Решение № 4444 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4444 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100501516 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20595 от 14.11.2024г., постановено по гр. дело № 30182/2023г. по описа на СРС, 39-ти състав е признато за установено по предявените искове от „Булгаргаз“ ЕАД срещу Частен земеделски производител Р.И.В., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Частен земеделски производител Р.И.В. дължи на „Булгаргаз“ ЕАД сумата от 14440,96 лева, представляваща неприето количество природен газ по т. 7.4 от договор № 427- 211 от 18.12.2020г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, за което са издадени УДП № 9000011306/09.11.2021г. и УДП № **********/09.12.2021г., ведно със законна лихва за период от 15.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 606,86 лева, представляваща мораторна лихва за период от 13.11.2021г. до 15.04.2021г., сумата от 88,99 лева, представляваща договорна неустойка по данъчна фактура № 2100006482/03.12.2021г. за период от 14.12.2021г. до 07.01.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 20433/2022г. по описа на СРС, 39 състав. С решението е осъден Частен земеделски производител Р.И.В. да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1605,46 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЧЗП Р.И.В.. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

1

Изложени са съображения, че злоупотребявайки с господстващото си положение, ищецът налагал на своите клиенти правила да се доказва изпълнението на договора с разпечатки от интернет система „Модул Доставки“, която се намирала изцяло под негов контрол и не отговаряла на изискванията на Закона за електронното управление. Сочат, че вещото лице било установило само наличието на профил на потребител и броя на влизания в него, без да установи дали достъпът в профила бил осъществяван от ответника или от друго лице.

Според вещото лице от юни 2022г. достъпът в профила бил осъществяван от адрес на лице от района на Ботевград, който не можел да се асоциира с ответника. Било налице пряко нарушение на изискванията за принципа за електронна идентификация по чл. 5 ЗЕУ и изискванията на Регламент ЕС № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителни услуги при електронните трансакции на вътрешния пазар. Твърдят, че от експертизата се установявало, че имало неограничени възможности за разработчика на системата да влезе и да генерира неограничени брой влизания в профила на ответника. Считат, че компютърната експертиза не установявала по категоричен начин съответствието и законовите изисквания, достоверността на съдържащите се в нея данни и невъзможността да бъдат манипулирани от лица, които обслужват компютърната система. Поддържат, че в хода на делото не било доказано, че ищецът бил изправна страна по договора, което било условие за присъждане на неустойки. Сочат, че по делото нямало надлежни доказателства, от които да се установява реалното количество получен или неприет газ, характера на осъществените доставки равномерни или съответно неравномерни. На следващо място от ССчЕ се установявало, че ищецът бил продавал на газовата борса нереализираните количества газ, което означавало, че не бил претърпял никакви вреди. Поддържат, че уговорените неустойки създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца поради факта, че същият не бил претърпял никакви вреди от конкретното неприемане на заявените количества газ. Неправилно съдът бил приравнил ответника към статута на търговец и бил приложил към него засилените изисквания и повишена отговорност по ТЗ. В този смисъл твърдят, че извършеното осчетоводяване на издадените фактури не следвало да се приема за категорично признание на претендираните неустойки. Поддържат, че удължаването на извънредната епидемична обстановка имало характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ и докато траела изпълнението се спирало. Поради което ответникът следвало да бъде освободен от отговорност за заплащане на неустойка по чл. 7.3, чл. 7.4 и чл. 7.5 от сключения договор.

Твърдят, че решението било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в доклада на съда не било включено, че в доказателствена тежест на ищеца било да установи съответствието на системата „Модул доставки“ с изискванията на българското и европейското законодателство като представи необходимите за това документи и сертификати. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Булгаргаз“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението е правилно и законосъобразно. Поддържат, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора да 2 осигури в газопреносната мрежа и пункта договорените количества по процесния договор в процесния период- т.е. неговата изправност. Твърдят, че страните по процесните договори за доставка на природен газ свободно били определили съдържанието им и в частност били уговорили неустойката по т. 7.4 от Договор № 427-211 за неприетите количества при равномерна доставка и последиците от неизпълнението. Сочат, че дължимостта на неустойката по т.7.4 не била обвързана с това дали доставчикът бил продал неприетите, но предварително заявени от клиента и осигурени от доставчика количества газ, за да било налице неизпълнение от ответника. Страните предварително били уговорили размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна в случай че не изпълни своите задължения по годишна програма като приеме договорените количества природен газ, без да било необходимо да се доказвал размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Поддържат, че страните по договора изрично били уговорили, че информацията между страните се разменяла чрез електронната платформа на интернет адрес delivery.bulgargaz.bg, за което доставчикът изпращал по електронната поща на клиента потребителско име и парола за достъп до платформата. При техническа неизправност на електронната платформа информацията се разменяла чрез електронна поща или факс. Сочат, че страните изрично били уговорили помежду си, че информацията се разменяла чрез електронната платформа, без да било необходимо да бъде подписана между тях като се изключвало и използването на електронен подпис за това. Твърдят, че между страните не се спорило, че на 18.12.2020г. между „Булгаргаз“ ЕАД като доставчик и ЧЗП Р.В. като клиент бил валидно сключен договор за доставка, т.е. било налице валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността му с оглед доводите във въззивната жалба въззивният съд намира следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на Договор № 427211 от 18.12.2020г., по които е изпълнил задълженията си – доставял е договорените количества природен газ; наличие на валидно неустоечно съглашение; наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размер на обезщетението за забава.

3

На етапа на въззивното производство не е спорно между страните, че е бил сключен договор № 427-211 от 18.12.2020г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена със срок на договора от 07.00 часа на 01.01.2021г. и със срок на действие до 07.00 часа на 01.01.2022г., както и че въззиваемото дружество е дружество, притежаващо лицензия № Л214-14/29.11.2006г. за обществена доставка на природен газ на територията на Република България, издадена от ДКЕВР.

Дейността по газоснабдяване, в т.ч. но не само преносът, управлението, отчитането, сделките с природен газ и др., е предмет на специална нормативна уредба, като вътрешноправната такава е в Закона за енергетиката – Глава 12; Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ, бр. 59 от 4.08.2015г.) и др. Същата е предмет на Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и на регламентация в Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ. В основните цели на регламента са създаването на недискриминационни правила в достъпа и тарифната политика, хармонизирани правила в договарянето, сигурност на информацията; управление на претоварването и разпределение на капацитет с цел освобождаване на неизползвания капацитет чрез предоставяне на възможност на потребителите на мрежата да дадат под наем или да препродадат капацитетите по своите договори, както и на задължение за операторите на преносни системи да предлагат неизползвания капацитет на пазара поне за един ден напред и без прекъсване. Дейността по пренос на природен газ, експлоатацията на газопреносна мрежа и оперативното й управление се извършват от оператора на газопреносна мрежа, който осигурява техническото и метрологично измерване, поддържа база данни с регистрираните средства за търговско измерване, администрира сделките на свободно договорени цени с природен газ, организира балансирането на пазара на природен газ и др. /чл. 166, ал. 1, 187, ал.1 и 188, ал.1 ЗЕ/.

Съгласно чл. 173, ал. 1 ЗЕ сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори и/или на организиран борсов пазар на природен газ при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за търговия с природен газ, приети от комисията.

Правилата се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

Според чл. 5, ал. 1 от Правилата, договорите за доставка на газ се сключват в писмена форма, като задължителна част от тяхното съдържане е програма за количествата природен газ, договорени за доставка, в т.ч.е по тримесечия, месеци и дни, както и максимално и минимално дневно количество. В чл. 5, ал. 1, т. 4 и 5 от Правилата е посочено, че договорът включва ред, срокове и начини за заплащане на доставяните количества природен газ, както и санкции при неизпълнение на задължения на страните по договора. Според чл. 5, ал. 3 от правилата, когато страна по договорите по ал. 1 е общественият доставчик, условията на доставка са обвързани с условията по договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ.

4

Предвид изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира, че на първо място следва да посочи, че въззивникът няма качеството на потребител по процесния договор. Това е така с оглед легалната дефиниция в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото процесният договор е бил сключен в качеството му на земеделски производител по смисъла на пар. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с осъществяваната от него професионална дейност. Именно в качеството си на земеделски производител въззивникът е сключил и процесния договор.