Определение № 637 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002902170 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 223/08.04.2024г. постановено по в.т.д. № 1008/2023 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, изменено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 276/25.04.2024 г. по същото дело, в частта му с която е потвърдено решение № 1145/28.09.2023г. по т.д.№ 160/2022г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са уважени предявените от „МТК Гроуп„ ООД против Столична община обективно, кумулативно съединени искове, за осъждане ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД : 1/ остатък от дължимо възнаграждение по сключен договор за обществен превоз на пътници № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., за м. ноември 2019 г. - в размер на 47 000 лева ; 2/ остатък от дължимо възнаграждение на същото основание за м. декември 2019 г. – 47 721,60 лева, ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от предявяването на исковете – 26.01.2022 г., к а к т о и

3/ обезщетение за забава в издължаване на главниците, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 9 946,70 лева върху първата и 9 835,95 лева – върху втората. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и като необосновано. Съображенията за формално посочените пороци, изчерпващи основанията по чл. 281 ГПК, са : В нарушение на чл. 20 ЗЗД въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор за обществен превоз на пътници, изключително в интерес на ищеца и само съобразно волята на същия, без да съобрази целта на договореното – в защита на обществения интерес, с оглед предмета на възлаганата услуга – „ обществена услуга „, съгласно Закона за автомобилните превози и Глава ІІ от Наредба № 2/15.03.2002 г. „ Разпределение и възлагане на превозите по транспортни 1 схеми“, вкл. съобразно определението за „задължение за извършване обществена услуга„, съгласно пар. 1, т. 8 от ДР на същата Наредба. Защитата на обществения интерес, според касатора, следва да е водещ критерий при установяване действителната воля на страните. Резултат от неправилно тълкуване страната намира и извода на съда, че за изменение на възнаграждението, при наличие на предвидените в чл. 5, ал. 4 от договора предпоставки, не е необходимо допълнително изразяване волята на всяка от страните, като резултат от водени преговори и материализирането й в писмен документ. Неправилно, според страната, въззивният съд е счел, че отправеното от ищеца предложение № СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017г. е относимо към периода на претендираната с исковете промяна в дължимото възнаграждение, т.е. изпълнява условието на валидно отправено предложение за преговори. Това предложение не може да се приеме за относимо към процесния период , извън значителната му времева отдалеченост спрямо същия, най–малкото защото към момента на отправянето му не съществуват доказателства за изискуемите предпоставки за промяна съдържанието на клаузата за размера на възнаграждението за процесния период – т.е. предложението се явява немотивирано, противно на заложеното в договора изискване, тъй като посочва данни единствено за цената на природния газ / не и за смазочните материали /, при това определена от КЕВР / не според данни на НСИ /, при това не към м.ноември – м.декември 2019 г. Касаторът не споделя даденото от съда тълкуване волята на страните, като воля за автоматична промяна в размера на дължимото възнаграждение и поддържа довод за задължително негово съгласие, като възложител. Лишаването му от какъвто и да било контрол върху процедурата, според касатора граничи с подмяна на волята му. Позовава се и на чл. 38 от договора, според който всяко изменение на същия следва да бъде извършено в писмена форма. Неправилно според страната е тълкуването на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора, като уреждащи независими един от друг, приложими и кумулативно фактически състави за индексиране размера на възнаграждението за един и същ период.

Това тълкуване страната намира в противоречие с добрите нрави, тъй като води до неоснователно обогатяване на доставчика на обществената услуга ищецът вече е компенсиран за процесните месеци, с увеличение на дължимото възнаграждение, на основание чл. 5, ал. 4 , т. 1 от договора, съгласно споразумения от 2021 г.. Неправилно, в противоречие с договорените условия за изменение на възнаграждението, съдът е приел за достатъчно изменението в цената на природния газ / гориво /, не и в цената на смазочните материали, доколкото чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора предвижда кумулативно завишение в цените на ГСМ / горива и смазочни материали / с повече от 20 %, съгласно данните на НСИ. Касаторът намира, че въззивният съд не е отчел смисъла на обединяването на компонентите, отделно от ясното съдържание на разпоредбата за съблюдаване като значимо на едновременното им изменение. Страната се позовава на съдържанието на справките на НСИ за цените на природния газ – осреднени стойности за два шестмесечни периода годишно, а не за конкретните два месеца ноември и декември 2019г., предвид което намира недоказани предпоставките за изменение на възнаграждението.

2

Липсват в решението на съда мотиви, приложими ли са – по начина, по който се събират и обобщават - два пъти годишно – данните на НСИ, като годен критерий, с който да би могло да се обоснове промяна в размера на възнаграждението на изпълнителя, като клаузата не сочи и промяната в цената на всеки от компонентите / горива и смазочни материали / с каква тежест е в общата уговорена цена на услугата. Необсъждането в детайли на предоставената от НСИ информация се сочи в относимост към въведено от ответника възражение за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора.

Нищожност се твърди и поради противоречието й с императивни разпоредби на Закона за енергетиката - чл. 30, ал. 1, т. 7 вр. с чл.210 ЗЕ, според които на регулиране от КЕВР подлежат цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Според касатора, предвид така уреденото законово регулиране на цените от КЕВР, именно решенията на този регулатор за цената на природния газ биха били годен критерий за преценка, а не обобщените от НСИ шестмесечни статистически данни. Навежда се и касационен довод за неизпълнение служебното задължение на съда да следи за тази нищожност. Излагат се и касационни доводи за неправилност на присъдената лихва за забава, с оглед възприетия от съда за меродавен начален момент на претенцията.

Ответната страна – „МТК Гроуп „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване, с подробно становище, съобразено при произнасянето на състава по-долу.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :

За да постанови обжалваното решение, споделяйки и мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че е възникнало и съществуващо между страните договорно правоотношение, по което Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършване на обществен превоз на пътници, по няколко основни градски автобусни линии, при първоначално договорена цена от 3 лева на километър маршрутен пробег по разписание , съответно фактурирана за процесния период – 3,60 лева с ДДС. Позовал се е на отправено от ищеца до ответника предложение за преговори от 28.09.2017 г., за изменение

/ увеличение / цената на услугата, в съответствие с клаузите на договора. Коментирал е и отправено от ищеца предложение, входирано при ответника на 26.05.2022г., за промяна размера на възнаграждението с обратна сила, за периода юли – декември 2019г.. С постигнатото в резултат на преговори споразумение от 22.08.2022 г. е изменена редакцията на чл. 5, ал.1 от договора, считано от 01.08.2022 г. и са договорени нови текстове на чл.5 и чл. 6 от същия. Старата редакция на чл.5, ал. 4 е преустановила действие, считано от 01.08.2022 г..

3

От приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е приел за установено, че съгласно справки на НСИ за цени на природен газ за крайни небитови потребители, за група И З, ръстът на цената на природния газ за 2019г. е с 57,67 % завишен, спрямо този за 2016 г., а спрямо декември 2016 г. – с 56,46 % / конкретна, а не осреднена за период, месечна стойност / .

Установява се, че според годишното потребление на природен газ по критериите на НСИ, ищецът попада в групата „крайни небитови потребители – група И 3„. Не е спорно, че за месеците ноември и декември 2019г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора - спор относно съобразимия пробег в километри не е предмет на касационен контрол.

Въз основа на тези данни съдът е счел, че се доказани предпоставките за индексиране на първоначално договорения размер на възнаграждението, за месеците ноември – декември 2019 г., съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора – предвид завишение в цената на природния газ с повече от 40 %, като увеличението следва да е еднократно, като се ограничи до 2,5 %, а не 5 % - за всяко 20 % - но увеличение в цената на горивото, което е обусловило и частична отмяна на първоинстанционното решение. Приел е, че клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора предвижда две самостоятелни хипотези и при реализация на която и да е от тях се поражда правото на всяка от страните да предложи промяна в цената на услугата. Счел е, че с оглед чл. 9 ЗЗД и доколкото страните по взаимно съгласие са определили данните на НСИ, като показател за дължима индексация на възнаграждението, то не подлежи на коментар наличието на друг, дори да би бил по-адекватен, критерий за прилагане уговореното в чл. 5, ал. 4 от договора, като се има предвид, че справките от електронната страница на НСИ са за цените на природния газ за небитови потребители, какъвто е ищецът. Липсата на статистически данни за цената на смазочните материали въззивният съд е счел за ирелевантна, тъй като промяната в стойностите на който и да е от компонентите / гориво – природен газ и смазочни материали / самостоятелно може да обуслови промяна в цената на услугата. Тъй като няма постигнато съгласие между страните, въпреки надлежно отправено от ищеца предложение за преговори, въззивният съд е достигнал до правния извод, че уговореното възнаграждение трябва да се промени с предвидените 2,5 %, която хипотеза е автоматично приложима при непостигнато съгласие на страните. В този смисъл, съдът не е възприел правните съображения на ответника, че прилагането на уговорката по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е обусловено от фактически проведени преговори за промяна на договорената цена, съгласно т. 3 на разпоредбата. В тази й част съдът е тълкувал клаузите и по същество е приел, че визирането на конкретен процент / 2,5 % /, приложим като последица от непостигнато съгласие между страните, логично изключва значимостта на формално проведени, но безплодни преговори.

Съдържанието на спорната клауза на чл. 5, ал. 4 е следното : Цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на този договор, се променя когато: т. 1. - от датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респ. дефлация в размер на повече от 5%, съгласно данните на НСИ спрямо месеца на подписване на договора. При настъпване 4 на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване,с колко ще се промени възнаграждението на километър маршрутен пробег. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с половината от стойността на натрупаната инфлация/дефлация, за периода от датата на подписване на договора до датата на започване на преговорите; т. 2. - при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ, спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпване на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5 % .