Акт № 20765 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20765 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20231110143366 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. И. Р. и В. А. Р., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Л. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 265,42 лева – главница, от която сумата 249,01 лева, представляваща 5/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 16,41 лева, представляваща 5/8 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Л. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 39,48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата В. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 159,26 лева – главница, от която сумата 149,41 лева, представляваща 3/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 9,85 лева, представляваща 3/8 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата В. Р.

1 съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 23,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Л. И. Р. и В. А. Р. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 30 /стар № 7/, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 307545, през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.01.2023 г. по ч. гр. д. № 53198 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 148-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата В. А. Р. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Р.-Й..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Възразява, че макар В. Р. да е придобила процесното жилище по силата на договор за дарение, другата ответница – Л. Р. си запазила пожизненото право на ползване, поради което именно тя била пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. Второ, процесното жилище не било топлоснабдено – всички радиатори в него били свалени, а тръбите – затапени още на 09.05.2012 г. В тази връзка възразява, че ответницата не била потребила топлинната енергия, чиято стойност се претендира. Оспорва наличието на валидни договорни отношения за топлинно счетоводство между третото лице – помагач и етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот. Прави възражение за 2 изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Л. И. Р. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Р.-Й..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Твърди, че процесното жилище, собственост на ответницата В. Р., не било топлоснабдено – всички радиатори в него били свалени и затапени още на 09.05.2012 г. В тази връзка възразява, че ответницата не била потребила топлинната енергия, чиято стойност се претендира. Оспорва наличието на валидни договорни отношения за топлинно счетоводство между третото лице – помагач и етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не оспорва предявените искове, като изразява становище, че същите били основателни и доказани.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Томов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковите претенции в цялост като доказани по основание и по размер въз основа на приетите по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците Л. И. Р. и В. А. Р., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. Й.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски съгласно представените договори за правна помощ.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

Ответниците не оспорват, че през исковия период В. А. Р. е била собственик на процесното жилище, а Л. И. Р. – негов вещен ползвател, поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Същото се потвърждава от приет по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105, том 88, дело № 17198/1997 г. по описа на 1-ви нотариус при Софийски районен съд.

3

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 3882 от 19.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 28.08.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на АДРЕС съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 28.08.2002 г., общото събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот с абонатен № 307545 били отбелязани 2 броя радиатори и 2 броя разпределители. Списъкът съдържа подпис за ответницата Л. И. Р.. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 19.09.2002 г. бил подписан договор № 3882/19.09.2002 г. между етажната собственост на АДРЕС, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.

Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-0-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от приложен към отговора на исковата молба Акт за изключване на отопление, на 01.12.2002 г. в сградата на АДРЕС се извършило изключване на отоплението, като били свалени радиаторите в стълбището.

От 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2019 г.

– 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. се установява, че за имота на ответниците през посочения период била начислявана единствено топлинна енергия за сградна инсталация.

Приети са като доказателства Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на 4

„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от същите общи условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

Разпечатката съдържа 34 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02551fd7-289a-4d67-a17a-aee8086b533c