Решение № 2982 от 24.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2982 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20241110200431 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 106 от 26.09.2023г., издадено от Р.Б.П.-М., Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ – упълномощена да изпълнява правомощията на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б. „б“, вр. чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на „***“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В жалбата на „***“ АД (подадена чрез адв. К.) се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалния ред. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски. Според жалбоподателя НП е немотивирано, тъй като било издадено при непълна фактическа обстановка и недостатъчно изяснени обстоятелства. Не били отчетени възраженията срещу Акта и не били изискани доказателства дали има изградена канализационна система към 04.11.2013г. и към днешна дата, към която да може да се присъедини имота. Заявява се, че НП е издадено в нарушение на закона, при неправилни и необосновани констатации и изводи, правни квалификации и предписания, първоначално направени в Акта и в Констативния протокол, а след това възпроизведени почти изцяло в Наказателното постановление, при непълнота на събраните доказателства от административния орган. В жалбата се твърди, че бил направен незаконосъобразен извод, че „***“ ЕООД, стопанисващо обект „Търговска сграда шоурум и склад“, нямало издадено и действащо Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от Дериктора на Басейнова дирекция „Дунавски район“. На база статия 1 от електронно издание жалбоподателят твърди, че само 76 % от територията на Столична община е покрита с канализационни мрежи и предстояло изграждането на такава в район „Триадица“, кв. „Кръстова вада“, където се намирал процесният имот. В жалбата се твърди, че няма изградена и не функционира канализационна система. Видно от писмо изх. № ТУ 4953 от 15.12.2010г. на „Софийска вода“ АД до „***“ ЕООД и приложената към него скица от декември 2010г. изградената по Околовръстен път канализация е с предназначение да отводнява пътното платно и към нея няма да се присъединяват прилежащите имоти. На база скица от 05.06.2023г., издадена от „Софийска вода“ АД, се твърди, че в района на УПИ VII925, кв.45, местност „Кръстова вада“, гр. София няма канализация, която да се поддържа от „Софийска вода“ АД. В жалбата се цитира чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите и се посочва, че не се изисква Разрешително за ползване на водни обекти за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти и съответно не представлява административно нарушение заустването на отпадъчни води в повърхностни води без издадено Разрешително в случаите, когато става въпрос за обекти, формиращи битовофекални отпадъчни води в границите на населените места и селищните образования без изградена канализационна система. За процесния имот нямало изградена канализационна система, а е ангажирана отговорността на Дружеството – жалбоподател за заустване на отпадъчни води /битово-фекални/ в река Дреновичка без издадено Разрешително за това.

Според жалбоподателя в случая следвало да се приложи чл.46, ал.4, т.2 и чл.46, ал.1, т.3, б.

„б“ от Закона за водите. Поради това се счита, че твърдяното в АУАН и НП нарушение е несъставомерно от обективна страна, като е ирелевантно дали са спазени изискванията на ЗУТ. Твърди се, че Дружеството – жалбоподател е имало задължение при въвеждане на сградата в експлоатация да изгради изгребна яма и било ирелевантно дали е изтекъл срокът на издаденото Разрешително от 04.11.2013г. от Басейнова дирекция „Дунавски район“.

Посочва се, че на място е изградена изгребна /септична/ яма, която периодично се почиствала от оторизирани за това лица и не следвало да се очаква, че Дружеството само ще изгради канализационна система. Субективното възприятие на служителите на РИОСВ за миризми на изтичащите води не следвало да се приема за годно доказателство. На следващо място в жалбата се посочва, че липсва правоприемство от „***“ ЕООД и не можела да се ангажира административната отговорност на „***“ АД. Към датата на издаване на НП процесната сграда не се стопанисвала и не била собственост на „***“ АД, тъй като имотите били собственост и част от капитала на „Термал Инвест“ ЕООД, считано от отделянето на това Дружество от „***“ ЕООД на 24.05.2023г. Поради това се претендира за нарушение на чл.83, ал.3 от ЗАНН. По-нататък в жалбата се казва, че са нарушени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като нямало пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Не били ясни и законовите разпоредби, които са виновно нарушени. На последно място в жалбата се посочва, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието и нарушителят не се отличавали със степен на обществена опасност, налагаща ангажиране на административно – наказателна отговорност.

В молба, предоставена от адв. К. в съдебно заседание на 26.03.2024г. се посочва, че се 2 поддържа жалбата на „***“ АД и се преповтарят доводите, развити в жалбата за липса на правоприемство и за това, че друго юридическо лице е собственик на процесния имот. Иска се обезсилване на НП или отмяна на НП като недопустимо, незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалния ред. Претендира се и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 26.03.2024г. жалбоподателят „***“ АД се представлява от адв. К., който заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС той моли съда да уважи жалбата по съображения, посочени в нея и в представената молба. Иска се присъждане на разноски съгласно представен списък.

Адвокатът иска и срок за депозиране на писмени бележки.

В съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 26.03.2024г. въззиваемата страна Директор на РИОСВ – София се представлява от юрк. Бозов, който заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Бозов моли за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, издадено при спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че датата, мястото и нарушителят са вярно посочени, като е съобразен и чл.83, ал.3 от ЗАНН. Посочва се, че нарушението е ясно описано и че се изразява в заустване без Разрешително в повърхностен воден обект.

Твърдението, че локалната пречиствателна станция се ползва като изгребна яма се определя като неоснователно, тъй като не може да се направи извод, че е водонепропусклива и съответно използвана като изгребна яма за задържане на образуваните отпадъчни води. Ако Дружеството е искало да ползва същата като такава е било необходимо фактическо преустройство, уведомяване на РИОСВ – София за инвестиционното намерение и процедирането на това намерение по реда на глава VI от ЗООС. Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на НП и изрично посочва, че доколкото претендираните от Дружеството – жалбоподател разноски са в размер на 500 лева – не прави възражение за прекомерност. Пред СРС юрк. Бозов уточнява, че не претендира разноски и че няма против да бъде даден срок за писмени бележки на адв. К..

По делото е депозирано писмено становище с вх. № 103830 от 28.03.2024г. от адв. К., в което се преповтарят доводите от жалбата. Наред с това се цитират показания на свидетелите, разпитани от съда в съдебно заседание на 26.03.2024г., без да им се прави анализ. Твърдението, че локалната пречиствателна станция за отпадни води не се била използвала като изгребна яма, а като пречиствателна станция, не се доказвало с нито едно от доказателствата, събрани по преписката. Иска се отмяна на НП или неговото обезсилване, както и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :

На „***“ ЕООД с ЕИК **** било издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140235 от 04.11.2013г., издадено от Министерство на околната среда и водите, Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район“ с център Плавен. С този документ на цитираното по-горе Дружество се 3 давало разрешително за ползване на воден обект – река Дреновичка за заустване на отпадни води в повърхностни води за експлоатация на обект „Търговска сграда с шоурум и склад“ в УПИ № VII-925, кв.45, по плана на гр.София, местността „Кръстова вада – Южен парк IV част“, СО – район „Триадица“. Разрешителното било със срок на действие от 04.11.2013г. до 04.11.2019г. В Разрешителното изрично било посочено, че при промяна на собствеността и/или ползването на обекта, от чиято дейност се формират отпадъчните води, лицето, придобило право на собственост и/или ползване върху обекта следва в 3-месечен срок да уведоми писмено органа по чл.52, ал.1 от Закона за водите за желанието си да се ползва от правата на предишния собственик по издаденото Разрешително.

На 14.03.2023г. в сухо време и без дъжд свидетелките М.-Ф. Ив. и В. А. (младши, съответно главен експерт в РИОСВ – София) извършили проверка на обект „Търговска сграда с шоурум и склад“ в УПИ № VII-925, кв.45, по плана на гр.София, местността „Кръстова вада – Южен парк I V част“, СО – район „Триадица“. Проверката се състояла в извършване на обход и оглед на обекта. Установено било, че на площадката на обекта е изградена разделна канализационна мрежа за битово-фекални отпадъчни води, формиращи се от водите от санитарно-битовите помещения в сградата и от площадкови дъждовни отпадъчни води от паркинга, като в дъждовната канализация се включвали дъждовните води от паркинга и от покривите. Установено било също така, че битово-фекалните отпадъчни води от санитарно-битовите помещения преминавали през вкопана локална пречиствателна станция за отпадъчни води, след което се отвеждали към ревизионна шахта на обекта, а дъждовните води посредством дъждовната канализационна мрежа се отвеждали директно в ревизионната шахта. Двата потока се смесвали в ревизионната шахта на площадката и от там, като смесен поток, се отвеждали и зауствали в река Дреновичка. По време на проверката свидетелите Ив. и А. констатирали, че има изтичане на отпадъчни води към реката, като точката на заустване в реката е определена съгласно изтеклото на 04.11.2019г.

Разрешително. По време на огледа на последната ревизионна шахта и при точката на заустване свидетелките Ив. и А. установили изтичане на отпадъчни води със специфична миризма на битово-фекални отпадъчни води, както и отлагания по коритото на реката. За направените констатации в хода на проверката бил съставен Констативен протокол № ККФОС-МИ-04 от 14.03.2023г., връчен срещу подпис на 14.03.2023г. на управителя на „***“ ЕООД. Проверяващите приели, че наличната в обекта на контрол локална пречиствателна станция не изпълнявала ролята на изгребна яма, тъй като има изтичане към реката, а освен това дъждовните води, които са с характер на отпадъчни води, не преминавали през локалната пречиствателна станция, а директно се отвеждали към точката на заустване като смесен поток с битово-фекални отпадни води. Поради това - доколкото Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140235 от 04.11.2013г. било изтекло към датата на проверката, а същевременно било констатирано на 14.03.2023г., че се отвеждат отпадъчни води към повърхностен воден обект, проверяващите приели, че „***“ ЕООД е извършило нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.