Определение № 33025 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33025 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110146104 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „.“ ЕАД срещу О. Ч. искове по чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД и предявен насрещен иск от ответника срещу „.“ ЕАД.

С определение от 26.08.2026г съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като се е произнесъл по направените от страните искания. След връчване на препис от определението на страните по делото е постъпила молба с вх.№ 276138/08.09.2026г, депозирана от името на ответника Ч., в която са направени множество искания, в това число за изменение по реда на чл. 253 ГПК на постановеното определение, като са релевирани допълнителни доказателствени искания. Изрично е посочено, че съдът не се е произнесъл по искането на ответника за спиране на производството направено в молба от 04.02.2026г, а се е произнесъл само по исканията направени в предходни молби. Излагат се аргументи във връзка с указанията на съда спрямо ищеца за заверяване на представените по делото доказателства, като дори се прави оспорване на новопредставени от ищеца доказателства, квалифицирано от ответника като оспорване по чл. 193 ГПК. Направени са искания за поставяне на допълнителни въпроси към съдебно-техническата експертиза, както се възразява срещу допускането на съдебно-счетоводна експертиза. Релевирано е и искане за изменение на доклада по делото. Излагат се и становище по различни въпроси касаещи наличието на валиден договор между третото лице-помагач и етажните собственици в сградата, в която се намира сочения като топлоснабден имот на ответника.

По направените от ответника искания съдът намира следното:

При извършване на проверка на изложените от ответника твърдения съдът намира, че не е налице основание за изменение по реда на чл. 253 ГПК на поставеното определение за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Ответникът твърди, че съдът е оставил без уважение искането му за задължаване на . да представи документи, тъй като не е разбрал, че не се изисква представянето на подадения от самия ответник сигнал, а се изисква представянето на доклада/административния акт, с който от министерството са се 1 произнесли по неговия сигнал, т.е резултатът от проверката. Предвид така посоченото съдът намира, че направеното искане от страна на ответника по своята същност не представлява искане за изменение по чл. 253 ГПК, а искане за произнасяне на съда по направеното от ответника доказателствено искане. При съобразяване на изложените от самия ответник твърдения, а именно, че по подадения от него сигнал с вх.№ .г за извършване на проверка е постановен мълчалив отказ, който дори той е обжалвал, настоящият състав намира, че не може да бъде задължено трето неучастващо по делото лице да представи документ, за който ответникът твърди, че не съществува /посочва, че по процесния сигнал има поставен отказ от министъра за извършване на проверка/. Същевременно видно от представения по делото препис от подадения сигнал, същият касае проверка относно наличието, съответно липсата на договор между етажните собственици и „.“ ЕООД. Предвид това както беше посочено и в определението за насрочване на делото съдът намира, че това обстоятелство е неотносимо към настоящия спор, доколкото от името на „.“ ЕАД дори не се твърди да е бил сключван друг договор между етажните собственици и третото лице-помагач извън този приложен по делото от 2001г. Нещо повече, с оглед изложените от ответника доводи, следва да се посочи, че съдът е този, който е компетентен да се произнесе дали дадена методика е законосъобразна и дали даден договор съществува, а на министъра на енергетиката било то и по реда на чл. 75 и чл.77 ЗЕ.

По отношение на депозираните искания за спиране на производството настоящият състав намира, че в действителност е налице пропуск съдът да се произнесе по едно от множеството искания на ответника за спиране на производството по делото. В случая в молба от 05.02.2026г ответникът е направил искане за спиране на производството по делото до произнасяне на съдията докладчик по искането за отвод и до произнасяне по подадено възражение по чл. 414 а ГПК. В случай към датата на постановяване на определението за насрочване на делото съдът вече се е бил произнесъл по направеното искане за отвод с определение от 11.02.2026г, като следва да се посочи, че липсата на произнасяне по искането за отвод не представлява основание за спиране на производството. Същевременно не е налице и липса на произнасяне на съда по възражението на ответника по чл. 414 а ГПК.

Дори и да беше налице липса на произнасяне на съда по което и да е от направените от ответника изявления, то нито една от тези хипотези не съответства на посочените от ответника основание за спиране – чл. 229, ал.1, т. 5 и т . 6 ГПК. Съгласно чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК производството по делото подлежи на спиране, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, каквито обстоятелства в случая не са установени. Аналогично не е налице и хипотезата на чл. 229, ал.1, т. 6 ГПК предвиждаща допускане от . до разглеждане по същество на искане, с което се оспорва приложимия по делото закон. Ето защо искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.5 и т. 6 ГПК направено в „отговор на разпореждане № 11871/26.01.2026г“.

Ответникът е направил искане за поставяне на допълнителни задачи към вече допуснатата съдебно-техническа експертиза, а именно 1. Да се установи, въз основа на Протокола от 24.08.2022 г. за демонтаж на отоплителните тела (Приложение 1 към Отговора 2 от 28.11.2025 г.) и на оглед на място, ако е технически възможен, налице ли са монтирани отоплителни тела в имота на ответника след 24.08.2022 г. и съществува ли техническа възможност за индивидуално потребление на топлинна енергия за отопление чрез радиатори в имота през процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2024 г.; 2. Да сравни протоколите и отчетите, съставяни от „." ЕООД за имота на ответника (включително отчетите от системата . за индивидуално измерване и компютърно записване на показанията на индикаторите за разпределение на разхода за отопление), с Протокола от 24.08.2022 г. за демонтаж на отоплителните тела, и да установи дали в отчетите на „." ЕООД за периода след 24.08.2022 г. фигурират компютърно регистрирани показания от измервателни/разпределителни уреди, монтирани върху вече демонтираните отоплителни тела в имота на ответника, и ако фигурират — да посочи техния произход и обясни как е технически възможно съществуването им предвид демонтажа; 3. Да се установят показанията на водомерите за топла вода с идентификационни номера № . и № ., монтирани в имота на ответника, за процесния период, въз основа на наличните по делото и изисканите от третото лице-помагач документи; 4. Да се установи дали измервателните и разпределителните уреди, използвани от „." ЕООД в сградата, са преминали метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията, съобразно писмо на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор № .(1)/17.11.2022 г. и писмо на ./02.11.2022 г.; 5. Да се установи по коя конкретна редакция на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия (приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № Е-./2020 г.), включително по отменената и по последващо изменяната т. 6.1.1, е изчислено количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация на сградата, за всеки отделен период в рамките на процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2024 г., и дали съответната редакция е била действащо право към момента на съответното изчисление; 6. Да се установи дали представените от ищеца незаверени копия на договори от 20.11.2001 г. съдържат методика за изчисление и разпределение на топлинна енергия и, ако съдържат — съответства ли тя на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-./2020 г. за топлоснабдяването, действаща към процесния период; 7. Да се съобрази и вземе предвид при изготвяне на заключението представената (или непредставената, в случай на неизпълнение) от третото лице-помагач „." ЕООД документация по чл. 190 ГПК съгласно задължението, наложено му с Определение № 31113/26.08.2026 г., включително документите относно демонтирането на радиаторите в процесния имот, доколкото третото лице разполага с такИ.. Съдът намира, че част от поставените въпроси се припокрИ.т с поставените от ищеца задачи, доколкото за да даде отговор на поставените от ищеца въпроси вещото лице ще изследва представените от третото лице документи, начина на начисляване на количествата топлинна енергия в това число въз основа на коя методика, дали радиаторите са демонтирани, дали топлинната енергия е начислена поради неосигурен достъп и т.н. Същевременно не представлява въпрос от компетентността на вещото лице дали дадена методика се съдържа в приложено по делото доказателство – договор от 2001, а може да бъде установено от съда при съпоставяне на текста на договора и текста на сочената методика. Правен въпрос е и коя е приложимото право към даден момент и към дадено правоотношение. Предвид това съдът намира, че не е 3 налице основание да бъдат допускани допълнително поставените от ответника въпроси към съдебно-техническата експертиза.

От страна на ответника е направено искане и за задължаване на третото лице помагач и и ищеца да представи Приложение № 1 и Приложение № 2 към договор №./03.06.2020г, както и решение на ОС на ЕС, с което „.“ ЕООД е избрано за търговец, извършващ услуга дялово разпределение, ведно с доказателства за кворум и договор сключен с етажните собственици. Съдът намира, че искането на ответника за задължаване на третото лице-помагач да представи Приложение № 1 и Приложение № 2 към договор №./03.06.2020г се явява основателно, доколкото касае установяване на релевантни към делото факти. По отношение обаче на представянето на решение на ОС на ЕС, с което „.“ ЕООД е избрано за търговец, извършващ услуга дялово разпределение, ведно с доказателства за кворум и договор сключен с етажните собственици, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение. Дружеството „.“ ЕООД не е част от етажните собственици и за него не съществува задължение да съхранява решенията на общото събрание на дадена етажна собственост. С този документ може да разполага етажната собственост, като е ирелевантно наличието или не на кворум, доколкото влязлото в сила решение на ОС на ЕС, което не е било обжалвано, поражда действие. Същевременно както беше посочено и по-горе по делото не се твърди да има сключен договор между етажните собственици и „.“ ЕООД, различен от този от 2001г. Ето защо не е налице възможност да бъде задължено третото лице-помагач да представи документи, с което не разполага.

Съдът намира, че не е налице основание да бъдат давани указания на ищеца да представя заверени преписи на документите по електронен път чрез ССЕВ. В случая представител на „.“ ЕАД в съответствие с дадените от съда указания е посетил деловодството на състава е надлежно е заверил приложените по делото преписи. В случая не е налице необходимост ответникът да прави разходи за копия, тъй като ищецът не е представил нови документи, а единствено е заверил тези намиращи се по делото. Нещо повече, по делото са надлежно заверени и екземплярите на ответника, който са налични и могат да бъдат получени. Следва да се уточни и, че сочените от ответника разпоредби на ЗСВ съдържат изисквания за водене на регистър на актовете на съда и задължението документите, входирани на хартия, да се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им. В случая всички документи по делото са надлежно възпроизведени в системата, като поставянето на подпис и вярно с оригинала не е променил съдържанието им.

Ответникът е посочил и, че оспорва по реда на чл. 193 ГПК истинността на договор №./03.06.2020г и приложените Общи условия, доколкото същите не носели заверка, а съдържанието им било предмет на спора. Във връзка с това е релевирано искане на основание чл. 183 ГПК да бъде указано на ищеца да представи заверени преписи от „оспорените“ договор и Общи условия, а при непреставянето им същите да бъдат изключени от доказателствата. В случай съдът намира, че направеното оспорване от ответника на 4 представения договор и общи условия по своята същност, с оглед заявеното от ответника основание на оспорването /липса на заверка на документа по реда на чл. 183 ГПК и правното значение на договора/, не представлява оспорване по смисъла на чл.193 ГПК, като съдът не е обвързан с дадената от страната правна квалификация. Същевременно следва да бъде оставено без уважение и искане на ответника за задължаване на ищеца да завери по реда на чл. 183 ГПК сочените документи, доколкото същите са представени с молба с вх.