Акт № 20702 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20702 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110100476 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Д.

И. Д. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 1214/21.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2418/2025 по описа на РС – Кюстендил, XVII състав, а именно:

459,60 евро - цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 362136, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.08.2025 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; 96,63 евро - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 18.08.2025 г.; 9,41 евро - цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 21.08.2025 г. /датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; както и 1,83 евро - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2023 г. до 18.08.2025 г.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.

1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че в изпълнение на 1 съществуващото между страните облигационно правоотношение е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.

С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Сочи, че издадената по ч.гр.д. № 2418/2025 г. по описа на РС – Кюстендил, XVII състав, Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя /ищец в настоящото производство/ са дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК при наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Моли съда да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. Д. не е депозирала отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника, сочи, че не оспорва предявените искове и признава всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, с доводи за основателност на претенциите.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153