Решение № 351 от 27.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Пловдив, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330204333 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП - 80 / 02.07.2025 година на Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с издадена Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 година за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г. в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (ред., ДВ, бр. 86 от 2023 година) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на § 70, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закон за енергията от възобновяеми източници във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.

С жалбата и в съдебно заседание чрез *** П. Л. С. се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. На тази база е формулирано искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно постановено; претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Председателят на Комисия за енергийно и водно регулиране – чрез процесуалния си представител *** Н.А.Н. изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно; претендира разноски.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Във връзка с предмета си на дейност „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***, град Пловдив има издадена Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 година за дейността „разпределение на електрическа енергия“, като със Заповед на Председателя на КЕВР № З-Е-291 / 11.10.2024 година, изменена със Заповед № З-Е-378 / 19.12.2024 година, е възложена планова проверка на дружеството жалбоподател с цел установяване изпълнение на условията на издадената му лицензия. В хода на извършената от експерти в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР проверка, сред които *** Е. С. К. (актосъставител), е изискано да бъдат предоставени досиетата по процедурите за присъединяване на обекти за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и е констатирано следното:

На 26.09.2023 година производителят на електрическа енергия Д.С.М. подава Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство или съоръжение за съхранение на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на жалбоподателя

„Електроразпределение Юг“ ЕАД. Процедурата по присъединяване на обект за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници касае обект с мощност 9,81 kW, предвиден за израждане в УПИ IV, кв. 75, ***. В тази връзка на 29.10.2023 година „Електроразпределение Юг“ ЕАД издава Становище № 4592905 за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа, получено от заявителя Д.С.М. на 02.11.2023 година, видно от Протокол от ЕВН Офис Харманли.

Към 13.10.2023 година – датата, на която влизат в сила законодателни промени в ЗЕВИ, касаещи процедурата по присъединяване, производителят Д.С.М. няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на горепосочения обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, но има издадено на 29.10.2023 година от жалбоподателя положително становище за присъединяване. В тази връзка контролните органи, сред които и Е. С. К. констатират, че за Д.С.М. възниква задължение да предостави банкова гаранция или депозит в размер на 50000 лева за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект в срок до 15.01.2024 година, която не е депозирана. По тези констатации проверяващите намират процедурата за прекратена на 15.01.2024 година по 2 силата на закона. Въпреки това, на 14.03.2024 година жалбоподателят „Електроразпределение Юг“ ЕАД изпраща до заявителя Д.С.М. електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, подписан също електронно от Д.С.М. на същата дата.

Въз основа на горното служителите на Комисията за енергийно и водно регулиране на процедурите по присъединяване на електрически централи от възобновяеми източници приемат, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД с изпращане на горепосочения договор на заявителя Д.С.М. на 14.03.2024 година продължават прекратената по закон на 15.01.2024 година процедура № 4592905 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност

9,81 kW, към електроразпределителната мрежа, предвиден за израждане в УПИ IV, кв. 75, *** със заявител Д.С.М., с което жалбоподателят нарушава § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.).

Съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-77 от 26.03.2025 година, връчен на пълномощник на дружеството жалбоподател, който посочва, че ще представи възражения в законоустановения срок. Такива са депозирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но са приети за неоснователни от административнонаказващя орган (АНО), който въз основа на Акта издава атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.

От правна страна:

Няма спор между страните, че на 26.09.2023 година от Д.С.М. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подадено заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 9,81 kW към електроразпределителната мрежа, предвиден за израждане в УПИ IV, кв. 75, ***. В заявлението е посочено, че се иска стартиране на процедура за присъединяване на фотоволтаична централа с посочената мощност, като е посочено, че ще се ползват преференциите по чл.31 и чл.32 от ЗЕВИ.

Впоследствие в издаденото от електроразпределителната мрежа становище е заявено, че е стартирана процедура по чл. 26.2 от ЗЕВИ (отм.) във връзка с чл.

24.1 от ЗЕВИ. По отношение квалификацията на стартираната процедура между страните не се спори.

В конкретния случай приложимата правна норма е тази на разпоредбата на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 3

13.10.2023 г.). Разпоредбата гласи: „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред.“.

Законът за енергията от възобновяеми източници урежда реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електрическите мрежи. Детайлна уредба относно тази процедура се съдържа и в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) и Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, в сила от 02.04.2024 г.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЕВИ (отм.) в приложимата редакция от 10.04.2012 г. процедурата по присъединяване започва с подаването на искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.).

Тоест към момента на подаване на заявлението за проучване от Д.С.М.

(26.09.2023 г.) процедурата по присъединяване за дружеството е започнала.

Както беше посочено по-горе, процедурата, стартирана по отношение на Д.С.М. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, е тази по реда на чл. 24 от ЗЕВИ (отм.), поради което приложима е именно разпоредбата на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ. Тъй като процедурата по присъединяване започва с подаването на искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа, следва да се приеме, че в конкретния случай процедурата спрямо Д.С.М. е стартирана на 26.09.2023 г. при действието на старата редакция на ЗЕВИ и при действието на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., и преди влизане в сила на новата редакция на чл. 29 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.), с която е въведено изискването в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници да предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50000 лв. за всеки мегават /MW/ присъединена мощност на бъдещия енергиен обект.

По отношение на процедурата, стартирана по реда на чл. 24 ЗЕВИ (отм.) и във връзка с § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, същата следва да бъде продължена по реда, действащ към момента на подаване на заявлението за проучване на условията и начина за присъединяване, т. е. по реда на отменените чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ (стария ред). Гаранцията, предвидена след изменението на ЗЕВИ, се внася за новите процедури по подадени заявления по реда на чл. 26 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) и по реда на новата Наредба № 6 от 02.04.2024 г., а не по процедурите, започнали по отменените разпоредби на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, в които 4 процедури няма такова изискване за внасяне на депозити или банкови гаранции. Следователно, разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) не е приложима по отношение на започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ – в този смисъл са Решение № 1657 от 13.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2818/2025 г.; Решение № 1851 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2903/2025 г.; Решение № 1644 от 12.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2759/2025 г.; Решение № 2304 от 26.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 81/2026 г.; Решение № 1776 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2756/2025 г.;

Решение № 1302 от 4.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2701/2025 г.

На следващо място Административнонаказващия орган неправилно е приел, че започналата процедура по присъединяване е прекратена „ех lеgе“.

Такова нещо не е регламентирано в сочената като нарушена разпоредба на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.).

Последната гласи, че в случай че гаранцията по ал. 2 (гаранцията по чл. 29, ал.

1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване) не бъде предоставена в срока по ал. 3 (до три месеца от влизането в сила на този закон), процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Това прекратяване следва да стане с нарочен акт, обективиращ изричното волеизявление за прекратяване на процедурата. В случаите, при които законодателят предвижда правните последици от конкретен юридически факт да не са опосредени от изрично волеизявление, а да произтичат пряко от правната норма, се използват ясни изрази за това, като „се счита за прекратена“ или „се смята за прекратена“, както е например в чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, предвиждащ, че в случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно (подобна хипотеза има например и в чл. 121, ал. 4 от ДОПК, както и в много други нормативни катове). „Се прекратява“ предполага извършването на изрично волеизявление за това, каквото в случая няма – в този смисъл са Решение № 1657 от 13.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2818/2025 г.; Решение № 1851 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2903/2025 г.; Решение № 1644 от 12.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.