Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 20934 от 06.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
46867/2025
Подписан
06.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20934 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Силвия Ст. Хазърбасанова при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИА като разгледа докладваното от Силвия Ст. Хазърбасанова Гражданско дело № 20251110146867 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу П. Д. В. за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 5323.19 лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Х", бл. **, ет. *, ап.*, аб. № ******.

Ищецът „Т.С.“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника П. Д. В., в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4471.47лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода м.05.2022г. - м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 814.41 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 10.09.2025г., както и сума за дялово разпределение в размер на 29.25лв. - главница за периода от м.08.2022г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 8.06лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.06.2023г. до 1

10.09.2025г. Претендира разноски.

Ответникът П. Д. В. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете като недопстими, а исковата молба като нередовна. Оспорва исковете по основание и размер.

Третото лице – помагач „Т" ООД не изразява становище по основателността на предявените искове, представя писмени доказателства подкрепящи основателността на исковете.

В открито съдебно заседание, е докладвана молба на ищеца за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание, ответникът не се явява и не изпраща представител, не изразява становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ - ответниците да са упражнили възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал.

2

3 от ЗЕ

От приетите в хода на съдебното дирене Молба-Декларация от 06.09.1996 г. се установява, че П. Д. В. моли ответника да бъде открита партида на негово име за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Х", бл. **, ет. *, ап.* на основание наследство. От приетия по делото нотариален акт от 03.02.1963 г. за собственост на жилище по чл.55 ЗПИНМ се установява, че П. В. И е придобил имота чрез покупко-продажба от СГНС. Заявлението-декларация има не само предназначението да индивидуализира купувача на топлинна енергия, но и по правната си същност представлява изявление /предложение/ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Това предложение се счита прието от „Т.С.” ЕАД с откриване или промяна в партидата на името на подалото заявлението лице, поради което договорът по общи условия по чл.150 ЗЕ се счита сключен с него, съответно той поема правата и дължи изпълнение на задълженията. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. От представените от третото лице - помагача на страната на ищеца документи за дялово разпределение на имот с аб. № ******, като клиент е посочен П. В. И, респ. партидата на имота се е водела на нейно име. С промяната на името на титуляра на партидата, ищецът е приел предложението за сключване на договор при общи условия за доставка на топлинна енергия, поради което и клиент се явява само ответникът. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл съобразно по-горните изводи ответниците са потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № ******, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

„Т.С.“ЕАД е възложила на „Т" ООД с договор от 13.06.2002 г. да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по 3 система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № ******, предоставени от „Т" ООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. а процесният период от 01.05.2022-30.04.2024 г. , Фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.

По данни на ФДР в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители . В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. На 21.06.2023 г. топлоразпределителите и водомера в имота са сменени уреди с радио отчет. Относно ТЕ отдадена от сградна инсталация:

Процесният имот с адрес жк.Х бл.15 ет.1 ап.2 , с абонатен номер ******, има отопляем обем по проект 143 м3, съгласно Списък за разпределение на кубатурата в жилищната сграда , предаден от председателя на домсъвета на ищеца 4 „Т.С.” ЕАД. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване . То зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период.

Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.

Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от ФДР съдържа: ТЕ за отопление включваща топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела) и ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява.

Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. Съдът, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, приема стойността на доставката по изчисленията на вещо лице СТЕ и отчитане на действащата нормативна уредба през процесния период, която не правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й.

По възраженията на ответника действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 4 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебнотехническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице.