Решение № 3685 от 17.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3685 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330113611 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против З. П. Л., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ......, ИТН..., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 434,96 лева през периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., която не била платена.

Предвид забавата, се дължала и сумата от 58 лева - лихва за периода 04.07.2023 г. – 18.03.2025 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4882/10.06.2025 г. по ч.гр.д. № 5232/25 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 19.03.2025 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който сочи, че 1 задълженията са погасени, чрез плащане в хода на процеса. Моли за отхвърляне на исковете, както и разноските да не бъдат възлагани в негова тежест. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е в срок и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Допустими са и подлежат на разглеждане.

По същество:

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за консумирана топлинна енергия за сградна инсталация и отопление.

От представените писмени доказателства се установява по категоричен начин, че именно ответникът като собственик и декларирал правата си по реда на чл. 14 ЗМДТ, е задължено лице за процесните задължения.

В хода на процеса, същият представя двукратно доказателства за плащане на всички претендирани от ищеца суми, в т.ч. разноските за двете производства. Ищецът признава тези факти.

Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на вземанията, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.

2

По отговорността за разноски:

Предвид плащане на разноските, такива не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602 против З. П. Л., ЕГН ********** искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 434,96 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., за обект на потребление, находящ се в ................, ИТН .......; 58 лева обезщетение за забава за периода 04.07.2023 г. – 18.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 19.03.2025 г. до погасяването, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4882/10.06.2025 г. по ч.гр.д. № 5232/25 г. на ПРС, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3