Решение № 4837 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4837 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330115457 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:

115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощник **** П. П., против А. Н. К. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. *, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените по частно гр. дело № 9412/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ІІI бр. с-в, със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4554/29.05.2025 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: 431,79 лева – главница, за периода 01.11.2023 г. – 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 69,45 лева – обезщетение за забава за периода 03.01.2024г. до 22.05.2025г.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители се осъществявала при публично известни общи условия, които влизали в сила и без изричното им приемане от потребителя.

Ответникът като собственик/ползвател на имот в гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. * има качеството на клиент и потребител на топлинна енергия, а като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът изпълнил задължението 1 си, като доставил до сградата ТЕ, а търговецът, извършващ дяловото разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД разпределил за имота на ответника ТЕ на обща стойност 501,24 лева, включваща главница от 431,79 лева за периода 01.11.2023 г. - 30.09.2024 г. и лихва в размер н а 69,45 лева за периода 03.01.2024 г. - 22.05.2025 г. Начислената на ответника ТЕ била доставена и разпределена в пълно съответствие с нормативните изисквания, съгласно справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на ТЕ. За събиране на задълженията си ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано частно гр. дело № 9412/2025 г. на ПРС, ІІI бр. с-в.

В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявил настоящия установителен иск. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения на ответника особен представител – адв. Л. М. не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание същата моли съдът да се произнесе с Решение съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4554/29.05.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 9412/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ІІI бр. с-в е разпоредено длъжникът А. Н. К. да заплати на ищеца следните суми: 431,79 лева – главница, представляваща стойността на доставена за периода от 01.11.2023 г. – 30.09.2024 г. топлинна енергия по партидата на длъжника с ИТН *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 69,45 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 03.01.2024г. до 22.05.2025г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съдът ищецът е предявил в срок иск за установяване на вземането си, поради което искът е допустим.

За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Предвид тази разпоредба, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същия е собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Ответникът не оспорва факта, че е собственик на процесния имот и през същия има преминаващи вертикални тръби на сградната инсталация, като в тази връзка са представени от ищеца и приети по делото и писмени доказателства.

Ответникът, като собственик на топлоснабден имот има качеството на потребител топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в гр. П., които са приети с Решение по т. 8 от Протокол № 35 от 04.09.2007 г. на Съвета на Директорите на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД /сега ЕВН ТР/ и одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в съответствие с чл. 298, ал. 1 от ТЗ. Същите влизат в сила в 2 едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал. 3 ЗЕ. С оглед липсата на данни в посочения смисъл, съдът намира, че Общите условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за ответника действие и без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Касае се за презумирани от закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховния касационен съд, обективирана например в решение

№ 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., ІІІ Г.О. на ВКС, поради което съставляват източник на валидно облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество с уредено от закона и с типови клаузи съдържание.

От заключението на съдебно – техническата експертиза, извършена от вещото лице В. Ш. се установява,че през процесния период – 01.11.2023г.-30.09.2024г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. * е работила, като е подавала топлинна енергия.

Подадена е общо 338,277171 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 40,260625 MWh за сметка на “ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. През процесния период в апартамент 1 има монтирани 4бр.отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за дистанционен отчет на потребеното количество ТЕ. Отопляемия обем на имота е 177м3. През имота на ответника не преминава щранг лира с мощност 613W. В имота на ответника има монтирани 4 бр. отоплителни тела снабдени с ИРУ и потребеното количество ТЕ за отопление е отчитано дистанционно ежемесечно. Топлинна енергия от същите не е начислявана, тъй като уредите са били с нулеви показания. ТЕ за отопление е начислявана само за 1бр. отоплително тяло тип щранглира.

Съобразно Наредба за топлоснабдяването има монтирани 4 бр. средства за дялово разпределение на топлинна енергия от отоплителните тела в имота на ответника, както и 1 бр. водомерни устройства за дистанционен отчет на изразходваното количество топла вода за БГВ, с нулеви показания през процесния периот и ТЕ за БГВ не е начислявана.

Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в разде ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на ТЕ. В. л. е съставило в Приложение 1 таблица за разпределената топлинна енергия на абоната за процесния период.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. В. Ш. се установява, че размерът на неплатеното задължение за доставена топлинна енергия- главница в процесния имот за периода от 01.11.2023г. до 30.09.2024г. е общо 431,79 лева. Обезщетението за забава върху непогасените месечни главници за периода от 03.01.2024г. до 22.05.2025г. включително е в размер на 69,45 лева.

Съдът кредитира заключенията на съдебно –техническата и счетоводната експертизи, като компетентно извършени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и допринасящи за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства.

Като писмени доказателства по делото са приети още препис – извлечение от 3 сметка, Общи условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, молба за откриване/закриване на партида, и Нотариален акт за покурко-продажба.

При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства и след анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съкупност, съдът намира, че предявения иск е основателен, както по отношение на главницата, така и по отношение на претенцията за лихва за забава и следва да бъде уважен, като се приеме за установено съществуването на вземането, заявено в заповедното производство Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.

По отговорността за разноски:

Направените в заповедното производство разноски са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение или същите са в общ размер от 38,35 евро. Съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство са направени разноски в общ размер на 75 лева или 38,35 евро и следва същите да се присъдят в полза на ищеца с оглед изхода от спора. Дължими са и направените в настоящото производство разноски в размер на общо 795,13 евро, за които е представен списък и са налице доказателства за реалната им направа.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Н. К. с ЕГН:

**********, с адрес в гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. * дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 следните суми: 431,79 лева или 220,77 евро /двеста и двадесет евро и седемдесет и седем евроцента/– главница, представляваща стойността на доставена за периода 01.11.2023г. – 30.09.2024 г. топлинна енергия по партидата на длъжника с ИТН ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата о т 69,45 лева или 35,51 евро /тридесет и пет евро и петдесет и един евроцента/ – обезщетение за забава за периода 03.01.2024г. до 22.05.2025г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4554/29.05.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 9412/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ІІI брачен състав.