Акт № 20623 от 02.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20623 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110107132 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” ЕАД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове срещу А. С. А. и Р. Г. А., всеки, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 301,39 евро – представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2023г. – 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 10.12.2025г. до окончателното и изплащане;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 28,78 евро – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 301,39 евро в размер на законната лихва за периода 15.09.2024г. – 05.12.2025г.;

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 15,12 евро – представляваща 1/2 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 10.12.2025г. до окончателното и изплащане;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,71 евро – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 15,12 евро за периода 16.07.2023г. – 05.12.2025г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответниците се явяват собственици на имота за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите 1 условия.

В законоустановения срок са депозирани отговори от ответниците. Ответницата Р. Г.

А., чрез адв. И. Н., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, реалното доставяне и потребление на топлинна енергия, изправността на средствата за търговско измерване и дължимостта на претендираните суми за дялово разпределение и лихви. Цитира съдебна практика. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Ответникът А. С. А., чрез адв. С. К., оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че претендираните суми са недължими. Сочи, че методиката за определяне размера на перо сградна инсталация е отменена от ВАС. Оспорва дължимостта на мораторните лихви и на сумите за дялово разпределение по подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

С договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, от 29.12.1996г.

2

А. С. А. и Р. Г. А. са придобили процесния имот с адрес: гр. ....

Съгласно чл. 30 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Представеното към исковата молба заявление е ирелевантно, доколкото същото не съдържа молба за откриване на партида а представлява молба, приложена към заявлението, с искане за сключване на споразумение за разсрочване.

Ето защо следва да се приеме, че А. С. А. и Р. Г. А. са притежавали качеството потребител на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период при ½ ид. части за всеки.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото 3 количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Отмяната на т. 6.1.1 от Методиката и решението на СЕС по C-760/23 в тази насока не водят сами по себе си до извод за недължимост на стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, доколкото не се отрича основанието за възникване на задължението, а се поставя под съмнение точността на способа за определяне на неговия размер. Когато искът е установен по основание, но липсват достатъчно данни относно размера му, приложение намира чл. 162 ГПК. При релевирано конкретно възражение, че при определяне на количеството топлинна енергия не е отчетен параметър, свързан с действителното функциониране на отоплителната инсталация или специфичните характеристики на сградата, този параметър следва да бъде установен посредством заключение на вещо лице и съобразен при определяне размера на вземането. При липса на такова конкретно възражение и доказателства в тази насока, както в случая, не е необходимо служебно изследване на всички необхванати от Методиката параметри. Така напр. Решение № 6747/07.11.2025 г. по в.гр.д. № 2694/2025 г. на СГС; Решение № 3828/05.06.2026 г. по в.гр.д. № 10707/2025 г. на СГС; Решение № 6552/31.10.2025 г. по в.гр.д. № 5992/2024 г.;

Решение № 6747/07.11.2025 г. по в.гр.д. № 2694/2025 г.; Решение № 780/05.02.2026 г. по в.гр.д. № 10921/2025 г., СГС; Решение № 459/22.01.2026 г. по в.гр.д. № 12533/2025 г.;

Решение № 3447/21.05.2026 г. по в.гр.д. № 3579/2026 г., СГС; Решение № 5083/23.07.2026 г. по в.гр.д. № 2679/2026 г.; и др.

С оглед тази практика съдът възприема и определения размер и стойност на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация на осн. чл. 162 ГПК.

Вещото лице-техник при изготвяне на заключението си е констатирало, че Топломер 4

№ 4025486 е бил установен като негоден след проверката на 17.10.2023г. Тази проверка е следвало да бъде извършена до 15.08.2023г. Топломерът е заменен на 09.10.2023г., т.е. за периода 16.08.2023г. – 08.10.2023г. е работил с изтекъл срок на метрологична проверка и с неясна годност като СТИ. Ето защо вещото лице не може да потвърди сумата за ТЕ начислена на абоната през този период, защото ТР постъпила в АС е измерена със СТИ- ултразвуков топломер оказал в условията на нормативно нарушение и негодно СТИ след метрологична проверка. Тази сума възлиза на 41,80 лв., която следва да се приспадне.

От заключенията на СТЕ и ССчЕ се извежда, че стойността на главницата за потребена ТЕ е 1137,12 лв., а сумата дължима за дялово разпределение е 59,15 лв.

Ето защо искът за главницата за потребена ТЕ следва да се уважи до размера на по 568,56 лв./290,70 евро/от всеки, а искът за главница за ДР в пълен размер от по 29,58 лв./15,12 евро/ от всеки.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.