Решение № 1909 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1909 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110211006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕАД (подадена чрез юрк. Н.) срещу Наказателно постановление (НП) № НП-95 от 02.07.2025г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл.224ж, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), за нарушение на чл.4, пар.1 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, вр. чл.224ж, ал.1 от ЗЕ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

В жалбата на „***” ЕАД се сочи, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и че не е направена преценка за наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че наказващият орган не е спазил законовата разпоредба на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 16.04.2025г., т.е. много след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Заявява се, че с провеждане на публичното заседание на Столичния общински съвет на 11.12.2024г. е била изпълнена хипотезата на правната норма относно „откриването на нарушителя“ и е следвало да се приложи 3-месечният срок, след изтичането на който не се образува административно-наказателно производство. Твърди се, че този срок е бил изтекъл на 12.03.2025г., което било около месец преди да бъде съставен АУАН.

Посочва се, че съгласно изискванията на REMIT държавите-членки са задължени да установят правила относно санкциите за нарушения на Регламента и да вземат всички необходими мерки за обезпечаване на тяхното прилагане, като санкциите следвало да бъдат 1 пропорционални и да отразяват характера и сериозността на нарушението, нанесените на потребителите вреди и потенциалните ползи от търговията, извършена на базата на вътрешна информация на пазара. В жалбата се сочи, че в чл.224г, ал.3 от ЗЕ е предвидено, че при установяване на нарушението, КЕВР следва да наложи санкция на съответното лице като конкретният размер се определял в съответствие с приета методика. Твърди се, че в настоящия случай имуществената санкция не била определена законосъобразно и не била изчислена съобразно методиката. Приема се, че събитието - временното спиране на производството не представлява „вътрешна информация“ по смисъла на чл.2, ал.1 от REMIT, тъй като не оказва съществено влияние върху цените на енергийните пазари, а и било в минимален обем, и не оказвало влияние върху пазара. Според жалбоподателя към момента на събитието не са съществували ясни и конкретни указания от Агенция на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) или КЕВР относно критериите, по които дадено събитие следвало да се квалифицира като подлежащо на публично оповестяване по чл.4 от REMIT. В жалбата е записано още, че за квалифицирането на конкретен факт като „вътрешна информация“ по REMIT трябва да е налице елемент на информация съгласно поне един от критериите от букви „а“ до „г“, дефинирани в член 2, параграф 1, ал.2 от REMIT, както и че трябвало да се установи дали отговаря на четирите кумулативни условия, заложени в член 2, параграф 1, ал.1 от REMIT : точна, непублична, свързана с един или повече енергийни продукти на едро и да повлияе съществено върху цените. Жалбоподателят се позовава на буква „г“ - че информацията следва да съдържа такива данни, от които разумен професионален участник на пазара вероятно би ги използвал като част от основанието за своето решение да извърши сделка, свързана с енергиен продукт на едро. Пледира се, че при взимане на решение за налагане на имуществена санкция КЕВР не е анализирал данните за капацитета на производството, пазарния дял на Дружеството и обема на прекъсването, съответно липсвали данни от дневния обем на енергийната борса (БНЕБ ЕАД). Твърди се, че Дружеството не притежава съществен пазарен дял в сегмента на производство и търговия с електроенергия, като в резултат на това евентуално временно или трайно преустановяване на неговата дейност не би оказало съществено влияние върху баланса между търсене и предлагане на електроенергия в страната, нито върху ценовите равнища на пазара. Това било обусловено, както от относително малкия обем на произвежданата от Дружеството електроенергия спрямо общото предлагане, така и от наличието на множество алтернативни доставчици и достатъчен капацитет в енергийната система. В жалбата се твърди, че капацитетът на мощностите бил 75 MW, т.е. недостъпният капацитет бил под прага от 100 MW. Приема се, че това е от значение за оценката дали представлява информация по член 2, параграф 1, буква „в“ от REMIT или по член 2, параграф 1, букви „а“ и „б“ от същия Регламент, но се твърди, че такава оценка не е била направена от наказващия орган. В жалбата се цитират и дадените насоки на ACER за прилагане REMIT, 6-то издание, публикувани в сайта на КЕВР и се прави извод, че операторите на производствени съоръжения с капацитет под 100 MW не били задължени по принцип да оповестяват вътрешна информация по REMIT, освен ако притежаваното съоръжение може да влияе върху цените на енергийния пазар на едро. Обръща се внимание 2 и на това, че според чл.4, параграф 2 от REMIT даден участник на пазара може на своя собствена отговорност, по изключение да отложи публичното разкриване на вътрешна информация, за да не увреди своите законни интереси при положение, че няма опасност този пропуск да въведе в заблуждение обществеността и се сочи, че именно с цел защита интересите на Дружеството, информацията не била своевременно оповестена. В жалбата се заявява, че енергийният обект „ТЕЦ София“ имал стратегическо значение и „***” ЕАД, като участник на пазара, можело да забави разкриването на чувствителна информация, защото липсата на оповестяване било свързано със защитата на критичните инфраструктури, както е предвидено в член 2, буква „г“ от Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита. Жалбоподателят счита, че това са факти относно инфраструктурата, които, ако бъдат оповестени, можело да бъдат използвани за планиране и извършване на действия с незаконосъобразна цел и поради това е било отложено оповестяването на вътрешната информация. На следващо място в жалбата се твърди, че липсва точно описание на нарушението, което се вменява „***” ЕАД. Не било възможно да се установи с необходимата правна и фактическа яснота дали в случая санкционирането е за едно единствено административно нарушение или за повече от едно, като всяко от тях би следвало да притежава самостоятелни обективни признаци и да бъде индивидуализирано съобразно изискванията на закона. В този смисъл липсвало конкретно, пълно и ясно описание на нарушението от обективна страна, което е съществен елемент от състава на всяко административно нарушение и задължително изискване за валидността на административния акт. Не се съдържали достатъчно фактически данни, които да позволяват да се направи извод дали се касае за еднократно деяние, извършено на конкретна дата, или за продължено или трайно нарушение, обхващащо по-дълъг период от време. В НП липсвало ясно и разбираемо посочване на точната дата или период на извършване на нарушението, което възпрепятствало правото на защита на Дружеството – жалбоподател и водело до процесуална неяснота и неравнопоставеност. Изложената в НП фактическа обстановка не съдържала необходимите елементи, които да дадат възможност на Дружеството да разбере какво конкретно поведение се твърди, че е противоправно, при какви обстоятелства е осъществено, както и в какви обективни действия или бездействия се изразява нарушението.

Отсъствието на такива фактически твърдения, както и на мотиви относно правната квалификация и съставомерността на деянието представлявали процесуално нарушение, което води до недопустимост или нищожност на административния акт, съобразно изискванията на чл.59 и сл. от АПК, респ. ЗАНН. Относно мястото на нарушението се твърди, че е посочено гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, а производителните съоръжения, които не са работели и е следвало да бъде оповестена тази информация били в енергиен обект „ТЕЦ София“. В тази връзка се сочи, че неправилно е индивидуализирано мястото на нарушението - това нарушавало правото на защита и водело до неяснота относно самото деяние. Дори да се приеме, че е налице административно нарушение, жалбоподателят счита, че то представлява маловажен случай и наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло Наказателно постановление № 3

НП-95 от 02.07.2025г, издадено от Председателя на КЕВР като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В условия на евентуалност се иска от съда да отмени наложената санкция поради маловажност на извършеното нарушение - на основание чл.28 от ЗАНН. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Пред СРС жалбоподателят „***“ ЕАД се представлява от юрк. И., който в съдебно заседание на 14.10.2025г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 13.01.2026г. юрк. И. препраща към изложените в жалбата аргументи и пледира, че санкционният акт е неправилен и незаконосъобразен. Преповтарят се доводите, че АУАН не е издаден в предвидения в закона срок и че процедурата по издаване на Наказателното постановление била незаконосъобразна, тъй като наказващият орган се е запознал с информацията за извършеното нарушение от проведеното извънредно заседание на Столичен общински съвет на 11.12.2024г., както и от справка с търговските и производствени графици на „***“, постъпили в КЕВР на 16.12.2024г. Процесуалният представител на Дружеството – жалбоподател твърди, че това се потвърждава и от показанията на свидетеля Т., който казал, че длъжностните лица, отговорни за проверката, са узнали за нарушението на 16.12.2024г. Предвид издаването на АУАН на 16.04.2025г., юрк. И. счита, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Въз основа на това и изложеното в жалбата, се иска СРС да отмени санкционния акт с всички произтичащи от това законови последици. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране се представлява пред СРС от юрк. П.а, която по време на съдебно заседание на 14.10.2025г. заявява, че оспорва жалбата, а в хода на съдебните прения пред СРС на 13.01.2026г. пледира, че възражението за изтекла давност за издаване на АУАН е неоснователно, тъй като се базира на неприложима правна норма - чл.34, ал.1 от ЗАНН. Приема се, че жалбоподателят не е съобразил, че за нарушения на Регламент № 1227/2011г., за каквото нарушение е издадено процесното Наказателно постановление, съответно АУАН е предвидена специална разпоредба и срокове в чл.34, ал.2 от ЗАНН, а именно 6 месеца от откриване на нарушителя, който, считано от 16.12.2024г., не е бил изтекъл през месец април, когато е издаден АУАН.

Поради това и с оглед приложението на разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН процесуалните срокове за съставяне, предявяване и връчване на АУАН, както и за съставяне на Наказателно постановление са били спазени. Според юрк. П.а наказващият орган правилно е съотнесъл събраните факти и обстоятелства към относимите разпоредби на Регламент № 1227/2011г. и е обосновал логично и последователно изводите си, че „***“ АД е участник на пазара с енергия на едро по смисъла на Регламента, както и че информацията, която Дружеството не е публикувало и за чието непубликуване е издадено Наказателното постановление изпълнява изискванията за вътрешна информация по смисъла на чл.2, параграф 1 от Регламента. Твърди се, че въз основа на формираните и обосновани изводи в Наказателното постановление Председателят на КЕВР е наложил имуществена санкция, определена по реда за издаване на Наказателното постановление за нарушение на чл.4 от Регламента с минимален размер. Поради това и с оглед аргументите, изложени в писмени бележки, които 4 юрк. П.а представя пред съда, се иска СРС да потвърди НП като законосъобразно и правилно, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.