Решение № 416 от 23.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Русе, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520103380 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.107, ал.2 ЗВ.

Постъпила е искова молба от С. С. С. срещу „Водоснабдяване и кА.лизация“ ООД гр. Русе, в която се твърди, че ищецът притежава поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед № *** от 15.12.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Русе, *****, представляващ *** с площ от 2501 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска. Преди ищецът да придобие имота с нотариален акт от 26.06.2024г., той бил притежание на негови роднини. При изповядване на прехвърлителната сделка, както и при предхождащи сделки с имота, за него нямало отбелязани вещни тежести.

Твърди се, че през месец юни 2024г. бащата на ищеца е видял строителни машини навлезли в имота и по този начин установил, че се монтират тръби на „В и К“ Русе. Последвали разговори с главния инженер на търговското дружество относно навлизането в имота, който ги уверил, че има сервитутен договор, но не им били представени документи. Официално на запитване получили отговор от „В и К“, че през имота им преминава водопровод част от главен клон I, на инвестиционен проект „Реконструкция на 1

В и К мрежи в гр. Русе, Етап II -реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове" в гр. Русе. В отговора се съдържало твърдение, че новопрекарания водопровод е разположен в сервитута на съществуващия водопровод, който е в експлоатация от 1989г. В поискА. от Община Русе скица от поземления кадастър, било отразено местонахождение на водопровод, минаващ през крайната източна част от парцела, както и сервитутните линии за този водопровод.

След като направили оглед и измерване с помощта на специалист, установили, че към настоящия момент старият водопровод тип 500 с чугунени тръби не е демонтиран и е наличен в имота. Имало изградена нова шахта.

Имало ново разчистено място с ширина около 6 метра, като се твърди, че в резултат на установеното и направените измервания, новоизграденият водопроводен клон не бил на мястото на стария, не попада в сервитута му и неговата сервитутна зона е с площ от 156 кв.м. Изместване на водопровода имало с 5.30 метра навътре в парцела, което правело неизползваеми 654 кв.м. от него. За прокарването на новия водопровод собствениците не били уведомени и не им било изплатено обезщетение.

Излагат се доводи, че за изградения водопровод собствениците следва да бъдат обезщетени, като съобразявайки заетата площ от водопровода, неизползваемата част от имота и срока от 10 години, който е важи за сервитутното право, ищецът е определил пазарно обезщетение в размер на 81 706 лв. Тази сума не била заплатена нито на ищеца, нито на неговите праводатели. По тези съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се присъди сума в размер на 10 000лв., като част от общо дължимите 81 706лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че през имота на ищеца преминава водопровод, който е част от главен клон І на инвестиционен проект „Реконструкция на В и К мрежи в гр. Русе, Етап ІІ – реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове“, който е изграден в сервитута на съществуващия на място стар водопровод. Счита, че при изповядване на сделката, с която ищецът е придобил имота, следва да е било установено наличието на сервитут в полза на „В и К“. Твърди се, че с протокол обр. 16 от 07.02.2024г. за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия, въпросният обект е 2 въведен в експлоатация, а реалните строително-монтажни работи по него са извършени в началото на 2023г., поради което няма как през юни месец 2024г. да е имало в имота на ищеца строителни машини и работници, които да са ги уведомили за предприетите действия. Оспорва се новоизграденият водопровод да се намира извън сервитутната зона, съществуваща за процесния имот, както и че старият водопровод е с посочените в исковата молба параметри. Оспорват се и направените от ищеца замервания на заетата от водопровода площ в имота му. Оспорва се дължимостта на обезщетение за имота, както и на приложимостта на посочения от ищеца метод за изчисление на претендираното от него обезщетение. Счита се, че в случая е приложим чл.

104 ЗВ, Общината (чрез дружеството на което е възложила това), притежава законов сервитут за изграждане на необходимата инфраструктура и не е необходимо сключването на сделка или издаването на административен акт.

По изложените аргументи се моли изцяло да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и да се присъдят направените от ответната стрА. разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа стрА. следното:

С Нотариален акт №*** том *** рег. №*** дело №*** от 23.12.2024г. на нотариус К. П.Г. с район на действие РС – Русе, ищецът С. С. С. е придобил правото на собственост върху описания в исковата молба имот с площ 2501 кв.м В акта за собственост не са описани тежести (сервитути) върху процесния имот.

В свое писмено становище от 22.10.2024г. във връзка с жалба на предишния собственик на имота (Марийка Георгиева), управителят на ответното дружество е посочил, че „новоизграденият водопровод е разположен в сервитута на съществуващия водопровод, който е в експлоатация от 1989г.“ и липсва нарушение на нормативни актове и с изграждането не са засегнати чужди права.

В Скица №***-23.12.2024г. на ПИ с идентификатор *** (процесния имот) са посочени носители на вещни и други права по данни КРНИ :

„Водоснабдяване и кА.лизация“ ООД. В скица №***/03.02.2025г. от Община Русе за същия имот са посочен преминаващ през него водопровод. В скица УТ №*** за имота са нанесени електропроводи ВЕЛ 110 кV и 20 кV. В скиците 3 съгласно заверката на „Електроразпределение север“ АД е посочено, че „съгласно разпоредбите на Наредба №16/09.06.2004 за сервитутите на енергийни обекти, минималните размери за сервитутната зона за ВЕЛ 20 кV – по 7 м. от оста на ВЕЛ, съгласно заверката от „ЕСО“ ЕАД София, за сервитутната зона на ВЕЛ 110 кV –по 14 м. от двете страни.

Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза от вещото лице А. М., сервитутната зона на стария водопровод в процесния имот е 253 кв.м., а на новия 259 кв.м. Новият и старият сервитут частично се препокриват, като остават 93 кв.м., които са от сервитута на новия водопровод. Водопроводът е от чугунени тръби с диаметър 500мм и е разположен в североизточната част на имота, а шахтите са извън имота на ищеца. Според вещото лице, основната част от сервитута на водопровода се припокрива от сервитута на електропроводите. Успоредно на бул. „България“ остава около 1,5м. площ от имота, която не се засяга от сервитута на електропроводите.

Също така според вещото лице, новото трасе на водопровода на място не съответства на трасето, което е отразено в скицата на Община Русе.

В заключението на втората изготвена по делото техническа експертиза на вещото лице К. К. и при съобразяване на заключението по предходната експертиза е определена пазарната стойност на процесния имот и съответно размера на справедливото парично обезщетение на вещната тежест, с която ответникът е обременил имота на ищеца в три варианта: обезщетение за сервитут с площ 259 кв. м. в размер на 6043 евро (10,63% от средната пазарна стойност на целия имот), обезщетение за сервитут с площ 346 кв.м. в размер на 8073 евро (13,83% от средната пазарна стойност на целия имот), обезщетение за сервитут с площ 93 кв. м. в размер на 2017 евро (3,72% от средната пазарна стойност на целия имот).

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Сервитутното право е ограничено вещно право, вещна тежест върху един имот в полза на лице, различно от неговия собственик. Отношенията във връзка с прокарване на водопроводи за частни и обществени нужди през имоти частна собственост са уредени в Закона за водите (ЗВ), както и в приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно чл.

104, ал.2 ЗВ, сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до 4 осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението и за напояване.

В конкретния случай, няма спор по делото, че ищецът е собственик на недвижим имот, през който преминава водопровод, захранващ голяма част от потреблението на гр. Русе и според неоспорените писмени доказателства е в експлоатация от 1989г., към който момент по делото няма данни за собствеността на процесния имот, евентуално за възникналите отношения между собственика на имота и стопанина на водопровода (държава, община и пр.).

Безспорно е, че при възникване на сервитут, включително и законен, за обществена полза, на собственика на служещия имот е дължимо обезщетение, което да го компенсира за намалената стойност на имота му и което съгласно чл. 107, ал.2 ЗВ следва да се определи според текущите пазарни цени.

Съобразявайки изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания в нея петитум, съдът приема, че предмет на делото е претендирано обезщетение за възникналия законен сервитут в полза на ответното дружество, в резултат от прокарването на втора тръба през имота на ищеца, във връзка с изпълнението на инвестиционен проект „Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе, Етап ІІ – реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове“, което е извършено през периода 2023г.-2024г. Ищецът изрично е посочил, че „за прокарването на новия водопровод, ние – собствениците не сме уведомявани и не е изплащано обезщетение“, както и това, че „… новоизграденият водопроводен клон не е изграден на мястото на стария, не попада в сервитута на стария водопровод. Неговата сервитутна зона е с площ от 156кв.м.“ След това е пресметнал дължимото обезщетение за именно тези 156 кв.м. и е претендирал същото да му бъде присъдено частично. Едва в устните състезания процесуалният представител на ищеца е посочил, че претендира обезщетение по вариант на вещото лице К. за 346 кв.м., която площ всъщност представлява съществуващата в имота на ищеца сервитутната зона на стария водопровод от 253 кв.м., с необходимото разширение от 93 кв.м. поради полагане на новите тръби до старите, които не са премахнати, с възможност за ползването им.

5

Съдът съобразявайки направените уточнения от процесуалния представител на ответното дружество, че старите тръби са запазени и може да се наложи тяхното ползване, което фактическо положение е установено и от вещото лице по първата експертиза намира, че в случая собственикът на служещия имот поначало следва да бъде обезщетен само за увеличената площ на сервитутната зона на ответното дружество с 93 кв.м. За остА.лите 253кв.м. е съществувала вещна тежест върху процесния имот далеч преди той да бъде придобит от ищеца, десетилетия преди това и въпросът дали са били налице предпоставките за определяне на обезщетение за този сервитут към момента на възникването му не е поставян за разглеждане по делото и съответно не е част от предмета на спора. Към датата на която ищецът е придобил процесния имот е имало отбелязване на вещна тежест върху него в полза на ответното дружество, включително и в скицата издадена от СГКК от 23.12.2024г. и която е представил към исковата си молба. Доколкото реконструкцията на водопровода е извършена по начин, водещ до разширяване на сервитутната зона, то поначало за собственика на имота възниква право да бъде обезщетен за това разширение.