Решение № 1912 от 27.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12863/2023
- Вид
- Решение № 1912
- Подписан
- 27.05.2025
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 47, ал. 1, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 47, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 47, ал. 1, т. 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 47, ал.1, т.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 51, ал. 2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 67, ал. 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 69, ал. 2, т. 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- §1 т. 1 буква "в" · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1912 гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М. като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110212863 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата от „Сакса“ ООД чрез адв. А. Т. срещу Наказателно постановление КГ-2500/31.08.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушаване на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лв., както и заплащане на разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 40 лв. за вземане на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ., бр. 33/2020 г.).
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита се, че същото е неясно и описаното нарушение е неизяснено от фактическа страна. Наведени са съждения за маловажност на деянието. Жалбоподателят се позовава и на неправилно установена фактическа обстановка, свързана с годността на пробата и метода на изследване на гориво. В жалбата са изложени и пространни възражения, свързани с начина на вземане и съхранение на пробата, от където се извежда и нейната негодност. Твърди се, че АУАН и НП за издадени от некомпетентни органи, при нарушение на процесуалните правила, въведени в чл. 34, чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи се нарушение на процедурата по връчване на процесния акт. По изложените аргументи се отправя искане съдът да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и 1 незаконосъобразно. В условията на алтернативност се отправя молба за приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН и определяне на настоящия случай, като маловажен такъв, моли се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания, дружествотожалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си – адв.
Г., преупълномощен от адв. Т. с пълномощно по делото. Последният в дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, подробно изложени в предоставена на съда писмена защита. Претендира присъждане на сторените от доверителя му разноски в производството за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и договор за правна защита и съдействие.
Административно-наказващият орган - редовно призован, не изпраща представител, но са депозирани две становища, включително и такова касателно депозираната съдебно-химическа експертиза, изготвени от гл. експерт, юрист в ДАМТН - Р. Ш.. В посочените се изразява становище, че атакуваният санкционен акт е правилен и законосъобразен, а изразеното експертно заключение е намерено за неправилно, поради което следвало обжалвания акт да бъде потвърден от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава установения законов минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и Наредбата за заплащането на правната помощ.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството „CAKCA “ ООД, с ЕИК 131245283, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Долна баня, гр. Долна баня, ул. „Търговска“ № 1, е представлявано от А.Г.Д..
На 27.02.2023 г. при проверка в обект: бензиностанция, находяща се в обл.
София (столица), общ. Столична гр.София, бул. „Асен Йорданов” № 4А, управляван от дружеството-жалбоподателя е установено, че се предлага течно гориво - автомобилен бензин, RON 95 с декларация за съответствие № 2551 от 10.02.2023 г., издадена от „ САКСА“ ООД за партида S-RG-10223, в количество 4003 тона, доставено количество 2528 L по протокол за преместване № 984552/27.02.2023 г.
В хода на проверката бил съставен протокол № С-0026/27.02.2023 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво, с който е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво - автомобилен бензин, RON 95 за изпитване в съответствие с чл. 18 и чл. 21 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 4, с помощта на удължител за автомобилен бензин RON 95, обем на резервоара № 1 свързан 2 с бензиноколонката е 5175 L, с налично количество 3929 L.
Преди да се вземе пробата са източени 10,02 L от горивото през дозиращия накрайник, което се удостоверява с касов бон, приобщен към доказателствата на административнонаказателната преписка.
Според посочения протокол пробата е взета в 6 бр. чисти еднолитрови охладени метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80 % от обема. Взетата проба от течно гориво е разпределена, затворена, етикетирана и пломбирана, съгласно чл. 20 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с осъществяване на контрол на качеството на течните горива (НИКТГУРНТК). Посочените съдове, съдържащи пробата били както следва:
4 бр. с контролна проба, от които 3 бр. за ГД ККТГ и 1 бр. за проверената фирма и 2 бр. с арбитражна проба за ГД ККТГ. Един съд с контролна проба е предоставена на проверяваното юридическо лице/обект. Пробата служи за изпитване при процедура по спор на етап 1 от Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК. В общото количество взета проба от 5,4 L по приложен касов бон е включено и горивото изразходвано за промивка на всеки метален съд за еднократна употреба, преди запълването му с течното гориво.
Съдовете с контролна и арбитражна проби, са затворени, етикетирани и пломбирани с еднократна пластмасова пломба с № 111495 и обозначение ГД ККТГ.
При проверката се установило, че последната доставка на горивото е в количество 2528 литра по Протокол за преместване № 984552/27.02.2023 г., АДД № 0000000007562757/27.02.20232 г. с Декларация за съответствие № 2551/10.02.2023 г., която е издадена от “Сакса“ ООД, за партида № S-RG10223 в количество 4003 t . Наличното количество в резервоара, който бил свързан с бензиноколонка № 4 било 3929 литра.
След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория на ЛИ ГСМП -ГД ККТГ, ДАМТН, Сертификат за акредитация от ИА БСА, рег. № 35 ЛИ/ 23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г. е издаден Протокол от изпитване № С-0067-1/07.03.2023 г. След извършване на експертиза на получените резултати е изготвен Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво №КП-0122-Е/07.03.2023г., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонявало от допустимата гранична стойност.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЕВИ , във връзка с Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/ НИКТГУРНТК/, изпитването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин било проведено по метода на БДС EN ISO 22854 "Течни нефтопродукти. Определяне на типове въглеводороди и кислородсъдържащи в автомобилен бензин и в автомобилно гориво етанол (Е85). Метод на многомерна газова хроматография".
Полученият резултат от изпитването по показател „съдържание на биогориво в автомобилен бензин " бил под изискването на ЗЕВИ за 3 минимално съдържание от 9% обемни.
Установено било, че в съответствие с §1, т. 1 буква „б“ и буква „в“ от ДР на ЗЕВИ съдържанието на биогориво в автомобилен бензин е 7,94% обемни.
След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти.
Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 8,77% обемни, е констатирано че продуктът не съответства на законоустановеното изискване за съдържание на биогориво в автомобилен бензин, съобразно чл. 47, ал.1, т.5 от ЗЕВИ.
Съгласно чл.47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ, изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин е минимум 9% обемни биоетанол и/или етери произведени от биомаса, които са кислородсъдържащи съединения по смисъла на §1 т. 1 буква „в“ от ДР на ЗЕВИ.
Протоколите от изпитване и констативния протокол били изпратени на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК на „САКСА” ООД, с писмо с изх. № 84-01-160/07.03.2023 г. , съдържащо и покана от 07.03.2023г. за съставяне и връчване на АУАН и известие за доставяне от 16.03.2023 г. Същия набор от документи били предоставени на административни директор на дружеството К.Д. на 07.03.2023г.
Актът бил надлежно предявен и връчен на лицето С.В.Т. - упълномощен представител на „Сакса” ООД на 12.05.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка.
В предвидения от закона преклузивен срок по чл. 44 от ЗАНН не постъпило писмено възражение от дружеството срещу така съставения АУАН № А-75/12.05.2023 г.
Административно-наказващият орган на 31.08.2023 г. издал атакуваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № КГ2500/31.08.2023 г., с което за нарушение на чл. 47, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лв., както и заплащане на разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 40 лв.
Видно от приложеното по делото известие за доставка, наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.09.2023 г., като на 21.09.2023 г. в ДАМТН е депозирана и жалбата срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля актосъставител Г. Б. и на свидетелите Г. Т. Д., Б. Г. и В. М. Г., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът възприема като обективни и достоверни показанията на свид. Б., 4 свързани с начина на вземане на процесната проба от течното гориво и извършената проверка на бензиностанцията, стопанисвана от дружествотожалбоподател. В тази насока показанията на свидетеля кореспондират с приетите от съда писмени доказателства и установения резултат от изпитване на горивото. Свид. Б. в показанията си, дадени пред съда обясни, че при проверката пробите са стояли през цялото време в хладилната чанта с охладител.
Съдът кредитира и показанията на свид. Г. Д., работещ в ДАМТН като гл. инспектор в ГД „Контрол и качество на течните горива“в регионален отдел за южна България, участвал лично в извършената проверка на обект на дружеството-жалбоподател на 27.02.2023 г. Същите са обективни и достоверни и подкрепят заявеното от свид. Б.. Свид. Д. съобщава, че пробите са поставени в хладилна чанта с предварително поставен охладител, като заявява, че не може да каже със сигурност каква е температурата в хладилната чанта, тъй като в нея няма поставен термометър - „може да са пет, може и петнадесет градуса“, а през времето, в което се съставят нужните документи за пробовземането пробите стоят във въпросната хладилна чанта. В дадените в съдебно заседание показания не се констатират противоречия, същите са еднопосочни с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.
Тъй като свидетелят Б. Й. Г. и към настоящия момент осъществява трудовите си функции в дружеството-жалбоподател, съдът намира, че същите следва да бъдат ценени внимателно и с оглед събраните и кредитирани доказателства, като следва да се поставят под съмнение, с оглед възможната им заинтересованост от изхода на делото. В подкрепа на този извод на съда следва да се вземе предвид, че показанията на свидетеля относно правнорелевантните факти от предмета на доказване по делото, а именно: начина на пробовземане в процесния ден на процесната бензиностанция, са относително ясни, но с елемент на колебание, изразено с „доколкото имам спомен“. Съобщеното от свидетеля, че пробите, докато са били описвани, са били извън хладилната чанта, съдът намира за житейски правдоподобно и не намира основание за компрометирането им, тъй като времето, в което бутилките с бензин са били извън хладилната чанта - докато бъдат описани, този състав на съда намира за пренебрежимо малко и не следва да е повлияло на резултатите от изпитването.