Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 20779 от 04.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
38092/2025
Подписан
04.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133,ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.139,ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.140а · Закон за енергетиката
  • чл.143 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.145,ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.145,ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150,ал.2,изр.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150,ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 20779 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110138092 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „***”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 2 408,09 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.„*** с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г.; 326,31 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2023г. до 24.02.2025г.; 110,70 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., и 23,66 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.07.2022г. до 24.02.2025, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.03.2025г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 13146/2025г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 09.10.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът М. К. К. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 05.08.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че по делото няма 1 доказателства , че ответникът е бил потребител на топлинна енергия през процесния период за процесния имот, както и за сключването на договор между него и ищеца за продажба на топлинна енергия през същия период за същия имот. Обосновава се становище за недоказаност на законосъобразността и правилността на размерите на начислените от ищеца суми относно цената на доставената топлоенергия. Оспорват се и исковете за лихви , като се обосновава становище , че не е доказано изпадането в забава на ответника относно плащането на главните задължения.

В хода на съдебното производство и в заседанието на 09.10.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.

Подпомагащата страна ***”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..) не е изразила изрично становище по исковете , не е изпратила представител по делото , но и с молба от 15.09.2025г. е представила писмени доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 13146/2025г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответника като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в имота – обект на право на ползване , притежавано от ответника ( което е доказано с представения нотариален акт № 189 от 10.12.2008. , том ІІІ , рег. № 20748 , дело № 532/2008г. на нотариус В.В. , и Акт за смърт № 92/18.02.2015г. на Столична община , район „Изгрев”–б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „***”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя.

2

Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собствениците на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

От съдържанието на нотариалния акт нотариален акт № 189 от 10.12.2008. , том ІІІ , рег. № 20748 , дело № 532/2008г. на нотариус В.В. се установява , че ответникът и неговата съпруга Т.И. К.а са дарили на дъщеря им Н.М. К.а правото на собственост върху процесния имот , но са си запазали право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно , заедно и поотделно. От представения Акт за смърт № 0092/18.02.2015г. се установява , че Т.И. К.а е починала на 18.02.2015г. , т.е. преди началото на процесния период (01.05.2022г.) , което означава , че правото й на полване е прекратено преди процесния период. Това означава , че ответникът е бил единственият титуляр на правото на ползване върху целия имот през процесния период и като тъкав е бил потребител на топлинна енергия прз процесния период в процесния имот.

Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответника като ползвател на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –отм./.

Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира процесния имот, е извършвана от *** ”ООД въз основа на договор №395/ 26.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на Общото събрание от 21.09.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът и неговата съсобственичка са участвали при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.

Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от 3 избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца.

По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период ответникът като ползвател на процесния имот да е предявявал рекламации пред „***”ЕАД и пред *** ”ООД относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им. Ответникът оспорва размера на начислените суми едва по настоящото дело.

Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на 10.07.2026г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в съотвествие с действалата нормативна уредба. Вещото лице е установил , че през процесния период за процесния апартамент е начислявана топлоенергия според отчетите на уредите в процесния имот .

Според приетото в заседанието на 09.10.2026г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период. Поради тази причина издаваните от ищцовото дружество фактури , извлечения от сметки и други счетоводни документи следва да бъдат кредитирани като надлежни писмени доказателства за установените с тях факти. Възраженията на ответната страна в обратния смисъл са неоснователни.

Според данните в приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец май 2022г. до месец април 2024г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 2 408,09 лв, в еврова равностойност 1231,24 евро, а сборът от дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 110,70 лв , в еврова равностойност 56,60 евро, изчислени по реда на чл.162 ГПК. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от ответника (което е в негова доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за сумите за дялово разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.

Като не е изпълнил главните задължения на съответния падеж, ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за него са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви върху неизплатените главници, които са в размер на 326,31 лв, в еврова равностойност 166,84 евро върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 24.02.2025г. и 23,66 лв , в еврова равностойност 12,10 евро върху цената на дяловото разпределение за 4 периода от 16.07.2022г. до 24.02.2025г. , изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа на данните в приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платената държавна такса (99,38 лв), депозити за съдебно-техническа (350 лв) и за съдебно-счетовода експертиза (350лв).

Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).