Закон за водите

Чл. 1

Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения.

Чл. 2

(1) Целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за:

1. осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване;

2. намаляване на замърсяването на водите;

3. опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море;

4. прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества;

5. намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества;

6. прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества.

7. предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

(2) Целите по ал. 1 се постигат чрез:

1. предотвратяване влошаването, както и опазване и подобряване състоянието на водните екосистеми, на пряко зависимите от тях сухоземни екосистеми и влажни зони;

2. насърчаване на устойчивото използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси;

3. комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси;

4. прилагане на мерки за опазване и подобряване на водната среда;

5. осигуряване на непрекъснато намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратяване на замърсяването им;

6. намаляване на последиците от наводнения и засушавания.

7. оценка и управление на риска от наводнения.

8. извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

Чл. 2а

(1) Целта по чл. 2 се постига при спазване на следните принципи:

1. признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава;

2. определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление;

3. определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите;

4. координиране на действията за постигане на добро състояние на водите в трансграничните речни басейни на басейново и на национално ниво и планиране на мерки на основата на равенство и взаимност при защита на националните интереси;

5. прилагане на научно-техническите постижения при управление на водите;

6. прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им;

7. предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите;

8. предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване;

9. поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите;

10. замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите;

11. възмездност на водните услуги;

12. възстановяване на разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и опазване на околната среда;

13. предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане;

14. свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване.

(2) Ръководството на дейностите, свързани с проучването, опазването и управлението на водите, експлоатацията и управлението на водностопанските системи, се извършва от лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по съответните специалности.

Чл. 3

Води на територията на страната са:

1. повърхностните води;

2. подземните, включително минералните води;

3. вътрешните морски води и териториалното море.

4. водите на река Дунав, река Резовска и река Тимок в рамките на държавната граница на Република България.

Чл. 3а

(1) Пресните води на територията на Република България са национални стратегически ресурси.

(2) Източниците на водите по ал. 1 са:

1. валежите на територията на страната;

2. притокът на трансгранични води от съседните държави, в т. ч. половината от оттока на тези води, ако те обозначават държавната граница и ако не е предвидено друго в международни договори, по които Република България е страна.

(3) Ресурсите по ал. 1 се управляват по реда на този закон и при отчитане на глобалното изменение на оттокообразуващите климатични фактори в региона.

Чл. 4

(отменен)

Воден обект е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.

Чл. 5

Използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите.

Чл. 6

Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

Чл. 7

Уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, се основава на следните принципи:

1. обществената значимост на водата като ценен природен ресурс;

2. многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права;

3. закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването ѝ не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система;

4. упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система.

Чл. 8

(1) Общото водоползване и ползване на водните обекти и водоползването за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно.

(2) За водоползване и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.

(3) Лицата, осъществяващи дейностите по ал. 1 и 2, са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 9

(1) Водите по чл. 3 се управляват на национално и на басейново ниво.

(2) Управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите.

(3) За подпомагане на дейността по ал. 2 към Министерството на околната среда и водите се създава Висш консултативен съвет по водите.

(4) Висшият консултативен съвет по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Гражданска защита, Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и други.

(5) Министърът на околната среда и водите издава Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите.

(6) Управлението на басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява в съответствие с държавната политика по водите от басейнови дирекции за управление на водите.

Чл. 10

(1) Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството – за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места;

2. министъра на земеделието:

3. министъра на икономиката и енергетиката - за хидроенергийни системи и обекти;

4. министъра на околната среда и водите – за водовземните съоръжения за минерални води, публична държавна собственост.

(2) Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения – общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.

(3) При осъществяване на политиката по ал. 1 и 2 приоритетно се изпълняват програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни и в плановете за управление на риска от наводнения.

(4) Политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Чл. 10а

(1) Министерският съвет определя държавната политика за отрасъла водоснабдяване и канализация (В и К) като част от водостопанската политика на страната и Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.

(2) Министерският съвет приема Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за период не по-малък от 10 години.

(3) Със стратегията по ал. 2 се определят основните цели, приоритетите, етапите и необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на В и К системите и за повишаване на качеството на В и К услугите.

(4) Политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация се провежда от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството;

2. общинските съвети и кметовете на общини.

Чл. 10б

(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво, като:

1. разработва и предлага на Министерския съвет Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България;

2. осъществява координация и контрол по изпълнението на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията;

3. разработва и предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията;

4. издава подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията, в случаите когато това е предвидено със закон;

5. координира управлението на В и К системите на национално ниво;

6. изпълнява функциите на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала;

7. създава и поддържа Единна информационна система и регистър на асоциациите по В и К и В и К операторите по чл. 198р;

8. одобрява краткосрочни и средносрочни програми за проучване, проектиране и изграждане на В и К системи - публична държавна собственост, в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията и регионалните генерални планове на В и К системите на съответните обособени територии и подпомага общините при изпълнението на програмите им по чл. 10в, ал. 1, т. 1;

9. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството при осъществяването на координирането на управлението на В и К системите на национално ниво:

1. координира промените в границите на обособените територии и обнародва в “Държавен вестник” решенията на асоциациите по В и К за промяна на границите на обособените територии;

2. осигурява обединяването на регионалните генерални планове на В и К системите в сборен документ на национално ниво за нуждите на управление на отрасъла В и К;

3. дава методически указания за разработването на регионалните генерални планове на В и К системите и генералните планове на агломерации над 10 000 еквивалентни жители (е. ж.) на В и К системите и инвестиционните програми към тях;

4. координира дейността на асоциациите по В и К.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала:

1. одобрява програми за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала;

2. предлага за одобряване от съответните общи събрания програми за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала;

3. сключва договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, а когато държавата е собственик на над 50 на сто от капитала - сключва договорите след оправомощаване от общото им събрание;

4. в договорите по т. 3 определя основните показатели за дейността на В и К операторите в съответствие с одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бизнес планове и контролира изпълнението им съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2003 г.; Решение № 8260 на ВАС от 2005 г. - бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 103 от 2008 г., бр. 39 от 2009 г.);

5. осъществява контрол на дейността по предоставянето на услуги от В и К операторите, като за целта получава от тях информацията по чл. 198с;

6. при условията и по реда на Закона за държавните помощи прави уведомление за предоставяне при необходимост на държавни помощи на В и К оператори.

Чл. 10в

(1) Общинският съвет:

1. приема програма за развитието на водоснабдяването и канализацията на територията на общината в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, плана за интегрирано развитие на общината и програмата за реализирането му, с регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията на обособената територия и генералните планове на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията;

2. приема програма за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;

3. приема и предлага за одобряване от съответните общи събрания на търговските дружества - В и К оператори, с общинско участие в капитала, програми за преструктурирането им;

4. одобрява договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;

5. изразява становище по разработените от В и К операторите бизнес планове;

6. определя представители на общината в органите за управление на търговските дружества - В и К оператори, с общинско участие в капитала;

7. определя представител на общината в съответната асоциация по В и К и съгласува мандата му;

8. отговаря за координирането на управлението на В и К системите и съоръженията на обособената територия в предвидените в закона случаи.

(2) Кметът на общината:

1. разработва и предлага за одобрение от общинския съвет програмите по ал. 1, т. 1 и 2;

2. осъществява координацията по подготовката и реализацията на проектите за В и К инфраструктура, които се реализират с безвъзмездна помощ чрез оперативните програми, финансирани от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз;

3. предвижда в общите и подробните устройствени планове мероприятията, необходими за развитието на водоснабдяването и канализацията в общината, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерациите над 10 000 е. ж.;

4. сключва договорите за възлагане на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик, или когато е собственик на над 50 на сто от капитала, ако е оправомощен от общото им събрание;

5. определя основните показатели за дейността на В и К операторите по т. 4 и за развитието им в съответствие с одобрените от КЕВР бизнес планове, контролира изпълнението им и го отчита пред общинския съвет;

6. участва като представител на общината в съответната асоциация по В и К;

7. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.

Чл. 10г

Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на околната среда и водите имат право на безплатен достъп до информационните системи и документите на други държавни органи и органи на местното самоуправление, както и на всички институции и органи, поддържащи регистри и информационни системи, предвидени в закон, когато данните от информационните системи и документите засягат управлението на водите и регулирането на В и К услугите и собствеността върху В и К системите, а председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – когато данните от информационните системи и документите засягат експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях.

Чл. 10д

(1) Интегрирането на политиката по водите и отрасловите политики във водния сектор се извършва от Координационен съвет по водите, включващ министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието, министъра на енергетиката, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на образованието и науката или оправомощени от тях длъжностни лица, и представител на Националното сдружение на общините в Република България.

(2) Съветът по ал. 1:

1. осигурява координацията на дейностите по:

2. ежегодно до края на месец март обсъжда изпълнението на националните програми за плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения в отделните сектори и определя необходимите мерки, които министърът на околната среда и водите предлага за приемане от Министерския съвет;

3. разглежда доклади от областните управители за състоянието на водната инфраструктура и резултатите от контролната дейност в областта.

(3) Съветът по ал. 1 се председателства от министъра на околната среда и водите.

(4) Организацията и дейността на съвета по ал. 1 се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 11

Публична държавна собственост са следните води и водни обекти:

1. водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите – държавна собственост;

2. естествени езера, лагуни, лимани, блата и блатисти местности, когато са разположени в земи – държавна собственост;

3. подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост;

4. естествените водопади и прилежащите им ивици в зависимост от естествения ландшафт, но не по-тесни от 10 м от двете страни на водопада;

5. водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води – публична държавна собственост.

Чл. 12

(1) Публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море.

(2) Публична държавна собственост са морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав.

Чл. 13

(1) Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:

1. комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации;

2. съоръженията и устройствата - недвижими имоти, за измерване на количеството и качеството на водите - публична държавна собственост;

3. системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл. 19, ал. 1, т. 4, буква “г”;

4. водовземните съоръжения за минерални води – изключителна държавна собственост, както и наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.

5. водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община;

6. пречиствателните станции или съоръжения и съоръженията за обеззаразяване на вода за питейно-битови цели и обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер, когато са предназначени за потребителите на повече от една община;

7. отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръжения за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на повече от една община.

(2)

(2) Публична държавна собственост са и язовирите, прехвърлени безвъзмездно от общините на държавата по реда на този закон.

Чл. 14

Изключителна държавна собственост са

1. вътрешните морски води и териториалното море;

2. минералните води по списък съгласно приложение № 2, което е неразделна част от този закон.

Чл. 15

Публична държавна собственост са и земите, заети от пояс I на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост, и на водовземните съоръжения за минерални води по чл. 14, т. 2.

Чл. 15а

Частна държавна собственост са сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на държавата, до измервателните уреди на водопроводните отклонения за присъединяване към уличната водопроводна мрежа и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионните шахти за присъединяване към уличните канализационни мрежи.

Чл. 16

(1) Държавната собственост върху води, обявена за публична по този закон, не може да се обявява за частна държавна собственост.

(2) Извън собствеността, обявена за публична държавна собственост по този закон, държавата може да притежава или да придобива и право на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, за които законът предвижда, че могат да бъдат предмет на частна собственост.

(3) Собствениците на земеделски земи и гори, върху които са построени язовири и водностопански съоръжения, които не са обезщетени за това по съответния ред, се обезщетяват по реда на чл. 106 и чл. 35 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 17

(1) Водите, водните обекти и водностопанските съоръжения – държавна собственост, се актуват съобразно изискванията на Закона за държавната собственост.

(2) Минералните води се актуват по искане на министъра на околната среда и водите въз основа на предоставена от него информация.

(3) Копия от актовете за водите, водните обекти и водностопанските съоръжения, съставени по предвидения ред, се изпращат в Министерството на околната среда и водите в двумесечен срок от съставянето на актовете.

(4) Алинея 3 се прилага и при извършени корекции на актовете за държавна собственост.

(5) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения – държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго.

Чл. 17а

(1) Водовземни съоръжения за минерални води по чл. 13, ал. 1, т. 4 могат да се изграждат от държавата, общини, когато са им предоставени за управление минерални води, изключителна държавна собственост, както от и за сметка на лицата, на които е предоставено право за водовземане от минерални води, чрез ново съоръжение по реда на този закон или концесия за добив на минерална вода.

(2) Водовземните съоръжения по ал. 1 стават собственост на държавата от датата на въвеждането им в експлоатация.

(3) Лицата по ал. 1:

1. предоставят на министъра на околната среда и водите документацията, свързана с изграждането на съоръженията и проведените проучвания на минералната вода в процеса на изграждане на съоръжението, както и всички останали данни, необходими за включване на съоръжението в публичен регистър на съоръженията за минерални води по чл. 118г;

2. предават съоръженията безвъзмездно на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице, които предприемат действия пред министъра на регионалното развитие и благоустройството за включване на съоръжението в акта за изключителна държавна собственост на минералната вода от съответното находище;

3. стопанисват съоръжението за целия период, за който е предоставено правото на водовземане;

4. осигуряват техническа възможност за водовземане от съоръжението и от други лица, на които компетентният орган е предоставил такова право;

5. след прекратяване на предоставеното право за водовземане или концесия за добив на минерална вода предават съоръжението на директора на съответната басейнова дирекция за стопанисване.

Чл. 18

(1) Собствеността на общината върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост.

(2) Публичната общинска собственост върху води не може да бъде обявявана за частна общинска собственост.

Чл. 19

(1) Публична общинска собственост са:

1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи – общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11;

2. водите, в т.ч. отпадъчните, които изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води – публична общинска собственост;

3. минералните води, без тези по чл. 14, т. 2;

4. водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества:

5. земите от пояс І на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общината, с изключение на тези по чл. 15 и чл. 24, т. 11.

(2)

(2) Публична общинска собственост, ако не са публична държавна собственост, са и недвижимите имоти и изградените върху тях язовири и съоръжения към тях, чиито собственици са се отказали от правото си на собственост по реда на чл. 100 от Закона за собствеността.

Чл. 19а

(1) Правото на собственост върху язовир – публична общинска собственост, може да се прехвърля безвъзмездно на държавата при условията и по реда на този закон след решение на общинския съвет.

(2) Не се прехвърля правото на собственост върху язовир – публична общинска собственост, отдаден на концесия.

(3) Решението по ал. 1 се приема от общинския съвет по мотивирано предложение на кмета на общината. Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината внася до областния управител мотивирано предложение за промяна на собствеността на язовира. Към предложението се прилага решението на общинския съвет и акт за общинска собственост за язовира, предмет на решението. Копие от документите се изпраща и до министъра на икономиката.

Чл. 19б

(1) Областният управител се произнася със заповед за приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от получаването на решението на общинския съвет с приложените към него документи и уведомява кмета на общината, изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и министъра на икономиката.

(2) Прехвърлянето на собствеността се извършва чрез договор за дарение, сключен между кмета на общината, чиято собственост е язовирът, и областния управител. Договорът между областния управител и кмета на общината се сключва в 14-дневен срок от уведомяването по ал. 1. Препис от вписания договор се предоставя на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.

(3) За язовир, безвъзмездно прехвърлен на държавата, областният управител съставя акт за публична държавна собственост с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.

(4) След вписване на акта областният управител предоставя преписи съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за държавната собственост.

(5) Областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато:

1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от допълнителните разпоредби, или

2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или

3. липсва акт за общинска собственост.

(6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите лица.

Чл. 20

(1) С документацията за концесия за добив на минерална вода, както и за водностопански системи и водностопански съоръжения – публична общинска собственост, се определят:

1. местата за общо използване на водите и водните обекти;

2. съществуващите права на използване на водите във водохранилището.

(2) С концесионния договор се определят конкретните задължения на концесионера за осигуряване на общото използване на водите и водните обекти и на съществуващите права на използване на водите във водохранилището.

(3)

(4)

(5) На лицето, на което се възлага концесия за водностопанска система, с концесионния договор се възлагат дейностите по управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията на наредбата по чл. 141, ал. 2 и правилника по чл. 141, ал. 4.

Чл. 21

(1) Минералните води по чл. 19, т. 3 се актуват като публична общинска собственост само при наличие на издаден сертификат от Министерството на здравеопазването.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по реда, определен в Закона за храните.

(3) Особено право на водоползване на минерални води – публична общинска собственост, се предоставя само при утвърдени експлоатационни ресурси на минерални води.

(4)

(5)

(6) При предоставяне на право на ползване на водите по ал. 1 собственикът на имота, в който се намира водоизточникът, има предимство при равни други условия.

Чл. 22

(1) Частна общинска собственост са придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения извън имотите, описани в чл. 19.

(2) Частна общинска собственост са и сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на общината, до измервателните уреди на водопроводните отклонения и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи.

(3) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения – общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване не е предвидено друго.

Чл. 23

Собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината.

Чл. 24

Частна собственост са:

1. извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи;

2. езерата, които не се подхранват от или през които не протичат води – публична държавна или публична общинска собственост;

3. събиращите се в границите на недвижимия имот валежни води и изградените за тази цел съоръжения;

4. водите, изтичащи от водните обекти по т. 1, 2 и 3, до мястото на вливането им във води – публична държавна или публична общинска собственост;

5. земите, заети от водите по т. 1, 2, 3 и 4;

6. кладенците в недвижимия имот;

7. съоръженията и системите за използване, отвеждане и пречистване на водите, обслужващи съответния имот, както и съоръженията за предотвратяване и ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите.

8. В и К системите или части от тях, изградени със средства на потребителите - физически или юридически лица, които обслужват само имотите на тези потребители;

9. сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи, разположени в имотите на потребителите, до измервателните уреди на водопроводните отклонения;

10. канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от имотите на потребителите до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи.

11. земите от пояс І на санитарно-охранителните зони на съоръженията за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 25

(отменен)

(1) Общините водят регистър на кладенците на територията на общината.

(2) Кметовете на общини ежегодно изпращат справка за измененията в регистъра по ал. 1 в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 26

Владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения – частна собственост, се извършват според общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Чл. 27

Правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.

Чл. 28

(1) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, не се допуска обособяването на реални части от водния обект.

(2) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, съсобственикът, който има право на по-голям дял от имота, има предимство при възлагането на водния обект.

(3) Останалите съсобственици получават паричната равностойност на техните дялове в срок 14 дни след сключването на договора за делба, съответно от влизането в сила на съдебното решение за извършване на делбата.

Чл. 29

За неуредените в този раздел случаи се прилагат съответните разпоредби на Закона за собствеността.

Чл. 30

(1) Придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство.

(2) Не се допуска придобиване по давност на водни обекти, водностопански системи и съоръжения – публична държавна и общинска собственост.

Чл. 31

(1) Когато водите на реката в резултат на естествени процеси, в това число природни бедствия, образуват ново корито и изоставят старото, новозаетото място става публична държавна собственост, а изоставеното място остава публична държавна собственост.

(2) В този случай засегнатият собственик е длъжен да уведоми органа по чл. 10, ал. 1, т. 1 или 2, който в 6-месечен срок на основата на технико-икономически анализ предприема действия за коригиране на настъпилите промени.

(3) В случай че проведените мероприятия доведат до връщането на реката в старото ѝ корито, засегнатият собственик на земя възстановява правото си на собственост върху парцела. Ако това е технически невъзможно или икономически неизгодно, засегнатите собственици на земя се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд по реда на чл. 106 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 32

Собственикът на частния воден обект не придобива собствеността върху земята, която водата покрива в извънредните си разливи.

Чл. 33

(1) Упражняването на правото на собственост може да се ограничава в следните случаи:

1. при извършване на проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот, частна собственост,;

2. при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните ресурси.

3. в границите на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води.

(2) Ако осъществяването на мероприятията по ал. 1 трайно лишава собственика от ползването на целия имот или на част от него, същият се отчуждава принудително по реда на Закона за държавната собственост.

(3)

(4) Заповедите на компетентния орган, издадени на основанията, посочени в този раздел, не могат да бъдат изпълнени преди влизането в сила на акта, постановяващ отчуждаването на засегнатия имот, и преди изплащането на определеното обезщетение.

Чл. 34

(1) Проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот – частна собственост, може да бъде осъществено след издадено разрешително за извършване на съответната дейност.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на писмен договор със собственика, където се определят условията за извършване на дейността и дължимото обезщетение.

(3) Компетентният орган съгласно разпоредбите на този раздел предлага на собственика проектодоговор, който задължително трябва да съдържа данни относно:

1. необходимите проучвателни и/или строително-монтажни дейности;

2. частта от имота, която ще бъде на разположение на изпълнителя за извършване на проучването или строителството;

3. частта от имота, която ще остане заета от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството;

4. срока за завършване на проучването или строителството;

5. необходимите работи за рекултивация на терена след извършване на проучването или строителството;

6. паричното обезщетение, ако по време на проучването или строителството собственикът бъде лишен от възможността да ползва имота си, както и реда за заплащане на обезщетението;

7. годишно парично обезщетение, ако част от имота остане зает от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството; паричното обезщетение по тази точка се преустановява след възстановяването на имота в първоначалния му вид;

8. други условия, които биха създали гаранция за опазване на имота и спокойствието на собственика на имота.

(4) Засегнатият собственик може да отговори в едномесечен срок от получаването на предложението.

(5) Ако засегнатият собственик не приеме предложението в срока по ал. 4, се прилагат правилата за ограничаване на собствеността и за обезщетяване, предвидени в този раздел.

Чл. 35

(1) Когато при липса на друга възможност се налага водовземане на изворни води в имот, който не е държавна или общинска собственост, за задоволяване на питейно-битовото водоснабдяване на района, министърът на регионалното развитие и благоустройството на базата на технико-икономически изследвания издава заповед за извършване на необходимите дейности за осъществяване на водовземането.

(2) Със заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството задължително се определят обстоятелствата, посочени в чл. 34, ал. 4.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповедта по ал. 1.

(4) Изпълнителят на строителството отговаря за вредите, причинени на собственика на засегнатия имот при неспазване на правилата за строителство и на условията на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) Лицето, в чийто имот е извършено водовземането, има право на безплатно водоползване в размер не повече от 10 куб. м на денонощие, независимо от полученото обезщетение.

Чл. 36

(1) За извършване на проучване на подземни води в имот – частна собственост, министърът на околната среда и водите издава заповед, с която задължително определя обстоятелствата по чл. 34, ал. 4.

(2) Проучването на подземни води се извършва при максимално отчитане на интересите на собственика.

(3) Лицето, извършило проучването, носи отговорност за причинени вреди в отклонение от условията на заповедта на министъра на околната среда и водите и на специалните нормативни актове, регламентиращи проучването на подземните води и извършването на рекултивацията на засегнатите площи.

Чл. 37

(1) Добивът на подземни води в имот – частна собственост, се извършва само на води с гарантирано питейно качество, ползвани за питейни цели, и след извършване на строително-монтажни работи, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството при условията и по реда на чл. 35.

(2) Съществуването в района на друга възможност за добив на подземни води за питейно-битово водоснабдяване от имот – държавна или общинска собственост, е основание за отмяна на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 38

(1) Когато се налага изграждането на нови обекти, свързани с опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за задоволяване на такива държавни или общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се допуска принудително отчуждаване на частни имоти, на части от тях или на съществуващи водностопански съоръжения след предварително и равностойно обезщетение.

(2) В случаите по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на земеделието, горите и аграрната реформа в зависимост от компетентността си правят искане за принудително отчуждаване на засегнатия недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост.

(3) Основание за принудителното отчуждаване са утвърдените водностопански планове, съдържащи технико-икономически изследвания, доказващи, че държавната или общинската нужда не може да бъде задоволена по друг начин.

Чл. 39

Използването на водите и водните обекти включва водоползване и ползване на водния обект.

Чл. 40

(1) Използването на водите и водните обекти е:

1. общо и индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица;

2. с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт;

3.

(2) Индивидуално право за използване на водите и водните обекти, предоставено с административен акт на индивидуално определено лице, не може да се прехвърля на трети лица.

Чл. 41

(1) Общото водоползване и ползване на водните обекти е правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти – публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане.

(2) Условията и редът за използване по ал. 1 на водите и водните обекти се определят за публична държавна собственост от областния управител, а за публична общинска собственост – от общинския съвет, в съответствие с издадените разрешителни за водоползване и ползване на водните обекти и по начина, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда.

(3) Областният управител – за публичната държавна собственост, и кметът на общината – за публичната общинска собственост, е длъжен да обяви:

1. водните обекти, предоставени за общо водоползване и ползване с определяне на местата за тази цел;

2. изискванията, условията или забраната за определен вид общо водоползване или ползване;

3. разрешените заварени индивидуални права на използване, както и правата на използване, които предстои да се предоставят;

4. обхвата и предназначението на принадлежащите земи към водните обекти по т. 1 с оглед осъществяване на определени видове общо водоползване или ползване, съответно ограничение или забрани на други видове използване, както и изисквания към обекти и дейности, съвместими с общото водоползване и ползване;

5. местата за преминаване през имоти – частна собственост, в случаите, когато за общото водоползване и/или ползване достъпът до водния обект се осъществява през такива имоти след предварително съгласуване със собственика на имота; при липса на съгласие се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.

(4) Обявяването по ал. 4, т. 1, 2 и 5 се извършва задължително и чрез поставянето на табели на определените места, а по т. 3 и 4 – чрез публичен регистър.

Чл. 42

Собственикът на воден обект, водата в който е публична собственост, както и собственикът на частен воден обект, е длъжен да обяви ограниченията за общото водоползване или ползване, съответно забрана за това, чрез публикация или по друг начин. Ограниченията и забраните могат да се налагат от технологични и хигиенно-епидемиологични съображения.

Чл. 43

(1) Индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр.

(2) Физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 оС, с изключение на минералните води.

(3) Физически и юридически лица имат право на безвъзмездно водовземане от повърхностни и подземни води и на безвъзмездно ползване на повърхностни и подземни водни обекти в случаите на експлоатация на плитки геотермални ресурси и изграждане на свързани геотермални системи съгласно условията на Закона за енергията от възобновяеми източници.

(4) Разпоредбата на ал. 2:

1. се прилага за водовземане от подземни води в рамките на определените в плановете за управление на речните басейни и обявени в интернет страниците на басейновите дирекции максимални водни обеми за землището на всяко населено място, които не могат да бъдат по-големи от 50 на сто от разполагаемите ресурси на първото от повърхността подземно водно тяло;

2. не се прилага при водовземане от минерални води.

(5) Извън случаите по ал. 2 и ал. 3 за индивидуалното използване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.

(6) При доказани нарушения по ал. 2 или ал. 3 органът по чл. 52, ал. 1, т. 4 може да задължи титуляра на правото на използване да монтира измервателни устройства.

Чл. 44

(1) Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен:

1. в случаите по чл. 43, ал. 2 и ал. 3;

2. за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия.

3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.

4. при водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални ресурси по реда на Закона за подземните богатства.

(2) Водоползването включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.

(3) За преобразуване на енергията на водата без отклоняването ѝ от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително по реда на този закон.

(4) Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водоползване на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция.

(5) Собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра на кладенеците.

(6) Когато имотът попада в границите на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения за минерални води, както и в райони с ликвидиран геотехнологичен добив на уран, се изисква разрешително за хидрогеоложко проучване, за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и за водовземане по реда на този закон.

Чл. 45

(отменен)

(1) Водоползвателите са лица, включително собственици на водни обекти, които черпят води в съответствие с условията и изискванията на разрешителното за водоползване, както и лицата по чл. 44.

(2) Разрешителното за водоползване се издава при условията и по реда, определени от този закон.

Чл. 46

(1) Разрешително за ползване на воден обект се издава за:

1. изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за:

2. аквакултури и свързаните с тях дейности;

3. заустване на отпадъчни води в повърхностни води за:

4. изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти;

5. реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни обекти;

6. изкуствено подхранване на подземни води;

7. отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл. 118а, ал. 2;

8. инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;

9.

10. поддържане проводимостта на некоригирани речни легла с цел почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци в зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5

11. изграждане и експлоатация на геотермални системи за плитки геотермални ресурси, когато това се изисква по реда на Закона за енергията от възобновяеми източници.

(2) Изграждането на конструкции, инженерно-строителни съоръжения, постройки и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземните води, се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията при спазване на изискванията за опазване на подземните води по глава осма.

(3) Разрешително по ал. 1, т. 3 се издава по реда на този закон, освен в случаите, когато е предвидено издаването на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда.

(4) Не се изисква разрешително за ползване на воден обект по ал. 1, т. 3 в случаите на:

1. заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при:

2. обекти, формиращи битово-фекални отпадъчни води в границите на населените места и селищните образувания без изградена канализационна система; за тези обекти се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.

(5) Разрешително за ползване на воден обект за реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения се изисква само в случаите по ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“, „г“ и „д“, а в останалите случаи реконструкцията и модернизацията на съоръженията се извършват след предварително писмено уведомяване на компетентния орган по реда на чл. 58.

(6) Разрешителните за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията за подземни води по ал. 1, т. 1, букви „ж“ и „з“ се издават в рамките на разрешително за водовземане, за отвеждане, за инжектиране или за реинжектиране чрез нови съоръжения.

(7) Когато мястото на заустване на отпадъчни води изисква изграждането на съоръжения, които оказват въздействие върху водния обект, условията за неговото опазване при изграждане на съоръженията се определят в разрешителното по ал. 1, т. 3.

(8) Разрешително за заустване на отпадъчни води по ал. 1, т. 3, буква „а“ се изисква и в случаите на проектиране на разширение или изменение на съществуващи обекти, което е свързано с промяна на параметрите и мястото на разрешеното заустване.

(9) Не се изисква разрешително за ползване на воден обект в случаите по чл. 43, ал. 2 и 3, както и в случаите на използване на воден обект или водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални ресурси по реда на Закона за подземните богатства.

Чл. 46а

(1) Представянето на разрешително по чл. 44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията.

(2) Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията се издава за обекти, включително канализационни системи, чрез които се заустват отпадъчни води във водни обекти, само при наличието на издадени по реда на този закон:

1. разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения или разрешително за водовземане от повърхностни води за обекти в експлоатация, и

2. разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за обект в експлоатация.

(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага за обекти, за които водоснабдяването се осъществява по договор с регистриран по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги оператор В и К.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на разрешителните за минерални води – изключителна държавна собственост.

Чл. 46б

(1) В случаите по чл. 44, ал. 1, т. 4 или чл. 46, ал. 9, когато дейностите по експлоатация на хидрогеотермални ресурси включва някоя от дейностите по чл. 44 и/или чл. 46, съответните параметри и изисквания на водоползването съгласно този закон, включително съгласно чл. 56, се инкорпорират в и прилагат по отношение на съответното разрешение за търсене и проучване или проучване, или концесия за добив, на дълбоки геотермални ресурси, издадени съгласно Закона за подземните богатства.

(2) Компетентният орган относно съответните води, определен съгласно чл. 52, има задължение да участва в комисията по предоставяне на правата по реда на Закона за подземните богатства.

Чл. 47

(1) Концесия за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, се предоставя след извършване на подготвителни действия и провеждане на процедура. Редът за подготовката и провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, както и за изпълнението, изменението и прекратяването на концесионните договори за минерална вода се определят с наредба на Министерския съвет. За неуредените въпроси, свързани със стратегическото развитие и планиране на концесиите за добив на минерална вода, мониторинга, управлението и контрола, финансирането на дейността и Националния концесионен регистър, се прилага Законът за концесиите.

(2) Концесия за добив на минерални води се предоставя, когато водоползването е предназначено за:

1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода;

2. извличане на ценни вещества освен в случаите, когато ценни вещества се извличат в рамките на концесия за добив на дълбоки геотермални ресурси съгласно Закона за подземните богатства;

3.

4.

(3) Концесия за добив на минерални води се предоставя при отчитане потребностите на лечебните заведения за болнична помощ и на общото водоползване за пиене и водоналиване.

(4) При предоставяне на концесия за добив на минерална вода - изключителна държавна собственост, част от концесионното възнаграждение, не по-малка от 50 на сто, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се превежда по бюджета на общината, на територията на която е разположен обектът на концесията.

(5) Обект на концесията по ал. 1 е минералната вода от находище на минерална вода, разкрита с конкретно водовземно съоръжение, заедно с водовземното съоръжение и вътрешния пояс на санитарно-охранителната му зона.

(6) При провеждане на процедурата по ал. 1 и оценяване на офертите най-голяма относителна тежест имат критериите, както следва:

1. размер на концесионното възнаграждение;

2. срок на концесията;

3. размер на предоставената гаранция.

4. срока за пълното усвояване на предоставения ресурс.

(7) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите, когато водовземното съоръжение и вътрешният пояс на санитарно-охранителната му зона са включени в друга предоставена концесия.

(8)

1. за когото е налице определено със Закона за концесиите основание за изключване;

2. който не отговаря на определените с решението за откриване на процедурата изисквания към професионалните или техническите възможности, или към финансовото и икономическото състояние на участниците.

(8) От участие в процедурата по ал. 1 се отстранява участник:

(9) Общият годишен експлоатационен ресурс, който се определя в решението за откриване на процедурата, е в размер до 95 на сто от определения със заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището технически възможен дебит на водовземното съоръжение.

(10) Годишното концесионно възнаграждение е дължимо на база реално ползваното количество минерална вода, но не по-малко от 80 на сто от предоставения ресурс.

(11) От едно находище на минерална вода се предоставя концесия за добив по ал. 2, т. 1 само на един концесионер, с изключение на находищата, определени като райони по приложение № 2.

(12) Концесия за добив на минерална вода се предоставя за срок до 35 години.

Чл. 47а

(1) Концесия за строителство, и концесия за услуги на водностопански системи и съоръжения, включително за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, се възлага при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2) Водностопанските системи с комплексно предназначение, при управлението на които компетентните публични органи са различни, се възлагат като съвместни концесии.

(3) Проектът на решение за откриване на процедурата за определяне на концесионер и обосновката на концесията за водностопански системи и съоръжения се съгласуват с министъра на околната среда и водите по отношение на съответствието с влезлите в сила планове за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения.

Чл. 47б

(отменен)

(1) На титуляря на разрешителното за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за хидрогеоложки проучвания с дълбочина на съоръжението повече от 400 м, при изпълнението на които попътно е разкрита минерална вода, при искане се предоставя разрешително за водовземане или концесия в случаите по чл. 47, ал. 2.

(2) Титулярят по ал. 1 може да подаде заявление за издаване на разрешително за водовземане или за концесия:

1. при хидрогеоложко проучване, ако проучвателният сондаж е годен за експлоатационно водовземно съоръжение след предаването на хидрогеоложкия доклад за извършеното проучване и оценката на експлоатационните ресурси - в 6-месечен срок от включването на съоръжението в публичния регистър на съоръженията за минерални води по чл. 118г;

2.

3.

(3) В случаите по ал. 2 министърът на околната среда и водите утвърждава експлотационния ресурс на водовземното съоръжение в срок три месеца от предаването на хидрогеоложкия доклад.

(4) Титулярят по ал. 1 се определя пряко за концесионер за добив на минерална вода по реда на глава шеста, раздел II.

Чл. 47в

(отменен)

(1) Лицата, които въз основа на издадено разрешително по реда на този закон са възложили и изпълнили за своя сметка хидрогеоложки проучвания и/или изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане и/или оценка на ресурсите и дебитите на водовземните съоръжения за определено находище на минерална вода:

1. имат предимство при предоставяне на право на водовземане или на ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7 и 8 по реда на този закон или получават по право концесия за добив на минерална вода по реда на Закона за концесиите;

2. не дължат такса за водовземане или концесионно възнаграждение за първите 6 месеца от срока на действие на разрешителното или концесията.

(2) При предоставяне на правата по ал. 1, т. 1 се отчитат потребностите на съществуващи лечебни заведения за болнична помощ, определени по реда на чл. 151, ал. 2, т. 1, буква „е“ и на общото водовземане за пиене и водоналиване.

Чл. 48

(1) Водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да:

1. използват рационално водните ресурси, намаляват загубите на вода, като полагат грижи за опазване на околната среда;

2. използват водите и водните обекти в съответствие с целите за които са предоставени;

3. поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните;

4. не допускат нарушаване на обществени интереси и придобити права, включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите;

5. предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и:

6. измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения – за водните стоежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия;

7. осъществяват технологични, хидротехнически, агротехнически, водоохранителни, хигиенно-епидемиологични и други мероприятия, когато това е предвидено в условията при предоставяне на използването;

8. осигуряват свободен достъп на държавните и общинските органи, оправомощени да прилагат разпоредбите на закона, както и да предоставят изисканата от тях информация в момента на и във връзка с извършване на проверката;

9. сключват договори с абонатите при предоставяне на водни услуги;

10. уведомяват своевременно абонатите за нарушаване на договорения режим на водоползването.

11. изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда;

12. в срок до 31 март на следващата отчетна година предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 – и на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда докладът се представя като част от доклада по чл. 125, ал. 1, т. 5 от същия закон;

13. изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган.

(2) Водоползвателите независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни,, които са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, са длъжни да:

1. предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите;

2. провеждат мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели и предоставят данните от извършения мониторинг на органите по чл. 155а и 189 по ред, определен в наредбата по чл. 135 ал. 1., т. 3;

3. информират засегнатите потребители в случаите на установени отклонения в качеството на водата за питейно-битови цели, когато тези отклонения могат да създадат риск за здравето.

(3) В случаите, когато водата за питейно-битови цели има отклонения от изискванията на наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 3 и не съществува алтернативна възможност за водоснабдяване, лицата по ал. 2 могат да предоставят услугата питейно-битово водоснабдяване само след издаване на разрешение съгласно чл. 155а, ал. 1, т. 1.

(4) Водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.

(5) Водоползвателите – титуляри на разрешителни за водовземане по чл. 44 за аквакултури и свързаните с тях дейности, не са задължени да измерват изземваните и използваните води, като ги отчитат въз основа на обема, посочен в издаденото разрешително.

(6) Титулярите на разрешения и концесионерите, които имат право да експлоатират хидрогеотермални ресурси съгласно Закона за подземните богатства, са длъжни да спазват изискванията по ал. 1, които са приложими към експлоатирания хидрогеотермален ресурс.

Чл. 49

(1) По смисъла на този закон обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водоползване или ползване се създава опасност от:

1. ограничаване на общото водоползване или ползване;

2. застрашаване на отбраната и сигурността на страната;

3. нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн;

4. негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води.

(2) Обществени интереси се нарушават и при производство и разпространение в търговската мрежа на бутилирани натурални минерални води, газирани или други напитки, в състава на които се включва минерална вода без съответния сертификат, без правно основание и не по законоустановения ред

(3) Придобити права са:

1. права на водоползване и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон;

2. концесия;

3. вещни права, учредени съгласно гражданското законодателство.

4. права на експлоатация на хидрогеотермални ресурси.

Чл. 50

(1) Разрешително се издава за водоползване и за ползване на воден обект.

(2) За издаване на разрешителните за водоползване и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.

(3) Разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект се издава:

1. на юридически лица и на еднолични търговци;

2. на физически лица само когато искането е за:

(4) При разрешаване на водоползванията се спазва следният ред на удовлетворяване на исканията:

1. за питейно-битови цели;

2. лечение и профилактика – само за минерални води;

3. за земеделски цели;

4. експлоатация на геотермални ресурси;

5. други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика.

(5) Приоритетите по ал. 4 се прилагат при спазване на изискванията за опазване на околната среда.

(6) Разрешителното за водовземане по чл. 44 и разрешителното за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46 се издават при условията и по реда на този закон и на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а и 13.

(7) Разрешително за водовземане от подземни води по чл. 44 и разрешително за ползване на подземен воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 5, 6 и 7 се издават за водовземане или за ползване на подземен воден обект:

1. чрез нови съоръжения;

2. чрез съществуващи съоръжения.

(8) В случаите по ал. 7, т. 1 се издава едно общо разрешително, съдържащо и условията за изграждане на съоръженията.

(9) Правата за водовземане или ползване на воден обект по разрешителното, издадено по реда на ал. 8, могат да се ползват след:

1. приемане на изградените съоръжения, предназначени за водовземане по реда на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 и въз основа на документите за приемане на съоръженията;

2. изменение на разрешителното по отношение параметрите на разрешеното водовземане или ползване, което се извършва служебно от директора на басейнова дирекция, в зависимост от резултатите от проучването на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията.

(10) Когато от дейността на обекта, който се предвижда да бъде водоснабден, се формират отпадъчни води, съдържащи приоритетни вещества по смисъла на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 17 или опасни вещества по смисъла на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2, и ВиК операторът на обособената територия удостовери, че не може да включи отпадъчните води в канализационната система:

1. заедно със заявлението за издаване на разрешително за водовземане се подава и заявление за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти;

2. процедурата за издаване на разрешително за водовземане се извършва съгласувано с процедурата за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води.

Чл. 50а

(1) Разрешителните по чл. 50, ал. 1 се преразглеждат относно съответствието с целите за опазване на околната среда по чл. 156а, когато:

1. данните от мониторинга или друга информация и оценки показват, че целите за опазване на околната среда, установени за водно тяло, не се постигат или съществува риск от влошаване на състоянието на водно тяло или потенциала на изкуствено или силно модифицирано водно тяло;

2. са констатирани несъответствия между хидроморфологичните условия и екологичното състояние на водно тяло или добрия екологичен потенциал на изкуствено или силно модифицирано водно тяло;

3. за водното тяло са обосновани изключения по чл. 156б – 156ж, изискващи изпълнение на определени условия.

(2) Разрешителните по чл. 50, ал. 1 се преразглеждат при всяка актуализация на характеризирането на района за басейново управление на водите по чл. 156з.

(3) Когато упражняването на правата по разрешително по чл. 50, ал. 1 представлява натиск върху състоянието на водите, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите за опазване на околната среда, или за неизпълнение на условията по чл. 156б – 156ж, директорът на басейнова дирекция планира изменение на разрешителното, а когато с изменение не могат да бъдат постигнати целите или изпълнени условията – неговото прекратяване, като уведомява титуляря на разрешителното и изпълнява действията по чл. 74, ал. 1, т. 1.

(4) Изменението или прекратяването на разрешителното по чл. 50, ал. 1 се включва в програмите от мерки в съответния план за управление на речните басейни.

Чл. 51

За извършване на сондажна и/или минна дейност в райони със значителни ресурси на подземни води,, се изисква съгласуване с Министерството на околната среда и водите по отношение на условията за ползване на водните обекти, съдържащи подземни води.

Чл. 52

(1) Разрешителното се издава от:

1. министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице за:

2. изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав – за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав;

3. кмета на общината след решение на общинския съвет:

4. директора на басейновата дирекция – във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти.

(2) Разрешителни за ползване на водни обекти – части от река Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават от директора на съответната басейнова дирекция след съгласие на министъра на отбраната и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Разрешително за водовземане от находищата на минерални води – изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, се издава от кмета на общината след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция по отношение на параметрите на водовземането. Съгласуването се извършва преди подготовката на съобщението за откриване на процедурата за издаване на разрешителното.

(4) Копие от разрешителните по ал. 1, т. 3 се изпраща на директора на съответната басейнова дирекция.

Чл. 53

(1) Начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане.

(2) С годишния график се определя стратегията за използване на водите на язовирите по приложение № 1 през съответната година.

(3) Месечният график се изготвя, като се вземат предвид актуалната информация за състоянието на язовира през предходния месец, определената с годишния график стратегия, прогнозата за очаквания приток, хидрометеорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от титулярите на разрешителни за водовземане.

(4) С месечните графици се:

1. прехвърлят води;

2. определят свободни обеми за поемане на очакван приток;

3. определят специфични условия към титулярите на разрешителни.

(5) Разрешеният лимит може да бъде надвишен в случай на определен с месечния график обем за поемане на очакван приток или при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства.

(6) Лицата, които осъществяват техническата експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, представят в Министерството на околната среда и водите ежедневно, по десетдневки и месечно, на следващия работен ден, информация за водностопанския баланс в язовирите по приложение № 1.

(7) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства изменя месечния график, за което писмено уведомява заинтересованите страни.

Чл. 54

Изграждането на деривации за прехвърляне на води между речни басейни се извършва с решение на Народното събрание.

Чл. 55

При издаване на разрешително органите по чл. 52, ал. 1 отчитат:

1. наличните водни ресурси;

2. потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект;

3. състоянието на водното тяло, целите за опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло, и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни;

4. придобитите права.

Чл. 56

(1) Разрешителното за водовземане по чл. 44 и разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46 съдържат:

1. наименование на органа, който ги издава;

2. номер и дата на издаване на акта;

3. правни и фактически основания за издаване на акта;

4. трите имена и постоянен адрес на титуляря на разрешителното - за физическите лица, съответно фирма и седалище - за юридическите лица и за едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон;

5. единен граждански номер за физическите лица или единен идентификационен код за юридическите лица и едноличните търговци;

6. цел на използването;

7. воден обект и водно тяло - предмет на използването;

8. места на използването, потребление и заустване, включително надморска височина и координати на съоръженията или площта за използване;

9. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на използване;

10. параметри на разрешеното използване;

11. съоръжения за използване на водите, технически параметри и оборудване на съоръженията;

12. срок на действие на разрешителното;

13. задължение за заплащане на такса и индивидуални показатели за определяне на таксата за предоставеното право на използване на водите;

14. задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг;

15. условия, при които се предоставя правото за използването на водите;

16. контролиращ орган.

(2) Разрешителното за водовземане по чл. 44, освен реквизититие по ал. 1, съдържа и:

1. разпределение на разрешените обеми;

2. минимално допустимия отток в реката - при водовземане от повърхностни води;

3. максимално допустимото експлоатационно понижение - при водовземане от подземни води;

4. начален срок за упражняване на правото на водовземане;

5.

(3) Разрешителното за ползване на воден обект за отвеждане на замърсители в подземни води по чл. 46, ал. 1, т. 7 и разрешителното за реинжектиране или за инжектиране по чл. 46, ал. 1, т. 5 и 8, освен реквизитите по ал. 1, съдържат и:

1. начин на отвеждане, реинжектиране или инжектиране;

2. специфични мерки с изрично посочване на естеството и концентрациите на веществата в отвежданите води;

3. характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати;

4.

(4) Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по чл. 46, ал. 1, т. 3 освен реквизитите по ал. 1 съдържа и:

1. данни за обекта, формиращ отпадъчните води, за канализационната система, за собственика и ползвателя му;

2. данни от разрешителното за водовземане или от договора за предоставена водна услуга;

3. индивидуални емисионни ограничения на всички характерни показатели на отпадъчните води по потоци и места на заустване;

4. срок за достигане на индивидуалните емисионни ограничения;

5. количества на заустваните отпадъчни води – максимално часови, средноденонощни и годишни.

(5) Условията, при които се издават разрешителните, се определят с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а и 2 и се оформят като приложение – неразделна част от разрешителното.

(6) Към разрешителното могат да бъдат прилагани схеми и/или карти в подходящ мащаб в зависимост от спецификата на разрешителното за водовземане или ползване на воден обект.

(7)

1. начин на отвеждане, циркулация, реинжектиране или инжектиране на води във водното тяло;

2. характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати;

3. максимална енергийна мощност на геотермалната система.

(7) Разрешителните за експлоатация на хидрогеотермални ресурси по чл. 44, ал. 1, т. 4 и чл. 46, ал. 1, т. 11 съдържат и:

Чл. 57

(1) Разрешителното се издава за срок:

1. до 35 години – за завиряване на и за водоползване от комплексни язовири за хидроенергийни и хидромелиоративни цели както и за водовземане с цел производство на зелен водород;

2. до 25 години – за водоползване с цел питейно-битово водоснабдяване;

2а.

3. до 20 години – в останалите случаи.

(2)

(3) Разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се издават за срок не по-дълъг от срока на действащия към датата на издаване на разрешителното план за управление на речния басейн. В случаите по чл. 140 разрешителното се издава на лицето, избрано за изпълнител на тези дейности, за срока на изпълнение на договора, сключен между него и областния управител.

(4) Разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „а“ се издават за срок до въвеждането в експлоатация на обекта/канализационната система.

Чл. 58

(1) Разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция, за извършване на следните дейности::

1. развитие, модернизиране или технологично обновяване на съществуващи инсталации и технологични процеси, водещи до незначително изменение на количеството и качеството на използваните води, определено с вече издаденото разрешително;

2. ползване на повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими за изграждането на даден строителен обект, ако отнеманото водно количество е помалко от 10 литра на секунда и полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите.

3. въздушно преминаване на съоръжения;

4. поддържане проводимостта на некоригирани речни легла извън границите на населените места с цел почистване от храсти, дървесна растителност, битови и строителни отпадъци, когато не се нарушава естественото състояние на бреговете и дъното на реката и когато не попада в зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5

5. изграждане на съоръжения за мониторинг на подземните и повърхностните води съгласно одобрената от компетентния орган програма за мониторинг;

6. хидрогеоложки проучвания, извън посочените в чл. 46, ал. 1, т. 1, буква „в“.

(2) В случаите по ал. 1 кандидатът представя справка за планираните от него дейности, която включва:

1. местоположение;

2. обем и характер на дейността;

3. мерки, които се предвиждат за опазването на водите и водния обект;

4. срок за изпълнение на дейността.

(3) Ако директорът на басейновата дирекция прецени, че планираната дейност не отговаря на изискванията на ал. 1, той уведомява собственика в рамките на срока по ал. 1 за необходимостта от издаване на разрешително.

(4) Директорът на басейновата дирекция в рамките на срока по ал. 1 може да предписва условия и/или ограничения, при които да се осъществява дейността, във връзка с изпълнение на изискванията за опазване на водите, регламентирани с наредбите, методиките и ръководствата по чл. 135.

Чл. 59

(1) Разрешителното се издава въз основа на:

1. документите по чл. 60, и

2. официални и актуални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки, хидрохимични и други инженерни проучвания.

(2) Когато за издаване на разрешителното се изисква представянето на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията, същият се подготвя от лица, които притежават професионална квалификация „магистър-инженер“ по специалността, свързана с вида на исканото разрешително, и са регистрирани по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

Чл. 60

(1) За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват:

1. данните по чл. 56, ал. 1, т. 4 – 9;

2. адрес за кореспонденция, включително електронен адрес – при наличие на такъв;

3. телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството по чл. 56, ал. 1, т. 4;

4. параметрите на исканото използване;

5. номерът на решението на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, или за оценка за съвместимост, когато такива се изискват съгласно Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

6. номер на регистрационна карта за земеделските стопани, когато е приложимо.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. заверен документ за платена такса за издаване на разрешителното когато плащането не е извършено по електронен път;

2. актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган или справка с индивидуализиращите данни на имотите и административния орган на издаване, въз основа на които да може служебно да се събере информация;

3. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване“ – когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения;

4. декларация за обстоятелствата по чл. 71, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.

(3) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от повърхностни води, към заявлението по ал. 1 се прилагат и:

1. прединвестиционно проучване или съответната разработена фаза на инвестиционния проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, съдържащи хидроложка част и водностопански изследвания, доказващи наличието на исканото водно количество във водния обект или доказващи необходимостта от прехвърляне на води – когато искането е за прехвърляне на води между речни басейни, или проект за завиряване – когато искането е за завиряване на новоизградени водни обекти;

2. обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2;

3. проект за санитарно-охранителна зона – когато искането е за питейно-битово водоснабдяване;

4. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, когато съоръженията не са изградени;

5. съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските земи и на горските територии, които ще бъдат засегнати;

6. сравнителна оценка на енергийните ползи и на вредите за околната среда, при използване на енергията на водата.

(4) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, с изключение на заустването на отпадъчни води, към заявлението се прилагат и:

1. за изграждане на нови системи и съоръжения – инвестиционен проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията;

2. за изземване на наносни отложения от река Дунав:

3. за изземване на наносни отложения от принадлежащите земи на водохранилищата – технически проект за изземването;

4.

5. за аквакултури и свързаните с тях дейности:

6. за плаващи съоръжения в язовири:

(5) Когато чрез изгражданите съоръжения или чрез изземването на наносни отложения се изменят физичните характеристики на повърхностно водно тяло, към заявлението по ал. 1 се прилагат и обосновки, изчисления и доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 156е, ал. 2.

(6) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, към заявлението се прилагат и:

1. документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане;

2. нотариално заверена декларация от собствениците на имотите, засегнати от проекта за санитарно-охранителната зона, удостоверяваща, че същите са запознати с ограниченията и забраните, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6, които попадат в проектните санитарно-охранителни зони – при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;

3. обосновка на водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество, съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2.

4. документ от ВиК оператора на обособената територия, удостоверяващ, че няма възможност за осигуряване на необходимите количества от съществуващата водоснабдителна система.

5. документ от доставчик на вода за напояване на територията, удостоверяващ техническа невъзможност за осигуряване на необходимите количества от съществуващата напоителна система или невъзможност за достъп до напоителна система, когато заявителят е земеделски стопанин.

(7) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от минерални води, към заявлението се прилагат и:

1. документ за собственост или учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността за ползване на минералната вода;

2. проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система и за измерване на ползваните водни обеми и обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2.

(8) Когато искането е за издаване на разрешително за хидрогеоложки проучвания, към заявлението се прилагат и:

1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, в които ще се извърши проучването;

2. проект за хидрогеоложки проучвания.

(9) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 5 – 8, към заявлението се прилагат:

1. доклад за резултатите от хидрогеоложко проучване;

2. технологична обосновка за реинжектиране, инжектиране, отвеждане или изкуствено подхранване, включително обосновка за реинжектираните, инжектираните или отвежданите обеми.

(10) За издаване на разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 към заявлението по ал. 1 се прилагат и документи, определени с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13.

(11) Изискванията към документите за издаване на разрешителни се определят с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13.

(12) Заявлението по ал. 1 и приложените към него документи се подават в два екземпляра – единият екземпляр в качеството му на оригинал се представя върху книжен носител, а вторият – като негов пълен цифров аналог – върху магнитен носител.

Чл. 61

(1) Заявлението за издаване на разрешително се подава до компетентния орган по чл. 52, ал. 1.

(2) Органът по ал. 1 в 20-дневен срок а при заявител земеделски стопанин в 10-дневен срок:

1. проверява дали:

2. извършва преценката по чл. 62, ал. 1.

(3) Когато не са изпълнени изискванията по чл. 60, органът по ал. 1 уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца.

(4) При неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 4 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено в срок до три дни.

(5) Ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2, се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 4.

Чл. 61а

(отменен)

(1) За извършване на преценката по чл. 62, ал. 1, т. 3 органът по чл. 52, ал. 1 изисква от министъра на околната среда и водите или от директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите становище относно:

1. приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда по отношение на водовземането или дейностите за ползване на водния обект – предмет на исканото разрешително;

2. приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда по отношение на обекта, който се предвижда да бъде водоснабден или водите от който се предвижда да бъдат отведени, пречистени и заустени;

3. необходимостта от провеждане на самостоятелна процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

(2) Когато съгласно становището по ал. 1 се изисква оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и оценка на съвместимост по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие към заявлението по ал. 1, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите изпраща на органа по чл. 52, ал. 1 и:

1. решение по ОВОС или решение да не се извършва ОВОС;

2. акт, с който е приключила процедурата по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;

3. информация дали решението по т. 1 и актът по т. 2 са влезли в сила.

(3) Редът за предоставяне на документите по ал. 1 и 2 се прилага и при предоставяне на концесии за минерални води по реда на чл. 102а.

Чл. 62

(1) Органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането, като съобразява:

1. предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни;

2. съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането;

3. съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;

4. възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водоползване и/или ползване;

5. наличните водни ресурси по количество и качество;

6. съответствието на заявеното водно количество с целите на водоползването;

7. наличието на други възможности за задоволяване на искането за водоползване и/или ползване.

8. изпълнението на условията по чл. 156б – 156ж.

(2)

(3)

(4)

(5)

(6) Преценката е писмена и е неразделна част от документацията, въз основа на която се издава разрешителното или отказът за издаване на разрешително.

Чл. 62а

(1) В 20-дневен срок след изтичане на срока по чл. 61, ал. 2 а за земеделските стопани в 10-дневен срок и ако не са налице основания за отказ, органът по чл. 61, ал. 1 или оправомощено от него лице изготвя съобщение, което съдържа:

1. целта на заявеното използване на водите;

2. водното тяло, в което се предвижда използване на водите;

3. системите или съоръженията, чрез които ще се реализира използването;

4. мястото на използване на водите, местността, административно-териториалната и териториалната единица, кода по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на използване;

5. проектните параметри на използването, включително:

6. условията, при които би могло да се предостави правото за използване на водите;

7. мястото за представяне на писмени възражения и предложения от заинтересованите лица.

(2) Съобщението по ал. 1 се изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване и се поставя на интернет страницата на органа по чл. 52, ал. 1.

(3) В тридневен срок от получаване на съобщението кметът по ал. 2 е длъжен да:

1. направи публичното обявяване, като постави съобщението на определените за това места;

2. уведоми писмено органа по чл. 61, ал. 1 за точната дата на обявяването.

(4)

(5) Съобщението по ал. 1 се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване, както и на собствениците на съоръженията, когато искането е за използване на комплексните и значимите язовири по приложение № 1.

(6) В случаите по чл. 46, ал. 1, т. 5, 7 и 8 съобщението по ал. 1 се изпраща и на заявителя, който в срока по чл. 64 да декларира възможността си да изпълни предвидените условия.

Чл. 63

Обявяване по реда на чл. 62а не се извършва, когато:

1. водовземането и/или ползването е за нуждите на отбраната и на националната сигурност;

2.

Чл. 64

(1) В 14-дневен срок от обявяването заинтересуваните лица могат да:

1.

2. възразят срещу издаването на разрешителното;

3. предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.

(2)

(3) Възраженията и предложенията по ал. 1 се изпращат на мястото, посочено в съобщението по чл. 62а, ал. 1.

Чл. 65

(отменен)

(1) След изтичане на срока, предвиден в чл. 64, ал. 1, т. 1, всички заинтересувани лица могат да се запознаят с постъпилите искания и възражения.

(2) В 7-дневен срок от изтичането на едномесечния срок органът, приел заявлението, като взема предвид направените искания и възражения, обявява водоползването и/или ползването, за което могат да кандидатстват лицата, подали искания по чл. 64, ал. 1, т. 1.

Чл. 66

(отменен)

(1) В двумесечен срок от обявлението по чл. 65, ал. 2 всички лица, подали искания по чл. 64, ал. 1, т. 1, както и първоначалният заявител могат да поискат да им бъде издадено разрешително за обявеното водоползване и/или ползване, като представят заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2, както и:

1. предпроектно проучване – само за разрешителните за водоползване и/или ползване на повърхностни води и водни обекти, включващо:

2. проект за хидрогеоложко проучване – само за разрешително за хидрогеоложко проучване;

3. доклад за резултатите от изпълнено ново или съществуващо хидрогеоложко проучване и проект за изграждане, реконструкция или модернизация на водовземните съоръжения или системи – само за разрешително за изграждане, реконструкция и модернизация на водовземни съоръжения или системи на подземни води.

(2)

(3)

(4)

(5)

1. обща характеристика на обекта или дейността: местонахождение, описание на обекта или дейността; технически параметри и граници; свързана с ползването на обекта или с извършване на дейността технология; инфраструктура;

2. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие в резултат на заявените дейности: подземни води; повърхностни води; атмосферен въздух; геоложка основа, релеф и почви; растителен и животински свят, включително защитени територии; ландшафт; санитарно-хигиенни условия; културно-историческо наследство;

3. прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат на дейността компоненти и фактори на околната среда;

4. мерки за намаляване на отрицателното въздействие от дейността върху компонентите на околната среда;

5. план за действие при аварийни ситуации; мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни изпускания на замърсяващи вещества;

6. план за собствен мониторинг на засегнатите в резултат на осъществяване на дейността компоненти на околната среда;

7. заключение за допустимото замърсяване на околната среда в съответствие с действащите в страната норми и стандарти.

(6) Когато органът, приел заявлението, е министърът на околната среда и водите, срокът за подаване на искането по този член се определя в обнародването по чл. 62, ал. 5.

(7) За разглеждане на исканията за издаване на разрешителни по чл. 52, ал. 1, т. 2, букви „г“ и „д“ басейновата дирекция изготвя становище и изпраща цялата документация по искането в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 67

(1) В 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 1 а за земеделските стопани в 7-дневен срок органът по чл. 52, ал. 1 издава разрешително, когато са спазени предвидените в този закон изисквания.

(2) Органът по чл. 52, ал. 1 може да назначи комисия за разглеждане на постъпилите възражения или предложения по чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3, която да се произнесе по тях. В този случай срокът за произнасяне се удължава с един месец а за земеделските стопани с 14 дни.

Чл. 68

Органът по чл. 52, ал. 1, отказва издаване на разрешително, когато:

1. се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 4, т. 1, 2 и 4, включително за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 43, ал. 2;

2. искането не е за частен воден обект и за водоползването и/или ползването кандидатства сдружение за напояване или водно сдружение, регистрирано като кооперация или търговско дружество;

3. върху водоползването и/или ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима;

3а. по реда на чл. 62 е установена невъзможност за задоволяване на искането;

4. не са спазени изискванията, посочени в закона.

5. се иска водовземане от подземни води:

6. искането е за водовземане за питейно-битово водоснабдяване от:

7. се установи, че вредите за околната среда надвишават ползите от дейността, за която е предназначено използването на водите, в случаите, когато се изисква такава сравнителна оценка;

8. целта на водовземането от минерални води е задоволяване на собствени потребности на гражданите освен в случаите на експлоатация на плитки геотермални ресурси съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници.

9. не са проведени процедурите по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 69

(отменен)

При конкуренция на заявители за водоползване и/или ползване за една и съща цел се дава приоритет на онова искане, което е в по-голяма степен съвместимо с обществените интереси, а когато това не е установимо, равностойните искания по възможност се удовлетворяват съразмерно чрез налагане на равностойни условия и ограничения.

Чл. 70

(1) Разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 в едноседмичен срок а за земеделските стопани в тридневен срок се изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, на собственика на съоръженията, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.

6. съответната областна дирекция „Земеделие“, когато заявителят е земеделски стопанин.

(2) Когато компетентен да издаде разрешителното е директорът на басейнова дирекция или изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, компетентният орган изпраща копие от документите по ал. 1 с приложено копие от писмената преценка по чл. 62 в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 71

Разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 72

(1) Изменение на разрешителното може да се извършва:

1. служебно от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 - при условията на чл. 73;

2. по молба на лицето, в полза на което е предоставено.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 органът по ал. 1 проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително.

Чл. 73

(1) Разрешителните, издадени по реда на този закон, се изменят служебно от органа по чл. 52, ал. 1, когато:

1. при характеризиране на района за басейново управление, в процеса на разработване на плановете за управление на речните басейни, е установено, че съответно водно тяло не може да постигне целите по чл. 156а за добро състояние или потенциал при съществуващия в момента на оценката натиск върху водите от съответните дейности и е необходимо да бъдат изпълнени условията по чл. 156б – 156ж – за обосноваване на изключения;

2. за водно тяло, за което в предходния план за управление на речните басейни е обосновано изключение от целите по чл. 156а за постигане на добро състояние или потенциал и новата оценка показва, че е необходимо допълнително намаляване на натиска, за да бъдат изпълнени условията по чл. 156б – 156ж;

3. независимо от спазването на условията в разрешителното възникнат противоречия с обществените интереси.

(2) Разрешителните по ал. 1, т. 1 и 2 се изменят от датата на приемане на съответния план за управление на речните басейни.

(3) Разрешителните по ал. 1, т. 3 се изменят по реда на чл. 75 – 77.

Чл. 74

(1) След установяване на обстоятелствата:

1. по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 2 директорът на басейнова дирекция предписва на титулярите на разрешителни условия и/или ограничения за използване на водите за разрешените цели и уведомява съответните органи по чл. 52, ал. 1 за необходимите изменения и включването им в програмата от мерки;

2. по чл. 73, ал. 1, т. 3 органът по чл. 52, ал. 1 започва служебно процедура за изменение на разрешителните за осигуряване на съответствие с обществените интереси.

(2) Предписаните условия или ограничения трябва да отговарят на следните изисквания:

1. съразмерност на наложените ограничения и на очакваните ползи;

2. най-малка намеса в съществуващи права;

3. ограниченията да се налагат, като се посочи тяхната последователност в съответствие с променящите се водностопански отношения.

Чл. 75

(1) Изменението на разрешителното се обявява по реда на чл. 62а, когато изменението е по молба на лицето, в полза на което е предоставено, или по реда на чл. 73, ал. 1, т. 3 и се изменят параметрите на разрешеното използване на водите.

(2) Обявяването на изменението на разрешителните по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва с обявяването на проекта на съответния план за управление на речните басейни.

Чл. 76

(1) Органът по чл. 52, ал. 1:

1. издава решение за изменение или за отказ за изменение на разрешителното – в случаите по чл. 75, ал. 1, в едномесечен срок от обявяването по чл. 62а;

2. издава решение за изменение на разрешителното – в случаите по чл. 75, ал. 2, в едномесечен срок от приемането на плана за управление на речните басейни.

(2) Когато трябва да се поиска съгласуване или мнение на друг орган или е необходимо да се реши въпрос от неговата компетентност, срокът по ал. 1 спира да тече до неговото решаване.

Чл. 77

(1) До издаването на решение за изменение или за отказ за изменение на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 разглежда възраженията на лицето, в полза на което е издадено, исканията и възраженията в резултат на обявяването по чл. 75, представени в писмен вид.

(2) Разглеждането на документите по ал. 1 не води до спиране на срока по чл. 76, ал. 1.

(3) Решението за изменение или за отказ за изменение на разрешителното може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 78

(1) Молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му.

(2) Органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато:

1. молбата е подадена в срока по ал. 1;

2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и

3. са изпълнени условията на издаденото разрешително.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително.

Чл. 78а

Изменение и продължаване на срока на действие или издаване на разрешително по реда на чл. 78, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 се извършват след плащане на дължимите такси по чл. 194 и/или дължимите глоби или санкции по чл. 200.

Чл. 79

(1) Действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при:

1. прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект;

2.

3. смърт на физическото лице, съответно прекратяване на юридическото лице или заличаване на едноличния търговец;

4. естествено или изкуствено изчезване на водния обект;

5.

6. настъпили трайни изменения на техническите параметри на водовземното съоръжение, правещи невъзможно използването му;

7.

8. обстоятелствата по чл. 50а, ал. 3, считано от датата на приемане на плана за управление на речните басейни.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл. 52, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително.

(3) Ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното и е спазен срокът по ал. 2, органът по чл. 52, ал. 1 в 20-дневен срок прекратява разрешителното и преиздава разрешително на тяхно име.

(4) Ако молителите не отговарят на условията за издаване на разрешителното, органът по чл. 52, ал. 1 отказва преиздаване на разрешителното на тяхно име. Когато лицата са се възползвали от правото за използване на водите в срока до получаване на решението, те заплащат дължимите за това такси по чл. 194.

(5) При неспазване на срока по ал. 2 разрешителното се смята за прекратено от датата на възникване на обстоятелствата по ал. 1 и се издава ново разрешително по общия ред.

(6) Лицата по ал. 2, които се възползват от правото за използване на водите преди издаване на разрешителното по ал. 5:

1. са в нарушение на чл. 44 или 46;

2. дължат такса за реализираното използване на водите.

(7) Прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194.

(8) Решението за прекратяване на разрешителното по ал. 1, т. 8 се издава в едномесечен срок от приемането на плана за управление на речните басейни.

Чл. 79а

(1) Органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия:

1. неизползване на изградена водностопанска система за срок една година;

2. осъществяване на водовземане и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното;

3. нарушаване условията на разрешителното;

4. неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок;

5. неупражняване на права в определените в разрешителното параметри на използването;

6. установено неблагоприятно въздействие върху условията на корабоплаването по река Дунав вследствие на изземване на наносни отложения от река Дунав съгласно разрешителното, издадено по чл. 52, ал. 1, т. 2;

7. при промяна на корабоплавателния път в случаите, когато при новото трасе на пътя се създават предпоставки за застрашаване сигурността на корабоплаването поради близостта на обекта – предмет на разрешителното, издадено по чл. 52, ал. 1, т. 2.

(2) Отнемането може да се отнася до част от водовземането и/или ползването, в който случай органът по чл. 52, ал. 1 определя тази част.

Чл. 80

(1) В случай на отнемане или прекратяване на разрешителното органът по чл. 52, ал. 1 може да определи срок на титуляра на разрешителното да отстрани съоръженията си и да възстанови състоянието на водния обект.

(2) В срок 7 дни решението по ал. 1 се изпраща на съответния областен управител.

(3) След изтичане на срока по ал. 1 областният управител може да нареди извършването на предписаните действия за сметка на водоползвателя.

(4) Ако запазването на съоръженията за водовземане и за ползване на воден обект е в обществен интерес, органът по чл. 52, ал. 1, прави мотивирано искане за отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 81

В случай на прекратяване на правото на водоползване и/или ползване съответните сервитутни права се прекратяват.

Чл. 82

Решението на органа по чл. 52, ал. 1 за отнемане на правото на водоползване и/или ползване подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 83

(1) Правата на водоползване, произтичащи от разрешителното, могат да бъдат допълнително ограничени след издаването на разрешителното.

(2) Ограничаването по ал. 1 се допуска за опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство.

(3) Ограничаването на водоползването и/или ползването се налага независимо от процедурата по раздел III на тази глава.

Чл. 84

(1) Ограничаването на водоползването се извършва с решение на органа, издал разрешителното.

(2) Решението по ал. 1 изменя лимити за водоползване за определен период от време.

(3) Лимитите по ал. 2 са пределно допустими обеми за отнемане на вода, които се определят за един или повече водоползватели.

(4) Срокът за ограничаването не може да надвишава времетраенето на причините, налагащи ограничаването.

Чл. 85

При определянето на лимитите се отчита състоянието на водния обект, приоритетът на питейно-битовото водоснабдяване, заявените потребности от води и условията в съответните разрешителни.

Чл. 86

При възникване на обстоятелства, които застрашават живота и здравето на населението в отделни райони на страната, Министерският съвет може да определи ограничения за използване на водите, засягащи всички водоползватели в района, както и техните абонати, ако има такива.

Чл. 87

В случаите по този раздел засегнатите водоползватели, и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди.

Чл. 88

(отменен)

(1) Водно сдружение е доброволно сдружение на физически или юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват водностопанска дейност.

(2) Водни сдружения се учредяват за следните цели:

1. водоснабдяване и канализация, напояване, хидроенергетика, отводняване;

2. изграждане, поддържане и използване на водностопански системи или отделни водохранилища, рибни стопанства и др.;

3. укрепване и поддържане на леглата и бреговете на реките в съответствие с нормативните изисквания, залесяване на басейните и други дейности за регулиране оттичането на водите и предотвратяване на наводнения;

4. други дейности, насочени към рационалното използване и опазване на водите, водните обекти, водните екосистеми и крайбрежните заливаеми ивици на реките, чрез изграждане, поддържане и използване на съоръжения за пречистване на замърсени води;

5. провеждане на мероприятия и изграждане на съоръжения с цел опазване и съхранение на водните екосистеми.

(3) Водни сдружения се образуват за една или няколко от целите, посочени в ал. 2.

Чл. 89

(отменен)

(1) Водните сдружения са юридически лица.

(2) Условията и редът за учредяването, управлението и дейността на водните сдружения за напояване и отводняване, както и за безвъзмездното прехвърляне за ползване или в собственост на сдруженията на обекти от напоителната инфраструктура, се уреждат с отделен закон.

(3) Водните сдружения за други цели по чл. 88, ал. 2 могат да съществуват под формата на кооперации или търговски дружества.

Чл. 90

(отменен)

(1) Чл. 90. (1) Членове на сдружение за напояване могат да бъдат физически и юридически лица, собственици и упълномощени от собствениците ползватели на земеделски земи, разположени на територията на сдружението, които имат интерес от дейността на сдружението.

(2) Учредителите на водно сдружение не могат да имат повече права от останалите членове.

Чл. 91

(отменен)

(1) Собственици на водностопански системи могат да предоставят право на ползване върху системите или технологично обособени части от тях на водни сдружения във връзка с предмета на дейност на сдружението за срок не по-дълъг от 10 години.

(2) Сдружението, получило право на ползване, може при необходимост да извършва реконструкция, довършителни и подобрителни работи със съгласието на собственика и ако това не нарушава основните функции на системата.

(3) Сдружението отговаря за техническото състояние и сигурността на водностопанската система или технологично обособената част от нея, за която е получило право на ползване.

(4) Ползвателите на водностопанските системи или съоръжения нямат право да ги преотстъпват за ползване на други лица.

(5)

(6) Предоставеното право на ползване по ал. 1 е възмездно.

Чл. 92

(отменен)

В изпълнение на правомощията по този закон министърът на околната среда и водите и министърът на съответното отраслово министерство могат да изискват отчет за работата на сдружението.

Чл. 93

(отменен)

Преценката на целесъобразността за откриване на процедура за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се съобразява със:

1. влезли в сила водностопански планове;

2. съществуващи водностопански отношения в разглеждания обхват.

Чл. 94

(отменен)

Когато компетентните органи започнат служебно процедура за предоставяне на концесия за съществуващи или за изграждане на нови водностопански системи и съоръжения, в „Държавен вестник“ се обнародва съобщение, в което се посочват:

1. водите или водните обекти, свързани с предмета на концесия;

2. инвестиционното намерение и предполагаемата стойност на строителството;

3. размерът на държавното участие, ако се предвижда.

Чл. 95

(отменен)

Когато се открива процедура за предоставяне на концесия за водностопанска система с комплексно предназначение, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни.

Чл. 96

(отменен)

(1) Към предложението за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се прилага допълнително водностопански анализ, съдържащ:

1. предвиждания за съответните територии и акватории съгласно влезли в сила устройствени и водностопански планове;

2. данни от специализираните карти, регистри и информационна система относно обекта на концесия;

3. воден и водностопански баланс;

4. схеми и варианти с основните параметри на обекта на концесия;

5. технико-икономически обосновки и оценки.

(2) Водностопанският анализ по ал. 1 и проектът на решението за предоставяне на концесия задължително се съгласуват с Министерството на околната среда и водите преди внасянето на предложението в Министерския съвет.

(3) Към предложението за предоставяне на концесия за минерални води – изключителна държавна собственост, се представя и становище на общината, на чиято територия се намират минералните води.

Чл. 96а

(отменен)

(1) Концесия за водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление на територията на повече от една община, се предоставя от Министерския съвет по реда на Закона за концесиите.

(2) Разрешенията за дейностите водоснабдяване и канализация в случаите, когато те се осъществяват върху територията на повече от една община, се дават от Министерския съвет в обхвата на концесията по ал. 1.

(3) Предложението за предоставяне на концесия по ал. 1 и на разрешението за дейност по ал. 2 се прави от органа по чл. 10, ал. 1 след решения за съгласие на общинските съвети на общините, на чиято територия се намират съоръженията и за които се иска разрешението.

(4) В решението по ал. 3 общинският съвет може да постави специфични изисквания по отношение на концесията и/или разрешението, както и за развитието на водоснабдителната система на територията на съответната община.

(5) Председател на комисията за провеждане на търга или конкурса е органът по чл. 10, ал. 1.

(6) В комисията по ал. 5 се включват по един представител на съответните общини, на Министерството на финансите, на органа по чл. 10, ал. 1 и на Министерството на околната среда и водите.

(7) Представителите на общините в комисията по ал. 5 и техните правомощия се определят с решение на съответния общински съвет.

(8) Решенията на общинските съвети по ал. 3 и 7 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

(9) Представителите на общините по ал. 7 участват в подготовката на проекта на концесионен договор.

(10) Собствениците запазват всички свои права върху обекта на концесията, освен изрично учредените или отстъпени с договора за концесия.

(11) Разпределението на концесионното възнаграждение между собствениците на обекта на концесия е пропорционално на частта на тяхната собственост и се определя с решението на Министерския съвет.

(12) Концесионните договори за В и К услугите се изготвят в съответствие с изискванията на Закона за концесиите, Закона за общинската собственост и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 97

(отменен)

(1) Лицето, на което е предоставено особено право на ползване на водностопанска система и съоръжение, не може да възпрепятства други дейности в обхвата на обекта на концесията, разрешени по реда на този закон.

Чл. 98

При предоставяне на концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, областните управители и кметовете на общини предприемат необходимите мерки за реализиране на концесията съобразно своята компетентност.

Чл. 99

(отменен)

При учредяване на концесия за минерални води концесионерът има право да предоставя водни услуги при условия, определени в концесионния договор.

Чл. 100

(отменен)

При предоставяне на концесия за минерални води титулярът на разрешителното за изграждане на водовземно съоръжение получава концесия чрез конкурс с предимство при равни други условия, ако е собственик на имота, в който е разположено водовземното съоръжение.

Чл. 101

(1) Концесионерът има право да ползва безплатно информацията, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

(2) След прекратяване на концесията цялата информация, свързана с ползването и опазването на водите и водните обекти, събрана допълнително от концесионера, се предоставя на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 102

(отменен)

Решението за предоставяне на концесия на публична държавна собственост, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция на водоснабдителните, канализационните хидротехническите и хидромелиоративните системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите и извън границите на населените места, се взема след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

(1) Процедурата за предоставяне на концесия за добив на минерална вода се открива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите, съответно с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(2) С решението по ал. 1 се определят:

1. предметът и обектът на концесията;

2. максималният срок на концесията;

3. началната дата на концесията;

4. условията за осъществяване на концесията;

5. основните права и задължения по концесионния договор;

6. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по поддържането му на подизпълнители;

7. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения;

8. условията за плащане и размерът на концесионното възнаграждение, включително:

9. условията и графикът за поетапно усвояване на предоставения ресурс;

10. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

11. условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти;

12. задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента на обекта на концесията;

13. задълженията на концесионера за изграждане и поддържане със свои средства на инфраструктура и съоръжения за обществено ползване на свободните ресурси минерална вода, невключени в концесионния договор;

14. обстоятелствата от фактически или правен характер, настъпването или изменението на които може да доведе до нарушаване на определеното с договора равновесие между ползи и рискове за концесионера и концедента, както и последиците от нарушаване на равновесието;

15. други изисквания, свързани с характера на концесията.

(3) Процедурата приключва с решение за определяне на концесионер, прието от Министерския съвет, съответно от общинския съвет.

(4) Решенията по ал. 1 и 3 се обнародват в „Държавен вестник“ и подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) В едномесечен срок от влизането в сила на решението по ал. 3 министърът на околната среда и водите, съответно кметът на общината сключва концесионен договор с участника в процедурата, определен за концесионер.

(6) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор за добив на минерална вода се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.

(7) Споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор за добив на минерална вода се решават по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 102

Чл. 103

(1) Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик.

(2) Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка.

(3) Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване.

Чл. 104

(1) Сервитутите, които са установени от закона, имат за предмет обществена или частна полза.

(2) Сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти – публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението и за напояване.

Чл. 105

Законните поземлени сервитути за частна полза са тези, които произхождат от положението на земите и правото на преминаване и водопрекарване.

Чл. 106

При упражняване на сервитутите се спазват следните правила:

1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот;

2. ако собственици на служещия имот са няколко лица, сервитут чрез правна сделка може да се учредява само със съгласието на всички съсобственици;

3. отстъпеният сервитут чрез правна сделка е задължителен за правоприемниците на собственика на служещия имот;

4. титулярът на сервитута е длъжен при извършване на необходимите действия за упражняването му да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго;

5. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите бъдат разделени;

6. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;

7. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута;

8. сервитутите, учредени чрез правна сделка, се погасяват:

Чл. 107

(1) Местната подсъдност на споровете по упражняване на сервитутите по тази глава се определя от местонахождението на господстващия и служещия имот.

(2) Обезщетенията по тази глава се определят според текущите пазарни цени.

Чл. 108

(1) Собствениците на разположените по-горе имоти нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по-ниските имоти.

(2) Собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти.

Чл. 109

(1) Ако бреговете или съоръженията за задържане на води в господстващия имот са в състояние, което не осигурява защита от влиянието на водите, собственикът му е длъжен да извърши необходимите строителни работи така, че собственикът на служещия имот да не претърпи никаква вреда.

(2) Ако задълженият собственик не извърши нужните строителни работи, собствениците на служещия имот, ако търпят вреда или ако са в опасност да претърпят вреда, могат да извършат необходимите работи в господстващия имот на свои разноски с предварително разрешение на съда след изслушване на заинтересуваните лица.

(3) Правилото по ал.2 се прилага и когато в имот в резултат на изграждане на хвостохранилище, шламохранилище или насипище станат натрупвания, които променят течението на водите, и в резултат на това водата причинява или може да причини вреда на съседни недвижими имоти.

(4) Собствениците, участвали в разноските за извършване на необходимите работи за укрепване на брегове, ремонт на съоръжения или изчистване на натрупвания, имат право на обезщетение за вреди срещу лицето, което е причинило разрушаването на бреговете или съоръженията или образуването на натрупвания.

Чл. 110

(1) Собственикът, през недвижимия имот на който минава водно течение, може да го ползва според изискванията на закона, без да нарушава същото право на собственика на по-ниско разположения недвижим имот.

(2) В случая по ал. 1 собственикът на по-ниско разположения имот може да извършва работи, с които се влияе върху естественото състояние на водния обект, според условията на разрешителното за водоползване и без да нанася вреда на собственика на по-високо разположения имот.

Чл. 111

Собственикът на воден обект разполага с водите му, без да нанася вреди на съседни недвижими имоти.

Чл. 112

(1) Всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това.

(2) Ако се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не поголям от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения.

(3) Правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато – с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 при спазване на процедурата на чл. 34 и 36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.

(4) Изпълнението на правата по акта на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 е допустимо само след заплащане на определеното обезщетение.

Чл. 113

(1) Водопрекарването през чужд имот се осъществява по начин, съответстващ на релефа, при отчитане на съществуващи сгради и трайни насаждения.

(2) Собственикът на господстващия имот, в случая по ал. 1, е длъжен да заплати цената на земята, която ще се заеме, увеличена с една пета част, в допълнение към преките вреди и тези, които произтичат от разделянето на земята, ако се прокарва повърхностно течение. За частта от земята, която ще се заеме от събирането на изкопаните земни маси, се заплаща половината от цената, увеличена с една пета.

Чл. 114

Ако не е уговорено друго, за правото на водопрекарване се спазват и следните правила:

1. титулярът на правото на водопрекарване се задължава след изтичане на срока да възстанови първоначалното положение в съответния имот;

2. ако е необходимо да се извършат нови работи или да се измени количеството на протичащата вода поради изменение в разрешителното за водоползване, измененията по отношение тежестта на служещия имот не могат да се направят преди заплащане на дължимата сума за това;

3. собственикът на служещия имот има право да иска да се определи леглото на водата с поставяне на постоянни граници за сметка на титуляра на сервитута; последният е длъжен да изгради и необходимите съоръжения, ако собственикът на служещия имот няма свободен достъп до имота си вследствие на водопрекарването.

Чл. 115

Собственикът, през имота на който преминават чужди води в резултат на упражняване на сервитут, може да си служи с тях според изискванията на закона, като поема припадащата се част от разноските за изграждане и поддържане на съоръженията, ако друго не е уговорено.

Чл. 116

(1) Всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, включително:.

1. постигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води;

2. постигане на добро количествено и химично състояние на подземните води;

3. намаляване на необходимостта от пречистване на водите преди тяхното използване;

4. осигуряване развитието на водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми.

5. постигане на устойчиво състояние на геотермалния потенциал на водите.

(2) За постигане на целите по ал. 1 се определят:

1. минимално допустим отток в реките;

2. мерки за опазване на количеството и качеството на водите, включително и на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

3. зони за защита на водите.

4. надморска височина на допустимото понижение на водното ниво за всяко подземно водно тяло или за част от водно тяло;

5. ежегодно естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела въз основа на актуални хидроложки и хидрогеоложки данни;

6. ежемесечно общото черпене от подземните водни тела и свободните водни обеми;

7. динамичните запаси на твърдия отток на реките;

8. ограничения при издаването на разрешителни за:

Чл. 117

(1) За опазването на водните екосистеми и влажните зони се определя минимално допустим отток в реките.

(2) Оттокът по ал. 1 се определя в плановете за управление на речните басейни в съответствие с методиката по чл. 135 ал. 1, т. 1.

(3) За целта по ал. 1 се прилагат следните мерки:

1. ограничаване на степента на регулиране на оттока;

2. определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите;

3. въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на води от един речен басейн в друг;

4. въвеждане на забрана за издаване на нови разрешителни за водоползване и ограничаване на вече издадените разрешителни;

5. провеждане на залесителни мероприятия.

(4) При разработване на водностопанските баланси минималните водни количества за оводняване се предвиждат приоритетно.

Чл. 117а

(1) За опазване на количеството на водите и осигуряване на ефективното им използване при предоставянето на водни услуги се определят норми за водопотребление.

(2) Нормите за водопотребление по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

Чл. 118

(1) С цел опазване на водите министърът на околната среда и водите определя със заповед приоритетните и приоритетно опасните вещества.

(2) Водите и водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез:

1. прекратяване на въвеждането на приоритетно опасни вещества във водите;

2. непрекъснато намаляване на въвеждането на приоритетни вещества във водите;

3. ограничаване въвеждането на опасни и други вещества във водите;

4. изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води;

5. свободното движение на необходимите химикали за обработка на питейните и отпадъчните води при процесите за пречистването им, в т.ч. внос през държавната граница;

6. установяване на режим на ползване и опазване на крайбрежните заливаеми ивици;

7. регламентиране на забрани за депониране на отпадъци и опасни вещества в места, откъдето може да произтече замърсяване на водите;

8. определяне на мерки за недопускане на изкуствено смесване на подземни води с различни качества.

(3)

1. проектните категории на повърхностните води;

2. програми за намаляване на замърсяванията на водите.

(4) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването определят максимално допустими концентрации и емисионни норми за радионуклиди във води и водни обекти.

(5) Заповедта по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник

Чл. 118а

(1) За опазване на подземните води от замърсяване се забраняват:

1. прякото отвеждане на замърсители в подземните води, освен в случаите по ал. 2;

2. обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

3. други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;

4. използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води;

5. смесването на подземни води с различно качество чрез изградени водовземни съоръжения;

6. инжектирането на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти, освен в случаите по ал. 4 и 4.

(2) Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на водните тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел.

(3) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.

(4) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал. 4 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води.

(5) В случаите по ал. 4 инжектиране се извършва след извършване на хидрогеоложко проучване и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване състоянието на други подземни води в района на инжектирането.

(6) В случаите по ал. 2, 3 и 4 се издава разрешително при условията и по реда на този закон.

(7) Разрешително за инжектиране и реинжектиране на води се издава и в случаите на:

1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност;

2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.

(8) Инжектираните води по ал. 7, т. 1 и ал. 11 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ, на геотермални ресурси, или от минната дейност.

(9) Разрешително за реинжектиране се издава и в случаите на:

1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения;

2.

(10) Разрешително по ал. 2, 3, 4, 7 и 9 не се издава, когато в резултат на тази дейност се създават предпоставки за непостигане на целите за опазване на околната среда за съответното водно тяло.

(11) Разрешава се инжектирането и реинжектирането:

1. на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на хидрогеотермални ресурси, и

2. в случаите на използване на води за добив на хидрогеотермални ресурси.

(12) В случаите по ал. 11 не се издава отделно разрешително по този закон, а параметрите на разрешеното инжектиране и реинжектиране се включват:

1. в рамките на правото на свободното ползване по чл. 43, ал. 3, доколкото не се използва водно тяло, различно от това, от което се добива вода;

2. в условията на разрешението или концесията по Закона за подземните богатства, в случаите на експлоатация на дълбоки хидрогеотермални ресурси;

3. в условията на разрешителното за водовземане или ползване на воден обект за експлоатация на плитки хидрогеотермални ресурси в останалите случаи.

Чл. 118б

(1) За опазване на подземните води се определя праг на замърсяване и начална точка за предприемането на мерки за насочване в обратна посока на идентифицираните значими и устойчиви тенденции за повишаване концентрацията на замърсители в подземните води.

(2) Прагът на замърсяване може да бъде установен на национално ниво или за всеки район за управление на водите или част от международен район за басейново управление или за подземно водно тяло или група тела.

(3) Прагът на замърсяване и началните точки по ал. 1 на басейново ниво се определя в плановете за управление на речните басейни.

(4) Актуализирането на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване и началните точки по ал. 4 и концентрацията им, се извършва с актуализацията на плановете за управление на речните басейни.

Чл. 118в

(1) Не се разрешава водовземане от подземни води, когато:

1. общото водовземане от подземно водно тяло надвишава разполагаемите му ресурси и/или ако максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво надвишава определеното за водното тяло допустимо понижение;

2. водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г;

3. се създава опасност от:

4. понижението на водното ниво и временното или постоянното изменение в посоката на потока в подземното водно тяло създават опасност от привличане на солени или замърсени води.

(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 по отношение забраната за надвишаване на разполагаемите ресурси на подземните водни тела от общото черпене не се прилага за подземните водни тела, за които е обосновано изключение по чл. 156е, ал. 1, т. 3 и когато са изпълнени изискванията по чл. 156е, ал. 2.

Чл. 118г

(1)

1. експертите, подготвящи документите по чл. 60, ал. 9 за издаване на разрешителни за подземни води;

2. търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;

3. експертите, извършващи независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.

(2)

1. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по специалност “Хидрогеология” и професионална квалификация “магистър-инженер”;

2. са осъществявали в продължение най-малко на две години през последните 5 години дейност по специалността по т. 1.

(3) Директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални, води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са:

1. оборудвани за експлоатация;

2. необорудвани за експлоатация, включително определените като съоръжения за мониторинг и наблюдателни сондажи в находищата на минерални води;

3. консервирани;

4. ликвидирани;

5. за задоволяване на собствените потребности на гражданите.

(4) Вписването в регистрите по ал. 4 се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 2.

(5) Водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 4, се ликвидират.

(7) В регистъра по ал. 3 в отделна категория се вписват и геотермалните системи за експлоатация на хидрогеотермални ресурси, независимо дали представляват водовземни съоръжения или не и независимо дали по отношение на тях има издадено разрешение по този закон или не.

Чл. 118д

(1) Консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик.

(2) Дейностите по ал. 1 се изпълняват по проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, и по ред, определен в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 2.

Чл. 118е

(1) Директорите на басейновите дирекции водят регистър на бентовете и праговете в некоригираните участъци на реките извън границите на населените места и селищните образувания.

(2) Редът и начинът за стопанисване и използване на съоръженията по ал. 1, както и на съоръженията, изгубили първоначалното си предназначение, се определят в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 1а.

Чл. 118ж

(1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия:

1. при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи, освен когато те са със значим обществен интерес и/или ползите за обществото превишават ползите от постигане на екологичните цели и са обосновани като изключение по чл. 156е в действащия план за управление на речния басейн;

2. когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек;

3. на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения;

4. когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5

5. когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;

6. когато не е осигурена хидравличната непрекъсваемост на реката.

(2) Не се разрешава изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140.

(3) Не се разрешава ползване на река Дунав и водохранилищата за изземване на наносни отложения, когато изземването създава опасност от нарушаване на стабилитета на съществуващи хидротехнически или други съоръжения.

(4) Не се разрешава ползване на воден обект за изграждане на нови корекции, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, освен:

1. корекции в населени места;

2. корекции, насочени към възстановяване на естествени местообитания и меандрирания на реката;

3. изграждане на дънни и хидравлични прагове, необходими за възстановяване на речното ниво в коригирани участъци;

4. корекции чрез драгиране и изграждане на съоръжения за осигуряване на условия за корабоплаване, включително за защита на брегове и острови в река Дунав;

5. когато са за защита от вредното въздействие на водите.

Чл. 118з

Мястото за изземване на наносни отложения не се определя в участък:

1. където наносните отложения са разположени след язовирни стени или бентове на 500 м надолу по течението на реката или до първия непресъхващ приток, когато той е на разстояние повече от 500 м от съоръжението;

2. на по-малко от 500 м преди и след:

3. където са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;

4. където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, с изключение на участъците, за които по реда на чл. 140, ал. 6 е установена необходимост от изземване;

5. на по-малко от 3 км преди и след пункт за мониторинг на водите на река Дунав, освен в случаите при построяване и поддържане на хидротехнически съоръжения и фарватера, и в случаите на доказване, че изземването не намалява качеството на мониторинга.

Чл. 119

(1) За опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в плановете за управление на речните басейни се определят:

1. всички водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и имат средно денонощен дебит над 10 куб.м или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека;

2. водните тела, които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване;

3. програми за мониторинг на водните тела със средно денонощен дебит над 100 куб.м.

(2) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества, както и с цел намаляване на нивото на пречистването на водите за постигане на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3.

(3) За повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, ВиК операторите по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги осигуряват пречистване при условията и по реда на наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 4 до постигане на качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, определено в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 3.

(4) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води се осъществява чрез определяне на:

1. водните тела по ал. 1, т. 1 и 2 и водните тела, съдържащи минерални води, като зони за защита на водите;

2. санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6.

(5) Мерките за опазване на водните тела по ал. 4, т. 1, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 6.

Чл. 119а

(1) Зоните за защита на водите са:

1. територията на водосбора на повърхностните водни тела и земната повърхност над подземните водни тела по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2;

2. водните тела, определени като води за отдих и водни спортове, включително определените зони с води за къпане, съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 7;

3. зоните, в които водите са чувствителни към биогенни елементи, включително:

4. зоните за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми;

5. защитените територии и зони определени или, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.

(2) Директорите на басейнови дирекции:

1. водят регистър за зоните по ал. 1;

2. подготвят кратък преглед на регистъра, който включва карти, на които е посочено местоположението на зоните по ал. 1 и основанието, съгласно което са обявени като такива.

Чл. 119б

За териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат според:

1. заповедта за обявяването, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие;

2. влязъл в сила план за управление на защитена територия или защитена зона;

3. влязъл в сила план за действие за растителен или животински вид.

Чл. 120

(1) За опазването на повърхностните води от замърсяване се определят емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения, както и условия за тяхното постигане.

(2) Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води, издадени по реда на този закон, и в комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, се определят чрез комбиниран подход и не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни норми. Условията за постигане на индивидуалните емисионни ограничения не могат да бъдат по-малко строги от изискванията по този закон и по други нормативни актове в областта на околната среда, имащи отношение към водите.

(3) Емисионните норми по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 13.

(4) При определяне на мерките за предотвратяване на замърсяването от дифузни източници се прилага регулиране, като се вземат предвид най-добрите екологични практики, посочени в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 5, 11 и 17 и в наредбата по чл. 119 от Закона за опазване на околната среда и всяко друго приложимо законодателство в областта на околната среда.

Чл. 121

(отменен)

(1) За отпадъчните води от различни видове производствени дейности, включително и за отпадъчните води от пречиствателните станции на населените места, се определят емисионни норми, изразени като пределно допустими концентрации или масови товари.

(2) Показателите и емисионните норми за тях се определят с наредбата по чл. 135, т. 12 въз основа на видовете дейности, от които се формират отпадъчните води, като се отчитат и изискванията на най-добрите техники, доколкото това е възможно и целесъобразно.

Чл. 122

Индивидуални емисионни ограничения могат да бъдат определени като по-строги от емисионните норми, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13, когато това е необходимо за:

1. постигане на целите за опазване на околната среда;

2. използване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, непредвидено в плана за управление на речния басейн;

3. постигане на определените с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 9 и 17 стандарти за качество.

Чл. 123

Не се допуска постигането на емисионните норми чрез разреждане на отпадъчните води преди заустването им във водните обекти.

Чл. 124

(1) За опазване на водите от замърсяване се определят и максимално допустими концентрации на веществата в производствените отпадъчни води, включвани в канализационните мрежи или в пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места и селищните образувания.

(2) Максимално допустимите концентрации по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 11.

Чл. 125

(1) В канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води по чл. 124 се включват само отпадъчни води, които могат да бъдат пречистени при съществуващата технологична схема на пречиствателната станция и не застрашават живота и здравето на обслужващия я персонал при съобразяване с конкретните условия и със:

1. разрешителното за заустване на отпадъчните води, издадено по реда на този закон;

2. количеството, вида и степента на замърсяване на отпадъчните води;

3. капацитета и ефективността на съществуващата канализационна мрежа и пречиствателна станция;

4. технологията за третиране на утайките предвид по-нататъшното им оползотворяване или крайно обезвреждане.

(2) Лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населено място, по договор с лицето, което има разрешително за заустване, са длъжни да изпращат копие от договорите в басейновата дирекция.

(3) Директорът на басейновата дирекция може да предпише изменение на условията на договорите, ако прецени, че се нарушават нормите за включване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, както и когато тези норми не се нарушават, но има опасност от разрушаване на канализационната система и замърсяване на подземните води.

(4) Когато вследствие на неправомерно или явно недобре премислено включване на промишлени отпадъчни води в канализационната система бъдат причинени вреди на околната среда или на лицето, собственик на канализационната система, канализационното предприятие, в полза на което е издадено разрешителното за заустване, и лицето, което е включило промишлените отпадъчни води, отговарят солидарно за причинените вреди.

(5) При доказани нарушения на условията на договора от лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населеното място, титулярът на разрешително за заустване може да изиска от включващия отпадъчни води за негова сметка да провежда собствен мониторинг след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция.

Чл. 125а

Забранява се включването на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води, при спазване на условията в издаденото по реда на този закон разрешително за заустване на отпадъчни води.

Чл. 126

(1) Лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация.

(2) При извършване на планирани профилактични ремонтни работи на съоръженията, посочени в ал. 1, както и при необходимост от промени в технологията на пречистване, задължените лица писмено уведомяват басейновите органи за тези работи в най-малко 30-дневен срок преди започване на работите.

(3) Байпасните и аварийните връзки към пречиствателните станции, от които може да се осъществява заустване в повърхностни води, се пломбират в затворено състояние от РИОСВ. Нарушаването на пломбите се допуска след уведомяване и съгласие на РИОСВ.

Чл. 127

(1) При проектиране, изграждане, реконструкция, модернизация и разширение на производствени предприятия, канализации на населени места и други обекти едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води.

(2) Забранява се въвеждането в експлоатация на обекти и осъществяването на дейности без приети по установения ред пречиствателни съоръжения освен в случаите, когато те не са необходими.

(3) Байпасните и аварийните връзки към пречиствателните станции се проектират и осигуряват със затворни съоръжения, а когато заустват в повърхностни води, се пломбират при условията на чл. 126, ал. 3.

(4) Пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания се осигуряват с пречиствателни съоръжения/инсталации за обеззаразяване. Обеззаразяване се извършва преди заустване в повърхностни води и Черно море при възникнала необходимост по преценка на органите на Министерството на здравеопазването. Задължително обеззаразяване се извършва преди заустване в Черно море по време на курортния сезон.

Чл. 128

(отменен)

(1) При издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води условията и изискванията на разрешителното включват индивидуалните емисионни ограничения.

(2) Срокът на разрешителното за заустване на отпадъчни води е три години.

(3) Заявителят за разрешителното трябва да представи план за намаляване на замърсяването на изпусканите води, когато за изпълнение на условията и изискванията по ал. 1 е необходим известен период от време, но не по-дълъг от пет години.

(4) Планът по ал. 3 определя мероприятия и срокове за достигане на необходимите индивидуални емисионни ограничения.

(5) При неспазване на условията на плана по ал. 3 издаденото разрешително за заустване на отпадъчни води може да се измени или отнеме.

Чл. 129

(отменен)

(1) Около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни цели, се установяват санитарно-охранителни зони.

(2) Редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони се определят с наредбата по чл. 135, т. 6.

Чл. 130

(1) Пречиствателните съоръжения и канализационните системи се експлоатират при спазване на изискванията на този закон.

(2) Лицата включително ВиК оператори, собственици или ползватели на пречиствателни съоръжения, са задължени да извършват лабораторни анализи и мониторинг на функционирането на пречиствателните съоръжения, както и да съхраняват резултатите от анализа и мониторинга при условията на чл. 174.

(3) Органът, издал разрешителното за заустване на отпадъчни води, може да определя и изменя условията за дейностите по ал. 2.

Чл. 131

(1) При аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта – източник на замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и органите на Гражданска защита.

(2) При настъпило аварийно замърсяване на водите надолу по течението на реката директорът на басейновата дирекция и органите на местното самоуправление, получили информация за замърсяването по ал. 1, са длъжни своевременно да уведомят водоползвателите за характера на замърсяването и за мерките, които биха могли да вземат за намаляване на вредите от замърсяването.

(3) При настъпило аварийно замърсяване с непречистени битови отпадъчни води или при обявена извънредна епидемична обстановка:

1. утайките от пречиствателни станции за отпадъчни води на населените места, селищните и курортните образувания, които се използват в земеделието, се прилагат в почвата най-малко след 30 дни времепрестой извън пречиствателните съоръжения;

2. води, използвани в съответствие с Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури (ДВ, бр. 43 от 2009 г.), когато са замърсени с непречистени отпадъчни води, се използват за напояване на земеделските култури най-малко 48 часа след смесването им с тези води.

Чл. 132

Лицата, от стопанската дейност на които се образуват отпадъчни води, са длъжни да изграждат необходимите пречиствателни съоръжения в съответствие с изискванията за заустване във водния обект, когато на съответната територия няма изградена канализационна система.

Чл. 133

(отменен)

(1) Отвеждането на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, в подземните води се забранява или ограничава в зависимост от степента на опасност, която създават те. Степента на опасност, както и редът и начинът за отвеждането се определят с наредбата по чл. 135, т. 2.

(2) При извършването на сондажни, минни, строителни и други дейности се забранява създаването на предпоставки за изкуствено смесване на подземни води с различни качества.

(3) Изграждането на обекти или на части от тях на територията на незащитени, силно уязвими водоносни хоризонти, както и интервенция в тях се извършват само при условие, че се гарантира опазването на подземните води от замърсяване и изтощаване.

Чл. 134

В крайбрежните заливаеми ивици и принадлежащите земи на водохранилищата се забранява:

1. складиране на пестициди, депониране и третиране на отпадъци;

2. строителство на животновъдни ферми;

3. строителство на стопански и жилищни постройки;

4. миенето и обслужването на транспортни средства и техника;

5. засаждането на трайни насаждения с плитка коренова система.

6. изхвърлянето на отпадъци.

Чл. 135

(1) За поддържане на количеството и необходимото качество на водите:

1. министърът на околната среда и водите утвърждава методика за определяне на минимално допустим отток в реките;

1а. Министерският съвет приема наредба за ползването на повърхностните води;

2. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката и енергетиката издават наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води;

3. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

4. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

5. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите издават наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

6. Министерският съвет приема наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води;

7. министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването издават наредба за управление качеството на водите за къпане;

8. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите издават наредба за качеството на водите за обитаване от риби и черупкови организми черупкови организми;

9. министърът на околната среда и водите издава наредба за характеризиране на повърхностните води;

10.

11. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на здравеопазването издават наредба за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места;

12.

13. министърът на околната среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;

14. министърът на околната среда и водите издава наредба за мониторинг на водите;

15. министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи;

16. министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите издават наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури.

17. Министерският съвет приема наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители;

18.

19. Министерският съвет приема наредба за опазване на околната среда в морските води;

20.

21.

(2) За опазване и управление на водите при оценка на състоянието и за постигане и поддържане на добро състояние на водите се спазват изискванията на ръководствата от общата стратегия за прилагане правото на Европейския съюз.

(3) Ръководствата по ал. 2:

1. се адаптират от научните институти при Българската академия на науките съобразно природните и икономическите условия в България;

2. се одобряват със заповед на министъра на околната среда и водите не по-късно от 6 месеца след публикуването им в информационната система за водите в Европа.

(4) Ръководствата по ал. 2, методиката по ал. 1, т. 1 и методиките, издадени на основание на този закон и на подзаконовите актове към него, се публикуват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите.

Чл. 136

Министрите, посочени в чл. 135, т. 11, издават инструкции за показателите, които определят най-добрите налични технологии за опазване на водите от дейностите, за които отговарят.

Чл. 137

(1) Защитата от вредното въздействие на водите включва:

1. защита от наводнения;

2. защита от ледови явления;

3. защита на руслата и бреговете на реките от ерозия;

4. защита на бреговете от вълново въздействие;

5. защита от опасно повишаване или понижаване нивото на подземните води;

6. защита на водосборните басейни от водна ерозия;

7. защита от изкуствен самоизлив на подземни води.

8. защита от предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони;

(2) Наводненията могат да са:

1. природни наводнения, които са причинени предимно при топене на ледове и снегове, при валежи или при образуване на запори от ледоход или замръзване;

2. техногенни наводнения, които са причинени от други влияния – при повреда на хидротехническо съоръжение, което може да доведе до авария, или при предотвратяване на критични ситуации в хидротехническо съоръжение.

Чл. 138

(1) Защитата по чл. 137 е оперативна и постоянна.

(2) Оперативната защита се изразява в провеждане на дейностите по чл. 19, ал. 1 от Закона за защита при бедствия и се осъществява от Единната спасителна система.

(3) Оперативната защита се изразява в провеждане на дейностите по чл. 19, ал. 1 от Закона за защита при бедствия и се осъществява от Единната спасителна система.

(4) Постоянната защита включва дейностите, възложени на изпълнителя на задължението за извършване на обществени услуги за защита от вредното въздействие на водите и:

1. изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения;

2. създаване и поддържане на системи за наблюдения, прогнози и предупреждения;

3. регулиране нивото на подземните води при опасното им повишаване или понижаване;

4. дейности за защита на водосборните басейни от водна ерозия;

5. поддържане проводимостта на речните русла.

6. изграждане и поддържане на укрепителни и/или брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие;

7. прилагане на мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения

8. изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация;

9. изпълнение на дейности по извеждане от експлоатация на язовирни стени и/или съоръжения към тях, които са в предаварийно състояние, до възстановяване на технологичната и конструктивната им сигурност или ликвидация на такива язовирни стени и/или съоръжения, ако възстановяването или реконструкцията им са нецелесъобразни;

10. поддържане на условията за корабоплаване по река Дунав.

(5) Постоянната защита по ал. 4 се извършва:

1. в границите на населените места – от компетентните органи по чл. 140, ал. 4;

2. извън границите на населените места:

Чл. 138а

(1) Собствениците или ползвателите на водностопански системи и съоръжения и на обекти по чл. 131, ал. 1 изготвят аварийни планове по реда на чл. 35 от Закона за защита при бедствия или възлагат тяхното изготвяне на оператори, като осигуряват изпълнението на предвидените в тях мерки. Аварийните планове съдържат:

1. кратки технически данни за системите или съоръженията;

2. оценка на възможните причини за възникване на аварийни ситуации:

3. оценка на максимални възможни последици за обекта, околната среда, населението и инфраструктурата след него – застрашени населени места, промишлени и други обекти;

4. мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварийните ситуации;

5. мерките за защита на персонала;

6. задействане на аварийния план, разпределение на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки;

7. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 6;

8. средства и ресурси, необходими за изпълнение на предвидените мерки;

9. действие при аварийни ситуации;

10. действие при авария на отделно съоръжение;

11. физическа охрана на обектите и съоръженията и действие при сигнал за терористичен акт;

12. системи за оповестяване и резервираност на електрозахранването и на средствата за комуникация;

13. ред за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие.

(2) Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с наредбата по чл. 141, ал. 2.

(3) Областните управители назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 – веднъж на три години. Комисиите:

1. анализират предоставената информация по чл. 141, ал. 6 и извършват проверки на място на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях;

2. проверяват създадената организация по изпълнението на изискванията и мерките, предвидени в аварийния план;

3. проверяват изпълнението на дейностите по осигуряване на проводимостта на речното легло на разстояние до 500 м от язовирните стени;

4. дават заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на становището на всеки член на комисията;

5. във връзка със заключението по т. 4 дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение;

6. съставят протокол за извършената проверка, съдържащ заключението по т. 4 и предписанията по т. 5, в срок до 14 дни от проверката по т. 1, който предоставят на областния управител за утвърждаване и изпращат екземпляр от него: на собственика на язовира, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, на кмета на общината, на чиято територия се намира язовирът, на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на директора на съответната басейнова дирекция.

(4) В комисиите по ал. 3 се включват представители на:

1. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;

2. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи;

3. съответната областна администрация;

4. съответната басейнова дирекция.

5. съответната община, на територията на която се намира язовирът.

(5) Лицата по ал. 4 трябва да притежават необходимата за извършване на дейностите по ал. 3 професионална квалификация, като най-малко едно от тях трябва да има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ по някоя от специалностите от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, свързана с проектиране, изграждане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях.

(6) Областният управител може да привлича допълнително експерти със съответната квалификация за участие в комисиите по ал. 3.

Чл. 138б

При спор или неяснота относно собствеността на язовир държавното предприятие по чл. 139а осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение или до установяване на собственика при спазване на изискванията на чл. 138в, ал. 1.

Чл. 138в

(1) Ако собственикът на язовира и съоръженията към него не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на този закон, той задължително възлага стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на тези изисквания. Когато собственикът възлага концесия за язовира, се прилага чл. 20, ал. 5.

(2) Ако наемателят на язовира и съоръженията към него отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена, собственикът може да му възложи изпълнението на тези функции с договора за наем.

(3) Определеният по реда на ал. 1 или 2 оператор на язовирна стена и на съоръженията към нея е длъжен да оказва необходимото съдействие на собственика за изпълнение на задълженията му по чл. 138а, ал. 3, т. 5, чл. 141, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2, както и да изпълнява възложените му дейности съобразно нормативните изисквания и с грижата на добър стопанин.

(4) Операторът на язовирна стена е длъжен да предприеме действията от своята компетентност за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл. 138а, ал. 3, т. 5 и чл. 190а, ал. 1, т. 3.

(5) Задълженията и отговорностите на оператора на язовирна стена, както и редът и начинът, по който ще осъществява дейността си, се определят в наредбата по чл. 141, ал. 2.

Чл. 139

(1) Поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от собствениците.

(2) Лицата по ал. 1 осигуряват поддръжката и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени.

(3) Когато и други лица имат полза от съоръженията по ал. 1, дължат част от разноските съразмерно на получените или очакваните ползи.

(4) Когато разрешителното за изграждане на съоръженията по ал. 1 бъде издадено след фактическото установяване на дейност, която търпи вреди от строителството и експлоатацията на съоръженията, собственикът им е длъжен да обезщети причинените вреди.

Чл. 139а

(1) Образува се Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък „ДПУСЯ“.

(2) Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е юридическо лице със седалище София. Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.

(3) Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексно управление на язовири – публична и частна държавна собственост.

(4) Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.

(5) Държавата предоставя на ДПУСЯ имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на предмета му на дейност.

(6) Язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата, се управляват от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.

(7) Извън обхвата на дейността на ДПУСЯ са язовирите, които се стопанисват и управляват от „Национална електрическа компания“ – ЕАД, „Напоителни системи“ – ЕАД, „Земинвест“ – ЕАД, ВиК операторите с държавно или с държавно и общинско участие в капитала.

(8) Дейността на ДПУСЯ за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от:

1. приходи от дейността;

2. трансфер от държавния бюджет;

3. други постъпления, определени с нормативен акт.

(9) Средствата по ал. 8 се разходват за осъществяване предмета на дейност и издръжка на ДПУСЯ.

(10) Устройството и дейността на ДПУСЯ се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 139б

(1) Ежегодно до 1 март ДПУСЯ внася в Министерството на икономиката план за дейността си през текущата календарна година и годишен отчет за дейността през предходната календарна година.

(2) Планът по ал. 1 включва дейностите по чл. 139а за съответната година и съдържа най-малко следните елементи:

1. цели и очаквани резултати;

2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;

3. план за управление на средствата по разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.

(3) Министърът на икономиката одобрява плана за дейността на ДПУСЯ и годишния отчет по ал. 1, които са публични.

(4) Средствата за административни разходи на ДПУСЯ се одобряват от министъра на икономиката едновременно с плана по ал. 1.

(5) Средствата и операциите на ДПУСЯ се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.

Чл. 139в

(1) Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ се управлява от управителен съвет.

(2) Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ се представлява от изпълнителен директор.

(3) Управителният съвет на ДПУСЯ се състои от 7 членове, включително председател.

(4) Членове на управителния съвет са:

1. председател – министърът на икономиката или определен от него заместник-министър;

2. представител на Министерството на околната среда и водите;

3. представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

4. представител на Министерството на земеделието, храните и горите;

5. представител на Министерството на енергетиката;

6. представител на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ);

7. изпълнителният директор.

(5) Членовете на управителния съвет и изпълнителният директор на ДПУСЯ се назначават от министъра на икономиката по предложение на съответния министър или управителния съвет на НСОРБ.

(6) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност и да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.

(7) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е:

1. осъждано за престъпление от общ характер;

2. съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет.

(8) Договорът за управление с член на управителния съвет се прекратява преди изтичането на срока на действието му, когато лицето:

1. не отговаря на изискванията на закона;

2. нарушава или не изпълнява условията, предвидени в закона или в договора за управление;

3. е подало писмена молба за освобождаване;

4. по решение на министъра на икономиката – с едномесечно предизвестие;

5. при оттегляне на номинацията на представителя.

(9) В случаите по ал. 7 или при смърт на член на управителния съвет министърът на икономиката назначава нов и сключва с него договор.

(10) Управителният съвет може да взема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или представлявани от друг член на съвета. Присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ. За представляването е необходимо изрично пълномощно за всеки конкретен случай.

(11) Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство.

(12) Управителният съвет може да взема решения и при неприсъственост, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

Чл. 139г

Решенията на управителния съвет на ДПУСЯ за разходване на финансови средства са публични и се публикуват на интернет страницата на Министерството на икономиката в 14-дневен срок от приемането им.

Чл. 139д

При осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 и 6.

Чл. 140

(1) Системите по чл. 138, ал. 4, т. 2 се поддържат от държавата.

(2) Контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от:

1. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица – за дейностите по т. 8 и 9;

2. министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от тях длъжностни лица – за дейностите по т. 1, съгласно компетентността им по чл. 10;

3. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез директора на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав или от оправомощени от директора длъжностни лица – за дейностите по т. 10;

4. директорите на басейнови дирекции или от оправомощени от тях длъжностни лица – за дейностите по т. 2 – 7.

(3) Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5, чието осъществяване се осигурява от областните управители и кметовете съгласно ал. 4, 5 и 6, се финансират и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, при условие че са включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия, и включват:

1.

2. премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета;

3. опазване на бреговете на реките от ерозия, укрепване на бреговете и защита на крайбрежната растителност;

4.

5.

6. почистване на речните легла от наносни отложения за осигуряване нормалната им проводимост.

(4) Когато почистването на речните легла е в границите на урбанизирана територия:

1. кметът на общината назначава със заповед междуведомствена комисия, включваща представители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, съответната басейнова дирекция, съответната РИОСВ, Изпълнителната агенция по горите, общината, експерти-еколози и други технически лица;

2. кметът на общината ежегодно със заповед определя участъците от реката, чиято проводимост е намалена по причини, изискващи дейностите по ал. 3, въз основа на констативен протокол, получен чрез оглед от общинската администрация на състоянието на речните легла в границите на населените места;

3. междуведомствената комисия по т. 1:

4. кметът на общината:

(5) Когато почистването на речните легла е извън границите на урбанизирана територия, дейностите по ал. 4 се организират, координират и извършват съгласно чл. 138, ал. 5. При дейности по почистване на речни легла, планирани и организирани от областните администрации, областният управител:

1.

2. одобрява констативния протокол и програмата по ал. 4, т. 3, буква „д“, а контролът по спазването на определения обем съгласно утвърдения проект се осъществява от възложителя чрез назначения инвеститорски контрол;

3. възлага обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители за изпълнение на програмата по ал. 4, т. 3, буква „д“ по обособени позиции; в договорите за възлагане се определят и местата за извозване на отстранените отпадъци; за всяка обособена позиция се сключва договор за инвеститорски контрол.

Контролът по отношение на добития дървен материал и годността му за ползване се извършва от възложителя чрез назначения инвеститорски контрол.

Актовете за нарушения при упражняване на правомощията по чл. 191, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от съответния областен управител.

Наказателните постановления по ал. 9 се издават от съответния областен управител.

(6) Когато при огледа на междуведомствените комисии по ал. 4, т. 1 и ал. 5, т. 1 се установи, че за поддържането проводимостта на речното легло е необходимо изземване на наносни отложения или в плановете по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „в“ са включени мерки за осигуряване на проводимост на речните легла поради натрупани наносни отложения, които създават риск от наводнения, областният управител:

1. организира и възлага изпълнението на дейностите по почистване, необходими за осигуряване на нормална проводимост на речното легло;

2. съгласува дейностите с компетентния орган по околна среда.

(7) Директорът на съответната басейнова дирекция издава разрешително за ползване на воден обект на определения изпълнител по ал. 6 за изземване на наносни отложения във връзка с предвидените дейности за почистване на речното легло. Условията и редът за издаване на разрешителното, неговото съдържание, както и съдържанието на техническия проект за изземването се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 1а.

(11) При осъществяване на контрола за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 органите по ал. 2 дават задължителни предписания и при необходимост изискват съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, от държавни и общински органи и от юридически и физически лица.

(12) Дейностите по почистване на речни легла, организирани и извършвани от изпълнителя на задължението за предоставяне на обществени услуги за защита от вредното въздействие на водите, съгласно чл. 138, ал. 5, се изпълняват в обем и на територии, съгласно възложените по реда на този закон задължения и се контролират и координират от Министерството на земеделието, храните и горите. При извършване на планирани или аварийни дейности, свързани с поддържане на проводимостта на реки, дерета и отводнителни съоръжения, изпълнителят уведомява предварително или при първа възможност в случай на аварийна ситуация съответните териториални структури на областна администрация, басейнова дирекция и в случай, че почистването включва отстраняване на насаждения – Изпълнителната агенция по горите, по отношение на които е приложима ал. 9.

Чл. 141

(1) Собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят:

1. поддържането им в техническа изправност;

2. използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2;

3. използването на информационна система, предоставена от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съгласно наредба, издадена от министъра на икономиката по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;

4. спазване на изискванията за техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, определени в наредбата по ал. 2;

5. регулиране на водните нива в язовирите с цел намаляване на риска от наводнения.

(2) Условията и редът за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(3)

(4) Задълженията по ал. 1 имат и собствениците на водохранилища, чиято степен на затлачване не позволява по-нататъшното им използване по предназначение. В този случай собственикът изготвя и изпълнява проект за рекултивация.

(5) Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни писмено да уведомяват председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор:

1. за определения оператор на язовирната стена и съоръженията към нея – преди въвеждането в експлоатация на новоизградени язовирни стени и съоръжения към тях;

2. при всеки избор или промяна на оператора на язовирната стена и съоръженията към нея – в 7-дневен срок от промяната;

3. за резултатите от извършените периодични проверки по реда на наредбата по ал. 2.

(6) Информацията по ал. 5, т. 3 се изпраща и на съответния областен управител за нуждите на комисията по чл. 138а, ал. 3.

Чл. 141а

(1) В зависимост от техните размери – височина на язовирната стена и обема на водохранилището, големи язовири са тези, които отговарят поне на едно от следните условия:

1. язовири с височина на стената, по-голяма от 15 м, мерена от най-ниската точка на основата до короната на язовира;

2. язовири с височина между 5 м и 15 м, завиряващи обем, по-голям от 3 милиона куб. м.

(2) Малки язовири са язовири, които не отговарят на условията по ал. 1.

(3) На контрол по реда на този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2 подлежат всички язовири по ал. 1 и 2, с изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните условия:

1. създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е по-малък от 50 000 куб. м;

2. създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м независимо от завирения обем;

3. завиреният обем е по-малък от 15 000 куб. м независимо от създавания воден напор;

4. водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв. км и водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция.

(4) За техническата изправност и безопасната експлоатация на язовирите по ал. 3 отговарят собствениците. Те не са длъжни да възлагат стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на лице, което отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена.

Чл. 141б

(1) Язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира:

1. първа висока степен на потенциална опасност;

2. втора значителна степен на потенциална опасност;

3. трета ниска степен на потенциална опасност.

(2) Критериите за класифициране на степента на потенциална опасност по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 141, ал. 2 от междуведомствената комисия, назначена от Министерския съвет, която включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи и научните среди, имащи пряко отношение към язовирните стени и съоръженията към тях.

(3) Комисията по чл. 138а, ал. 3 класифицира язовирите по степен на потенциална опасност съгласно наредбата по чл. 141, ал. 2.

Чл. 142

При изпускане на води от хидротехнически съоръжения по време на преминаване на високи вълни, при аварийни условия или при извършване на ремонтни работи собственикът или ползвателят на същите уведомява предварително съответните общински администрации басейнови дирекции и органите на Гражданска защита, а за трансграничните реки – и граничната полиция.

Чл. 143

За защита от вредното въздействие на водите се забранява:

1. нарушаването на естественото състояние на руслата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици;

2. намаляването на проводимостта на речните русла, включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително;

3. използването на речните русла като депа за отпадъци, земни и скални маси;

4. извършването на строежи над покритите речни участъци;

5. съхраняването или складирането на материали, които в значителна степен биха увеличили унищожителната сила на водата при наводнения.

Чл. 144

(1) По дигите се забранява:

1. преминаването с превозни средства извън определените за това места;

2. обработването и нарушаването на повърхността им;

3. поставянето на стълбове или знаци;

4. засаждането на дървета и храсти;

5. преминаването на домашни животни извън определените за това места;

6. строеж на кладенци или рибарници;

7. изхвърляне на отпадъци и други материали и предмети.

(2) По насипните язовирни стени се забранява извършване на дейностите по ал. 1, т. 2, 3, 4, 6 и 7.

Чл. 145

(1) При опасност от наводнение, при което могат да настъпят вредни последици за живота и здравето на хората, околната среда и материалните ценности, които могат да бъдат предотвратени или ограничени чрез разрушаване на хидротехническо съоръжение или на част от него, собственикът и лицето, което стопанисва съоръжението, са длъжни да оказват пълно съдействие на кмета на общината, на чиято територия се намира съоръжението, за извършването на необходимите работи по съоръжението за предотвратяване или ограничаване на очакваните вреди.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват по заповед на кмета на съответната община, съгласувано с областния управител и ръководителя на териториалното звено на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

(3) Разходваните средства за извършване на дейностите по ал. 1, както и за възстановяване на диги, ако същите са били разрушени по реда на ал. 1, се възстановяват с решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

(4) В 14-дневен срок от изпълнението на дейностите по ал. 1 кметът на съответната община е длъжен да уведоми председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за разрушаването на хидротехническото съоръжение или на част от него.

Чл. 146

(1) Забранява се разполагането на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките и сервитута на хидротехническите съоръжения и язовирните стени.

(2) Басейновите дирекции уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките.

Чл. 147

(отменен)

Водите на територията на Република България се управляват като общонационален неделим природен ресурс при спазване на следните основни принципи:

1. определяне на речния басейн като основна единица за съвместно управление на повърхностни и подземни води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми;

2. спазване на принципа на солидарността и обществения интерес чрез осигуряване на сътрудничество на всички нива на управление: държавна администрация, общинска администрация, водоползватели и екологични организации;

3. прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и други икономически регулатори при използване и опазване на водите.

Чл. 148

(1) Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво.

(2) Районите на речните басейни се определят от естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Република България.

(3) Определените с този закон речни басейни не следват административно-териториалното деление на страната и са основа и за управление на околната среда на басейнов принцип.

(4) Когато район за басейново управление по ал. 2 включва трансгранично водно течение, този район се отнася към международен район за басейново управление.

(5) Управлението на водностопанските системи се извършва на технологичен и басейнов принцип в съответствие с условията на разрешителните за ползване и опазване на водите и водните обекти.

Чл. 148а

(1) Република България участва в разработването и съгласуването съвместно с други държави на политики, програми и стратегии за опазване на трансграничните води на основата на принципите по чл. 2а, т. 4.

(2) Република България съвместно с другите държави осигурява:

1. координация за разработването на единните планове за управление на международните речни басейни, които попадат изцяло на територията на Европейския съюз, и осигуряване постигането на добро състояние на водите в българската част от международните райони за басейново управление;

2. изпълнението на изискванията на чл. 156а – 156ж и на програмите от мерки в рамките на международните райони за басейново управление.

(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 се прилага при възможност и когато международните речни басейни не попадат изцяло на територията на Европейския съюз, а при установяване на невъзможност планът се прилага в българската част от международните райони за басейново управление.

(4) Изпълнението на дейностите по ал. 1 и 2 може да се извършва в рамките на съществуващи структури, създадени по силата на международни споразумения, а при необходимост при изпълнение на изискванията на ал. 2, т. 2 – със съдействието на Европейската комисия.

(5) Представители на Република България в международните комисии, координиращи дейностите по ал. 1 и 2, са длъжностни лица, определени по предложение на министъра на околната среда и водите.

(6)

Чл. 149

(1) Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни.

(2) Плановете по ал. 1 са публични и обвързани с други планове в обхвата на съответното териториално ниво, включително с интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове.

(3) Планове, които не са съобразени с този закон и с плановете за управление на речните басейни, могат да бъдат изменяни от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.

Чл. 150

(1) Държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите, а в случаите по чл. 148а, ал. 1 - съвместно с министъра на външните работи.

(2) Проектите на международни договори, както и на други международни актове, като декларации, програми и меморандуми, които засягат водите на българска територия и тяхното управление, се съгласуват по реда на Закона за международните договори.

Чл. 151

(1) За управлението на национално ниво:

1. Министерският съвет:

2. министърът на околната среда и водите:

(3) Министърът на околната среда и водите чрез изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. провежда лабораторните и полевите изследвания за определяне на състоянието на водите;

2. провежда мониторинга на водите на национално ниво, включително ръководи методически планирането на мониторинга и разясняване на резултатите;

3. поддържа географска информационна система за водите на национално ниво;

4. подготвя годишник за състоянието на водите.

5. издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България въз основа на данните от проведения мониторинг на екологичното и химичното състояние на водите и данните за количеството на водите, предоставени от Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на околната среда и водите;

6. създава и поддържа специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите.

(4) Министърът на околната среда и водите чрез регионалните инспекции по околната среда и водите в границите на териториалния им обхват:

1. провежда мониторинга на отпадъчните води;

2. контролира обектите, формиращи отпадъчни води включително пречиствателните станции на населените места,, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда;

3. контролира аварийните изпускания на отпадъчни води;

4. поддържа база данни за извършения мониторинг, включително собствен мониторинг на титулярите на издадени разрешителни, за количествените и качествените характеристики на отпадъчните води и за контрол за състоянието на отпадъчните води;

5. поддържа в актуално състояние списъците на обектите, които формират емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, общи и специфични замърсители.

(5) Министърът на околната среда и водите чрез директорите на дирекциите на националните паркове в границите на територията на националния парк:

1. контролира спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони;

2. осъществява наблюдение и контрол върху компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите.

(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице участва в Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика при разглеждане на:

1. инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на:

2. устройствени планове на териоторията на Черноморското крайбрежие, които обхващат плажове и пясъчни дюни и свързаните с тях акватории, както и прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони.

Чл. 152

(1) Определят се следните райони за басейново управление на водите:

1. Дунавски район с център Плевен – обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки и водите на река Дунав;

2. Черноморски район с център Варна – обхващащ водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;

3. Източнобеломорски район с център Пловдив – за водосборните области на реките Тунджа, Марица, Арда Бяла река;

4. Западнобеломорски район с център Благоевград – за водосборните области на реките Места, Струма и Доспат.

(2) Границите на районите минават по вододелите на водосборните области на реките в обхвата на държавната граница,.

(3) В случаите, когато подземните води не следват конкретен речен басейн, те се идентифицират и със заповед на министъра на околната среда и водите се присъединяват към най-близкия и най-подходящия район с басейново управление.

(4) В рамките на всеки район за басейново управление на водите министърът на околната среда и водите със заповед може да определи подбасейни за една или повече от реките по ал. 1.

Чл. 153

За басейновото управление на водите в районите по чл. 152 се създават:

1. басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите;

2. басейнови съвети.

Чл. 154

(1) Басейновите дирекции се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Дейността, организацията на работа и съставът на басейновите дирекции се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.

(3) Директорът на басейновата дирекция провежда държавната политика за управление на водите на басейново ниво.

(4) Директорът на басейновата дирекция ежегодно представя на министъра на околната среда и водите план и доклад за дейността на дирекцията.

(5) Дейността на басейновите дирекции се координира и контролира от Министерството на околната среда и водите.

Чл. 155

(1) Директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като:

1. установява границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост, съвместно с техническите служби и службите по геодезия, картография и кадастър;

2. разработва:

3. издава разрешителните по този закон;

4. планира и участва в провеждането на мониторинга на водите, обобщава и анализира данните, включително:

5. поддържа специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите и води регистрите по чл. 182, ал. 1, т. 1;

6. събира таксите за разрешителните,;

7. разработва програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане състоянието на водите;

8. определя повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, съгласувано с директорите на регионалните здравни инспекции;

9. определя водите за обитаване от риби и черупкови организми;

10. стопанисва водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия;

11.

12. определя санитарно-охранителните зони около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, без тези по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква “у”;

13.

14. съставя водните баланси, с изключение на балансите на находищата на минерални води;

15. провежда общественото обсъждане на плановете за управление на речните басейни;

16. пломбира водомерите за отчитане на използваните водни количества от подземни води и проверява показанията им, както и показанията на измервателните устройства за повърхностните води и за съоръженията за заустване на отпадъчни води;

17. издава периодичен бюлетин за състоянието на водите;

18. създава и поддържа база данни за извършения от басейновата дирекция контрол и контрола, извършен по този закон от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите;

19. приема изградените съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане;

20. осъществява сътрудничество с компетентните органи за басейново управление на други държави в съответствие с държавната политика за двустранно и многостранно сътрудничество и след съгласуване по нормативно установения ред в международни райони за басейново управление.

21. извършва оценката на състоянието на водните тела;

22. издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон;

23. издава становища за допустимост на инвестиционни предложения, които са предмет на процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за съответствието им с плана за управление на речния басейн и/или с плана за управление на риска от наводнения, със съдържание, определено в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13; становищата се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции.

(3) Директорът на басейновата дирекция за управление на водите в Черноморския район планира, разработва, актуализира и отчита изпълнението на Морската стратегия и на програмата от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 19.

Чл. 155а

(1) Министърът на здравеопазването:

1. разрешава ползването на води за питейно-битови цели в случаите, когато не отговарят на законоустановените изисквания, по ред, определен в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 3;

2. одобрява материали, реагенти и биоциди, които влизат в контакт с водите, предназначени за питейно-битови цели, по ред, определен в наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 3;

3. ръководи мониторинга на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, на водите за къпане и на минералните води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих, и обобщава резултатите на национално ниво;

4. издава или оправомощава определено от него длъжностно лице да издава сертификати и балнеологични оценки за минерални води;

5. съгласува санитарно-охранителните зони по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква “у”;

6. съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите разработва Национален план за действие за подобряване качеството на водите за питейно-битови цели.

(2) Ползването на водите по ал. 1, т. 1 може да се разрешава и от оправомощени от министъра на здравеопазването директори на регионални здравни инспекции.

(3) Министърът на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции:

1. информира потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водите по ал. 1, т. 3, когато отклоненията могат да създадат риск за здравето;

2. провежда мониторинг и контрол на качеството на водите по ал. 1, т. 3;

3. създава и поддържа база данни и обобщава резултатите от извършения мониторинг и контрол;

4. съгласува санитарно-охранителните зони около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, с изключение на случаите по ал. 1, т. 5;

5. контролира спазването на санитарно-хигиенните изисквания в границите на санитарно-охранителните зони;

6. предоставя на басейновите дирекции за управление на водите:

Чл. 156

(1) Басейновият съвет е държавнообществена консултативна комисия за подпомагане дейността на басейновата дирекция.

(2) Басейновият съвет включва представители на държавната администрация, териториалната администрация, водоползвателите и юридическите лица с нестопанска цел в обхвата на басейна, както и представители на научни организации, имащи отношение към водните проблеми.

(3) Дейността, структурата, организацията на работа и численият състав на басейновия съвет се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.

(4) За своята дейност членовете на басейновия съвет не получават възнаграждение.

Чл. 157

(1) Планове за управление на речните басейни се разработват за всеки район за басейново управление на водите и съдържат:

1. общо описание на характеристиките на района за басейново управление съгласно раздел IV, включително:

2. кратък преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от човешка дейност върху състоянието на повърхностните води и подземните води, включително:

3. списък и карти на зоните за защита на водите;

4. карти на мрежите за мониторинг на повърхностните води, подземните води и на зоните за защита на водите;

5. карти с резултатите от мониторинга за:

6. списък на целите за опазване на околната среда за повърхностните и подземни водни тела и зоните за защита на водите, включително случаите по чл. 156в - 156е и свързаната с това информация;

7. кратък преглед на икономическия анализ на водоползването;

8. кратък преглед на програмите от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда, включително:

9. регистър на всички други подробни програми и планове в обхвата на района на басейново управление, отнасящи се за отделни подбасейни, сектори, проблеми или типове води, заедно с описание на съдържанието им;

10. списък на мерките за обсъждане с обществеността, постигнатите резултати при изпълнението им и свързаните с това изменения на плана;

11. наименование и адрес на компетентния орган за управление на водите;

12. лица за връзка и процедурите за получаване на документация и информация по раздел VII, както и за програмите от мерки и данните от мониторинга, извършен в съответствие с разпоредбите на раздел VIII и на наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 14.

(2) Директорите на басейнови дирекции участват в разработването на общи планове за управление на международни речни басейни, когато те попадат изцяло на територията на Европейския съюз.

(3) За постигане целите на този закон, когато не е разработен общ план съгласно ал. 2, директорите на басейнови дирекции разработват планове за управление на речен басейн, покриващи тези части от международния басейн, които попадат в тяхната територия.

Чл. 158

(1) При разработване на плановете за управление на речните басейни се ползват прогнозни разработки за нуждите от вода за различните сектори на икономиката и за административно-териториалните единици.

(2) Ведомствата и научните институти с бюджетно финансиране и водоползвателите, чиято дейност оказва значимо въздействие върху състоянието на водите, са длъжни да осигуряват безвъзмездно необходимата налична информация за:

1. разработване и актуализиране на плановете за управление на речните басейни;

2. оценката на риска от наводнения и плановете за управление на риска от наводнения, и

3. изпълнението на съответните мерки в действащите планове по т. 1 и 2.

(3) Форматът и сроковете за предоставяне на информацията се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 159

(1) Плановете за управление на речните басейни се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години.

(2) Актуализацията на плана, освен информацията по чл. 157 ал. 1, съдържа и:

1. списък на всички изменения или актуализации за периода от публикуването на предходния план, включително кратък преглед на обстоятелствата по чл. 156в - 156е;

2. оценка на степента на изпълнение на целите за опазване на околната среда, включително представянето на карти с резултатите от мониторинга за времето на действие на предходния план, и обяснение за причините за неизпълнение на непостигнатите цели;

3. списък на мерките, предвидени в предходния план, които не са били предприети, и обяснение за причините;

4. списък на допълнителните мерки по чл. 156о, предвидени в предходния план.

(3) Приетите планове за управление на речните басейни се прилагат до приемането на актуализирани планове по ал. 1.

Чл. 159а

Предварителната оценка на риска, оценката и решенията по чл. 146б се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години.

Чл. 160

Плановете за управление на речните басейни и актуализирането им се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.

Чл. 161

(отменен)

(1) Басейновата дирекция изготвя задание за разработване на план за управление на речен басейн, съобразен с изискванията на чл. 159.

(2) Заданието се изпраща за становище на басейновия съвет, на заинтересуваните ведомства, на съответните областни администрации и на Висшия консултативен съвет по водите.

(3) Заданието се утвърждава от министъра на околната среда и водите.

Чл. 162

(отменен)

(1) Планът за управление на речния басейн се подлага на обществено обсъждане, организирано и проведено от директора на басейновата дирекция.

(2) Датата и мястото на общественото обсъждане, както и времето и мястото за запознаване с плана и за представяне на писмени бележки и препоръки се обявяват на видно място в общините на територията на речния басейн.

(3) Планът трябва да е на разположение на заинтересуваните най-малко в продължение на 6 месеца.

Чл. 163

(отменен)

(1) След отразяване на целесъобразните становища и препоръки планът се предоставя за становище на басейновия съвет.

(2) Планът се утвърждава от министъра на околната среда и водите след съгласуване със заинтересуваните ведомства и след разглеждането му от Висшия консултативен съвет по водите.

Чл. 164

(отменен)

Националният водностопански план се разработва във варианти, за срок на действие 12 години и съдържа:

1. анализ и оценка на състоянието на водните и водностопанските баланси по речни басейни и общо за страната;

2. прогноза на водните и водностопанските баланси за срока на действие на плана;

3. необходимост от преразпределяне на води между речни басейни;

4. програма за развитие на Националната система за мониторинг и контрол върху състоянието на водите;

5. схеми и условия за реализиране на плана;

6. координиране на плановете по речни басейни;

7. мерки за изпълнение на поети международни ангажименти;

8. обосновка на националните приоритети и необходимите инвестиции;

9. мониторинг и контрол за изпълнението на плана.

Чл. 165

(отменен)

(1) Министерството на околната среда и водите изготвя задание за разработване на Националния водностопански план.

(2) Заданието по ал. 1 се разработва, като се вземат предвид плановете за управление на речните басейни.

(3) За разработването на заданието министърът на околната среда и водите провежда обсъждания и консултации със заинтересуваните министерства, с областните управители, с браншови и екологични организации, а при необходимост и с кметовете на общините.

(4) Заданието се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 166

(отменен)

(1) Министърът на околната среда и водите организира и провежда обществено обсъждане на Националния водностопански план.

(2) Датата и мястото на общественото обсъждане, както и времето и мястото за запознаване с плана и за представяне на писмени бележки и препоръки се обявяват чрез обнародване в „Държавен вестник“.

(3) Планът трябва да е на разположение на заинтересуваните най-малко в продължение на 6 месеца.

Чл. 167

(отменен)

(1) След отразяване на целесъобразните становища и препоръки планът се изпраща за становище на заинтересуваните ведомства.

(2) Висшият консултативен съвет по водите:

1. разглежда разработения Национален водностопански план и становищата по ал. 1;

2. предлага на министъра на околната среда и водите вариант за внасяне в Министерския съвет.

(3) Министерският съвет приема Националния водностопански план.

Чл. 168

(отменен)

Изменението на плановете по този раздел се извършва по реда на тяхното съставяне.

Чл. 169

(1) Мониторингът на водите и на зоните за защита на водите осигурява съгласуван и изчерпателен преглед на състоянието на водите във всеки район за басейново управление.

(2) Мониторингът се извършва по одобрени от министъра на околната среда и водите програми, разработени от басейновите дирекции в съответствие със спецификата на водните тела и техните характеристики.

(3) Прегледът по ал. 1 и програмите по ал. 2 са част от националната система за мониторинг на околната среда.

Чл. 169а

(1) За мониторинг на повърхностните води се разработват програми за контролен, оперативен, а при необходимост и проучвателен мониторинг.

(2) Програмите за мониторинг на повърхностните води включват:

1. хидрологични и морфологични наблюдения, включително обем, водно количество и водно ниво за определяне на екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал на водното тяло;

2. наблюдения за екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал.

Чл. 169б

(1) За мониторинг на подземните води се разработват програми за контролен и оперативен мониторинг.

(2) Програмите за мониторинг на подземните води включват наблюдения за химичното и количественото състояние на подземното водно тяло.

Чл. 169в

(1) За зоните за защита на водите програмите по чл. 169а и 169б се допълват с наблюдения, свързани със спецификата на зоната, определени в закона и в акта за учредяването й.

(2) Зоните за защита на водите, характеризирани като водни тела в риск, се включват в програмите за оперативен мониторинг на повърхностните и подземните води.

(3) В случаите по ал. 1 мониторинг се провежда и върху факторите, въздействащи върху състоянието на тези водни тела, включително въздействието, предизвикано от изпълнението на програмите от мерки.

(4) Мониторингът по ал. 1 продължава, докато за конкретната зона за защита на водите бъдат постигнати поставените с плана за управление на речния басейн цели за опазване на околната среда.

Чл. 170

(1) Мрежите за мониторинг на водите са:

1. за валежи и повърхностни води, включително плаващи наноси;

2. за подземни води;

3. за морските води;

4. контролно-информационна система за отпадъчните води.

(2) Мрежите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 включват пунктове и/или станции.

(3) Редът и начинът за създаване на мрежите и изпълнение на дейностите по експлоатацията, поддръжката, комуникационното осигуряване и лабораторно-информационното обслужване се определят с наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 14.

Чл. 171

(1) Министърът на околната среда и водите организира и ръководи мониторинга на водите.

(2) Измерванията, наблюденията, полевите и лабораторните изследвания се извършват съгласно одобрените от министъра на околната среда и водите програми за мониторинг от Изпълнителната агенция по околна среда, Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на околната среда и водите и от Института по океанология при Българската академия на науките, като:

1. Изпълнителната агенция по околна среда извършва мониторинга на:

2. Националният институт по метеорология и хидрология извършва мониторинга на количеството на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток;

3. Институтът по океанология извършва мониторинга на екологичното и химичното състояние на морските води;

4. Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ извършва мониторинга на количеството на водите на река Дунав.

(3) Данните по ал. 2 се обобщават и анализират за всеки район за басейново управление на водите от басейновите дирекции и са основа за оценката на състоянието на водните тела.

(4) Данните по ал. 2 се публикуват съответно на интернет страниците на Изпълнителната агенция по околна среда, Националния институт по метеорология и хидрология, Института по океанология и Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.

(5) Оценките по ал. 3 се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции за управление на водите, Изпълнителната агенция по околна среда и Министерството на околната среда и водите.

(6) Националният институт по метеорология и хидрология към министъра на околната среда и водите извършва и научни и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие на технологиите в областта на мониторинга на количеството на водите и наносния отток, включително:

1. извършва:

2. обработва и контролира информацията, изчислява водни количества и твърд отток и разработва оперативни хидроложки прогнози;

3. подготвя ежегодната оперативна оценка на ресурсите на повърхностните и подземните води;

4. разработва и поддържа система за единен обмен на информацията на басейново и национално ниво между Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, басейновите дирекции за управление на водите и Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на околната среда и водите;

5. осигурява метеорологични прогнози, прогнози за валежите, снеготопенето и наводненията във връзка с управлението на водите и защитата от вредното им въздействие;

6. извършва оценка на тенденциите и създава сценарии за климатични изменения и влиянието им върху ресурсите на повърхностните и подземните води на национално ниво;

7. извършва оценка на количеството на водите в повърхностните и подземните водни тела;

8. съставя националните водни и водностопански баланси;

9. осигурява необходимата информация и оценки за количеството на водите за изпълнение на:

10. стопанисва и поддържа пунктовете и станциите за мониторинг на количеството на водите по чл. 13, т. 2, включително тези, включени в системите за ранно предупреждение, предназначени за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат наводнение.

(7) Оперативната информация по ал. 6, т. 1, буква „а“ и т. 5 се предоставя ежедневно в Министерството на околната среда и водите и в басейновите дирекции.

(8) Изпълнението на дейностите по ал. 2, т. 2 и 3 на Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на околната среда и водите и Института по океанология при Българската академия на науките се финансира програмно целево от държавния бюджет по предложение на министъра на околната среда и водите.

(9) Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“:

1. извършва мониторинг на количеството на водите на река Дунав, включително:

2. изучава хидроморфоложкия и хидроложкия режим на река Дунав;

3. създава специализирани бази данни и карти за река Дунав.

Чл. 172

Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията създават и поддържат частта от мрежата за мониторинг на водите, отнасяща се за р. Дунав.

Чл. 173

(1) Оценките и прогнозите за количеството и качеството на водите по водни тела и по критериите, определени в този закон, се извършват, както следва:

1. набасейново ниво – от басейновите дирекции;

2. на национално ниво – от Изпълнителната агенция по околна среда и Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на околната среда и водите.

(2) Данните, оценките, тенденциите в изменението и прогнозите за количеството и качеството на водите се предоставят в Министерството на околната среда и водите и се публикуват в Бюлетин за състоянието на водите на Република България.

(3) Изискванията към оценките и прогнозите по ал. 1 и към съдържанието и периодичността на предоставяне на данните, оценките, тенденциите в изменението и прогнозите по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14.

Чл. 174

(1) Лицата, на които са предоставени права за водовземане или ползване на водни обекти, са длъжни да провеждат собствен мониторинг съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 и условията в издадените разрешителни за:

1. количеството и качеството на водите;

2. количеството на отпадъчните води и концентрацията на емитираните замърсители.

(2) Лицата по ал. 1 съхраняват информацията за направените измервания за период 6 години.

(3) Органите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 4 при осъществяване на контролните си функции имат право на достъп по всяко време до устройствата и съоръженията за мониторинг и до информацията по ал. 2.

(4) При прекратяване на правото на водоползване и/или ползване на водния обект информацията по ал. 2 се предава в съответната басейнова дирекция за съхранение.

(5) Лицата по ал. 1 ежегодно до 31 март предоставят на директора на басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ и на комплексно разрешително – и на директора на РИОСВ, резултатите от изпълнения през предходната година собствен мониторинг в рамките на доклада за изпълнение на условията в разрешителните по чл. 48, ал. 1, т. 12.

Чл. 175

(1) Данните от наблюденията и оценките, получени в резултат от мониторинга на водите, както и на собствения мониторинг, са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания.

(2) Директорите на басейнови дирекции включват данните от собствения мониторинг при извършването на оценките за състоянието на водните тела и за ефективността от изпълнените мерки, предвидени в плановете за управление на речните басейни.

(3) Данните от собствения мониторинг и резултатите от извършения контрол на параметрите на разрешеното използване на водите са основание за определяне на таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване на водите.

Чл. 176

(1) Специализираните карти, регистрите и информационните системи осигуряват данни за:

1. собствеността на водите и състоянието на водните тела;

2. водностопанските системи и съоръжения.

(2) Картите, регистрите и информационните системи по ал. 1 се водят с цел осигуряване на рационалното използване на водите и поддържане на информация за водностопанските системи и съоръжения.

Чл. 177

(1) Данните от специализираните карти, регистрите и информационната система за водите характеризират състоянието на водите и водните тела по качествени и количествени показатели, степен на тяхната изученост и използване.

(2) Данните по ал. 1 се актуализират в съответствие с данните от мониторинга по раздел IV.

(3) Специализираните карти, регистрите и информационната система за водностопанските системи и съоръжения съдържат данни за техния вид, собственост, предоставени права за стопанисване, поддържане и експлоатация, технически параметри и други.

(4) Данните по ал. 3 се актуализират в съответствие с изпълнения контрол за техническото състояние на системите и съоръженията.

Чл. 178

(1) Специализираните карти, регистрите и информационните системи по чл. 176, ал. 1 се водят от:

1. директорите на басейнови дирекции – в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1;

2. министъра на регионалното развитие – в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2.

(2) Съдържанието на специализираните карти, регистрите и информационната система по чл. 176, ал. 1, т. 2, условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие.

Чл. 179

(1) Картите, регистрите и информационните системи по чл. 176, ал. 1 се съставят и поддържат по райони за басейново управление на водите и по административни единици – населени места, общини и области.

(2) Картите, регистрите и информационната система по чл. 176, ал. 1, т. 1 съдържат:

1. данни за вида на водите;

2. данни за повърхностните и подземните водни тела и техните:

3. други данни.

(3) Картите, регистрите и информационната система по чл. 176, ал. 1, т. 2 съдържат:

1. данни за вида на съоръженията;

2. данни за местоположението им;

3. данни за собствеността им;

4. данни за техническите им характеристики;

5. данни за оператор;

6. други данни.

Чл. 180

(1) Картите и регистрите по чл. 176, ал. 1 са публични.

(2) Лицата могат да ползват данни от картите и регистрите по чл. 176, ал. 1 срещу заплащане.

(3) Таксите за услугите по ал. 2 се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 181

Въз основа на данните по чл. 177 се съставят водностопански баланси и оценки за състоянието на водите и водните обекти.

Чл. 181а

(1) Всички геоложки и хидрогеоложки данни, налични и създавани в резултат или във връзка с дейностите по този закон, се събират от съответните басейнови дирекции и се предоставят в цифрова форма за завеждане в Националния геоложки фонд.

(2) Басейновите дирекции и Националният геоложки фонд създават споделена обща база данни за управление, съхранение и достъп до геоложките и хидрогеоложките данни, създавани и използвани във връзка с дейностите по този закон.

(3) Изпълнението на предходните алинеи се конкретизира в наредбата по чл. 16, ал. 3 от Закона за подземните богатства и наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от този закон.

Чл. 182

(1) Регистрите по този раздел се водят от:

1. басейновите дирекции за:

2. министрите по чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които сключват концесионния договор;

3. общинските администрации – по чл. 41, ал. 4, т. 2 и за разрешителните, издадени от органа по чл. 52, ал. 1, т. 4.

4. Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ – за разрешителните, издадени от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2;

5. генералния директор на Националния институт по метеорология и хидрология – за пунктовете и станциите за мониторинг на количеството на водите.

(2) Басейновите дирекции регистрират и молбите за съответните водоползвания и/или ползвания.

(3) В регистрите по ал. 1 се вписват измененията на обстоятелствата, подлежащи на регистрация.

Чл. 183

Министъра на околната среда и водите:

1. води регистър за разрешителните по чл. 52, ал. 1, т. 1;

2. води регистър за предоставените концесии за води – изключителна държавна собственост;

2а.

3. обобщава регистрите по чл. 182, ал. 1.

Чл. 184

(1) Регистрите по този раздел са публични и се обявяват на интернет страниците на басейновите дирекции за управление на водите и на Министерството на околната среда и водите.

(2)

(3) Съдържанието на регистрите по чл. 182, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“, „г“, „д“, „е“ и „ж“, т. 3, 4 и 5 и чл. 183, т. 1 се определя с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2, 6 и 13.

Чл. 185

(1) Контролът по този раздел се провежда по отношение на спазване на нормативните изисквания, условията и изискванията по издадените разрешителни, изпълнението на програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни, планове и програми, имащи отношение към опазване на водите и околната среда.

(2) Контролът се осъществява по реда на този закон, наредбите по чл. 135, т. 1а, 2 и 13 и Закона за опазване на околната среда.

(3)

Чл. 186

Контролът върху опазването на водните обекти, съоръжения и системи се провежда от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 по отношение на спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията за осъществяване на водоползване.

Чл. 187

(1) Министерството на околната среда и водите контролира:

1. количеството и имисионното състояние на водите;

2. спазването на процедурите и изискванията на закона при издаване на административните актове, предвидени в този закон;

3. спазването на условията по концесионните договори за води – изключителна държавна собственост;

4. прилагането на държавната политика за управление на водите на басейново ниво, изпълнението и ефекта от изпълнението на програмите от мерки;

5. спазването на предписания режим за ползване на водите на комплексните и значими язовири, посочени в приложение № 1.

(2) Министърът на околната среда и водите издава:

1. методика за оценка на водните ресурси;

2. методики за разработване на водните баланси на водоизточниците, на водностопанските баланси и националния баланс на водите;

3. методики за разпределение на водите на язовирите и за използване на водните ресурси;

4.

5. методика за анализ на разходите и ползите, използван за оценка на мерките в плановете за управление на риска от наводнение;

6. методика за оценка на риска от наводнения и критериите за значителните неблагоприятни последици по чл. 146а, ал. 2, т. 2 и значителния потенциален риск по чл. 146б, ал. 1, т. 1;

7. методика за определяне на масовия товар от обектите, формиращи отпадъчни води.

Чл. 188

(1) Директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират:

1. състоянието и проводимостта на речните русла и на заустващите съоръжения;

2. извършването на дейности в речните легла;

3. състоянието и правилната експлоатация на:

4. изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон с изключение на разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав;

5. количеството и качеството на водите;

6. поддържането на минимално допустимия отток в реките;

7. собствения мониторинг на водите;

8.

9. изпълнението на задълженията за заплащане на таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3;

10. спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони;

11. изпълнението на програмите от мерки по раздел V

12. графика за изпълнение на проектите за изграждане на канализационни системи, финансирани с държавни средства.

13. схемата за експлоатация, технически възможните дебити на съоръженията и условията, определени със заповедта за утвърждаване на експлоатационите ресурси на находищата на минерални води, изключителна държавна собственост, предоставени за управление и ползване на общини.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 лицата по ал. 1 имат право да изискват съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, от държавни учреждения, организации, юридически и физически лица, както и да установяват самоличността на лица, когато има данни за нарушения по този закон, чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

(3) Информация за резултатите от извършената контролна дейност по ал. 1 се изпраща ежемесечно в Министерството на околната среда и водите.

(4) Информацията по ал. 3 съдържа всички установени обстоятелства и данни при извършените проверки, установените нарушения и направените предписания и се подготвя по одобрени от министъра на околната среда и водите образци.

(5) Информацията по ал. 3 се публикува на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 189

Министърът на здравеопазването контролира:

1. качеството на водите, предназначени за питейно-битови нужди;

2. качеството на минералните води, предназначени за пиене или използвани за профилактични, лечебни и хигиенни цели, включително и на бутилираните минерални води в търговската мрежа;

3. качеството на водите, предназначени за къпане.

Чл. 190

(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на земеделието и горите и председателят на Държавната агенция по икономиката и енергетиката контролират състоянието на водните обекти и на водностопанските системи и съоръжения в рамките на своята компетентност.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролира ползването за транспортни цели на вътрешните морски води и водите на териториалното море и на водите на река Дунав.

(3)

(4) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на:

1. предписанията на комисиите по чл. 138а, ал. 3;

2. мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация;

3. дейности по извеждане от експлоатация и/или ликвидация на язовирни стени и съоръжения към тях;

4.

(5) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав контролира изпълнението на условията в разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав.

Чл. 190а

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право:

1. на свободен достъп до контролираните от тях язовирни стени и до съоръженията към тях;

2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения и друга информация;

3. да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение;

4. да съставят актове за установяване на административни нарушения съобразно правомощията си по този закон.

(2) Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

(3) Собствениците, наемателите, концесионерите и операторите на язовирни стени и на съоръженията към тях са длъжни да оказват необходимото съдействие на контролните органи по ал. 1 при изпълнение на правомощията им по този закон. При неосигуряване на достъп до контролираните язовирни стени и до съоръженията към тях достъпът се осигурява със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Собствениците, на които са дадени предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок.

Чл. 190б

(1) За резултатите от проверката контролните органи по чл. 190, ал. 4 съставят протокол, към който прилагат събраните документи и обяснения, като съдържанието на протокола се определя в наредбата по чл. 141, ал. 2.

(2) Протоколът се изготвя в срок до 14 дни след проверката и се изпраща на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея.

(3) Протоколът се изготвя в срок до 14 дни след проверката и се изпраща на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея.

Чл. 190в

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава разрешение за извеждане от експлоатация или ликвидация на язовири и съоръженията към тях по искане на собствениците въз основа на мотивирано становище на междуведомствен експертен съвет и по реда и условията на наредбата по чл. 141, ал. 2.

(2) Разрешението по ал. 1 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Отказът на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да издаде разрешение за извеждане от експлоатация или ликвидация на язовирната стена и съоръженията към нея подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 191

(1) Кметът на общината контролира:

1. изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води;

2. изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4;

3. изграждането и регистрацията на кладенците за индивидуално водоползване от подземните води на територията на общината.

(2) Изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира от областните управители.

(3) Областните управители контролират техническото състояние на хидротехническите съоръжения – държавна собственост, на територията на съответната област.

Чл. 192

(1) Икономическото регулиране се основава на следните принципи:

1. възстановяване на разходите за водните услуги, включително на тези за околната среда и за ресурса;

2. замърсителят плаща.

(2) За целите на икономическото регулиране се:

1. разработва икономически анализ на водоползването;

2. провежда ценова политика, която осигурява подходящи стимули за потребителите за ефективно използване на водите с оглед постигането на целите за опазване на околната среда.

3. определят такси за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като елемент от възстановяването на ресурсните разходи и на разходите за околна среда и осигуряващи приноса на различните водоползватели към възстановяването на разходите за водни услуги.

(3) Прилагането на принципите по ал. 1 се извършва, като се взема предвид и икономическият анализ по ал. 2, т. 1, разработен съгласно чл. 192а.

Чл. 192а

(1) Икономическият анализ по чл. 192, ал. 2, т. 1 се разработва за всеки район за басейново управление на водите и съдържа:

1. оценка на приноса на различните водоползватели, разпределени най-малко в категориите промишленост, земеделие и домакинства, към възстановяване на разходите за водни услуги;

2. пълна и подробна информация за възстановяване на разходите за водни услуги предвид дългосрочните прогнози за предлагане и потребление на води, а когато е необходимо, и:

3. преценка за най-ефективната от гледна точка на съотношението “разходи - ползи” комбинация от мерки, която да бъде включена в програмата по раздел V.

(2) При определяне на обема на информацията по ал. 1 се вземат предвид и разходите за събиране на съответните данни.

Чл. 192б

Ценовата политика по чл. 192, ал. 2, т. 2, таксите по чл. 192, ал. 2, т. 3 и оценката по чл. 192а, ал. 1, т. 1 се съобразяват със социалния и икономическия ефект и ефекта за опазване на околната среда от възстановяването на разходите, както и с географските и климатичните условия в съответните райони.

Чл. 192в

(1) Мерките за осигуряване на ценовата политика по чл. 192, ал. 2, т. 2 и приносът на водоползватели по чл. 192а, ал. 1, т. 1 се включват в плановете за управление на речните басейни.

(2) Адекватният принос от страна на различните водоползватели, разпределени най-малко в категориите промишленост, земеделие и домакинства, към възстановяването на разходите за водни услуги се осигурява, като се вземе предвид икономическият анализ на водоползването и като се отчете принципът „замърсителят плаща“.

Чл. 193

Обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.

Чл. 194

(1) За правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация,, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води, се заплаща такса.

(2) Таксата по ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а.

(3) Таксите по ал. 1 се определят с тарифа от Министерския съвет.

(4) Таксата по ал. 1, т. 2 се определя на базата на:

1. разрешен обем на изземване – в случаите по буква „а“;

2. височината на преградното съоръжение – в случаите по буква „г“.

(12) Таксите за водовземане и ползване на воден обект не се заплащат при управление на рибните ресурси, възложено по реда на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите.

(13) Не се дължи такса за водовземане при търсене и проучване, проучване и добив на дълбоки геотермални ресурси, освен за количествата вода, когато има водовземане без връщане обратно във водното тяло, както и в случаите съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници.

(14) Когато компетентните органи установят, че в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, са настъпили повреди, препятстващи упражняването на предоставеното право за водовземане, и системата не е собственост на титуляря на разрешителното, таксата за водовземане се определя на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода за периода от датата на установяване на повредата до възстановяване на довеждащата система, но не повече от една година за срока на действие на разрешителното.

Чл. 194а

(1) Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства с изключение на случаите по ал. 5.

(2) В случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 се вземат предвид разрешените в разрешителното количества.

(3) В случаите на повреда на устройствата по ал. 1 титулярят на разрешително за водовземане е длъжен незабавно да уведоми контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец.

(4) При техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, установена в двустранен протокол между органа, издаващ разрешителното, и ползвателя, се допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при директно включване на потока във водоснабдителната система на населеното място.

(5) Не е задължително монтирането на измервателни устройства по ал. 1 при водовземане от повърхностен воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, когато е налице поне едно от следните условия:

1. водите се връщат в същия речен басейн;

2. с акт на контролиращия орган е установена техническа невъзможност за монтиране, поддръжка или контрол на измервателно устройство.

(6) В случаите на ал. 5 за обем на водата, отнет при водовземането, се смята обемът, посочен в издаденото разрешително.

Чл. 194б

(1) Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

(2) Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата.

(3) Директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията по ал. 1 и съответствието й със:

1. резултатите от собствения мониторинг;

2. показанията на измервателните устройства, и

3. резултатите от извършения през годината контрол.

(4) При съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал. 3 директорът на басейнова дирекция уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.

(5) Ако при проверката по ал. 3 се установи несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса.

(6) Непредставянето или ненавременното представяне на декларацията по ал. 1 е нарушение на правилата за деклариране и отчитане.

Чл. 195

За добива на минерална вода концесионерът плаща на концедента концесионно възнаграждение.

Чл. 195а

(1) Таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3, както и глобите и имуществените санкции по този закон, наложени от органите по чл. 201, ал. 2, се заплащат по бюджетната сметка на басейновата дирекция, посочена във:

1. разрешителното, с което е предоставено правото за използване на водите;

2. наказателното постановление.

(2) Таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 и 2 за води и водни обекти публична общинска собственост се заплащат по бюджетната сметка на общината, посочена в разрешителното, с което е предоставено правото за използване на водите.

(3) При всяко плащане титулярят на разрешителното изпраща на органа, издал разрешителното, копие от платежния документ.

(4) Таксите за издаване на разрешителни по чл. 50, ал. 2 се заплащат по бюджетната сметка на:

1. басейновата дирекция – когато компетентен да издаде разрешителното е директорът на басейновата дирекция;

2. Министерството на околната среда и водите – когато компетентен да издаде разрешителното е министърът на околната среда и водите;

3. Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ – когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав;

4. общината – когато искането е за издаване на разрешително за минерална вода – публична общинска собственост, или минерална вода – изключителна държавна собственост, когато находището е предоставено за стопанисване, ползване и управление на общината, както и в случаите на издаване на разрешително за водовземане или за ползване на воден обект – общинска собственост.

Чл. 195б

(1) Вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс.

(2) Актът по ал. 1 се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи:

1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите;

2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите;

3. покана към лицето за доброволно изпълнение;

4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Чл. 195в

(1) Невнесените в срок такси по закона се събират принудително заедно с лихвите и разноските от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Събраните суми от Националната агенция за приходите постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.

Чл. 196

(1) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват:

1. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване;

2.

3.

4. постъпленията от възстановяването на разходи съгласно чл. 199;

5. глобите или имуществените санкции, налагани за нарушаване разпоредбите на този закон от органите по чл. 201, ал. 2;

6.

7. средства, предоставени по международни споразумения и програми;

8. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

9. постъпления от лихви;

10. обезщетения, получени от физически и юридически лица за нанесени от тях вреди по чл. 202;

11. други приходи на основание на нормативен акт.

(2) Таксите по ал. 1, т. 1 и глобите и имуществените санкции по ал. 1, т. 5 постъпват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда чрез трансфер от бюджетните сметки на басейновите дирекции или на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 197

(1) Средствата по чл. 196 се разходват за:

1. изграждането на мрежите и изпълнението на програмите за мониторинг на водите по раздел VIII на глава десета;

2. разработването и актуализирането на плановете за управление на речните басейни по чл. 149, ал. 1 и плановете за управление на риска от наводнения по чл. 146и, ал. 1;

3. дейността по контрола върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения съгласно раздел ХI на глава десета;

4. проучвания и приложни научни изследвания по теми в обхвата на действие на закона;

5. пряко финансиране или съфинансиране на капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, за придобиване на нематериални дълготрайни активи и за основен ремонт, свързани с дейности и мероприятия в обхвата на действие на закона;

6. пряко финансиране или съфинансиране на дейности или мероприятия в обхвата на действие на закона, които нямат характер на капиталови разходи;

7. изграждане на съоръжения за подобряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението, за отвеждане и за пречистване на битовите отпадъчни води;

8. изпълнение на мерките, произтичащи от прилагане на европейското законодателство в областта на водите, в т. ч. изискванията по докладване;

9. заплащане на услуги от научен и технически характер, експертизи и оценки, възложени от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3;

10. подпомагане издръжката на басейновите дирекции, както и разходите, свързани с материално-техническото осигуряване и текущата дейност на басейновите съвети;

11. проучване и стопанисване на минералните води по чл. 14, т. 2

12. други дейности, свързани с постигането на целите по чл. 2.

(2) Средствата по чл. 196 се разходват съгласно правилата за работа на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Чл. 198

(1) Финансирането на проекти, обекти и мероприятия в обхвата на действие на закона със средства от държавния бюджет се извършва и чрез предоставянето на целеви субсидии.

(2) Проекти, обекти и мероприятия с местно значение се финансират и със средства от общинските бюджети или с общински извънбюджетни средства.

Чл. 198а

(1) Територията на страната за нуждите на управлението, планирането и изграждането на В и К системи и за предоставянето на В и К услуги се разделя на обособени територии като в рамките на всяка отделна територия тези дейности могат да се осъществяват само от един оператор.

(2) Границите на обособената територия могат да се променят в зависимост от присъединяването или отпадането на общини от нея.

(3) Решенията за промяна на границите на обособената територия се приемат от общото събрание на асоциацията по В и К или от общинския съвет.

(4) Обособената територия прекратява съществуването си, когато общините в нея се присъединят към друга обособена територия.

(5) Решението за прекратяване на съществуването на обособената територия и за присъединяването на общини от нея към друга обособена територия се приема от общото събрание на асоциацията по В и К или от общинския съвет.

Чл. 198б

Управлението на В и К системите се осъществява от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството, който координира управлението на В и К системите на национално ниво;

2. асоциацията по В и К, в която участват държавата и една или повече общини - когато собствеността на В и К системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини;

3. общинския съвет - когато в границите на обособената територия попадат В и К системи - собственост само на една община.

Чл. 198в

(1) Асоциацията по В и К по чл. 198б, т. 2 е юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация на съответната обособена територия.

(2) Асоциацията по В и К не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба.

(3) Органи на управление на асоциацията по В и К са:

1. общо събрание, което се състои от представители на държавата и общината/общините, определени по чл. 198е, ал. 1 - 3;

2. председател, който е представител на държавата.

(4) Асоциацията по В и К чрез общото събрание:

1. определя В и К оператора по реда на този закон или изпраща представители в комисията, която провежда процедурата за определяне на концесионер по реда на Закона за концесиите;

2. приема решение за сключване на договора от името и за сметка на собственика на В и К системата с В и К оператора за възлагане на дейностите по предоставянето на В и К услугата и поддържането на В и К системите, включително за поемане на финансови задължения от В и К оператори, и контролира изпълнението по договора.

3. изработва и приема регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите на съответната обособена територия;

4. изработва и приема дългосрочна и краткосрочна инвестиционна програма към регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и дългосрочната инвестиционна програма към генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията на съответната обособена територия;

5. съгласува бизнес плана на В и К оператора;

6. разпределя между собствениците средствата, постъпили от В и К оператора по договора за предоставяне на В и К услуги, съобразно процентното съотношение на гласовете им, когато има повече от един собственик на В и К системите;

7. приема решения за промяна на границите на обособената територия;

8. приема решение за прекратяване съществуването на обособената територия и присъединяването на общините от нея в друга обособена територия;

9. изготвя и приема годишния си бюджет;

10. приема годишния отчет за дейността си.

(5) Председателят на асоциацията по В и К:

1. организира и ръководи дейността й и я представлява;

2. подписва договора с В и К оператора и други договори от името на асоциацията по В и К;

3. организира изпълнението на решенията на общото събрание на асоциацията по В и К;

4. утвърждава длъжностно разписание, сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите на асоциацията по В и К;

5. представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до края на януари доклад за дейността на асоциацията по В и К за предходната година;

6. организира контрола по изпълнението на договорите с В и К операторите;

7. изпълнява и други функции, възложени му с правилника за организацията и дейността на асоциацията по В и К по чл. 198е, ал. 7.

(6) Заседанията на общото сърание на асоциацията по В и К се свикват от председателя й.

(7) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват представителите на държавата и общините, които притежават не по-малко от две трети от всички гласове.

(8) Когато в съответната асоциация по В и К участва държавата и повече от една община, държавата има право на 35 на сто от гласовете, а всички общини разпределят помежду си 65 на сто от гласовете, пропорционално на броя на населението им.

(9) Решенията на общото събрание на асоциацията по В и К се взимат с мнозинство от три четвърти от гласовете на присъстващите по ал. 7, с изключение на решенията за промяна в границите на обособената територия, които се приемат с единодушие.

(10) Когато в съответната асоциация по В и К участват държавата и една община, решенията се взимат с единодушие.

(11) Дейността на асоциациите по В и К се подпомага от служители, назначени по реда на Кодекса на труда.

(12) Средствата, необходими за дейността на асоциацията по В и К, се осигуряват от държавата и от общините съобразно процентното съотношение на гласовете им.

(13) Средствата по ал. 12 са за сметка на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на бюджетите на общините.

Чл. 198г

Общинският съвет в случаите на чл. 198б, т. 3:

1. определя В и К оператора по реда на този закон;

2. приема решение за сключване на договора с В и К оператора за възлагане на дейностите по предоставяне на В и К услугата и поддържане на В и К системите, включително за поемане на финансови задължения;

3. контролира изпълнението на задълженията на В и К оператора съгласно договора;

4. изработва и приема регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите на съответната обособена територия;

5. изработва и приема дългосрочната инвестиционна програма към регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и дългосрочната инвестиционна програма към генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията на съответната обособена територия;

6. съгласува бизнес плана на В и К оператора;

7. приема решения за промяна на границите на обособената територия.

Чл. 198д

(1) Асоциацията по В и К или общинският съвет могат да задължат В и К оператора да поема финансови задължения за осигуряване на средства за развитие на В и К системите, когато:

1. такава възможност е предвидена в договора с В и К оператора;

2. средствата ще се използват за финансиране на проекти от одобрената инвестиционна програма към регионалните генерални планове или към генералните планове на агломерации над 10 000 е. ж.;

3. финансовото състояние на В и К оператора позволява поемането и обслужването на задълженията;

4. поемането на задълженията няма да се отрази негативно върху социалната поносимост на цената на В и К услугата.

(2) Намерението да се поемат от В и К оператора финансови задължения за осигуряване на средства за развитие на В и К системите се отразява в бизнес плана на оператора и се одобрява от КЕВР.

(3) До одобрението от КЕВР на бизнес плана с включените в него задължения В и К операторът не поема финансови задължения по ал. 1.

(4) Средствата, получени по договора за предоставяне на В и К услуги, се инвестират от собствениците в поддържането, модернизацията и разширението на В и К системите на съответната обособена територия.

Чл. 198е

(1) В асоциацията по В и К участват един представител на държавата и по един представител на общините, включени в обособената територия.

(2) Представителят на държавата в асоциацията по В и К е:

1. областният управител на административната област, в която попада съответната обособена територия;

2. областният управител на административната област, на чиято територия се намира по-голямата част от обособената територия - когато съответната обособена територия попада на територията на две или повече административни области.

(3) Представителят на общината в асоциацията по В и К е кметът на общината, а при невъзможност той да участва общинският съвет определя друг представител.

(4) Преди всяко заседание на общото събрание на асоциацията по В и К областният управител съгласува с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на околната среда и водите, в съответствие с компетенциите им, позицията на държавата по въпросите от дневния ред и получава мандат за представянето й.

(5) Позицията и мандатът на представителя на общината за заседанията на общото събрание на асоциацията по В и К се съгласуват по ред, определен от общинския съвет.

(6) След всяко заседание на общото събрание на асоциацията по В и К областният управител информира писмено министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и общинските съвети за обсъжданите въпроси и взетите решения.

(7) Организацията и дейността на асоциациите по В и К се определят с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

Чл. 198ж

Предоставянето на управлението на В и К системите и съоръженията – публична държавна, съответно – публична общинска собственост, на асоциацията по В и К в съответната обособена територия се извършва по реда на този закон.

Чл. 198з

Асоциацията по В и К и или общинският съвет имат право на безплатен достъп до информационните системи и документите на други държавни органи и органи на местното самоуправление, както и на всички институции и органи, поддържащи регистри и информационни системи, предвидени в закон, когато данните от информационните системи и документите засягат регулиране на В и К услугите и собствеността върху В и К системите.

Чл. 198и

(1) Планирането на развитието на В и К системите и съоръженията се извършва чрез:

1. регионални генерални планове на В и К, и

2. генерални планове за В и К на агломерации над 10 000 е. ж.

(2) За една обособена територия може да има само един регионален генерален план и колкото е необходимо генерални планове на агломерации.

(3) Плановете по ал. 1 се изготвят за период 25 години.

(4) Регионалният генерален план обхваща цялата обособена територия и съдържа най-малко:

1. анализ на състоянието и нуждите на В и К системите и съоръженията на съответната територия;

2. анализ на цената и качеството на предоставените В и К услуги в обособената територия и прогноза за развитие на В и К услугата с цел удовлетворяване на потребителите, намаляване на загубите на вода и осигуряване на добро качество на услугата при социална поносимост на цената;

3. цели и приоритети за развитие на В и К системите и съоръженията в обособената територия, чрез които се постига съответствие с правото на Европейския съюз и с планираните в съответния план за управление на речния басейн програми от мерки по събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води от урбанизираните територии;

4. населени места над 10 000 е. ж., за които се изготвят генерални планове на агломерации и график за приемането им;

5. дългосрочна инвестиционна програма за изпълнението на плана и краткосрочна инвестиционна програма за първия 5-годишен период.

(5) Генералните планове на агломерации обхващат само съответната агломерация и съдържат най-малко:

1. анализ на състоянието и нуждите на В и К системите и съоръженията в съответната агломерация;

2. анализ на цената и качеството на предоставените В и К услуги в обособената територия и прогноза за развитие на В и К услугата с цел удовлетворяване на потребителите, намаляване на загубите на вода и осигуряване на добро качество на услугата при социална поносимост на цената;

3. цели и приоритети за развитие на В и К системите и съоръженията в агломерацията, чрез които се постига съответствие с европейското законодателство и с планираните в съответния План за управление на речния басейн програми от мерки по събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води от урбанизираните територии;

4. дългосрочна инвестиционна програма за изпълнението на плана и краткосрочна инвестиционна програма за първия 5-годишен период.

(6) Генералните планове на агломерации в рамките на една обособена територия се изготвят в съответствие с регионалния генерален план.

Чл. 198й

(1) Регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации се изготвят от асоциацията по В и К или от общинския съвет.

(2) Регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации по ал. 1 се преглеждат и анализират и при необходимост се актуализират на периоди не по-дълги от 5 години, по реда на този закон.

Чл. 198к

Преди приемането им регионалните генерални планове, генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към тях:

1. подлежат на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда;

2. се разглеждат и съгласуват с компетентната басейнова дирекция за управление на водите, а когато обхващат територията на повече от една басейнова дирекция за управление на водите - с министъра на околната среда и водите;

3. се съгласуват с областните съвети за развитие, а когато съответната обособена територия попада на територията на две или повече административни области - с всеки областен съвет за развитие.

Чл. 198л

(1) При изготвянето на дългосрочните инвестиционни програми за изпълнението на регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации се спазва принципът на единната тарифа за В и К услугата за група потребители на обособената територия по категории потребители – битови и небитови.

(2) Принципът по ал. 1 се спазва задължително за цените на ВиК услугите „доставяне на вода на потребителите“ и „отвеждане на отпадъчните води“. Цената за ВиК услугата „пречистване на отпадъчни води“ може да се определя диференцирано в зависимост от степента на замърсеност по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и актовете по неговото прилагане.

(3) Проектите, заложени в инвестиционната програма, съответстват на целите, приоритетите и прогнозите в съответния регионален генерален план или в съответния генерален план на агломерация и на програмите от мерки в съответния план за управление на речния басейн.

Чл. 198м

(1) В и К операторът изготвя бизнес плана въз основа на инвестиционните програми към регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации.

(2) Бизнес планът на съответния В и К оператор се съгласува от асоциацията по В и К или от общинския съвет. При несъответствие с генералните планове, инвестиционните програми и договорите за възлагане асоциацията по В и К или общинският съвет го връща за доработка с мотивирано становище и указания.

(3) Бизнес плановете на В и К операторите се одобряват по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Чл. 198н

(1) Държавата и общините възлагат изграждането на В и К системи и съоръжения - публична държавна или публична общинска собственост, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към тях. В и К операторите могат да възлагат изграждането на В и К системи и съоръжения, ако това им е възложено в договора за извършване на В и К услуги.

(2) Общините могат да изграждат и обекти за водоснабдяване и канализация, които са в съответствие с общинския план за развитие, но не са в съответствие с плановете и програмите по ал. 1, като допълнителните разходи за тяхното стопанисване, поддържане и експлоатация не се включват в цените на В и К услугите, които В и К операторът формира в обособената територия. Тези допълнителни разходи се поемат от потребителите на В и К услугите, които се предоставят чрез изградения обект, като В и К операторите образуват отделни цени.

(3) Инвестиционното проектиране и изграждането на В и К системите и съоръженията се извършват в съответствие с одобрените специализирани В и К схеми към устройствените планове по глава седма, раздел III от Закона за устройство на територията.

(4) При изграждането на В и К системи и съоръжения по ал. 1 не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти и да се препятства установеният начин на трайното им ползване. Изключение се допуска по реда на Закона за устройство на територията, когато няма друга техническа възможност или друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

(5) Изграждането на В и К система или на части от нея, засягаща или преминаваща през обекти, свързани със сигурността на страната, се допуска само по изключение и при обоснована необходимост.

(6) Изключението по ал. 5 се допуска със заповед на ръководителя на ведомството, на което е предоставен за управление засегнатият обект. Със заповедта се определя и редът за допуск до обекта по време на проучването, проектирането и изграждането на В и К системата или на части от нея.

(7) При въвеждането на В и К системата по ал. 5 в експлоатация ръководителите на ведомството, на което е предоставен за управление засегнатият обект, и на В и К оператора определят режима на допуск за В и К оператора, който е задължителен при извършване на дейностите по управление и поддържане на В и К системата или на частта от нея, намираща се в границите на обекта.

(8) Проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането на В и К системи се осъществяват при условията и по реда на Закона за устройство на територията и на този закон.

Чл. 198о

(1) Стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

(2) В границите на една обособена територия само един В и К оператор може да осъществява дейностите по ал. 1, с изключение на случаите по ал. 6.

(3) Един В и К оператор може да осъществява дейностите по ал. 1 в повече от една обособена територия.

(4) Асоциацията по В и К чрез председателя й или общинският съвет чрез кмета на общината предоставя на съответния В и К оператор правото да извършва дейностите по ал. 1 чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите за обектите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 5 - 7 и чл. 19, ал. 1, т. 4, букви “а” и

Чл. 199

(1) Министърът на околната среда и водите може да разпореди принудителни административни мерки в случаите на:

1. аварийни и бедствени ситуации, предизвикани от действия или бездействие на водоползватели в процеса на водоползването и/или ползването на водните обекти и експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения;

2. възникването на непосредствена опасност от замърсявания, увреждания или погиване на околната среда, на хора или на имущества на държавата, общините, физически или юридически лица в резултат на действия или бездействие на водоползватели и/или позватели на водни обекти.

3. водовземане от минерални води без издадено разрешително или предоставена концесия.

(2) В заповедта по ал. 1 се определят мотивите и размерът на разходите за извършването на необходимите дейности и мероприятия.

(3) Разходите се заплащат от лицата, които са задължени по силата на закона или на разрешителното да извършат дейностите и мероприятията по ал. 2.

(4) Разходите по този член могат да се заплащат предварително със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, като след влизането в сила на заповедта по ал. 1 задълженото лице е длъжно да ги възстанови.

(5) Ако задълженото лице не стори това, вземането подлежи на принудително изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите.

(6) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от засегнатите лица пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 199а

(1) При прилагане на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите:

1. прекратява водоползването и/или ползването на водните обекти;

2. спира дейностите, в резултат на които се замърсяват водите или се разрушават руслата или бреговете на реките;

3. спира дейностите, в резултат на които се нарушават обществени интереси и/или придобити права.

(2) Прилагането на принудителните административни мерки се извършва от оправомощени от министъра на околната среда и водите длъжностни лица чрез:

1. пломбиране на съоръженията за водовземане;

2. запечатване на обекти, от дейността на които се замърсяват водите;

3. пломбиране на машини и съоръжения, чрез които се разрушават руслата или бреговете на реките.

Чл. 199б

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице прилага принудителна административна мярка, като разпорежда със заповед временно извеждане от експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, до привеждането им в състояние, отговарящо на техническите норми.

(2) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва в случай на възникване на непосредствена опасност от загуба на човешки живот, увреждане или погиване на имущество и/или на околна среда, когато опасността е резултат от действие или бездействие на собственик, оператор, концесионер или наемател на язовир.

(7) Принудителните административни мерки по ал. 1 за язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 се прилагат с решение на Министерския съвет.

(8) Актовете по ал. 1 и 7 могат да бъдат обжалвани от засегнатите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването на актовете по ал. 1 и 7 не спира изпълнението им.

Чл. 200

(1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:

1. ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора:

2. ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното – от 2000 лв. до 10 000 лв.;

3. замърси водите, разруши руслата или бреговете на реките в нарушение на забраните, съдържащи се в чл. 132, 134, 143 и 144 – от 5000 лв. до 15 000 лв.;

4. наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на водоползването – от 150 лв. до 1000 лв.;

5. повреди водностопански и хидрометрични съоръжения и устройства или наруши правилната експлоатация и регламентираните режими на тяхната работа – от 500 лв. до 5000 лв.;

6. изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания – от 1000 лв. до 5000 лв.;

7. използва принадлежащите към водните обекти земи или земите на крайбрежните заливаеми ивици не по предназначение – от 2000 лв. до 10 000 лв.;

8. укрие информация относно аварийни ситуации във водните обекти – от 500 лв. до 5000 лв.;

9. укрие проектна документация за обектите, които могат да повлият върху естественото състояние на водите – от 5000 лв. до 10 000 лв.;

10. не осигури достъп на контролните органи за извършване на измервания и анализи – от 150 лв. до 500 лв.;

11. унищожи или подправи данни и информация – от 1000 лв. до 10 000 лв.;

12. не изпълни задължение за уведомяване на компетентните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите и защита от вредното им въздействие - от 200 до 2000 лв.;

13. повреди или разруши пунктове или станции от националните мрежи за мониторинг – от 10 000 лв. до 25 000 лв.;

13а. повреди или разруши елементи на контролно-измерителните системи на язовирите – от 10 000 лв. до 25 000 лв.;

14. не изпълни задължението за обявяване на ограниченията и забраните по чл. 42 – от 200 лв. до 2000 лв.;

15.

16. разпространява в търговската мрежа бутилирана минерална вода без съответния сертификат – от 10 000 лева до 25 000 лева;

17. осъществява водовземане за стопански цели или заустване на отпадъчни води без монтирано и пломбирано измервателно устройство - от 500 до 5000 лв.

18. пречи на контролните органи да изпълняват задълженията си по този закон - от 1000 до 5000 лв.;

19. наруши определените охранителни режими в границите на санитарно-охранителни зони - от 2000 до 10 000 лв.;

20. не поддържа охранителните съоръжения и маркировката на санитарно-охранителните зони - от 500 до 1000 лв.;

21. строи или ползва строителна постройка извън целите на предоставеното право за използване на водите на разстояние 50 м от водното течение - от 2000 до 10 000 лв.;

22. разполага плаващи и подводни съоръжения на разстояние по-малко от 1000 м от язовирни стени и съоръженията към тях - от 10 000 до 25 000 лв.;

23. изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително – от 20 000 до 50 000 лв.;

24. наруши забраните по чл. 118а, ал. 1 и чл. 118в, ал. 1 - от 2000 до 10 000 лв.

25. не изпълни мерки, предвидени в програмите по раздел V от глава десета - 1000 до 5000 лв.;

26. експлоатира водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или за минерални води без изградена санитарно-охранителна зона - от 1000 до 5000 лв.;

27. надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 - от 1500 до 5000 лв.;

28. не консервира или не ликвидира водовземни съоръжения за подземни води, които не се използват - от 300 до 1000 лв.;

29. не извършва собствен мониторинг на количеството и/или качеството на водите - от 500 до 5000 лв.;

30. не отстрани повредата на измервателните устройства в срока по чл. 194а, ал. 4 - от 2000 до 5000 лв.;

31. не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи - от 1000 до 5000 лв.;

32. възпрепятства упражняването на права, предоставени по реда на този закон - от 2000 до 5000 лв.;

33. не изпълни задълженията си по чл. 44, ал. 4 и 5 - от 300 до 500 лв.;

34. подава вода за питейно-битови цели с качество, неотговарящо на изискванията на наредбата по чл. 135 ал. 1, т. 3 - от 5000 до 15 000 лв.;

35. не провежда мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели и/или не предоставя данните от извършения мониторинг на органите по чл. 155а и 189 - от 1000 до 5000 лв.;

36. не информира потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водата за питейно-битови цели, когато отклоненията могат да създадат риск за здравето - от 10 000 до 25 000 лв.;

37. подава вода за питейно-битови цели в случаите по чл. 48, ал. 4 без издадено разрешение по чл. 155а, ал. 1, т. 1 - от 10 000 до 25 000 лв.

38. не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв.;

39. не изпълни предписание по чл. чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв.;

40. не изпълни заповед по чл. 199б, ал. 1 и 7 – 10 000 лв.;

41. не изпълнява задължението си по чл. 138в, ал. 1 – от 10 000 до 50 000 лв.

42. за неизпълнение на задължения на наредбата по чл. 141, ал. 1, т. 3 или по чл. 141, ал. 2 – от 200 лв. до 1000 лв.;

43. за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон - от 500 до 2000 лв.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и физическото лице или представителят на юридическото лице, поръчало или възложило извършването на действия по ал. 1, когато самите действия представляват административно нарушение.

(3) Когато нарушението по ал. 1, т. 2, 3, 7 и 13 е извършване на строителство, глобата или санкцията е от 10 000 лв. до 25 000 лв.

(4) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата или санкцията е от 1000 лв. до 50 000 лв.

Чл. 200а

(1) Длъжностно лице, което допусне включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води към канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания, в случаите, в които канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води преди изменение на издадените или издаването на нови разрешителни за заустване на отпадъчни води и преди изграждането или разширението на необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по закона или допусне друго лице да не изпълни задълженията си по закона извън случаите по ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(3) Длъжностно лице, което наруши императивни разпоредби на нормативните актове по прилагането на този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 200б

(отменен)

Наказателните постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 500 лв., не подлежат на обжалване.

Чл. 201

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 200, ал. 1 с изключение на нарушенията по т. 16 и т. 34 – 41 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции.

(3) Актове за нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 2, 5 и 7 се съставят и от длъжностни лица, оправомощени от органите по чл. 190, ал. 1 и 2.

(4) Наказателните постановления по ал. 4 се издават от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и председателя на Държавната агенция по икономиката и енергетиката или от оправомощени от съответния министър длъжностни лица.

(5)

(6)

(7) Актовете за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 16 и т. 34 - 37, както и по чл. 200, ал. 1, т. 18 - 20 в случаите на упражняване на контрол по чл. 155а, ал. 4, т. 5 се съставят от длъжностни лица, определени в Закона за здравето.

(8) Наказателните постановления по ал. 7 се издават от директора на регионалната здравна инспекция.

(9) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(11) Актовете за нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 13а, 18, 22 и 43 в случаите на упражняване на контрола по чл. 190, ал. 4, и по т. 38 – 42 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(12) Наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 202

(1) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на други лица в нарушение на действащите разпоредби по ползването и опазването на водите и на условията на издадените разрешителни.

(2) Отговорността за вреди по ал. 1 не освобождава лицето от заплащане на водоползването, както и от разходите за възстановяване на предишното положение.

(3) В случаите, когато са увредени растителността и животинският свят във водните обекти – публична държавна собственост, оправомощен да заведе исковете за поправяне на вредите е:

1. министърът на околната среда и водите, ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;

2. областният управител, ако вредите са настъпили на територията на повече от една община;

3. кметът на общината, ако вредите са настъпили на територията на една община.

(4) Исковете по ал. 2 и 3 могат да бъдат заведени и от организации с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е опазване на околната среда. В този случай съдът служебно прилага чл. 26, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 202а

Глобите и имуществените санкции се заплащат по сметката на контролиращия орган, посочена в акта, с който се налагат.

Чл. 203

Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон – неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.

§ 1

(1) По смисъла на този закон:

1. „воден режим“ е съвкупност от показатели, характеризиращи количественото и качественото състояние на водите във водните обекти и неговото изменение във времето и пространството;

2. „воден баланс“ е съотношение между валежите, оттока, изпарението и филтрацията, характеризиращо количественото състояние на водите по речни басейни или по водни обекти;

3. „водни ресурси“ са повърхностните и подземните води, намиращи се във водните обекти, които се използват или могат да бъдат използвани;

4. „водностопански баланс“ е съотношението между наличните водни ресурси и нуждите от вода по време и място, определено с цел установяване възможностите за задоволяване потребностите от вода;

5. „водностопански отношения“ са отношенията, възникнали в процеса на дейностите на лицата, свързани с ползването, възстановяването и опазването на водите и водните обекти;

6. „водоносен хоризонт“ е един или повече слоеве от скали или други геоложки пластове, разположени под повърхността, които имат достатъчна порестост и водопропускливост, позволяваща значителен поток или черпене на значителни количества подземни води;

7. „водоползването“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти;

8. „възвратими води“ са частта от предоставените за използване води, която се връща обратно във водни обекти;

9. „допустим добив“ е добивът при допустимото понижение на водното ниво, допустимите температурни изменения, допустимото качество на водите и допустимото въздействие върху околната среда;

10. „експлоатационни ресурси на минералните води“ е допустимият и технически възможен средногодишен добив на минерални води;

11. “индивидуални емисионни ограничения” са стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време;

12. “замърсяване” е всяко пряко или непряко въвеждане във въздуха, водите или почвата в резултат на човешка дейност, на вещества или топлина, които могат да:

13. „земни недра“ е частта от земната кора, достъпна за човешка дейност;

14. „извори“ са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност;

15.

16. „крайбрежни заливаеми ивици на реките“ са земите, които се заливат:

17. „минерални води“ са, посочените в приложение № 2 към този закон, а в останалите случаи, за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването;

18. „мониторинг на водите“ са измервания, наблюдения и оценки за определяне на състоянието на водите;

19. „насипища“ са натрупаните технологични отпадъци от проучването, добива и/или първичната преработка на подземни богатства, с изключение на хвостохранилищата и шламохранилищата;

20. “непредвидими или изключителни” са извънредни обстоятелства, причинени от природни бедствия или аварийни ситуации, чието настъпване не може да бъде предвидено и чиито последици не могат да бъдат предотвратени;

21. “ниво на средни води” е нивото на водната повърхност, което съответства на средното многогодишно водно количество, протичащо по речното легло;“ лл) точка 23 се изменя така: „23. “повърхностни води” са водите на сушата, с изключение на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води, освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и вътрешните морски води и водите на териториалното море;“ мм) точка 24 се изменя така: „24. “подземни води” са всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове;“ нн) точка 28 се изменя така: „28. “речен басейн” е територията от земната повърхност, от която посредством поредица от потоци, реки и езера целият повърхностен отток се влива в морето в единствено речно устие, естуар или делта;“ оо) точка 29 се изменя така: „29. “трансгранични води” са повърхностни или подземни води, които пресичат границата между Република България и една или повече съседни държави;“ пп) точка 31 се изменя така: „31. “устие” е всяко място, където воден поток зауства в друг воден поток, езеро или море;“ рр) създават се т. 34 - 81 : „34. “воден обект” е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи;

22. „повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид;

23. „повърхностни води“ са всички стоящи и течащи на повърхността на сушата води нагоре по течението от границата на пресните води;

24. „подземни води“ са всички води, намиращи се в земните недра под повърхността на земята и в рамките на континенталния шелф;

25. „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите;

26. „принадлежащи земи на водохранилища“ са земите, които се заливат при най-високо водно ниво на водохранилището, определено за преливане на водно количество с оразмерителна обезпеченост;

27. „принадлежащи земи на реки“ са земите от руслата на реките, които се заливат при ниво на средните води;

28. „речен басейн“ е водосборната област на всяка река, която се влива в морето, в р. Дунав или пресича държавната граница;

29. „трансгранични реки“ са реките, които пресичат държавната граница;

30. „управление на водите“ включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие;

31. „устие“ е преходната област между повърхностните пресни води и крайбрежни води, която се образува при вливането на река в море.

32. “водоснабдителна система” е съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите;

33. “канализационна система” е съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект;

87. „наводнение“ е временното покриване с вода на земен участък, който обичайно не е покрит с вода, включително от реки, планински потоци и предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони; наводняването на земни площи от канализационни системи не е наводнение по смисъла на този закон;

88. „риск от наводнения“ е съчетанието от вероятността за наводнение и възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, свързани с наводненията;

89. „наносни отложения“ са динамичен възобновяем запас от твърдия отток, отложен в речното легло по време на пълноводие, с едрина на зърната над 0,1 мм, съставени от неразтворими минерални и скални частици;

90. „заплаха от наводнение“ е вероятността от заливане на определени територии; под заплаха от наводнение са тези територии, които при настъпване на наводнение с определената вероятност остават под вода;

91. „обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „а“, са тези, за които е необходимо проучване, инвестиционно проектиране и изграждане на цялата или на част от канализационната система и при липса на съществуващо заустване на отпадъчни води в повърхностни води; 92. „обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“, са тези, които след необходимото пречистване заустват отпадъчни води на едно или повече места в повърхностни води; необходимото пречистване на отпадъчните води от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се осъществява в сроковете, посочени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 и в съответствие с плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки.““

93. „домакинство“ са съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях;

94. „язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени;

95. „оператор на язовирна стена“ е физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика;

95а. „конструктивна цялост на язовирните стени“ е качеството им да останат с ненарушена взаимна свързаност като такива и в системите с прилежащите им съоръжения – като форма, носеща способност, опорни условия, предназначение и конструктивни системи – под действието на проектните натоварвания и въздействия, без да се разрушат или съществено да се изменят, без да се нарушат връзките им и да се промени някой от проектните изчислителни конструктивни модели; запазването на конструктивната цялост на язовирната стена и съоръженията към нея осигурява нейната експлоатационна пригодност, т.е. тя да изпълнява предназначението си и да не се допусне неконтролирано изпускане на вода от водохранилището и/или нарушаване на проектните експлоатационни параметри на язовира;

95б. „нарушаване на конструктивната цялост на язовирната стена и на съоръженията към нея“ е нарушаване на съответствието между системата на язовирната стена и съоръженията към нея и проектните конструктивни модели на елементите на тази система; това е нарушаване на способността на системата да изпълнява предназначението си и съответно опасност от неконтролирано изпускане на вода от водохранилището и/или нарушаване на проектните експлоатационни параметри на язовира;

95в. „критична инфраструктура“ е понятие по смисъла на § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия;

96. „натиск върху състоянието на водите“ е всяка човешка дейност, която може да окаже неблагоприятно въздействие върху състоянието на водите;

97. „зона за защита на водите“ е територията на водосбора на повърхностно водно тяло или земната повърхност над подземно водно тяло;

98. „находище на минерална вода“ е подземно водно тяло или част от него, съдържащо минерални води, еднотипни по химически състав и свойства;

99. „замърсяване от дифузен източник“ е замърсяване в резултат от човешка дейност, което не е заустване на отпадъчни води в повърхностни води и/или отвеждане на замърсители в подземните води, концентрирано в определена точка.

102. „геотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 1а от допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства;

103. „хидрогеотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 70 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници.

104. „напоителна система“ е съвкупност от инженерни съоръжения, мрежи и устройства, предназначени за подаване на вода с цел осигуряване на необходимата влажност за отглежданите култури.

(2) Определенията на термините „вътрешни морски води“, „териториално море“ и „континентален шелф“ в този закон са по смисъла на Закона за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

82. “водопроводна мрежа” е елемент на водоснабдителната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за разпределение и транспортиране на водата до потребителите;

83. “канализационна мрежа” е елемент на канализационната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън урбанизираните територии;

84. “попътно разкрита минерална вода” е минералната вода, разкрита непредвидено при хидрогеоложко проучване или при изграждане на водовземно съоръжение с друга цел, извършено въз основа на издадено разрешително по реда на чл. 52, ал. 1, т. 2, буква “в”, букви “гг” и “дд”;

85. “регионален В и К оператор” е В и К оператор, действащ на територията на повече от една община;

86. “общински В и К оператор” е В и К оператор, действащ на територията на една община.

101. „Химикали за обработка на питейните и отпадъчните води при процесите за пречистването им“ са флокуланти, коагуланти, биоциди, използвани за обеззаразяване/дезинфекция, и други, предназначени за пречиствателните станции/съоръжения за питейни води и пречиствателните станции за отпадъчни води.

105. „обособена територия“ е територията, на която един ВиК оператор стопанисва, поддържа и експлоатира публичните ВиК мрежи и съоръжения и предоставя ВиК услуги на потребителите, която обхваща най-малко една административно-териториална единица по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

§ 2

В случаите, когато този закон изисква уведомяване или съобщаване и когато за това не са предвидени изрични правила или прилагането на изрично определена процедура, уведомяването, съответно съобщаването, става по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

§ 2а

Зоните за защита на водите се опазват в съответствие със стандартите и целите, определени с акта за създаване на съответната зона.

§ 2б

(1) Министърът на околната среда и водите изпраща до Европейската комисия и до всички заинтересовани държави членки:

1. копия на плановете за управление по чл. 157 и следващите им актуализации относно:

2. кратък преглед, направен при разработване на първите планове за управление на речните басейни, на:

3. междинен преглед за изпълнението на планираните програми от мерки.

(2) Плановете по ал. 1, т. 1 се изпращат в срок до три месеца след публикуването им.

(3) Прегледът по ал. 1, т. 2 се изпраща в срок до три месеца след изготвянето му.

(4) Информацията по ал. 1, т. 3 се изпраща не по-късно от три години от публикуването на плановете по ал. 1.

(5) Министърът на околната среда и водите изпраща до Европейската комисия:

1. предварителната оценка на риска от наводнения;

2. картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения;

3. плановете за управление на риска от наводнения;

4. преразгледаните и актуализираните оценки, карти и планове.

(6) Предварителната оценка по ал. 5, т. 1 и картите по ал. 5, т. 2 се изпращат в срок до 3 месеца след завършването им.

(7) Плановете по ал. 5, т. 3 се изпращат в срок до три месеца от публикуването им.

(8) Сроковете по ал. 6 и 7 се прилагат и за преразгледаните и актуализираните оценки, карти и планове.

§ 2в

Този закон въвежда изискванията на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (OB, L 288/27 от 6 ноември 2007 г.) и чл. 11 и 12 на Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 348/84 от 24 декември 2008 г.).

§ 3

(1) Постигането и запазването на добро състояние на околната среда в морската среда се урежда с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 19.

(2) Опазването на крайбрежните води, вътрешните морски води и териториалното море от замърсяване от други източници освен тези, намиращи се на брега, се урежда от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

§ 4

(1) Министрите и ръководителите на държавните ведомства, упражняващи правата на собственост в еднолични търговски дружества с държавно имущество или върху дялове и акции в търговски дружества, в които държавата е съдружник или акционер, предприемат необходимите действия за намаляване на капитала им с ревалоризираната стойност на обектите по чл. 13, т. 1 и 3 на този закон.

(2) В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона обектите по чл. 13, т. 1 се преотстъпват за ползване на едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 4 от Търговския закон, капиталът на които е намален по ал. 1. Правото на ползване се прекратява при прехвърляне на дялове от дружествата по тази алинея.

(3) Търговските дружества, с изключение на тези по ал. 2, към които е приложена разпоредбата на ал. 1, получават концесия за обектите по чл. 13, т. 1 в съответствие с разпоредбите на този закон и по реда, предвиден от Закона за концесиите, без търг или конкурс.

(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 4 и за другите водностопански системи и съоръжения, за които има учредена концесия, се начисляват амортизационни отчисления по реда на чл. 15 от Закона за счетоводството.

(5) До изпълнението на разпоредбите по ал. 2 и 3 обектите се стопанисват от дружествата по ал. 1, чийто капитал е намален.

(6) В случаите когато обектите по чл. 13, ал. 1, т. 3 не са дадени на концесия, поддръжката им се осъществява от търговските дружества, които ги стопанисват или чийто капитал е намален по реда на ал. 1 с ревалоризираната стойност на тези обекти. Дружеството, на което със закона е възложено задължение за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него мрежа, получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението за извършване на услугата по § 4а води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него.

(7) Размерът на несправедливата финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет.

(8) Размерът на компенсацията не може да надхвърля размера на несправедливата финансова тежест от извършване на обществената услуга за предпазване от вредното въздействие на водите.

(9) При приватизация на търговски дружества, в капитала на които са включени язовири, с изключение на тези по чл. 13, т. 1 и чл. 19, т. 4, буква „в“, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа предприема необходимите действия за намаляване на капитала на дружествата с ревалоризираната им стойност.

(10) В срок две години от влизането на закона в сила собствениците по чл. 16, които не са обезщетени за земята и горите, върху които са построени водностопански съоръжения, се обезщетяват по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

§ 4а

(1) Задължението за извършване на услугата от общ икономически интерес за защита от вредното въздействие на водите се възлага на „Напоителни системи“ – ЕАД, чрез договор от министъра на земеделието.

(2) Средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на услугата по ал. 1 се предоставят на „Напоителни системи“ – ЕАД, съгласно чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ, L 7/3 от 11 януари 2012 г.). Средствата се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(3) След сключване на договора по ал. 1 средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на услугата по ал. 1 се предоставят на „Напоителни системи“ – ЕАД, авансово за текущата година чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(4) Министърът на земеделието и храните предвижда необходимите авансови средства по ал. 3 в средносрочната бюджетна прогноза и проекта на бюджет на Министерството на земеделието и храните за съответната година.

§ 4б

(1) Дружеството със задължение за извършване на услугата по § 4а представя пред комисия, определена със заповед на министъра на земеделието, отчет за направените разходи при извършване на услугата по § 4а за предходната година заедно с необходимите доказателства до 31 март на текущата година.

(2) Документите, свързани с изчисляването на нетните разходи от извършване на услугата по § 4а, се предоставят на комисията по ал. 1 и се проверяват от определен от нея одитор.

(3) В срок три месеца от подаване на отчета по ал. 1 комисията се произнася с решение относно:

1. наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на услугата по § 4а;

2. размера на компенсацията, дължима на дружеството със задължение за извършване на услугата по § 4а за предходната година;

3. съпоставка между размера на несправедливо понесената финансова тежест с авансово предоставените средства за съответния период.

(4) В срока по ал. 3 комисията може да поиска от заявителя да представи в 7-дневен срок допълнително информация и доказателства.

(5)

(6) Когато направените разходи по ал. 1 за предходната година превишават размера на авансово предоставените средства по § 4а, ал. 3 за същата година, министърът на финансите по предложение на министъра на земеделието и храните включва размера на разликата към разчетените авансови средства за следващата година в проекта на закон за държавния бюджет на Република България.

(7) Когато авансово предоставените средства за услугата по § 4а за съответната година превишават определения размер на компенсацията по ал. 3, т. 2 за същата година с повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се възстановява от дружеството на държавния бюджет.

(8) Когато авансово предоставените средства за услугата по § 4а за съответната година превишават определения размер на компенсацията по ал. 3, т. 2 за същата година с не повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се приспада от размера на компенсацията за следващата година.

§ 4г

(1) Задължението за извършване на услугата от общ икономически интерес за доставяне на вода за напояване се възлага на „Напоителни системи“ ЕАД чрез договор от министъра на земеделието и храните.

(2) Дружеството по ал. 1 получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението за извършване на възложената услуга води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него.

(3) Размерът на несправедливата финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет.

(4) Размерът на компенсацията не може да надхвърля размера на несправедливата финансова тежест от извършване на услугата по ал. 1.

(5) Средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на услугата по ал. 1 се предоставят на „Напоителни системи“ ЕАД съгласно чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес. Средствата се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(6) След сключване на договора по ал. 1 средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на услугата се предоставят на „Напоителни системи“ ЕАД авансово за текущата година чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(7) Министърът на земеделието и храните предвижда необходимите авансови средства в средносрочната бюджетна прогноза и проекта на бюджет на Министерството на земеделието и храните за съответната година.

§ 4д

(1) Дружеството със задължение за извършване на услугата по § 4г представя пред комисия, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, отчет за направените разходи при извършването й за предходната година заедно с необходимите доказателства до 30 април на текущата година.

(2) Документите, свързани с изчисляването на нетните разходи от извършването на услугата, се предоставят на комисията и се проверяват от регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта.

(3) В срок три месеца от подаване на отчета по ал. 1 комисията се произнася с решение относно:

1. наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на услугата по § 4г;

2. размера на компенсацията, дължима на дружеството със задължение за извършване на услугата по § 4г за предходната година;

3. съпоставка между размера на несправедливо понесената финансова тежест с авансово предоставените средства за съответния период.

(4) В срока по ал. 3 комисията може да поиска от дружеството да представи в 7-дневен срок допълнително информация и доказателства.

(5) Когато направените разходи за предходната година превишават размера на авансово предоставените средства за услугата по § 4г за същата година, министърът на финансите, по предложение на министъра на земеделието и храните, включва размера на разликата към разчетените авансови средства за следващата година в проекта на закона за държавния бюджет на Република България.

(6) Когато авансово предоставените средства за услугата по § 4г за съответната година превишават определения размер на компенсацията по ал. 3, т. 2 за същата година с повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се възстановява от дружеството на държавния бюджет.

(7) Когато авансово предоставените средства за услугата по § 4г за съответната година превишават определения размер на компенсацията по ал. 3, т. 2 за същата година с не повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се приспада от размера на компенсацията за следващата година.

§ 5

(1) Предоставя се безвъзмездно за ползване от Столичната община за срок 15 години минералната вода от водоизточниците по т. 74 и 83 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2.

(2) При ползването на минералната вода от посочените водоизточници Столичната община се задължава:

1. да стопанисва и поддържа в изправност съоръженията, да осигурява ползването на минералната вода, без да нарушава обществените интереси и в интерес на населението;

2. да извършва действия за предотвратяване на вредното въздействие на минералната вода върху подземната инфраструктура и околните сгради;

3. да провежда необходимия контрол за качеството на минералната вода, предназначена за общо ползване и водоналиване на населението, като предоставя ежегодно информация в Министерството на околната среда и водите.

§ 6

(1) В срок три месеца от влизането в сила на този закон обектите по чл. 13, т. 2 и 4 се актуват по реда на Закона за държавната собственост.

(2) Министерският съвет предоставя обектите, посочени в ал. 1, на Министерството на околната среда и водите за изпълнение на функциите му по реда на чл. 13, ал. 4 от Закона за държавната собственост.

§ 7

(1) В случаите, когато публична общинска собственост по този закон е вече дадена на концесия или правата върху нея са прехвърлени на трети лица, или са сключени договори за използване на тези обекти, правата се привеждат в съответствие при спазване на процедурата, предвидена в чл. 20 от този закон.

(2) Когато правата върху публичната общинска собственост по ал. 1 включват и право на използване на води – публична държавна собственост, заинтересуваните лица трябва да поискат издаване на разрешително за използване на водите по реда на този закон в срок 6 месеца от влизането на закона в сила.

§ 8

(1) В случаите, когато са предоставени права за ползване на минерални води – изключителна държавна собственост, заварените разрешителни се привеждат в съответствие с този закон и със Закона за концесиите, когато са налице условията на чл. 47, ал. 1 от този закон, а в останалите случаи по искане на органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 от този закон или на всяко заинтересувано лице се открива процедура за издаване на ново разрешително.

(2) Концесионните договори за предоставено особено право за ползване на минерални води – изключителна държавна собственост, се преоформят в съответствие с разпоредбите на този закон в срок една година от влизането на закона в сила.

(3) За ползването на минерални води в заварени от този закон действащи обекти, отговарящи на нормативните изисквания, за които е подадено заявление за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се издава временно разрешително за ползване на минерална вода със срок не по-дълъг от 1 година.

(4) Титулярите на разрешителните по ал. 3 заплащат такса за разрешеното водно количество в размер на 5 лв./куб. м за бутилиране на минерална вода и 2 лв./куб. м за количества използвана вода в приложимите случаи при добив на хидрогеотермална енергия, които не се връщат обратно във водното тяло.

(5) Разрешителното по ал. 4 не се счита за предимство при провеждане на конкурса за определяне на концесионер.

§ 9

Когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.

§ 10

(1) Заварените разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона:

1. за водоползване:

2. за заустване на отпадъчни води над 5000 куб. м на денонощие – в срок една година от влизането в сила на закона, а за останалите случаи – две години.

(2) Регистърът на издадените разрешителни се съставя в срок една година от обнародването на закона.

(3) Заварените права и разрешителни за водоползване и ползване на воден обект за производство на аквакултури се привеждат служебно в съответствие с изискванията на закона, при еднакви или по-благоприятни условия от придобитите с акта за тяхното учредяване.

§ 11

Незавършени производства, свързани с водоползване или ползване на водни обекти, водоснабдителни системи и съоръжения, се довършват по този закон.

§ 12

(1) За съставянето на водностопанския кадастър в Министерството на околната среда и водите се предоставя информация от:

1. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа – за хидромелиоративните системи и съоръжения, язовирите за напояване, в т.ч. и тези – бивша собственост на ТКЗС и АПК, рибарници за изкуствено отглеждане на риба;

2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството – за водоснабдителните системи, питейните водоизточници, канализационните колектори и станциите за пречистване на питейни и отпадъчни води;

3. Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси – за всички хидроенергийни обекти;

4. общините:

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя в срок една година от влизането в сила на закона.

§ 13

(1) Басейновите дирекции се създават в срок 2 години от влизането в сила на закона.

(2) До създаването на басейновите дирекции функциите им, с изключение на тази по чл. 155, т. 3, се изпълняват от една от регионалните инспекции по околната среда и водите в съответния басейнов обхват, определена със заповед на министъра на околната среда и водите.

(3) До създаването на басейновите дирекции разрешителните за водоползване и/или ползване по този закон се издават от министъра на околната среда и водите.

(4) Басейновите съвети се създават в срок 6 месеца от създаването на съответната басейнова дирекция.

§ 14

(1) Плановете за управление на речните басейни се съставят в 5-годишен срок от влизането в сила на закона.

(2) До съставянето на плановете по ал. 1 се разработват генерални схеми за използване на водите, въз основа на които се издават разрешителни за водоползване.

(3) Схемите по ал. 2 се разработват в срок една година от обнародването на закона.

§ 15

(1) Собствениците на земи, в които има изоставени кладенци, са длъжни в срок една година от влизането в сила на закона да ги почистят и приведат във вид, годен за ползване, или да ги ликвидират.

(2) Правата по чл. 112 за изградени по-рано съоръжения за водопрекарване се уреждат в срок две години от влизането на закона в сила.

§ 16

(1) В срок 3 месеца от влизането в сила на закона минералните води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2, актувани като общинска собственост до влизане на този закон в сила, се деактуват по реда на Закона за общинската собственост.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на закона общинските администрации са длъжни да съставят форма за регистрация на кладенците на територията на общината, която да съдържа данни за имота, където се намира кладенецът, трите имена на собственика на имота, декларираната от собственика година на построяването на кладенеца, целите, за които се използва водата, и начина на добиване на водата.

(3) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона собствениците или ползвателите на имоти, където се намират изградени кладенци, са длъжни да ги регистрират, като заявят данни относно имота, където се намира кладенецът, трите имена на собственика на имота, годината на построяване на кладенеца, целите, за които се използва водата, и начина на добиване на водата. Копие от съставения регистър общините представят ежегодно в Министерството на околната среда и водите.

§ 17

До приемане на Националния водностопански план министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане в Министерския съвет национални програми за изграждане, разширение, реконструкция и модернизация на съоръжения и/или системи за използване и опазване на водите.

§ 18

До приемането на закон за регламентиране на дейността на Гражданска защита за опазване на водите в аварийни случаи и за защита от вредното им въздействие:

1. министърът на отбраната определя съдържанието на аварийните планове по чл. 131, ал. 1 и чл. 138, ал. 4;

2. собствениците или ползвателите на водни обекти са длъжни да обезпечат сили и средства за изпълнението на аварийните планове, да поддържат в изправност пътищата и съобщителните връзки до водните обекти, дигите и водностопанските системи;

3. областните управители назначават комисии за ежегодно обследване на техническото и експлоатационното състояние на потенциално опасните водни обекти.

§ 19

Разпоредбата на чл. 193, ал. 4 влиза в сила три години след обнародването на този закон.

§ 20

Подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, се издават в срок една година от обнародването на закона.

§ 21

В чл. 58, ал. 1 от Закона за морските пространства на Република България (обн., ДВ бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 11 и 26 от 1998 г. и бр. 23 от 1999 г.) думите „и от брегови източници“ се заличават.

§ 22

В Закона за опазване на водите и почвата от замърсяване (обн., ДВ, бр. 84 от 1963 г., изм. и доп., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 1 от 1978 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 45 от 1996 г., бр. 85 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието на закона думите „водите и“ се заличават.

2. В чл. 1 думите „водите и“ се заличават.

3. Членове 2 и 3 се изменят така: „2. Под „замърсяване на почвите“ се разбира такова влошаване на техния състав, качества и свойства, което ги прави негодни или опасни за хората, животните и растенията. 3. Министерствата, ведомствата и общините провеждат мероприятия за опазване на почвата от замърсяване. Министърът на околната среда и водите упражнява контрол за опазване на почвата от замърсяване. Министърът на здравеопазването упражнява санитарен контрол за състоянието на почвата. Той издава, съгласувано с министъра на околната среда и водите, задължителни за всички ведомства, организации и лица санитарни норми и правила. При осъществяването на контрола по ал. 1, 2 и 3 Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването привличат технически компетентни органи и лица от други ведомства. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа със съдействието на Селскостопанската академия издава задължителни за всички ведомства, организации и лица норми и правила във връзка с опазването на животните и земеделските култури и упражнява надзор по прилагането им. 4. Член 4 се отменя. 5. Членове 8 – 13 се отменят. 6. В чл. 15 думите „Народните съвети“ се заменят с „Общините“. 7. Член 17 се отменя. 8. В чл. 20 буква „а“ се отменя. 9. В чл. 20а се правят следните изменения: а) в ал. 1 думите „Министерството на земеделието и горите или на общинските народни съвети, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води, от органите на Министерството на околната среда и водите или на Министерството на транспорта“ се заменят с „Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа или на общините“; б) алинея 2 се изменя така: „Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите.“ 10. В чл. 21 думите „министърът на народното здраве и социалните грижи“ се заменят с „министърът на здравеопазването“, а думите „водите или“ се заличават. 11. В чл. 23 се правят следните изменения: а) ал. 1 се изменя така: „За всички заварени промишлени предприятия, животновъдни стопанства и други подобни, както и отделни обекти, замърсяващи почвата с твърди и течни замърсители, се изграждат задължително пречиствателни съоръжения със средства, предвиждани в държавния и общинските бюджети, както и в перспективните и годишните планове на предприятията и другите организации.“; б) в ал. 2 думите „Министерството на икономиката и планирането“ се заличават, а думите „Министерството на околната среда и водите и Министерството на народното здраве и социалните грижи“ се заменят с „министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването“. 12. Навсякъде в закона думите „Министерството на народното здраве и социалните грижи“ и „министъра на народното здраве и социалните грижи“ се заменят съответно с „Министерството на здравеопазването“ и „министъра на здравеопазването“, а думите „Министерството на земеделието и горите“ и „министъра на земеделието и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа“ и „министъра на земеделието, горите и аграрната реформа“.

§ 23

В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 1:

2. В чл. 57:

§ 24

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) в чл. 4, ал. 1 т. 7 от се изменя така: „7. водите, включително и минералните – изключителна държавна собственост“.

§ 25

В Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21, 70, 71 и 93 от 1998 г., бр. 30 и 62 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 46:

2. В чл. 47, ал. 1 и 2 думите „минералните води и“ се заличават.

3. В чл. 48, ал. 1 думите „минерални води“ се заличават.

4. В допълнителните разпоредби § 3 и 4 се отменят.

§ 26

В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г.) в чл. 68, ал. 7 думите „минералните извори“ се заменят с „минералните води – изключителна държавна собственост“.

§ 27

В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) се създава чл. 4а със следното съдържание: „Чл. 4а. (1) Министерският съвет приема Наредба за условията и реда за изпълнение на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика (ДВ, бр. 69 от 1998 г.). (2) Извършването на дейност в Антарктика в нарушение на разпоредбите на наредбата по ал. 1 представлява нарушение по чл. 32, а за административнонаказателното производство се прилага чл. 35.“

§ 28

Законът за водите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 85 от 1997 г.; попр., бр. 87 от 1997 г.) се отменя.

§ 29

До издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, временно остават в сила подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на Закона за водите.

§ 30

Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.