Решение № 4009 от 05.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4009 гр. Пловдив, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330106835 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от **** Ю. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Х., е предявил против С. И. Т., ЕГН:

**********, от *****, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 18187/ 2023 г. на ПРС, X-ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №8685/ 12.12.2023 г., суми, както следва: главница в размер на 383, 27 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 17.05.2012 г.- 27.10.2023 г. за обект, находящ се в *****, обезщетение за забава в размер на 229, 32 лева за периода 31.07.2012 г.- 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода 17.05.2012 г.- 27.10.2023 г. ответникът имал задължения към ищеца в размер на 383, 27 лева - за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в *****, както и начислени лихви за периода 31.07.2012 г.- 31.10.2023 г. в размер 229, 32 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *****, като собственик на посочения имот, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. В имота били монтирани две измервателни 1 устройства със системни номера – ****** и *****, като това не били фабричните номера на водомерите. Твърди се, че устройство със системен номер ****** не е било метрологично годно, като за това е било връчено известие на ответника още на ****г. По тази причина, тъй като абонатът не сменил устройството и не уведомил дружеството за такава смяна, му били начислявани служебно показания по тарифа - по 5 куб. м. по тарифа за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано, на 1 бр. обитател, като било предвидено завишаване с по 1 куб. м. на човек за всяко тримесечие, до изпълнение задължението за монтаж на годно измервателно устройство. В карнета били поставяни подписи на потребителя, когато бивал откриван, и му били многократно връчвани покани за доброволно заплащане на задълженията, като на ****г. отказал както да осигури достъп, така и да получи поканата за доброволно плащане, което били отразено в протокол от ****г. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 18187/ 2023 г. на ПРС, X-ти гр. с-в, книжата били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез особения представител адв. И. Д.. С отговора исковете се оспорват. На първо място се прави възражение за погасяване на всички искове с тригодишна погасителна давност. Оспорва се твърдението задълженията да са правилно нач ислени, ответникът да е бил уведомяван за задълженията си, да са му връчвани сочените покани. Оспорва се същите да съдържат подпис на ответника. Оспорва се качеството инкасатор на С. П., съставила протокола за отказан достъп от ****г., както и реда и начина, по който същата е установила самоличността на отказалото да се подпише лице, както и кое е това лице, дали въобще е титуляря на партидата. Оспорва се известието за нередовен водомер, вкл. и подписа, положен от името на ответника. Оспорва се автентичността и авторството на представените карнети и известието за нередовен водомер, твърди се положените в тях подписи да не изхождат от ответника. В тази връзка се прави искане за назначаване на съдебнографологична експертиза. Оспорват се като неотносими представените справки относно собствеността върху имота. Оспорва се съдържанието на справката за неплатени задължения и карнетите, както и искането въз основа на тях да се поставят задачи към съдебноикономическа експертиза. Оспорва се съдържанието на всички документи, представени в приложеното ч. гр. д. В съдебно заседание особеният представител се явява и поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 8685/ 12.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 18187/ 2023 г. на ПРС, Х гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 383, 27 лева, представляваща 2 неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 17.05.2012 г.- 27.10.2023 г. за обект, находящ се в *****, обезщетение за забава в размер на 229, 32 лева за периода 31.07.2012 г.- 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 25 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, справка за водомери, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната (сверени в с.з. с оригиналните книги), протокол за отказан достъп, 4 броя ПДИ, известие за нередовен водомер и справка от АВ за собственост.

Представена е и справка за главници и лихви за обекта за период от три години назад, преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

По делото е приета и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка на счетоводната документация, е установила, че по партидата на ответника за процесния период липсват плащания, като погашения за потребената вода.

Посочва се, че размерът на задълженията за главница и за мораторна лихва за процесните периоди напълно съвпада с тези по исковата молба, като счетоводството на ищеца било редовно водено, фактурите за потреблението в имота- редовно осчетоводени, а сумите по тях- формирани съобразно съставените карнети и определените цени от държавния контролен орган.

Посочен е и вариант на заключението за период от три години преди подаване на заявлението или 01.01.2021 г.- 31.10.2023 г., като изчисленията са следните: главница- 108, 29 лева и мораторна лихва- 12, 99 лева.

Прието е още и заключение на вещо лице по съдебно- графологична експертиза, според което положените подписи в карнетите са изпълнени от ответника.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия и тук не се изисква да има индивидуален договор между дружеството и абоната. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, 3 при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

От представената справка от АВ се установява, че ответникът е собственик на процесния обект и оттук той има качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Партидата е била записана на негово име, неговите имена са посочени в карнетите и съгласно посочената по- горе нормативна уредба именно за него като потребител възниква задължението за заплащане на потребената и отведена вода за целия обект.

Единият от съществуващите в имота два водомера не е бил метрологично годен, в която връзка на ответника е било връчено известие още през 2011 г. за подмяната на измервателния уред, като това е нормативно изискване към абоната и в тази връзка за този водомер са вписвани служебни показания. Това се установява от отразяванията в карнета, като инкасаторът на обекта редовно е извършвал месечен отчет и е попълвал служебно карнетите. Именно поради това в имота на основание чл. 23 ал. 5 и чл. 25 ал. 8 от ОУ са начислявани служебно по 5 куб.м. вода за един обитател и така е извършван отчета. В случая начисленията са за един обитател, като абонатът не е подал възражения против отчета.

Нещо повече, установява се още, че в карнетите на датите за отчет има положени подписи, които според приетата по делото СГр.Е са на ответника. По този начин абонатът е присъствал лично на отчетите, запознал се е с това, че отчетът в обекта му се извършва при липса на измервателно устройство, наясно е бил и със служебното месечно начисление от по 5 куб.м., но доколкото потребителят не е изпълнил задълженията си да монтира годен измервателен уред, чрез който да се извършва отчет за реалното месечно потребление в имота, той следва да понесе и неблагоприятните последици, свързани със служебно начисляване.

Наред с това, през годините на ответника са били връчвани многократно покани за доброволно изпълнение, като плащане не е последвало, а дори има установени случаи както на отказани получаване на ПДИ, така и на достъп до отчет на обекта, т.е. налице е поведение, което е в нарушение на нормативните изискания за добросъвестно изпълнение на задълженията на абоната.

В ССчЕ подробно е изяснено, че счетоводството на ищеца е редовно водено, налице е надлежно записване на стопанските операции, изготвени са съответните дневници за покупки и продажби и т.н., т.е. всичко е изпълнено от оператора според законовите изисквания. Установено е също така, че фактурираното количество на потребената вода за 4 процесния период съответства на количеството отчетена такава по записаните показания в карнетите на водомера на абоната, както и на определените от КЕВР цени, поради което следва да се приеме, че отразените във фактурите доставки са реално извършени и правилно остойностени. Предвид липсата на каквито и да е постъпили плащания на абоната, което е установено от вещото лице по проверката, претендираните суми се явяват дължими. Същото се отнася и до задълженията за мораторна лихва, като акцесорна претенция спрямо главницата, поради което предявените искове принципно следва да се уважат.

Необходимо е да се отбележи обаче, че в отговора на исковата молба, особеният представител на ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва, което следва да се разгледа по същество и по него съдът дължи произнасяне. Доколкото задължението на потребителите на В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната, то в конкретния случай следва, че за периода 17.05.2012 г.08.12.2020 г. (или за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното дело) задълженията за заплащане на главница и лихва са погасени по давност. В тази връзка вещото лице по ССчЕ, която съдът кредитира, е извършило съответните изчисления, като е пресметнало, че за периода 01.01.2021 г.- 31.10.2023 г., сумата за главница е 108, 29 лева, а за мораторна лихва- 12, 99 лева. Именно до тези размери исковете се явяват основателни и следва да се уважат, а за останалата им част до пълните предявени размери и периоди- да се отхвърлят като недоказани.