Решение № 5875 от 29.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7506/2021
- Вид
- Решение № 5875
- Подписан
- 29.09.2025
- Състав
- Мариана Георгиева, Виолета Йовчева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл. 133 · Закон за енергетиката
- чл. 137 · Закон за енергетиката
- чл. 137, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 137, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.137, ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 138 · Закон за енергетиката
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 138, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 197, ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл.23 · Закон за енергетиката
- чл. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.161, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.31 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 5875 гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Виолета Йовчева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100507506 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 20091255/11.04.2021 год. по гр. дело № 46486/2020г. на Софийски районен съд, 145 състав, с което съдът е осъдил, на основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕq жалбоподателят да заплати на „Астра - С” ЕООД сумата от 7 012 лв., представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ I – 61, 64, кв.7-г, ул. **** за периода от 25.06.2019г. до 28.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2020г. до окончателното плащане. Жалбоподателят е осъден и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати сумата от 1180.48 лв. – разноски по делото.
Въззивникът – ответник обжалва решението, с оплаквания, че е неправилно, необосновано, постановено при неизяснена фактическа и в противоречие със събраните доказателства по делото. Поддържа се, че за да възникне основание за плащане на цената, ищецът следва да докаже материалната си легитимация като кредитор на това вземане. Твърди, че по делото не е доказано, че ищецът е собственик на процесната движима вещ, за която твърди, че се ползва неоснователно от въззивника. Сочи, че от обстоятелството, че едно лице има качеството на инвеститор на определен 1 строеж, не може да се формира извод, че е и собственик на изграденото съоръжение. Жалбоподателят релевира доводи, че приетото като писмено доказателство по делото разрешение за ползване не представлява документ, който да легитимира ищцовото дружество като собственик на вещта, тъй като в цитирания документ, като възложители фигурират и други лица. В условията на евентуалност, дори и да се приеме, че „АСТРА – С“ ЕООД е собственик на съоръжението, поддържа, че предявената претенция е неоснователна поради обстоятелството, че не е установено поведение на топлопреносното предприятие, което да представлява необоснован отказ за изкупуване. Поддържа, че именно поведението на ищцовото дружество, изразяващо се в непредставяне на необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване - документи, удостоверяващи собствеността на подписалите се собственици в протокола от общо събрание на етажните собственици, нотариално заверено споразумение, уреждащо взаимоотношенията между строителя/инвеститора и собствениците на имоти в сграда – етажна собственост, е причина процедурата по изкупуване да не е осъществена. Твърди и към настоящия момент “АСТРА - С” ЕООД да не е подал заявление за изкупуване на процесните съоръжения, както и всички необходими документи, като по този начин е възпрепятствал изкупуването на топлинния обект. Счита, че по този начин ищецът се възползва от неправомерното си поведение, за да постави насрещната страна в невъзможност да сключи окончателен договор. Предвид изложеното твърди, че не е възникнало задължение за плащане на цена за ползването. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Въззиваемият – ищец „Астра - С“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна в депозиран писмен отговор. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в производство и съобразно ангажираните доказателства. Оспорва допустимостта на възражението за притежаваното от дружеството – ищец право на собственост върху процесните съоръжения, като направено едва във въззивната жалба, евентуално оспорва и неговата основателност. Уточнява, че лицата, изброени в разрешението за ползване, се явяват възложители за цялата сграда по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ, като за учреденото от тях право на строеж си запазват единствено право на собственост върху апартаментите, изградени от ищеца. Твърди, че разрешението за строеж относно процесните съоръжения е издадено само и единствено на „Астра – С“ ЕООД. Поддържа, че фактическият състав на предявената претенция е установен и са налице предпоставките на нормата на чл. 137 от ЗЕ за присъждане на претендираното обезщетение. Твърди, че причина за липсата на сключен окончателен договор е поведението на ответното дружество, което въпреки многократните покани на дружеството- ищец, не изпълнява задължението си за изкупуване на процесните съоръжения. В подкрепа на твърденията си посочва, че между 2 страните е водено предходно дело със същия предмет, по което е постановено решение, като въпреки оспорването на иска от страна на ответника, последният не предлага да изкупи изградените от ищеца съоръжения.
Предвид обективната невъзможност ищецът, който е построил съоръжението, да прехвърли собствеността върху него на трети лица, различни от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, счита, че е носител на правото да получи цената на ползването на същото от топлопреносното предприятие. Оспорва нормативната уредба, на която ответното дружество основава възраженията си, доколкото счита, че разпоредбата на чл.31 от Наредбата за топлоснабдяването е приложима само в отношенията между топлопреносното предприятие и крайните потребители на топлинна енергия. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
137, ал. 2 ЗЕ от ищеца “АСТРА - С” ЕООД срещу ответника "Топлофикация София" ЕАД за заплащане на сумата от 7 012 лв. /съобразно допуснато от СРС увеличение на иска/, представляваща незаплатена цена за ползването на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ I – 61, 64, кв.7-г, ул. **** за периода от 25.06.2019г. до 28.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /28.09.2020 г./ до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че ответникът е получил владението върху същите и е открил абонатни номера на отделните етажни съсобственици за заплащане на доставяната топлинна енергия. Сочи, че собствеността върху изградените съоръжения е следвало да се прехвърли в срок до три години от изграждането им, както и че за времето на ползването им от ответника преди преминаване на собствеността, се дължи цена за ползването съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
Ответникът е отказал да изпълни задължението си да изкупи съоръженията за присъединяване, а продължавал да ги ползва, без да заплаща цена за това на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите, но счита, 3 че ищецът би се обогатил неоснователно, получавайки претендираната от него сума, тъй като това е в противоречие на основния принцип в правото, че „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“. Поддържа, че не е доказано, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, тъй като възложителите, посочени в документацията, са етажните собственици в жилищната сграда. Сочи, че съгласно § 4, ал. 4а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. По делото не се доказва такова искане да е отправяно от страна на собствениците на процесните енергийни обекти към „Топлофикация София“ ЕАД, нито дружеството необосновано да е отказало да изкупи процесните съоръжения.
Счита, че ищецът не е представил всички необходими документи за изкупуване на процесните съоръжения, като по този начин същият се облагодетелствал от собственото си неправомерно поведение, като претендирал възнаграждение за ползване на съоръжението. Ето защо моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
СРС е уважил исковете, като е приел, че са налице всички предпоставки на съдебно предявеното вземане за заплащане на обезщетение по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ. Приел е за установено, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, на основание чл. 6 от представения договор от 29.07.2008 год., по силата на който собственик на съоръженията до прехвърлянето им на ответника, е потребителя - ищцовото дружество.
Използването на съоръженията от страна на ответното дружество не е било спорно между страните. Размерът на дължимото обезщетение е определен съобразно кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза.
За основателността на исковата претенция ищецът следва да докаже следните обстоятелства: 1/. че е изградил топлопреносното съоръжение и е негов собственик; 2/. че същото се ползва от ответното дружество и по този начин то се обогатява; 3/. обедняване в правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния период; 4/. връзката между собственото си обедняване и обогатяването на насрещната страна. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за разместването на благата.
Безспорно във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се установява, че между страните е сключен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 29.07.2008г. Съгласно чл. 1, договорът обхваща взаимоотношенията на страните, свързани с необходимите условия за присъединяването на сграда – етажна собственост в гр. София, УПИ I – 61, 64, кв.7-г, ул. **** към топлопреносната мрежа до сключване на договора за присъединяване. Според чл. 2, ал. 1, присъединяването се извършва чрез изграждане на 4 присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. В чл. 2, ал. 2 са уговорени техническите параметри на строежа. С чл. 6 от договора потребителят „Астра –С“ ЕООД се е задължил да изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване и утвърдените проекти.
Уговорено е, че до прехвърляне на правото на собственост върху строежа в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ищцовото дружество “Астра - С” ЕООД е негов собственик. Задължението за прехвърляне правото на собствеността върху изградените съоръжения при условията на чл.137, ал.2 и ал.3 ЗЕ с договора за присъединяване е уговорено за ответника, съгласно чл.23 от договора между страните.
По делото е представено разрешение за строеж от 17.10.2006г. на главния архитект на София за “Външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда”, находяща се в гр. София, УПИ I – 61, 64, кв.7-г, ул. ****.
С разрешение за ползване № ДК-07-308 от 18.06.2009г., издадено от Столична РДНСК, е разрешено ползването на строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи, гаражи, магазини, ателиета, помещения за амбулатория за индивидуална практика за първична стоматологична помощ, външни ВиК връзки и кабели НН външно топлозахранване и абонатна станция“ , находяща се на ул. ****, с местонахождение: УПИ I – 61, 64, кв.7-г по плана на гр.
Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73f17f04-ff6c-4563-b6b9-ed123d60e980