Определение № 545 от 06.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Благоевград, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20231200900081 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Проект на доклад:

1. По чл.146, ал.1, т.1 ГПК - Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения на страните:

Производството е образувано по искова молба от „СЕДМ“ ООД /н/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. ШС, О П., представлявано от синдика Д. Г., с посочен съдебен адрес, с която срещу „П. - 2“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. К. ул. „ЯС“ № 8, представлявано от управителя Н.Х.В. е предявен осъдителен иск.

Ищецът твърди, в ИМ, че притежава Лицензия № Л-369-08 от 14.11.2011 г. за извършване на дейността „разпределение на природен газ“ за територията на Община Ч. и к.к. „П.“ за срок от 35 години (до 14.11.2046 г.) по чл. 39, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката и Лицензия № Л-369-12/14.11.2011 г. за извършване на дейността „снабдяване с природен газ“ за територията на Община Ч. и к.к. „П.“ за срок от 35 години (до 14.11.2046 г.) по чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката. В изпълнение на лицензиите доставя природен газ на територията на Община Ч. и к.к. „П.“ на крайни клиенти.

Твърди се от ищеца, че е доставил количества природен газ в обекта на ответника - „П. 2“ ЕООД, за което са издадени фактура № 1375/31.10.2018 г. за сума в размер на 14 516.06 лв. и фактура № 1376/31.10.2018 г. за сума в размер на 21 249.88 лв., което задължение не е погасено от ответника „П. - 2" ЕООД в общ размер на 35 765.94 лв., въпреки отправени от ищеца покани за доброволно плащане с изх. № 106/09.07.2019 г. и покана за доброволно плащане, връчена на 21.08.2019 г. от Нотариус П. И.а, рег. № 655, с район на действие Районен съд - К.

Въпреки получените покани ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което 1 ищецът обосновава правен интерес от предявяване на осъдителния иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница - в размер на 35 765.94 лв. по Фактура № 1375 от 31.10.2018 г. и Фактура № 1376 от 31.10.2018г.; , лихва за забава за периода 10.11.2018 г.

- 26.04.2023 г. в общ размер на 16 184.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащането.

С допълнително становище с вх.№ 15857/13.12.2023г. /л.204/ ищецът е уточнил и допълнил иска си с твърдението ,че процесните две доставки на природен газ до ответника са били извършени през м.09 и м.10.2018г.- към момент, когато сключеният между страните договор за доставка за природен газ е бил прекратен на 31.12.2016 г., природният газ, доставен на „П.-2" ООД, е закупен, деклариран и доставен от „СЕДМ" ООД, а не от „К.аз" ООД. Това се твърди, че е констатирано и в проверка, извършвана от Агенция „Митници", В Ревизионен доклад № BG003000-PK2-PA7/29.06.2020 г., според който е установено доставяне на природния газ на ответника, а не на К.аз ООД, каквото е оспорването от ответната страна.

От ищеца последно поддържаното твърдение е, че с процесните две фактури на ответника, а не на К.аз ООД е доставено отразеното във фактурите количество природен газ, като към момента на доставката между страните не е имало валидно сключен договор, поради което с получаването на тази доставка ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

В допълнителното становище подробно се обосновава тезата, че не К.аз ООД е получателят на доставката , а ответното дружество, тъй като К.аз ООД не притежава задължителна регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за извършваните продажби и да доставя природен газ за процесния период и не е заплащало начисления акциз за доставка на природен газ, с което е осъществен състава на чл. 108, ал. 1 от ЗАДС и за това е била ангажирана и административно – наказателната отговорност на това дружество.

По реда на чл. 367 от ГПК ответникът - „П. - 2“ ООД, е изразил становище по подадената искова молба в законоустановения двуседмичен срок.

Ответникът оспорва иска като недопустим и като неоснователен.

В отговора ответникът прави възражение по чл. 111, б. „в“, предл. 2 и последно от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични плащания. Твърди , че процесното е такова за периодична доставка и е погасено при кратката 3-годишна погасителна давност към 31.10.2021г., така и към подаване на иска.

Същото възражение са погасяване по давност се прави и за вземането за лихва.

Твърди се в отговора, че с договор ИД13/19.11.2015 г. ищецът и ответникът са се договорили първия да доставя на млекозавода в с. Домлян природен газ по спецификации, като доставчика е представил лицензия, издадена на 14.11.2011 г., която била само за територията на Община Ч. и курортен комплекс „П.“. Посочва се, че дори на това чисто формално основание -доставчикът няма право да работи на територията на общ. К.и от тази гледна точка той подлежи на санкциониране, претенцията за доставени каквито и да е 2 количества газ са неоснователни, защото те са в нарушение на лицензните. Твърди се също, че с изрично споразумение от 31.12.2016 г., на основание чл. 11, т. 1 от същия договор, той е бил прекратен, считано от 01.01.2017 г. страните са се договорили, че: „ ... нямат неуредени финансови отношения и претенции, а с уведомление, изх. № М-020/19.01.2017 г., ищецът бил уведомил ответника, че считано от 19.01.2017 г., на основание на договор за прехвърляне на вземане от същата дата, всички вземания от него са прехвърлени на „К.аз“ ООД, и плащанията трябвало да бъдат извършвани към последното дружество.

Твърди се, че с Договор № КГ-001/01.01.2017 г. „К.аз“ ООД с ответника са уредили своите отношения, основани на лицензия от 07.05.2008 г. точно за територията на общ. К. а с допълнително споразумение от 01.01.2018г. този договор е бил удължен до 01.01.2019 г.

Сочи се, че с Договор № СПГ-01/12.12.2016 г. ищецът, който по това време все още не е бил обявен в несъстоятелност и „К.аз“ ООД, при който ищецът е доставчик, а второто дружество е краен снабдител, безсрочно са се договорили да уреждат помежду си доставката на природен газ като „К.аз ООД следвало да го заплаща - чл. 1, т. 1 от договора.

Изтъква се, че многократно управителите на „ищеца са уведомявани относно спорните доставки за месеците септември и октомври 2018 г., като са им били представени фактури и платежни нареждания за извършените плащания за доставения газ и разплащането съответно с „К.аз“ ООД - писма изх. № 183/05.12.2018 г.; № 184 от с.д.; отговаряно е на нотариални покани от 22.08.2019 г. връчени на същото дружество с адрес гр. П., ШС, О П., получена на 23.08.2019 г., като и управителя на „К.аз“ ООД, с писмо изх.№ К-058/06.12.2018 г., е изразил своето отношение към възникналия спор.

Излага се твърдение, че двукратно от Агенция „Митници“, ТД „Т.“, са отправяни искания от 27.09.2019 г. и от 10.04.2020 г., при които е било отговаряно изключително подробно с приложени съответни документи и извършени протоколи за насрещни проверки, респ. от 28.10.2019 г. и 09.06.2020 г. на целия документооборот и на претенциите за неизвършени своевременно плащания.

Твърди се също, че с покана за доброволно изпълнение от 20.08.2021 г. от страна на предходен синдик на ответника е поискана въз основа на същите фактури сумата от 45 879.75 лв., на която нотариална покана е било отговорено надлежно, като отново са били представени документи и е била разменена по електронен път кореспонденция със синдик Т.

Твърди се още, че с приемо-предавателен протокол от 01.04.2019 г. на ищеца са били предадени описани в четири точки системи, свързани с устройствата за приемане и понататъшна обработка на доставената газ, в който протокол не са били формулирани никакви претенции за каквито и да е доставени и неплатени количества.

В отговора на исковата молба се излага твърдение, че ищецът няма договорни взаимоотношения с ответника, нито за периода октомври - ноември 2018 г., нито преди и след това, ищецът не е бил доставял и нямал никакво вземане срещу ответника, което да се нуждае от съдебна защита.

Посочва се, че ищецът чрез синдика твърди наличието на вземане, каквото не е 3 съществувало и не съществува към настоящия момент, представяйки документи, тълкувани превратно и оспорване наличие на вземане на ищеца към ответника.

Алтернативно се иска от съда предявените искове да бъдат отхвърлени като погасени по давност, или поради тяхната неоснователност, като се прави възражение, на основание чл. 3 от ГПК, във вр. с чл. 10 от същия, че исковете представляват злоупотреба с права. Правят се доказателствени искания.

По реда на чл. 372, ал. 1 от ГПК в законоустановения срок по делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца „СЕДМ“ ООД, с която ищецът заявява, че поддържа изцяло предявените с исковата молба претенции срещу П. - 2“ ООД и излага съображения за неоснователност на изложеното в отговора на исковата молба от страна на ответника.

Оспорва твърдението в отговора на исковата молба относно приложението на чл. 111, б.

„в“, предл. второ от ЗЗД, като посочва, че вземането предмет настоящето дело не е за периодична доставка, а е формирано по две фактури, издадени на една и съща дата. Твърди се ,че двете фактури са за доставен природен газ през месец септември и октомври 2018 г., като по отношение на тях липсва периодичност. Същите били издадени за доставено количество природен газ, извършено еднократно през два месеца - септември и октомври.

Твърди се също, че доколкото доставката е еднократна, не е периодично изпълнение, то по отношение на вземането по двете фактури няма как да се приложи кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“, предл. второ от ЗЗД, поради което се изразява становище за неоснователност на наведените оплаквания, от страна на ответника, за погасяване по давност на претендираните вземания.

Посочва се в допълнителната искова молба, че в действителност между страните е имало сключен договор за доставка на природен газ и че същият е бил прекратен със споразумение от 31.12.2016 г. и поради това няма как исковата претенция да се приеме за отнасяща се по този договор. Твърди се, че доставката на природен газ през месец септември и октомври 2018 г. не е по договор, сключен между страните.

Иска се от съда да приеме, че в конкретния случай процесните количества природен газ са били доставени в бутилки за компресиран газ, като се излага твърдение че ищецът може да доставя компресиран природен газ до всяко място в България като търговец по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ЗЕ.

Ищецът с допълнителната искова молба изразява становище, че представените от ответника доказателства са неотносими към спора.

Изразява се становище по доказателсвените искания на ответника, като ищецът прави нови такива.

В отговора на допълнителната искова молба по реда на чл. 373, ал. 1 ГПК, ответникът „П. - 2“ ООД, оспорва изцяло депозираната от ищеца допълнителна искова молба.

Посочва се в отговора, че „П. - 2“ ООД никога не е получавало от „СЕДМ“ ООД твърдените от ищеца количества природен газ през месец септември и октомври 2018 г., 4 както и че представител на „П. - 2“ ООД никога не е подписвал фактури, приемопредавателни протоколи или други първични счетоводни документи, които биха могли да удостоверят получаването на процесиите количества от ответника. Посочва се също, че представените от ищеца фактура № 0000001375/31.10.2018 г. на стойност с включен ДДС 14 516.06 лв. и фактура № 0000001376/31.10.2018 г. на стойност с включен ДДС 21 249.88 лв. не са осчетоводявани в счетоводството на „П. - 2“ ООД, не са включвани в дневниците за покупки и за тях не е ползван данъчен кредит, както и че количествата природен газ по същите фактури никога не са заприходявани в счетоводството на дружеството и не са изписвани и/или ползвани като разход.

Посочва се още, че през процесния период ответника е получавал доставки на природен газ единствено от „К.аз” ООД, което е било удостоверено от регулярно извършваните проверки от компетентните органи - Агенция “Митници”, отдел “Акцизна дейност”, сектор “Проверки и ревизии”, ТД Т..