Решение № 6336 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6336 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100505290 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 3526 от 24.02.2026 г. по гр.д. № 12439/2025 г. по описа на СРС, 167 с-в е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, че М. И. Н., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 2106,06 евро (4119,09 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, номер на инсталация 4000078070, ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 220,16 евро (430,60 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.; 40,45 евро (79,12 лв.), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.03.2023г. по ч.гр.д. № 10144/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като са отхвърлени исковете, както следва: за установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2106,06 евро (4119,09 лв.) до пълния предявен размер от 2109,24 евро (4125,32 лв.) и за периода от 01.05.2019 г. до 1

31.12.2019 г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 220,16 евро (430,60 лв.) до пълния предявен размер от 220,49 евро (431,25 лв.), както и изцяло за сумата от 7,68 евро (15,02 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 05.03.2020 г. до 16.02.2023 г.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца Техем Сървисис ЕООД.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК ответникът М. И. Н. е подала въззивна жалба срещу постановеното решение в частта на уважаване на исковете. Поддържа доводи, че решението е неправилно и необосновано в посочената част. Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на решението е приел, че ищецът е доказал наличие на облигационни отношения с ответника, както и реално потребление в имота, както и че исковите суми се отнасят за такива реално потребени количества ТЕ. Поддържа, че в производството не е доказана идентичност на имота, както и реалното потребление на ТЕ в имота. Неправилно съдът е дал вяра на приетата експертиза без да отчете, че същата се основава на документи, които не носят подпис на потребителя и се отнасят за различен имот. При условията на евентуалност заявява, че е носител на правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота и това следва да бъде съобразено от съда.

Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част като исковете бъдат отхвърлени в цялост; при условията на евентуалност за ½ от претендираните суми. Претендира разноските.

В срока по чл.263 ГПК ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване решението на СРС като правилно, законосъобразно и обосновано.

Претендира разноските.

Подпомагащата страна на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от 2

Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против М. И. Н., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да постанови решението, Софийски районен съд е приел, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия и е страна по облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия с ищеца "Топлофикация София" ЕАД. Като е отчел събраните по делото доказателства, и кредитирайки приетото по делото експертно заключение по назначената СТЕ, е намерил предявените искове за главното задължение за доказани по основание и е уважил същите по отношение на дължимите от абоната ТЕ отдадена от сградна инсталация при отчитане, като основателно в една част, направеното възражение за погасяване по давност на част от вземанията. Приел е, че върху сумата за потребена в имота ТЕ се дължи мораторна лихва с оглед правилата на ОУ и предвидения там срок, както и че за извършената услуга от фирмата за дялово разпределение потребителят дължи на ищеца посочената такса.

Постановеното решение е правилно.

По релевираните във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

С оглед претенцията за цена на услугата "дялово разпределение" ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана услугата "дялово разпределение", както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото размер.

В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Чрез представените в производството пред първата инстанция доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 36, том III, рег. № 07486, дело № 390/2001 г. от 16.07.2001г. на нотариус В.Б.; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 134, том V, рег. № 16050, дело № 832/2002 г. от 12.11.2002г. на нотариус В.Б., удостоверение за идентичност издадено от ищеца на 15.12.2022 г. и молба-декларация за откриване на партида от 23.10.2001 г., се установява, че за процесния период М. И. Н. е носител на правото на ползване върху топлоснабден обект представляващ: апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. ****, застроен на площ от 126,85 кв.м., съгласно строителния план, на четвъртия етаж на външното здание /по документ за собственост/, както и че същата е подала заявление – декларация към „Топлофикация София“ ЕАД, с което е поискала откриване на партида за топлоснабдения имот като е сключил договор с топлопреносното предприятие. С оглед това и при съобразяване посочената разпоредба ответницата се явява „клиент на топлинна енергия“ за описания имот за исковия период.

Доводите на въззивника за липса на идентичност на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на стойността, за която исковете на ищеца са били уважени с постановеното решение от първата инстанция, съдът намира за неоснователни. От една страна същите са направени едва пред настоящата инстанция и по отношение на тях е настъпила преклузия с оглед указанията на чл.131 ГПК, чл.133 ГПК, чл.147 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК. От друга страна, както правилно е установил и първоинстанционният съд, в своята съвкупност ангажираните по делото доказателства доказват по несъмнен начин ползването на топлоснабден имот находящ се на описания адрес гр. София, ул. ****, застроен на площ от 126,85 кв.м. от страна на ответницата за исковия период. Обозначаването местонахождението на имота на различни етажи в представените документи не препятства извършване на положителна преценка за неговото съществуване и ползването му от ответницата.

Оплакването на ответницата, че е носител на правото на ползване върху ½ ид.ч. от топлоснабдения имот е направено едва пред въззивната инстанция и съдът намира, че същото е преклудирано и следва да бъде оставено без разглеждане.

С разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ е регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, за които не е необходимо изрично приемане от абонатите - потребители. С оглед това и както правилно е посочил СРС между 4 главните страни по спора е установено сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция от една страна и от друга страна - със средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти или индивидуални топломери.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.