Определение № 401 от 05.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Благоевград, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200501057 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 8821/29.07.2025г., подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Г. М. М. и В. Л. С.членове на Управителния съвет, чрез юрисконсулт В. Н., срещу Решение № 236/05.07.2025г., постановено по гр.д. № 113/2023г. по описа на РС – Разлог.

В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното решение е немотивирано, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.

Твърди се в жалбата, че делото е образувано във връзка с претенции относно ползването на трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НИ и ел. табла. Енергийните съоръжения – трафопост с идентификатор *** по КККР на гр. Б., кабелни линии средно напрежение/СрН/, кабелни линии ниско напрежение /НН/ и главни електромерни табла /ГЕТ/, са изградени въз основа на сключен между „Британско-Български център за регионално развитие“ ООД /ББЦРР/ и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., в който са определени условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна сграда“, находяща се в имот 09126, местността „Г.“ в землището на гр. Б.. Съоръженията за присъединяване, съгласно чл. 6, ал. 1 от цитирания ДПЕРМ се изграждат от присъединяваното лице- в случая от „Британско-Български център за регионално развитие“ ООД.

1

Твърди се също, че с Нотариален акт № 124, том 4, рег. № 3973, дело 696/2009г., на нотариус Сашка Витанова, peг. № 489 на НК. вписан в СВ- Разлог с вх. peг. № 4759/14.08.2009г., Акт № ***г. „Британско-Български център за регионално развитие“ ООД е прехвърлило в полза на „МАУНТИН ВЮ ЛЕНД“ ООД, правото на собственост върху изградения трафопост в недвижим имот с № 019126, местност „Г.“, гр. Б.. В този нотариален акт подробно бил описан имотът, в който е изграден ТП, като съоръженията за присъединяване, които са изградени от ББЦРР ООД- кабели НН /ниско напрежение/, кабели СрН /средно напрежение/ и ГЕТ /главни електромерни табла/, въобще не са били предмет на тази сделка.

Твърди се още в жалбата, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г., вписано в СВ- Разлог с вх. peг. № 4006/06.10.2016г., Акт № ***г. на З. И. И. е възложена собствеността върху: 62 кв.м. идеални части от НИ с идентификатор *** по КК на гр. Б., ведно с построените в него Сграда за енергопроизводство с идентификатор *** по КК на гр. Б., включително уредби СрН, Уредби НН и Трансформатори, както и външно ел. захранване до БКТП, състоящо се от кабели СрН 20 кV, кабели НН 0,4 кV.

Сочи се, че между З. И. И. и „ЧЕЗ Разпределение България” АД е сключен договор, в нотариална форма, за покупко-продажба на ТП и учредяване на сервитути по чл. 64 от ЗЕ /НА № 157, том 2, рег. № 3131, дело 309/2017г. на нотариус М. К., рег. № 553 на НК, вписан в CB-Разлог с вх.рег. № 4593/03.11.2017г., Акт № 153, том 14, дело 1848/2017г.

Във въззивната жалба са изложени подробни аргументи в подкрепа на твърденията за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение.

Сочи се, че липсват правни и фактически мотиви, на които районният съд обосновава правните си изводи, за да постанови съдебният акт, а посочените фактически такива противоречат на обективната обстановка, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Съдът е възприел, че към процесният период е доказано, че ищецът е собственик на 62 ид.ч. от ПИ ***, ведно с построената в него сграда за енергопроизводство с идентификатор ***, представляващ БКТП 20/0.4 2x630, включващ уредби СрН, НН и трансформатори, както и кабели СрН и кабели НН, съгласно РП. Изтъква се, че неправилността на този факт се състои в това, че към процесният период недвижимата част на ГП е собственост на ЕРМ Запад ЕАД. съгласно приобщеният, като доказателство нотариален акт на нотариус К., с който З. И. продава тази част от ТП на електроразпределителното дружество. Сочи се, че друг факт, който районният съд е описал е, че приема за установено, че „ищецът притежава както оборудването на ТП, така и прилежащата земя. като същите не са изкупени от ответника по реда на ЗЕ“, а съгласно ЗЕ електроразпределителното дружество няма задължение да изкупува земята, нито е било твърдяно такова нещо, нито има правна аргументация за това.

Сочи се също в жалбата, че няма произнасяне по възражението на жалбоподателя, че липсва идентичност между трафопоста, който е придобил З. И., който съгласно постановление за възлагане е БКТП 20/0.4 2x630, а на място е изграден и се ползва от ЕРМ Запад ЕАД, друг вид ТП, а именно: МКТП 20/0,4 41x400. Това. че между двата ТП няма идентичност се 2 установило от * Т., потвърдено в съдебно заседание. Изтъква се, че съдът не е обсъдил възражението относно тази разлика в обектите, а е направил изводите си, като е приел, че са идентични. Поддържа се становище, че за да се приеме, че се дължи обезщетение за ползване на енергийните обекти, безспорно следва да има идентичност между ползваните на място обекти и тези, на които ищецът се явява собственик, като при неустановяване на такава идентичност искът се явява недоказан поради това, че на място не се ползват такива съоръжения, каквито са описани в постановлението за възлагане и не би следвало да се дължи наем за ползване на съоръжения, които на практика не се ползват.

Сочи се още в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно възражението от страна на жалбоподателя, че процесиите съоръжения са извадени от свободния граждански оборот, като посочва, че тези възражения се отнасят само и единствено по отношение на лицата имащи лицензия за дейности по ЗЕ.

Жалбоподателя се позовава на Решение № 129 от 12.03.2024г., постановено по въззивно граждански дело № 230/2024г. на ОС Благоевград, с което се отменя публична продан на ТП и в което съдът е приел, че „ТП, като енергиен обект с оглед на функционалното си предназначение може да бъде използван единствено и само за целите на пренос и разпределение на ел. енергия и доставка на същата до потребителите. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 ЗЕ, във вр. с Глава пета от ЗЕ, такива вещи са извън търговския оборот, като могат да бъдат ползвани по предназначение само от лице енергийно предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за доставка и разпределение на ел. енергия.

Изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само един потребител. За сделките със същите се изисква разрешение на КЕВР. дадено по реда на чл. 53. ал.1 от ЗЕ.“ Посочва се в жалбата, че в настоящия случай се установило, че чрез процесиите съоръжения се доставя ел. енергия на множество потребители, които са описани в таблицата на експертизата, а в цитираното съдебно решение се посочва, че изключение от гореописаната постановка „по отношение на придобиването правото на собственост върху енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от преносната и разпределителна мрежа, съществуват изрично посочени в параграф 4 от ДР на ЗЕ“, които по горните аргументи не се установяват в настоящия случай.

Изтъква се, че тези разрешения съответстват на разрешението, прието с Решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 169/2010 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 209 от ТПК, според което: „относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз да осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и §67, ал. 2 от ПЗР от отменения закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и §4, ал. 11 от ПЗР от действащия закон за енергетиката.“.

Жалбоподателя се позовава на съдебна практика по въпроса за собствеността върху енергийните обекти за пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия – Решение № 11 от 21.05.2001г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 18/ 2000г.; Решение № 1549 от 10.02.2006г. на ВАС по адм.д. № 3663 от 2005г. на III отделение:

3

Решение № 1064 от 09.12.08 г. по гр.д. № 3969 от 07 г. на ГК, II ГО на ВКС; Решение № 225 от 07.04.09 г. по гр.д. № 675 от 08 г. на ГК. IV ГО на ВКС; Решение № 95 от 01.09.08 г. по гр.д. № 403 от 2007 г. на Елинпелински районен съд; Решение от 05.06.06 г. по в.гр.т.д. № 112 от 2006 г. на Великотърновски апелативен съд; Решение от 24.09.09 г. на СГС по Гр.д. № 1424 от 2007г.

Във въззивната жалба жалбоподателя сочи, че в противоречие с процесуалните правила съдът не е взел предвид възражението да не възлага тройната СТЕ на същите лица, които са изготвяли предходните единични СТЕ, които са оспорени и е поискано да бъде допусната СТЕ. Застъпва се становище, че по този начин съдът е обезсмислил тази тройна СТЕ, тъй като вещите лица по нея вече са се произнесли по спорните въпроси и няма смисъл да представят повторно същите СТЕ, но вече инкорпорирани в тройна такава. Сочи се, че съгласно чл. 201 ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, т.е. последващите експертизи би трябвало да се допуснат за изготвянето от други вещи лица, а не същите, които са преповторили предходните и на които заключенията са били оспорени, като това оспорване е било прието от съда, за да реши да допусне последващите СТЕ.

Изтъква се в жалбата, че липсват аргументи защо съдът кредитира заключението на вещите лица Т. и М, а не кредитира заключението на * П., доколкото той не е подписал тройната СТЕ, а е представил отделно своя, която е различна от заключението на другите две вещи лица. Сочи се, че доколкото един от спорните моменти е размерът на пазарната оценка на енергийните съоръжения, то от трите вещи лица само * П. е вписан в Камарата на оценителите, като такъв оценител, другите вещи лица не са вписани, а точно на тях е кредитирано заключението. Изтъква се, че вещото лице М е оценило съоръженията като нови, като аргумента за това е, че те се ползват от ответника и затова не следва да се начислява овехтяване. В тази връзка се сочи, че обезщетението е точно за това – да се овъзмезди ползването на тези съоръжения.

Сочи се в жалбата, че жалбоподателя е оспорил СТЕ на вещите лица Т. и М, вкл. и частта от тройната СТЕ, която те са подписали, като са изложени подробни съображения, че не следва да се кредитират.

Посочва се, че СТЕ на * М е изготвена е въз основа на неприложими нормативни документи, които са цитирани в нея, а именно: Решение № Ц-11 от 01.07.2018г. на КЕВР, публикувана на сайта на КЕВР, чийто предмет е определяне цената на ел. енергията и е неприложима за определяне на пазарната стойност на ел. съоръжения и Механизъм за ценообразуване за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура- подземна тръбна и стълбова мрежа на ЧЕЗ РБ АД за целите на разполагане и използване на електронни съобщителни мрежи, публикувана на сайта на електроразпределителното дружество, чийто предмет е отдаване под наем на мрежа, собственост на ЧЕЗРБ АД на други дружества за електронни съобщителни мрежи.

Поддържа се с въззивната жалба, че в настоящия случай е приложима „МЕТОДИКА за 4 определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ“, за да се определи размерът на дължимото обезщетение следва да се определи „Пазарната стойност на ДМА“- т. 3.3 от Методиката, както и самият ищец е посочил в ИМ. Експертизите на * Т. и * М са изготвени въз основа на стойности на СМР- строително-монтажни работи за построяването на съоръжението и то като ново, т.е. не са изготвени въз основа на пазарната стойност на процесиите съоръжения, както е изискването на методиката на КЕВР. Строителните и монтажни работи или т.нар.