Акт от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20730 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110140656 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2171,18 лв. - представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 29.04.2025г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 476,49 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2171,18 лв. в размер на законната лихва за периода 01.07.2022г. – 25.04.2025г.;

-с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и за сумата от 47,91 лв. – представляващо стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. ..., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 29.04.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 13,16 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 47,91 лв. за периода 01.07.2022г. – 25.04.2025г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. ..., тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря 1 за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от отв. В. Н. Б. чрез адв. П., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва имотът да е топлоснабден. Сочи, че в представен протокол от ОС не фигурира процесния имот. Твърди, че СТИ не е преминало метрологична проверка. Поддържа, че няма действащ договор с ФДР. Счита, че между страните няма облигационно правоотношение, поради което смята и че не се прилагат правилата за изчисление на база при неосигурен достъп. Навежда доводи, че притежава единствено 3/4 ид.ч. от имота, като останалите 1/4 ид.ч. принадлежат на дъщеря му Катерина Б.а. Оспорва претенциите за лихви върху главниците по подробни съображения.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина: позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му - негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор със законоустановено съдържание и приложения, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

В случая ответникът би имал качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма и да е налице посоченото в чл. 149б съдържание и приложения. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – кабинет, така и от анализа на 2 дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая ответникът е физическо лице, но имотът по характера си - кабинет се ползва по предназначение за задоволяване на небитови нужди.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот. В случая несъмнено е, че имотът е предназначен за задоволяване на небитови нужди поради характера му на кабинет, поради което се налага извода за небитово ползване на топлинна енергия.

Видно от акт за граждански брак на 25.06.1978г. В. Н. Б. е сключил граждански брак с Ирина Маринова Б.а.

С нотариален акт от 09.05.2000г. В. Н. Б. и Ирина Маринова Б.а са придобили процесния имот при режим на СИО.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Няма данни В. Н. Б. да е придобил вещното право в качеството на едноличен търговец по смисъла на чл. 22, ал. 3 СК, т.е. топлоснабдения имот да е негово лично имущество.

Видно от удостоверение за наследници е, че след смъртта на Ирина Маринова Б.а на 04.02.2012г. В. Н. Б. е станал собственик на 3/4 ид.ч. от процесния имот, докато Катерина В.ева Б.а е станала собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот. Следователно В. Н. Б. отговаря за 3/4 от задълженията за имота.

Следва да се изтъкне, че В. Н. Б. и съответно имота фигурира в списъка на етажните собственици към протокол на ОС от 23.02.2016г. Разбира се дали същият фигурира в списъка или не, е без значение за дължимостта на сумите.

Ето защо и с оглед останалите доказателства по делото и най-вече приетата СТЕ съдът намира, че имот с адрес: гр. ..., е топлоснабден.

В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно 3 облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дело № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който той е собственик.

Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от съда заключение по назначените експертизи.

Вещото лице-техник при изготвяне на заключението си е констатирало, че проверката на топломера за 2024г. е направена 7,5 месеца след законовия срок.

Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно нарушения. Въпреки това, вещото лице сочи, че от техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок, със заключение „Съответства“ дава основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.

Като взе предвид приетото като пълно, ясно и обосновано заключение на вещото лице по СТЕ, съдът намира, че възражението на ответника в насока, че СТИ не е било изправно, съответно не е доказана изправността му, е неоснователно.

От друга страна вещото лице сочи , че не може да определи дали сумите за топлинна енергия за сградна инсталация и отопление на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е- 4

РД 04-1/12.03.2020г., защото в нормативната база не е описана смесена система, каквато се ползва за отчитането в процесната етажна собственост, а именно една част с уреди на радиаторите, а друга с топломери. Вещото лице счита, обаче, че ТЕ за БГВ не е определена в нарушение на нормативната уредба. Определянето на ТЕ за БГВ предхожда изчисленията на ТЕ за отопление и сградна инсталация.

Независимо, че между страните не е налице сключен договор се прилагат правилата за начисление на база, които са предвидени не в общите условия на дружеството, а в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/2020 г. Тази наредба е приложимото законодателство, независимо дали между страните има сключен договор или не. Броят обитатели е определен в минимален размер, а именно един.

Ето защо съдът счита, че следва да се приспаднат задълженията за ТЕ за отопление и сградна инсталация, които не могат да се установят не само по размер, а и изобщо възникването им при настоящото заключение на вещото лице. Дължима е единствено ТЕ за БГВ в размер посочен в таблица към СТЕ от 1995,59 лв./1020,33 евро/. По гореизложените съображения от ответника се следва ¾ от тази сума или 1496,69 лв./765,25 евро/, до която следва да се уважи иска.

Наведеното след изтичане срока за отговор в молбата от 18.12.2025г. възражение за изтекла давност не подлежи на разглеждане като просрочено.

Относно претендираните суми като главница за извършено дялово разпределение и лихва върху същата.

В исковата молба изрично е посочено каква част от сумата се претендира като главница, дължима за дялово разпределение. Тук е необходимо да се посочи, че ищецът не е доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата главница за обезщетение за неоснователно обогатяване. При условие, че дяловото разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се дължи именно на него, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е прехвърлено по съответния ред, поради което в тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен, като същото се отнася и за акцесорния такъв за лихва върху тази сума.