Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2497 от 26.08.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 950/2026
Вид
Определение № 2497
Подписан
26.08.2026
В сила
26.08.2026
Състав
Кристияна Генковска, Никола Чомпалов, Анжелина Христова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2497 гр. София, 26.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20268002900950 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Драки“ ООД срещу решение № 569/14.11.2025 г. на Апелативен съд –гр.София по в.т.д. № 509/2025 г., с което е потвърдено решение № 624/05.05.2025 г. по т.д. № 897/2024 г. на СГС – за отхвърляне на предявения от касатора срещу "Булгаргаз" ЕАД иск по чл.55 ал.1, т.1 ЗЗД за сумата от 65 297,05 лв. - платена по нищожна клауза за неустойка на т.5.2 от договор за доставка на природен газ № 448-231/18.11.2022 г., както и на евентуалния иск за сумата от 64015,95 лв., представляваща разликата между действителния размер на неустойка от 1281,10 лв. и платената сума от 65 297,05 лв. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, защото е в противоречие с материалния закон и в нарушение на правото на ЕС. Повдигнат е довод, че уговорените в процесния договор две неустойки санционират и обезщетяват неизпълнението на едно и също задължение – за неприето от клиента количество газ, като в единия случай неустойката се определя по размер на месечна база, а в другия на годишна база. Поддържа се, че поставената задача към ССЕ е относима и допустима към предмета на доказване, поради което въззивният съд е бил длъжен да обсъди заключението на в.лице, но неправилно е приел в решението, че задачата на в.лице е неотносима. Изложени са съображения, че е доказано плащането от ищеца на сумата от 65 297,05 лв. – неустойка по т.5.2 от договора, както и плащане на сумата от 72 750,49 лв. – неустойка по т.7.4, с което ищецът два пъти е санциониран за неизпълнение на едно и също договорно задължение.

Неустоечната клауза на т.5.2 накърнява добрите нрави, защото е сключена в нарушение на принципа за свободно договаряне и при липса на баланс и на равнопоставеност на страните по договора, тъй като неустойките по договора са уговорени само в тежест на клиента. Двойното събиране на неустойка за 1 едно и също неизпълнение – първо на месечна база и втори път на годишна база, е недопустимо, защото този начин на уговаряне неустойката по т.5.2 от договора излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване на доставчика. При преценка към момента на договоряне на размера на неустойката и съпоставянето й с размера на очакваните вреди, се установява, че преследваната с процесната неустойка цел излиза извън присъщите й функции. Налагането на две санкции за неизпълнение на едно и също задължение нарушава правото на ЕС и принципа „non bis in idem”, заложен в чл.4 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и чл.50 от ХОПЕС. Въззивният съд се е произнесъл и в противоречие с практиката на ВКС. Алтернативно се поддържа, че неустойката по т.5.2 от процесния договор е определена неправилно по размер, защото от заключението на ССЕ се установява, че нейният размер възлиза на 1281,10 лв. Иска да се отмени обжалваното решение и да се уважи искът.

Ответникът "Булгаргаз" ЕАД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил, че е сезиран с иск с по чл. 55, ал. 1, пр. 1 -во ЗЗД, основан на твърдението, че ищецът е платил на ответника неустойка по т. 5.2 о т процесния договор в размер на 65 297,05 лв., но неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност се претендира сумата от 64015,95 лв., представляваща разликата между между действителния размер на неустойка по т. 5.2 от 1281,10 лв. и платената сума от 65 297,05 лв. Прието е в мотивите, че страните са сключили договор № 448-231/18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, по който "Булгаргаз" Е А Д като доставчик е поел задължението да доставя на клиента "Драки" ЕООД природен газ през периода 01.01.2023 г. - 01.01.2024 г. съобразно приетата годишна програма по чл. 4.1 , посочена в Приложение № 1 към договора, в съответствие с която е уговорено в т. 5.1 годишното минимално/максимално количество газ, което доставчикът ще достави, а клиентът се е задължил да приеме за годината. В т. 4.3 от договора е уговорено, че в срок до 8-мо число на месеца, предхождащ месеца на доставка, клиентът и м а право да предложи изменение на количествата природен газ по годишната програма, както и право на доставчика да приеме 2 или да не приеме предложението на клиента, като при одобрение следва да се сключи допълнително споразумение с нова годишна програма. Решаващият съд е разяснил, че клаузата на т. 5.2, вр. с т. 5.1 от договора предвижда дължима от клиента неустойка, която по размер се равнява на разликата между договореното и неприетото през годината минимално годишно количество газ, умножена по среднопретеглена цена, формирана от калкулираната стойност на природния газ за годината, разделена на приетото количество природен газ през същата година на доставка, като при нейното изчисляване не се вземат предвид неустойките по т. 7.3, по т. 7.4 и по т. 7.5.

Въззивният съд е намерил, че през процесния период е налице равномерна доставка - доставка, при която коефициентът на неравномерност е по-голям от 0.6, а от представените месечни актове по т. 10.16 от договора е установил дневните договорени и приетите от клиента за всеки отделен ден количества природен газ за 2023 г. За безспорно е прието обстоятелството, че клиентът е приел количество природен газ, което е по-малко от минималното годишно количество /80 % от годишното договорено количество/, както и че клиентът не е отправил предложение за изменение на годишното договорено количество, т.е. договорената годишната програма не е била изменяна. За неизпълнение за задължението на клиента да приеме за 2023 г. минималното годишно договорено количество природен газ е начислена от доставчика неустойка по т. 5.2 от договора в размер на 65 297,05 лв., която ищецът е платил с платежно нареждане от 12.02.2024 г. С писмо с рег. № ТТ178/29.11.2024 г. доставчикът е отправил предложение на клиента в срок до 05.12.2024 г. да заяви съгласен ли е да получи през 2025 г. неприетото количество природен газ за 2023 г. срещу заплатената неустойка по т. 5.2, но клиентът не е приел предложението.

Като спорни са отграничени правните въпроси за допустимостта да се кумулират неустойките по т. 5.2 и по т. 7.4 от договора, базата за изчисление на които е едно и също неприето количество природен газ, както и за начина на изчисление на неустойката по чл. 5.2. По отношение на възраженията за неравнопоставеност на страните поради нееквивалентност на уговорените способи за обезпечаване на риска от неизпълнение на насрещните задължения и з а наличието на злоупотреба с господстващо положение от страна на доставчика на пазара на търговия с природен газ въззивният съд е приел, че страните по договора са търговци - обществен доставчик на природен газ по чл. 175, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 177 ЗЕ и клиент на природен газ по чл. 175, ал. 1, т.

8, вр. с § 1, т. 27б от ЗЕ, които на основание чл. 176, ал. 1, вр. с ал. 3 ЗЕ са уговорили покупко-продажба и доставка на определено количество природен газ с определено качество и при свободно договорена цена. Разяснено е в мотивите на обжалваното решение, че по аргумент от противното на нормата на чл. 178б, пр. 2 ЗЕ процесната доставка не е услуга от обществен интерес по смисъла на пар. 1, т. 66б ДРЗЕ, която не може да бъде отказана по причини, непосочени в закона, тъй като всеки клиент, присъединен към газопреносна и/или газоразпределителна и затворена газоразпределителна мрежа, на основание чл. 181, т. 2, вр. с чл. 180 ЗЕ има право да изб ере доставчик на природен газ, с когото да сключи договор при свободно договорени цени.

3

Общественият доставчик сключва с доставящите предприятия или търговците на природен газ, както и с клиенти и крайни снабдители сделки при свободно договорени цени - чл. 2, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ, и има задължението да уведоми писмено оператора на газопреносната мрежа и съответния оператор на газоразпределителната мрежа за сключените от него договори за доставка в срок не по-късно от датата на ефективното изпълнение на договора за доставката -чл. 3, ал. 1 от Правилата. Направен е извод, че при договарянето общественият доставчик следва да съобразява какви са възможностите му да осигури на всеки един от своите клиенти доставката на заявеното от него количество и при отчитане на този обективен факт да предложи конкретни параметри относно количеството природен газ, защото нормата на чл. 5, ал. 3 от Правилата предвижда, че при договорите за продажба на природен газ, сключени от обществения доставчик, условията на доставката са обвързани с условията по договорите, по които той купува, пренася и съхранява природен газ. Тълкувайки приложимия материален закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, въззивният е достигнал до извода, че не е налице неравнопоставеност между страните по договорното правоотношение, защото едностранният характер на уговорените в полза на доставчика неустоечни клаузи - по т. 5.2 и 5.3 и съответно т.7.4 и 7.5, не обуславя нееквивалентност на предоставените обезпечения за изпълнението на насрещните задължения, тъй като ответникът като лицензиран доставчик на природен газ за територията на страната е длъжен да осигурява непрекъсната, сигурна и качествена доставка на газ, а за изпълнението на това задължение той следва да поддържа финансова обезпеченост, материални и човешки ресурси за обезпечаване на дейността, но няма право да отказва сключването на договори за продажба на природен газ на потребител, пряко присъединен към газопреносната мрежа. Решаващият съд е намерил, че не е налице нито недобросъвестно упражняване на права от страна на доставчика, нито липса на еквивалентност досежно отговорността за неизпълнение на задълженията на страните. Разяснил е, че клиентът не е длъжен да сключи договор с ответника и не е ограничен в избора си на доставчик , както и на условията на доставка, защото неговият избор е обусловен от пазарната конюнктура при наличието на конкурентна среда на пазара. Предвидените в лицензия № Л-214-14/29.11.2006 г. на ДКЕВР задължения за доставчика по процесния договор по осъществяване на този специфичен вид търговска дейност, както и липсата на възможност т о й да откаже сключването на договор с потребител, сочат, че ответникът като обществен доставчик носи по-голям риск, отколкото носи клиентът за неизпълнение на задължението за приемане на доставките, поради което е оправдано клиентът да понесе нееквивалентността в насрещните обезпечения на риска по договора, тъй като е налице обвързаност на договорите, които доставчикът сключва със своите доставчици и предвидените в тях условия. Въззивният съд е намерил, че процесната неустоечна клауза не е в противоречие с добрите нрави, защото не е налице нееквивалентност в риска от неизпълнение на насрещните договорни задължения. Неустойката по т. 5.2. предвид уговорения механизъм за нейното изчисляване - на база минималното годишно договорено количество, 4 представляващо 80 % от годишното договорено количество, което клиентът се е задължил да приеме, и съобразно целта, за която е уговорена, не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК /. Този извод е формиран след извършена от решаващия съд преценка за съответствие на неустойката с примерно изброените в посоченото ТР критерии към момента на сключване на договора. Въззивната инстанция е приела, че неустойката обезпечава изпълнението на задължение със значителен паричен размер, което не е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.