обекти, в т. ч. и такива за преобразуване и разпределение на електрическа енергия за собствените си нужди от електрическа енергия. По силата на § 4 от ПЗР на същия закон, само такива организации, които при влизане на закона в сила притежавали електроенергийни обекти, запазвали правото си на собственост върху тях. На това основание, през 1994 г. ТКЗС гр. *** /в ликвидация/ продало собствените си имоти - трафопост и парцел VI в кв. 277 по регулационния план на гр. ***, стопански двор „***“, чрез публичен търг с явно наддаване. Трафопостът и поземленият имот, след няколко транслативни правни сделки, били придобити от Я. и З. и към настоящия момент 2 те били техни собственици. В качеството на такива същите поддържали собствените си имоти, както сградата - с извършване на текущи ремонти по покриви и стени, включително и боядисване, така също и поземления имот, с оглед на безопасното му ползване предвид предназначението му, включително и чрез косене на тревата за осигуряване на пожарната му безопасност. За процесния период Я. и З. направили разходи за поддържането на поземления имот и на сградата в размер на 3000 лева. За периода от придобиването му чрез покупко-продажба чрез публичен търг и до настоящия момент, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в различните му организационни форми, ползвало трафопоста за търговски цели, като чрез него доставяло електрическа енергия на небитови абонати в района и реализирало доходи. Обектите на Я. и З. не били захранени с електрическа енергия от процесния трафопост. Дружеството захранвало трети лица с електрическа енергия чрез същия трафопост, които му заплащали цена за доставената ел. енергия. Ответникът ползвал трафопоста и поземления имот без правно основание, тъй като между Я. и З., в качеството на техни собственици, и дружеството не бил сключван договор по реда на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, нито било учредено право на прокарване. Законът задължавал собствениците на електрически уредби и съоръжения да предоставят ползването им на оператора на електропреносната, съответно на електроразпределителната мрежа, но това следвало да стане при условията на доброволно постигнато облигационно отношение, евентуално едностранно уредено такова от КЕВР, но при всички случаи срещу възнаграждение. Съгласно трайната практика на ВКС, при ползване на енергийни обекти и съоръженията в тях от електроразпределително дружество, които са собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното предприятие следвало да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог, което обезщетение трябвало да се определи на базата на приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическата енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Трафопостът представлявал съвкупност от сграда и монтирани в нея съоръжения. В ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове липсвало легално определение за трафопост. В съдебната 3 практика се приемало, че под трафопост се разбира сграда, в която са монтирани електрически съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия.

Ответникът безспорно бил енергийно предприятие, което имало за предмет на дейност експлоатация на електроразпределителната мрежа, с цел транспортирането на електрическа енергия до потребителите, присъединени към нея. По силата на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, Я. и З. предоставили достъп на ответното дружество до собствения им трафопост и то го ползвало за преобразуване и пренос на електрическа енергия до трети лица, като от това реализирало приходи, но ползвало същия без правно основание, тъй като между тях не бил сключен договор за достъп на ответника и ползването на трафопоста, не била уговорена цена за това и такава не им била заплащана от ответника.

Дружеството дължало на съсобствениците на трафопоста, съобразно притежаваните от тях идеални части от същия, обезщетение за ползването му като съвкупност от сграда и енергийно съоръжение. В случая обезщетението представлявало сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп /спестяване на разходи/, ако бил сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, и с която Я. и З., като собственици на енергийната уредба /трафопост/, са се обеднили поради неполучаване на цената за достъп /съответна на идеалните им части от имота/, ако били сключили договор по вече посочения законов текст. Обогатяването и обедняването в случая били резултат от общия факт на ползване от ответника, за целите на преобразуване и пренос на електроенергия, на трафопоста, притежаван от ищците, без между тях да е сключен договор и при липсата на друго основание. Конкретният размер на дължимото обезщетение се определял на база на приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Към настоящия момент, за периода от 20.04.2021 г. до 19.04.2026 г., ответното дружество дължало обезщетение общо в размер на 30 000 евро, за ползването без основание на собствения на Я. и З. трафопост, съответно на притежаваните от тях идеални части. Със заявление вх. № ********** от 31.10.2019 г., Я. отправила до дружеството предложение за сключване на договор за покупко-продажба на енергийното съоръжение съгласно § 4 от ПЗР на ЗЕ. Последвала кореспонденция по електронната поща, но и до настоящия момент между тях не бил сключен договор за покупко-продажба на процесния трафопост. Ответното дружество не 4 направило изричен отказ за изкупуване. С оглед на осъществяване дейност по преобразуване и пренос на електрическа енергия, то използвало поземления имот, като през него били прокарани въздушни електропроводни линии средно напрежение /до трафопоста/ и подземни кабели ниско напрежение /от трафопоста до абонатите на ответното дружество/. Ответникът, като енергийно дружество, ползвал поземления имот за свои нужди - за разполагане на линейни мрежи за пренос на електрическа енергия, без да е заплатил цената на правото на прокарване на тези линейни мрежи за пренос на електрическата енергия, включително и до потребителите, на които доставял ел. енергия. Съгласно чл. 193 от ЗУТ, цената на правото на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се определяла по реда на чл. 210 от същия закон, а именно по пазарни цени. Според посочените правни норми, правото на прокарване се учредявало с писмен договор, какъвто в случая не бил сключван, и ответното дружество не заплатило цената на споменатото право. Алтернативно, по силата на закона, в случаите на прокарани през чужд имот линейни мрежи, в полза на енергийното дружество възниквало сервитутно право, което включвало право на преминаване през имота на хора и техника от енергийното предприятие, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване на ползването на засегнатия имот от неговите собственици. Освен това, в закона било предвидено, че титулярът на сервитута - в случая ответното дружество, дължал плащане на обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, размерът на обезщетението се определял при прилагане на следните критерии: 1/ площта на чуждия поземлен имот, включен в границите на сервитута; 2/ видовете ограничения на ползването; и 3/ срока на ограничението и справедлива пазарна оценка на имота или частта от него, която попада в границите на сервитута. В случая не била реализирана административната процедура по Раздел II от Глава 17 на ЗУТ, която следвало да се приложи при определяне на размера на обезщетението. Ответното дружество не платило обезщетение за упражняваните сервитутни права спрямо собствения на Я. и З. поземлен имот. Ответникът се обогатил, тъй като не заплатил цената на правото на прокарване през собствения им поземлен имот на въздушни и подземни електропроводни линии средно и ниско напрежение, съответно не заплатил обезщетение за ползването на сервитутното право спрямо имота, а те се обеднили, тъй като не получили цената на правото на прокарване, съответно обезщетението за ползването на сервитутното право от ответното дружество. Налице била хипотезата на неоснователно обогатяване и ответното дружество дължало 5 еднократно обезщетение поради неплащане на дължимата цена на правото на прокарване през имота на линейни електропроводни линии, съответно обезщетение за ползването на сервитутни права. Размерът на търсеното еднократно обезщетение бил изчислен на основата на пазарната оценка и при спазване на критериите, посочени в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, и се дължал от момента на поискване, т. е. от датата на предявяване на исковата молба. Точният размер щял да бъде определен със знанията на експерт. Иска се осъждане на дружеството да: 1/ заплати на В. А. Я. сума в размер на 22 500 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие на предоставен достъп и ползване за целите на преобразуване и пренос на електрическа енергия до потребители, различни от ищците, за периода от 20.04.2021 г. до 19.04.2026 г., на процесния трафопост, съразмерно с идеалните части, притежавани от Я., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 2/ заплати на П. М. З. сума в размер на 7500 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие на предоставен достъп и ползване за целите на преобразуване и пренос на електрическа енергия до потребители, различни от ищците, за периода от 20.04.2021 г. до 19.04.2026 г., на процесния трафопост, съразмерно с идеалната част, притежавана от З., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 3/ заплати на В. А. Я. сума в размер на 2250 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на неплатена цена на право на прокарване на линейни енергийни обекти /за средно и ниско напрежение/ през поземления имот, съразмерно с идеалните части, притежавани от Я., алтернативно представляваща обезщетение за ползване на сервитутно право относно същия поземлен имот, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; и 4/ заплати на П. М.