Решение № 641 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД /нататък - ЕИ/ с ЕИК: 206852485 /чрез пълномощниците адв. П. и адв. Ц./ против решение от 20.12.2024 г. по т.д. № 630/2024 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от дружествотовъззивник иск срещу Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ /нататък - ФСЕС/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД за връщане на платени без основание целеви вноски в размер на 41 909,86 лв. във ФСЕС за 2022 г. от въззивника в качеството му на производител на електрическа енергия от МВЕЦ „Средногорци“.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По-конкретно се твърди, че дружеството-въззивник направило доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да докаже твърдението му относно инсталираната мощност на МВЕЦ „Средногорци“, което се явява основния спорен въпрос по делото. В нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд не допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза и лишил ищцовото юридическо лице от възможността да докаже твърденията си в исковата молба.

Поради това, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК се моли САС да допусне изготвянето на съдебно-техническа експертиза от вещо лице с техническа специалност по формулирания в исковата молба въпрос, а именно - след като вещото лице се запознае с всички материали по 1 делото и след проверка при ищеца и на място в МВЕЦ „Средногорци“ да даде заключение по следния въпрос: Каква е инсталираната мощност на МВЕЦ „Средногорци“?

Отделно от това се твърди, че е нарушен и материалния закон, тъй като при постановяване на първоинстанционното решение съдът е приложил неправилно относимите законови разпоредби.

Излагат се съображения в жалбата и относно направеното пред първата съдебна инстанция възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните от ФСЕС суми с твърдения, че извършените от ФСЕС плащания по Договора за премии съставлявали периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС и във връзка с чл. 111, б. „в“, предл. последно от ЗЗД.

В заключение, се формулира искане към апелативния съд да отмени Решение №1766 от 20.12.2024 г., постановено по т. д. 20241100900630 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, TO VI-21 като неправилно и вместо това да се постанови решение по спора, с което да се осъди Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да заплати на „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД сума в размер на 41 909.86 лв. (четиридесет и една хиляди деветстотин и девет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща недължимо платена главница, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и да отхвърлят като неоснователни предявените в условията на евентуалност обективно кумулативно съединени насрещни искове на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Алтернативно, в случай че се счетат предявените насрещни искове за основателни, то се моли да се отхвърли претенцията на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за връщане на платените премии до м. май 2021 г. /включително/. Претендира разноски.

С писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ /чрез пълномощници адв. Г. и адв. Д./ е оспорила жалбата като неоснователна, считайки атакуваното решение на градския съд за правилно и се предлага същото да бъде потвърдено. Също се претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Пред втората инстанция е допусната на основание чл. 266, ал. 3 ГПК и прета съдебнотехническа експертиза (СТЕ), изпълнена от в.л. И. Г..

Разглеждайки спора по същество, САС констатира следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на „Енерджи Инвестмънтс“ ЕООД, с която е предявен срещу Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за връщане на платени без основание целеви вноски в размер на 41909,86 лв. във Фонд „Сигурност на електроенергийната система за 2022 г. от ищеца, в качеството му на производител на електрическа енергия от МВЕЦ 2

Средногорци.

Ищецът твърди да е собственик на водноелектрическа централа за производство на електрическа енергия МВЕЦ „Средногорци", находяща се в с. Средногорци, община Мадан, област Смолянска, представляваща ПИ с идентификатор 6845Е77.1, като за централата имало издадено и действащо Разрешение №РР- 4856/20.12.2022 г. за прекратяване и преиздаване на разрешително №31140076/13.08.2012 г.. последно продължено и изменено с решение №РР-4188/12.03.2021 г. Сочи, че централата била присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД по силата на Договор за присъединяване на електрическа централа на независим производител на електрическа енергия към електроразпределителна мрежа от 22.03.2001 г. На 23.08.2019 г. ищецът сключил с ответника Договор за компенсиране с премии №ВЕИ- 343/23.08.2019 г. за енергиен обект МВЕЦ „Средногорци“, на основание §34, ал.1 ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) във връзка с чл.36и,ал.1 ЗЕ. Твърди, че посочените разпоредби, задължавали производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 1 MW до 4 MW да сключат договор за компенсиране с премия за произведените от тях количества електрическа енергия до размера на определеното им нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което била определена преференциалната им цена, като към онзи момент данните, които били предоставени от Агенция за устойчиво енергийно развитие и „ЕВН България Енергоснабдяване" ЕАД и на които се позовавал ответника , инсталираната мощност на обекта била 1.065 MW. Сочи, че на 23.09.2022 г. ищецът и ответникът сключили Допълнително споразумение №1 към Договора за премии, с което Договорът за премии бил прекратен, считано от 19.09.2022 г. Поддържа, че на 17.01.2023 г. било изготвено експертно становище от д-р инж. В. К. относно МВЕЦ „Средногорци" във връзка с определяне на инсталираната мощност на централата, което установило, че инсталираната мощност на обекта е 975 kW и максималната отдавана мощност не надхвърля 840 kW. Въз основа на изготвеното становище на 18.01.2023 г., ищецът отправил уведомления за промяна на данните за обекта до Агенция за устойчиво енергийно развитие и ФСЕС, като на същата дата изпратил и заявления до „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и „КЕР Токи Пауър“ ЕАД за актуализиране на данните по съответните договори, сключени с тези дружества, спрямо установената по експертното становище мощност на централата. Твърди, че ответникът отказал да извърши промяна в базата си данни и да коригира мощността на централата с писмо с изх. № 211.(1) от 07.02.2023 г. Навежда, че §8, ал. 1 от ПЗР на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (наричан по- долу за краткост ЗПРЗДБРБ 2022), било въведено задължение за всички производителите на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, да внасят във ФСЕС целеви вноски при законоустановените условия и размер, за електрическата енергия, продадена в периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия.

3

Ищецът приел, че с оглед на експертното становище не следва да подава информация и внася целеви вноски, тъй като мощността на неговия обект било под 1 MW. Твърди, че ответникът изискал от ищеца да попълни декларация на основание §8, ал. 7 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ 2022 и да внесе целева вноска за продадената електрическа енергия за декември месец 2022 г., като на 15.01.2024 г. ищецът подал посочената декларация и заплатил на ответника сумата от 41 909,86 лева, независимо че счел същата за недължима-позиция, която той изразил в Уведомително писмо от 22.01.2024 г. Счита, че в случая МВЕЦ „Средногорци“ не попадал в хипотезата на §8, ал. 1 от ПЗР на ЗПРЗБДБ 2022, тъй като инсталираната мощност на обекта била под 1 MW, а именно: 975 kW ( 0,975 MW), поради което платената от ищеца целева вноска на ответника се явявала недължимо платена и подлежала на връщане на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 41 909,86 лева, представляваща недължимо платена главница.

С отговора на исковата молба не се оспорва, че ищецът е производител на електрическа енергия и собственик на процесния обект, че МВЕЦ „Средногорци“ е присъединена към електроразпределителната мрежа на

„ЕВН

България

Електроразпределение" АД, както и че между страните е сключен договора от 23.08.2019 г.

Сочи се, че към датата на сключване на договора, ищецът представил документи, които установявали инсталирана мощност наобекта от 1.065 MW, сред които протокол за 72-часови проби при експлоатационни условия на МВЕЦ„Средногорци“. В протокола били посочени следните параметри на монтираните съоръжения и машини и резултати от проведените проби: параметри на двата вида турбини, съответно 2X445 kW и 1X175 kW, или общо производителност на турбините 1065 kW; параметри на двата вида генератори, съответно 2X504 kW и 1x160 kW, или общо 1168 kW. Към договора от 23.08.2019 г. бил представен и Договор № 127 от 08.12.2006 г., сключен с „ЕВН България Електроснабдяване" АД, за дългосрочно изкупуване по преференциална цена, съгласно чийто чл.14 ищецът се задължил през времето на действие на договора да експлоатира електрическата централа по начин, който ще му позволи да осигурява електрическа мощност в размер до 1100 kW в зависимост от наличния дебит на р. Арда. Не оспорва и прекратяването на процесния договор за премии, считано от 19.09.2022 г. с Допълнително споразумение № 1. Твърди, че вноските по § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ 2022 били в размер на положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, определени с акт на Министерския съвет (МС). С Решение № 29/12.01.2023 г. МС определил стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите, като съгласно решение по т.1, б. „г" приложимата спрямо Ищеца стойност била 350 лв./MW. Сочи, че в изпълнение на § 9 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ 2022 изпратил писма до Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) и „Електроразпределение Юг" ЕАД, в отговор на които била получена официална информация от АУЕР и от „Електроразпределение Юг" ЕАД, относно задължените лица по § 8, ал. 1, ал.

3 и ал. 4 от закона, която включвала и ищецът като задължено лице, в качеството му на производител с енергиен обект МВЕЦ „Средногорци" с обща инсталирана мощност 1.065 MW. Поддържа, че с писмо от 20.01.2023 г. ищецът го уведомил, че е извън обхвата на 4

ЗПРЗДБРБ 2022 и не дължи внасяне на целеви вноски, тъй като обща инсталирана мощност на обекта е 975 kW, на което с писмо от 07.02.2023 г. ответникът отговорил, че не счита да е налице основание за промяна на наличните данни за инсталираната мощност на обекта, а на 15.01.2024 г. ищецът изпълнил задълженията си по ЗПРЗДБРБ 2022, като подал изискуемата декларация и заплатил целева вноска в размер на 41 909,86 лева. Оспорва в случая да липсва правна връзка между страните, тъй като в случая такава била създадена чрез разпоредбата на §8, ал. 1 от ЗПРЗДБРБ. Счита, че в случая били налице всички елементи от фактическият състав на тази разпоредба а именно: 1) ищецът имал качеството производител на електрическа енергия спрямо, когато е приложим тавана на пазарните приходи съгласно Регламент 2022/1854; 2) инсталираната мощност на МВЕЦ „Средногорци“ била над 1 MW, като това се установявало от следните обстоятелства- ищецът бил подаден като задължено лице от АУЕР и от „Електроразпределение Юг" ЕАД; подадената от АУЕР и мрежовият оператор информация относно инсталираната мощност съответствала на служебно известната информация налична при ответника. Освен това ответникът получил допълнително и следните документи- писмо от „Електроразпределение Юг" ЕАД, в което било посочено, че по негови данни, процесният обект е с мощност1065 kW; писмо от „ЕВН България Електроснабдяване" с приложени договори, в които за обект МВЕЦ „Средногорци" се сочела мощност от 1065 Kw; инсталираната мощност на обекта била видна от публичния регистър на АУЕР на издадените гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници; в представеният от ищеца експертен анализ липсвал категоричен и технически обоснован извод за намалената стойност на инсталираната мощност; 3) ищецът имал сключени сделки с период на доставка на произведената енергия в периода от 01.12.2022 г. до 30.06.2023 г., а именно: две сделки за продажба на произведената от процесния обект електрическа енергия, по които ищецът реализирал приход в размер на 113 520,31 лева за количество 204,601 MW, за които били издадени фактури № 374/31.12.2022 г. и №375/31.12.2022 г. ; 4) била налице и положителна разлика между реализирания приход и утвърдената от МС стойност за производители от ВЕИ, доколкото единичната декларирана стойност по сделките била в размер на 554.84 лв./MW спрямо утвърдената от МС в размер на 350 лв./MW. В заключение посочва, че плащането на сумата от 41 909,86 лв. от ищеца и съответно получаването й от ответника не е без основание, а в изпълнение на законовото задължение за извършване на целева вноска за продадената от ищеца електрическа енергия през м. декември 2022 г.