Решение № 17409 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17409 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110110739 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “Е.П.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано заедно от В.И.Т. и Д.К.Д., чрез пълномощника им юрк. В.В., против В. Н. К., ЕГН **********, с адрес в ********.

Ищецът твърди, че ответникът има незаплатени задължения за доставената електрическа енергия и мрежови услуги за обект находящ се в *********, с клиентски номер **********. За осчетоводяването на задълженията на В. К. са издадени следните фактури, на стойност и с падеж, както следва: 43,54 лв. (четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки) по фактура № 0264540724 от 30.06.2019 г. с падеж на 25.07.2019 г.; 31,37 лв.

(тридесет и един лева и тридесет и седем стотинки) по фактура № 0266130937 от 31.07.2019 г. с падеж на 23.08.2019 г.; 26,83 лв. (двадесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) по фактура № 267799201 от 31.08.2019 г. с падеж на 24.09.2019 г.; 25,37 лв. (двадесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) по фактура № 269507341 от 30.09.2019 г. с падеж на 24.10.2019 г.; 108,67 лв. (сто и осем лева и шестдесет и седем стотинки) по фактура № 274483015 от 31.12.2019 г. с падеж на 24.01.2020 г.; 181,43 лв. (сто осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки) по фактура № 276206274 от 31.01.2020 г. с падеж на 24.02.2020 г.; 130,82 лв.

(сто и тридесет лева и осемдесет и две стотинки) по фактура № 0278030923 от 29.02.2020 г. с падеж на 23.03.2020 г.; 130,08 лв. (сто и тридесет лева и осем стотинки) по фактура № 0279551956 от 31.03.2020 г.с падеж на 24.04.2020 г.; 87,64 лв. (осемдесет и седем лева и шестдесети четири стотинки) по фактура № 0281164678 от 30.04.2020 г. с падеж на 02.06.2020 г.; 55,62 лв. (петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки) по фактура № ********** от 31.05.2020 г. с падеж на 23.08.2019 г.; 37,42 лв. (тридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) по фактура № 0284487608 от 30.06.2020 г. с падеж на 23.07.2020 г.; 27,83 лв. (двадесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) по фактура № 0286478904 от 31.07.2020 г. с падеж на 24.08.2020 г.; 29,93 лв. (двадесет и девет лева и деветдесет и три стотинки) по фактура № ********** от 31.08.2020 г. с падеж на 23.09.2020 г.; 38,38 лв. (тридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) по фактура № 0289903191 от 30.09.2020 г. с падеж на 23.08.2019 г.; 42,10 лв. (четиридесет и два лева и десет стотинки) по фактура № 0291743877 от 31.10.2020 г. с падеж на 16.11.2020 г.; 116,33 лв. (сто и 1 шестнадесет лева и тридесет и три стотинки) по фактура № 0293359008 от 30.11.2020 г. с падеж на 14.12.2020 г.; 253,16 лв. (двеста петдесет и три лева и шестнадесет стотинки) по фактура № 0295092524 от 31.12.2020 г. с падеж на 14.01.2021 г.; 245,08 лв. (двеста четиридесет и пет лева и осем стотинки) по фактура № 0296736681 от 31.01.2021 г. с падеж на 15.02.2021 г.; 100,60 лв. (сто лева и шестдесет стотинки) по фактура № 298314696 от 28.02.2021 г. с падеж на 15.02.2021 г.; 0,14 лв. (четиринадесет стотинки) по фактура № 0336792122 от 31.05.2022 г. с падеж на 14.06.2022 г.

Тъй като ответникът е изпаднал в забава за заплащане на задълженията си за стойността на доставената му електрическа енергия, той дължи и обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва от датата на падежа на всяка една от фактурите до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, което е в размери, както следва: по фактура № 0264540724 от 30.06.2019 г. – 12,95 лв. (дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки), по фактура № 0266130937 от 31.07.2019 г. – 9,07 лв. (девет лева и седем стотинки), по фактура № 267799201 от 31.08.2019 г. – 7,21 лв. (седем лева и двадесет и една стотинки), по фактура № 269507341 от 30.09.2019 г. – 6,63 лв. (шест лева и шестдесет и три стотинки); по фактура № 274483015 от 31.12.2019 г. – 25,77 лв. (двадесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки), по фактура № 276206274 от 31.01.2020 г. – 41,22 лв. (четиридесет и един лева и двадесет и две стотинки), по фактура № 0278030923 от 29.02.2020 г. - 29,13 лв. (двадесет и девет лева и тринадесет стотинки), по фактура № 0279551956 от 31.03.2020 г. - 28,32 лв.

(двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки), по фактура № 0281164678 от 30.04.2020 г.

- 18,16 лв. (осемнадесет лева и шестнадесет стотинки), по фактура № ********** от 31.05.2020 г. - 11,18 лв. (единадесет лева и осемнадесет стотинки), по фактура № 0284487608 от 30.06.2020 г. - 7,19 лв. (седем лева и деветнадесет стотинки), по фактура № 0286478904 от 31.07.2020 г. - 5,12 лв. (пет лева и дванадесет стотинки), по фактура № ********** от 31.08.2020 г. - 5,30 лв. (пет лева и тридесет стотинки), по фактура № 0289903191 от 30.09.2020 г. - 6,47 лв. (шест лева и четиридесет и седем стотинки), по фактура № 0291743877 от 31.10.2020 г. - 6,81 лв. (шест лева и осемдесет и една стотинки), по фактура № 0293359008 от 30.11.2020 г. - 17,92 лв. (седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки), по фактура № 0295092524 от 31.12.2020 г. - 36,93 лв. (тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), по фактура № 0296736681 от 31.01.2021 г. - 36,93 лв. (тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) и по фактура № 298314696 от 28.02.2021 г. - 12,98 лв.

(дванадесет лева и деветдесет и осем стотинки).

Правният интерес от предявените установителни искове ищецът обосновава с разпоредбата на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК и с разпореждане № 8117 от 15.01.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 37457 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, с което на ищеца е дадено указание да предяви иск за установяване на вземанията си, за които за издадени заповеди за изпълнение № № 20599 от 19.07.2022 г. и 5365 от 14.02.2024 г., връчени на длъжника, чрез залепване на уведомление.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Е.П.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за признаване на дължимостта на сумите, за които за издадени заповеди за изпълнение № № 20599 от 19.07.2022 г. и 5365 от 14.02.2024 г. по частно гражданско дело № 37457 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът оспорва качеството си на „краен клиент“ на електрическа енергия, тъй като липсват 2 доказателства да е собственик или вещен ползвател на електроснабдения имот, нито да е сключил писмен договор с ищцовото дружество. Сочи се в отговора, че липсват каквито и да било доказателства, че в имота е доставена електрическа енергия, нито че тя е ползвана от В.

К.. На самостоятелно основание, особеният представител на ответника оспорва исковете по размер, като твърди, че претендираната стойност не съответства на реално доставена електрическа енергия. Навежда възражения относно годността на средството за търговско измерване. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът моли да не бъдат допускани поисканите от ищцовото дружество доказателства, като оспорва писмените документи, приложени към исковата молба. Моли да бъде задължен ищеца да представи оригинал или заверен препис от отчетите на средството за търговско измерване за процесния период, доказателства за неговата изправност и преминаване през метрологична проверка, както и Общите условия, при които ищецът доставя електрическа енергия и доказателства за тяхното оповестяване.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Спорно между страните е дали те са обвързани от облигационно правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия за процесния недвижим имот.

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си регламентация в Закона за енергетиката, който урежда правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б. от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляря на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на приетите по делото Общите условия на ищеца.

Следователно ищецът по положителния установителен иск следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между ищеца и крайният снабдител /доставчикът/ на ел. енергия. Неустановяването при условията на пълно и главно доказване на това обстоятелство води до липса на облигационно отношение и между клиента и 3 операторът на електроразпределителната мрежа, тъй като, за да е обвързан ищецът от ОУ на договорите за използване на електроразпределителната мрежа следва да е присъединен към електроразпределителната мрежа, както и да е приел общите условия за продажба на крайния снабдител /т. е. да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на обекта/ или да има договор за продажба на електрическа енергия.

В настоящия спор следователно е от значение дали ответникът е притежавал или не правото на собственост върху процесния имот

В конкретния случай не са представени доказателства за качеството потребител на ответника нито за титулярството на правото на собственост, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.

По делото не са представени документите за откриване на партидата, нито писмен договор между страните, нито доказателства, че ответникът е собственик на имота, до който е доставено количество ел. енергия въпреки разпределената тежест на доказване Поради така изложените съображения съдът приема, че ответникът не е бил краен клиент по смисъла на т. 27 г. от ДР на ЗЕ и следователно не се установява да е задължена страна по договор при общи условия за цената на потребената в имота електрическа енергия. Счетоводното и деловодното завеждане на ответника като задължено лице не представлява основание за възникване в негова тежест на процесните задължения, тъй като е едностранно действие от страна на ищеца и касае изгодни нему обстоятелства. При съобразяване събрания доказателствен материал следва да бъде прието, че ответникът не се установява при условията на пълно и главно доказване да притежава качеството клиент на ел. енергия и следователно не е задължена страна по договор при общи условия за цената на предоставена такава за процесния имот в рамките на исковия период. Поради това и ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на правопораждащите вземането му факти, за които с доклада по делото изрично му е указно, че носи доказателствена тежест, като предявените от него искове за главница и лихва бъдат преценени като неоснователни и като такива – отхвърлени.