Решение № 1077 от 27.08.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20251000500544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение № 6371 от 20.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2492/2023 г. на СГС, ГО, I-9-ти състав, е върнал исковата молба на П. Х. в частта, в която ищецът е заявил против „Ай Си Джи Би“ АД претенции за заплащане на обезщетение по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 65, ал. 2 от ЗЕ за периода от 01.03.2023 г. до 2038 г., както и е отхвърлил обективно кумулативно съединените му и предявени като частични искове за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв. от общ размер от 10 000 лв. за унищожаване на дръвчета, 2 850 лв. обезщетение за унищожена система за капково напояване и унищожена оградна телена мрежа с бетонни колове, частичен иск за 25 1000 лв. като стойност на нереализирани доходи от плодовете на трайните насаждения за периода от 2022 г. до 28.02.2023 г., както и частичен иск за сумата от 1 050 лв. от такъв в пълен размер от 42 000 лв., представляващ стойност на нереализиран доход от подпомагане на земеделските производители за периода от 2020 г. до 28.02.2023 г., като се претендира и законната лихва върху посочените претендирания вземания за 1 периода след подаване на исковата молба – 28.02.2023 г. - до окончателното изплащане на главницата.

Отхвърлителната част на решението е обжалвана от ищеца П. Х. с оплаквания за неправилност. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. На първо място, твърди се, че дадената от съда правна квалификация на разгледаните искове е неправилна, а приложение следвало да намери разпоредбата на чл.

65, ал. 2 от ЗЕ. Излага се, че по делото по безспорен начин е установено наличието на насаждения, тяхното количество, възраст и състояние към датата на отстраняването им вследствие извършените строителни работи.

Въззивникът твърди, че в резултат на проведената процедура по чл. 210 от ЗУТ било изплатено обезщетение за ползване на недвижимите имоти, но не и за подобренията и трайните насаждения върху тях.

Моли се за постановяване на решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове – уважени, както и за присъждане на разноски.

Насрещната страна е депозирала в срок писмен отговор на подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от П. Х., подадена против онази част част на първоинстанционното решение, с която решаващият състав на СГС е върнал исковата молба. Сторени са оплаквания за недопустимост на тази част на Решението – твърди се, че страната е доказала всички необходими факти за възникване на вземането, касаело се за бъдещо увеличаване на имуществото на ищеца.

Моли, за отмяна на обжалваното Определение и уважаване на иска.

По делото е постъпил отговор на частната жалба, с който въззиваемото дружество я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалваните съдебни актове, намери следното:

Жалбите са процесуално допустими като подадени в преклузивния срок за обжалване, същите изхождат от надлежна страна – ищец, имаща право и интерес да обжалва, както и са насочени срещу подлежащи на обжалване 2 валидни и допустими съдебни актове, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За установено от фактическа страна съдът намери следното:

По делото няма спор, че П. Х. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, и двата находящи се в землището на гр. Хасково.

За безспорно се приема, че със Заповед № РД – 02 – 15 – 116 от 31.07.2014 г. на министъра на регионалното развитие, във връзка с необходимостта от изграждане на нова тръбопроводна система за пренос на природен газ между Гърция и България, е одобрен подробен устройствен план – парцеларен за трасето на газопровода, технологичните площадки и елементите на обслужващата техническа инфраструктура.

С Протокол № 36 от 18.11.2015 г. Комисия при Община Хасково, заседавала на 18.11.2015 г., е определила размер на еднократно обезщетение за сервитута за право на прокарване и преминаване на трасето през собствените на въззивника поземлени имоти, като е определила обезщетение в размер на 3035 лв. за имота с идентификатор *** с 2633 лв. за имота с идентификатор ***.

Това решение на комисията е обжалвано от П. Х., като с Решение № 268 от 12.05.2017 г. по адм. д. № 636/2016 г. Административен съд – Хасково е изменил решението на комисията, увеличавайки обезщетението за имота с идентификатор *** от 3035 г. на 26 025 лв., а това за имота с идентификатор *** в размер на 2633 лв. – на 22 587 лв.

С Решение № 13947 от 17.11.2017 г. по адм. д. № 8292/2017 г.

Върховният административен съд е обезсилил решението на

Административен съд – Хасково в частта за сумата над 7 700 лв. за имота с идентификатор *** и в частта над сумата от 6 680 лв. за имота с идентификатор ***.

Между страните няма спор, че така определеното обезщетение е заплатено на въззивника.

Представен е протокол за трасиране на границите на сервитут на газопровода в двата поземлени имота от 14.02.2020 г.

Съгласно Протокол от 17.02.2020 г. Вещите лица П. В. и Т. М., както и 3 агронома К. И., по молба на собственика Х., са посетили двата имота, като са констатирали, че в същите се намират овощни дръвчета череша на възраст 8 г. и 716 на брой, които са в много добро състояние с остатъчен период на плододаване 18 г., в цялата сервитутна площ е изградена капково – поливна инсталация, както и е констатирано наличието на оградна телена мрежа с височина 1.5 м., засегната от сервитута – 180 м и бетонови колове – 74 на брой.

С Протокол от 05.10.2022 г. същите лица са констатирали, че в площта на сервитута на двата имота черешовите дръвчета, системата за капково напояване и оградната мрежа, ведно с бетоновите колове, са изцяло унищожени.

По делото е назначена съдебно – оценителна експертиза, съгласно чието заключение, изготвено от вещото лице Л., цената на трайните насаждения в участъка на учредения сервитут съгласно Наредбата за базисни цени на трайните насаждения в имота с идентификатор *** възлиза на 97 048 лв., а тази на насажденията в имота с идентификатор *** – на 84 205 лв. Експертът заключава, че цената на системата на капково напояване в двата имота е имала стойност от 1692 лв., а тази на бетонните колове – 224 лв. В отговор на поставения му въпрос № 4, вещото лице е посочило, че пропуснатите ползи от подпомагане по различни програми за периода от 2019 г. – 2022 г. възлиза на 253 211 лв.

Съгласно изготвеното от вещото лице С. заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, приета от съда като неоспорена от страните, изпълнението на първи етап от „Междусистемна газова връзка Гърция България“ е изпълнено съгласно издаденото разрешително за строеж от Министверство на регионалното развитие въз основа на одобрените работни проекти.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно заключението на същата, на П. Х. е преведена сумата от общо 14 380 лв., от които 7 700 лв. обезщетение за сервитут за поземлен имот с идентификатор *** и 6 680 лв. за този с идентификатор ***. Заключава се, че, след връщане на частите от поземлените имоти на П. Х., на същия е изплатено и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 490 лв./дка или 4 сумата от 3 976.35 лв. за цялата площ на сервитута от 8.12 дка.

При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:

Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

В конкретния случай, предвид наведените от ищеца твърдения, а именно, че се касае за унищожени овощни дръвчета, ограда и система за капково напояване, намирали се в границите на учредения сервитут, предполагащо изплащане на обезщетение, различно от това по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, налага се обоснованият извод, че се касае за обективно кумулативно съединени искове по чл. 65, ал. 2 от ЗЕ.

Неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за неправилност на обжалваното Решение поради дадена от решаващия състав на СГС грешна правна квалификация. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ е специална по отношение на тази на чл. 45 от ЗЗД, уреждаща правилото за обща забрана да се вреди другиму, както и последиците от това, а първата доразвива това положение на плоскостта на учредени в полза на титуляра сервитутни права, т. е. касае се за разпоредба на специален закон, която обаче е неразривно свързана с посоченото общо правило.

По същество на спора относно исковете за заплащане на обезщетение за унищожаване на находящите се в сервитута трайни насаждения, система за капково напояване и ограда.

Исковете са неоснователни.

Както бе посочено по -горе, размерът на обективираното в Протокол № 36 от 18.11.2015 г. на Комисия при Община Хасково еднократно обезщетение 5 е обжалвано пред Административен съд – Хасково, който със свое Решение № 268 от 12.05.2017 г. по адм. д. № 636/2016 г., при съобразяване, че стойността на земята се увеличава с пълната стойност на трайните насаждения, поливната система и изградената ограда, базирайки изводите си на изслушано по делото пред него експертно заключение, е достигнал до обоснования извод, че дължимото в съответствие с изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ обезщетение за имот с идентификатор *** възлиза на 26 025 лв., а това за имот с идентификатор *** – на 22 587 лв., а с окончателно Решение № 13947 от 17.11.2017 г. по адм. д. № 8292/2017 г. Върховният административен съд е обезсилил решението на Административен съд – Хасково в частта за сумата над 7 700 лв. за имота с идентификатор *** и в частта над сумата от 6 680 лв. за имота с идентификатор ***.

Предвид изложеното, а именно, че ищецът е бил възмезден за възникналите вследствие учредените сервитутни права вреди, както и че същият не доказа в условията на главно и пълно доказване по смисъла на чл.

154, ал. 1 от ГПК твърденията си за възникнали други причинени му от титуляра на сервитута вреди, предявените искове се явяват неоснователни като недоказани.

Настоящият състав споделя решаващите изводи на състав на СГС относно недопустимостта на иска на въззивника за обезщетение под формата на пропуснати ползи на субсидии по различни програми. Следва да се отбележи, че се касае за вземания, които не са падежирали, предвид, че този вид помощи биват изплащани през годината, следваща тази, за която се отнасят, както и че страната не е ангажирала доказателства за сигурното им настъпване.

С оглед изложеното и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК, респ. разгледаната частна жалба – оставена без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените разноски, които съдът, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото, както и единственото проведено открито съдебно заседание, определи в размер на 830 евро.