Решение № 760 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. И.ова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100501182 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 29865/15.04.2026г.

/вх. No на РС - Варна/, подадена от „Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, с адрес: гр. Варна, Варна – Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик 258, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., И. А.А. и Р.Й. И.ов, срещу Решение N o 1094 / 20.03.2026г., постановено по гр.д. 7854/2025г. на ВРС, 18-ти състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Херос Норд“ ООД, ЕИК 115125886, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, район Централен, ул. „Съборна“ № 7, ет. 3, сумата от 11 289.32 евро /единадесет хиляди двеста осемдесет и девет евро и тридесет и два евроцента/, представляваща равностойността на 22 080 лева /двадесет и две хиляди и осемдесет лева/ – обезщетение за преустановяване електрическото захранване на обекти в с. Масларево с УИН 32Z450005124011D, УИН 32Z450005071008V и УИН 32Z450005124012B, собственост на ищеца, за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

1

Оспорва като неправилен извода на решаващия състав, че неустойката по чл.34 от ОУДПЕЕ е дължима във всички случаи на прекъсване на електроснабдяването по вина на дружеството. Следвало да се съобрази, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора при общи условия по причина, че не било заплащало задълженията си по договора в срок. Съдът не бил изследвал, че именно по вина на потребителя, същият останал без електричество – не са изследвани обстоятелствата на коя дата е прекъснато снабдяването с електрическа енергия за всеки от обектите на ищцовото дружество и дали към тази дата, са съществували изискуеми задължения за потребена електрическа енергия. За посочения период, ищецът имал задължения за посочените обекти, за които срокът за плащане бил изтекъл.

Нормативно регламентирана последица от непогасяване на задълженията на потребителя в срок било и правомощието на продавача на електрическа енергия да отправи искане за ограничаване на снабдяването с електрическа енергия. Неправилен бил и изводът на решаващия състав, че неустойката е дължима по причина, че вземането на доставчика на електрическа енергия били оспорени по съдебен ред, и по тази причина неправомерно било прекъснато снабдяването на клиента с електрическа енергия. Спорът останал и неизяснен от фактическа страна тъй като съдът не бил установил от кого и на кои дати били инициирани съответните заповедни и граждански производства, но приел, че съдебното оспорване било налице, и по тази причина прекъсването на снабдяването било неправомерно. Съдебните производства по цитираните от ищцовото дружество гр.д. № 6426/2021г. и гр.д. № 9405/2022г. по описа на районен съд гр. Пловдив са инициирани от „Енерго Про Продажби" АД за събиране на вземанията му, а не от „Херос Норд" ООД. В тази връзка твърди, че когато не клиентът, а доставчикът на електрическа енергия образува заповедни производства за събиране на вземанията си, не съществува пречка за преустановяване на преноса на електрическа енергия до обекта на потребителя. Предвид посоченото към датата на преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не е било налице условието претендираните по процесните фактури вземания, да са били съдебно оспорени. Понеже задълженията за посочените обекти не са били платени доброволно на падежа „Енерго Про Продажби" АД било образувало заповедно производство за събирането пред Районен съд гр.

Пловдив, пред който било образувано ч.гр.д. № 1173/2021 г.. Тъй като длъжникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на „Енерго Про Продажби" АД в указанията срок било депозирало искова молба за установяване на съществуването на вземането си, депозирана в Районен съд - гр. Пловдив на 19.04.2021г., когато било образувано гр.д. 6426/2021г.

Ищцовото дружество действително било предявило насрещен иск относно несъществуване на вземания на ответното дружество, но същите били за различни вземания, за последващ период и не касаели задълженията по повод, на които било инициирано прекъсването за посочените обекти.

Обобщава, че съгласно действащия за процесния период чл.123 от ЗЕ, 2 изрично била предвидена възможността крайният снабдител да прекъсне електрозахранването при неизпълнение на задължението на потребителя за своевременно заплащане на потребената ел. енергия. Прекъсването било приложимо, наред с предвидените възможности за събиране на паричното вземане на електроснабдителното дружество по реда на заповедното производство и за разсрочване на плащането по искане на потребителя. Т.е наличието на задължения непогасени на падежа били обосновали възможността на ответното дружество на основание чл.123 от ЗЕ и чл.20 от Общите условия да отправи искане за прекъсване на електроснабдяването за посочените обекти на ищцовото дружество. Първоинстанционният съд не бил съобразил че „Херос Норд" ООД не било оспорило наличието на задължения по реда на ал.5 и ал.6 от посочената разпоредба, както и че захранването било възстановено, след като по съдебен ред било отречено съществуването на задължения в посочения размер. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Сочи, че между страните вече е налице влязло в сила решение по тр.д. 611 / 2024 г. ОС Варна за дължима неустойка за този случай за друг период с Определение № 1397 / 19.05.2024 г. на ВКС, постановено по тр.д. 326 / 2026 г. на ВКС, ТК, II отделение ВКС категорично не възприел доводите на „Енерго-про продажби“ АД и ВКС стигнал до извода, че решението на ВОС не подлежи на касационно обжалване, тъй като съдът правомерно присъдил дължимото договорно обезщетение на ищеца за преустановеното му захранване. Налице било прекъсване на електрическата енергия за трите точки на ищеца за оспорени и признати за недължими суми.

„Енерго-Про Продажби” АД било преустановило по своя инициатива, с искане до оператора на мрежата, преноса на електрическа енергия до обекта на ищеца, което било видно от приложените писмени доказателства по делото само заради задълженията, които били признати от съда като недължими по гр.д. 6426 / 2021 г. на РС Пловдив. След влизането в сила на решението по гр.д. 6426 / 2021 г. на РС Пловдив „Енерго-Про Продажби” АД било възстановило преноса. Ето защо 3 визираната хипотеза на неправомерно прекъсване била налице, „Енерго-Про Продажби” АД нарушило чл.20, ал.5 от договора при общи условия между страните, съгласно който при съдебно оспорване на задължения преноса на електрическа енергия до обектите на клиентите, за които се отнасяли оспорените задължения, предмет на делото, не се прекъсва.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законният или процесуален представител, а е депозирано писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за уважаването й и за отмяна на първоинстанционното решение, като се присъдят и разноските по приложен списък. Въззиваемата страна, също не се явява и не се представлява, като е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от на „Херос Норд“ ООД срещу „Енерго –Про Продажби“ АД, иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 11 289.32 евро /единадесет хиляди двеста осемдесет и девет евро и тридесет и два евроцента/, представляваща равностойността на 22 080 лева /двадесет и две хиляди и осемдесет лева/ – обезщетение за преустановяване електрическото захранване на обекти в с. Масларево с УИН 32Z450005124011D, УИН 32Z450005071008V и УИН 32Z450005124012B, собственост на ищеца, за периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г.

Ищецът „Херос Норд“ ООД твърди, че с „Енерго-Про Продажби“ АД се намират в облигационни правоотношения, като ответникът, в качеството на краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ, доставял ел. енергия до три обекта на ищеца, находящи се в с. Масларево, съответно с УИН 32Z450005124011D, УИН 32Z450005071008V и УИН 32Z450005124012В.

Твърди, че в периода от м. януари 2021г. до 06.06.2024г. преносът на ел. енергия горепосочените обекти бил преустановен от „Електроразпределение Север“ АД по искане на „Енерго-Про Продажби“ АД поради неизпълнение на задължения за заплащане на мрежови услуги, начислени с фактури, издадени след 01.07.2020г. Сочи, че за посочените задължения между страните 4 възникнали правни спорове, предмет на гр. д. № 6426/2024 г. и гр. д. № 9405/2024 г., и двете по описа на РС-Пловдив. Посочените граждански дела приключили с влезли в сила решения, с които била призната недължимостта на претендираните от ответника вземания. Позовава се на чл. 20, ал. 5 ОУДПЕЕ, съгласно който в случай на съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя, „Енерго Про Продажби“ АД няма право да поиска прекъсване на снабдяването с електрическа енергия по отношение на спора.“ Поддържа, че на основание чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ, в случай че потребителите останат без електрическа енергия по вина на „Енерго-Про Продажби“ АД повече от 24 часа след получаването от „Енерго-Про Продажби“ АД на уведомление от потребителя, „Енерго-Про Продажби“ АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Ищецът твърди, че е отправял многократни покани до ответника за възстановяване на ел. захранването, първата от които датира от 30.12.2020 г. Отправя искане до съда за осъждане на „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на „Херос Норд“ ООД сумата от 11 289.32 евро, представляваща равностойността на 22 080 лева – обезщетение за преустановяване електрическото захранване на обекти в с. Масларево с УИН 32Z450005124011D, УИН 32Z450005071008V и УИН 32Z450005124012B, собственост на ищеца, за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Ответникът не оспорва наличието на договорни отношения с ищеца за доставка на ел. енергия до посочените в исковата молба обекти, като навежда доводи за неизправност на ищеца. Сочи, че последният не заплащал в срок задълженията си. Оспорва в периода 01.11.2021 г. 30.04.2022г. ищецът да е останал без ел. енергия, като твърди че „Енерго-Про Продажби“ АД не е преустановило захранването на процесните обекти и няма подобно правомощие. В случай че се установи, че захранването с ел. енергия е било прекъснато за посочения от ищеца период, поддържа, че ответникът няма вина за прекъсването и последното се явява последица от неизпълнение на задължението на потребителя да заплаща текущите си сметки за ел. енергия.

Твърди, че ищецът имал съществуващи задължения, срокът за заплащане на които бил изтекъл. Намира за ирелевантен факта, че вземанията на ответника са впоследствие отречени по съдебен ред, като заявява, че след влизане в сила 5 на съдебното решение захранването е възстановено. Позовава се на ОУДПЕЕ, съгласно които при забава в плащането на дължими суми в продължение на 10 дни за битови клиенти и 3 дни - за стопански, „Енерго-Про Продажби“ АД има право да поиска от „ЕРП Север“ АД да преустанови електрозахранването на потребителя. Счита, че в тези случаи, ако не е налице основание за прекъсването и то се явява неправомерно по смисъла на чл. 32 ОУДПЕЕ, потребителят не може да претендира отговорност по чл. 34 ОУДПЕЕ. Твърди, че общите условия не съдържат клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за неправомерно прекъсване на електрозахранването. Заявява, че клаузата от ОУДПЕЕ, на която ищецът се позовава, не намира приложение в случая, а същата касае хипотезата на неизпълнение на задълженията по Глава VII и чл.