Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
14835/2026
Подписан
12.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21296 гр. София, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110114835 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Д. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 624,56 евро, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, 81,23 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024г. до 25.03.2026г., сумата 31,45 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 7,25 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 25.03.2026г., които касаят недвижим имот: за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. "Генерал Скобелев" ..., аб. № 12856, инсталация ********** и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1057/2026г. по описа на РС - Велико Търново.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът че Д. Д. Г., е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдението, че е собственик на топлоснабден имот по смисъла на 1

ЗЕ, както и сключването на договор с ищеца. Позовава се на Решение № 15325/28.06.2019 г. по гр.д. № 65546/2018 г. по описа на СРС, 163 с-в, което твърди да е влязло в сила и което смята, че се ползва със сила на пресъдено нещо. Намира представените от ищеца писмени доказателства за недопустими и неотносими. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "ДАЛСИЯ" ООД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 1057/2026г. по описа на РС – Велико Търново, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Д. Д. Г. да заплати следните суми, както следва сумата 624,56 евро, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, 81,23 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024г. до 25.03.2026г., сумата 31,45 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 7,25 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 25.03.2026г., които касаят недвижим имот: за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. "Генерал Скобелев" ..., аб. № 12856, инсталация **********.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна 2 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В настоящия случай от прието по делото копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том ІІІ, рег. № 6556, нот.дело № 369/2012г. на нот. Д. Танев, № 041 на НК се установява, че на 26.11.2012г. ответникът Д. Д. Г. е придобил собствеността по отношение на процесния имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Ген. Скобелев“ ... Ето защо при липса на твърдения и доказателства за последващо разпореждане с имота, следва да се приеме, че ответникът Д. Г., в качеството си на собственик е и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. С оглед на изложеното, съдът приема, че между страните са били налице 3 договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., респективно ответникът, срещу когото са предявени установителните искове, се явява пасивно материално легитимирани да отговаря за задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Бруната България" ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 12.10.2001г. Установява се и че на 30.10.2001г. е подписан договор между ФДР и ищеца. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС - решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Следва да се посочи и че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.