Решение № 1381 от 15.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1381

Перник, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА канд № 20267160600340 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на * на Б*****“ против Решение № *** от ***.0*.2026 г., постановено по АНД № ***/2025 г. по описа на Районен съд – Б***, с което е отменено Наказателно постановление № ПО-0***4/30.09.2025 г., издадено за нарушение на чл. 143, т. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

В касационната жалба се поддържа, че решението на районния съд е неправилно и постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Касаторът излага доводи, че в случая е налице продължавано административно нарушение, поради което датата на извършената проверка следва да се приеме за дата на нарушението; че мястото е надлежно индивидуализирано чрез посочване на географски координати и че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – „А**** ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е установил съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление – неяснота относно датата и мястото на нарушението и неизпълнение на задължението по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което поддържа подадената касационна жалба, не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално претендиране на разноски от насрещната страна.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба, не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания и моли съда да остави обжалваното решение в сила, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – П**** дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – П****, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и релевантните правни норми, прилагайки чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационната инстанция обсъжда основанията, наведени в жалбата, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Следва да се отбележи, че в рамките на касационния контрол съдът не извършва повторно разглеждане на делото по същество, а проверява правилността на изводите на първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и наведените в жалбата оплаквания, при ясно разграничение между фактическата установеност по делото и нейната правна преценка.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При постановяването му районният съд е провел надлежно съдебното производство, като е осигурил участие на страните и е събрал относимите доказателства, обсъждайки ги както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Не се установяват процесуални пропуски от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на страните или да са повлияли върху крайния съдебен извод, поради което не са налице основания за отмяна на решението на това основание.

Събраните в хода на съдебното производство пред районния съд писмени и гласни доказателства, приобщени и обсъдени по надлежния процесуален ред, се кредитират от настоящата касационна инстанция като допустими, относими и вътрешно непротиворечиви в релевантната им част, като въз основа на тях съдът извършва проверка за правилността на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, без да навлиза в самостоятелно установяване на нова фактическа обстановка извън пределите на касационния контрол.

Въз основа на така събраните и кредитирани доказателства съдът приема за установено, че с наказателно постановление № ПО-**/**.09.2025 г., издадено от Д***“, на „А***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 143, т. 1 от Закона за водите.

От съдържанието на наказателното постановление и предхождащия го акт за установяване на административно нарушение се установява, че административнонаказващият орган е възприел като фактическа основа резултатите от проверка, извършена на 04.07.2025 г., при която са констатирани различни обстоятелства в участък от р. К**** – наличие на земни маси, дървесна растителност, помпено оборудване и завирени участъци, обозначени чрез различни географски координати.

В наказателното постановление е отразено и твърдение, че по информация, предоставена от управителя на дружеството, дейности в речното легло са извършени на 01.07.2025 г.

Санкционираното лице е подало писмено възражение срещу акта, с което е оспорило изцяло извършването на твърдяното нарушение.

Така очертаната фактическа рамка налага проверка дали административното обвинение е индивидуализирано в съответствие със задължителните изисквания на ЗАНН.

От съдържанието на АУАН и наказателното постановление се установява, че административнонаказващият орган е приел наличие на нарушение по чл. 143, т. 1 от Закона за водите, изразяващо се в нарушаване на естественото състояние и проводимостта на воден обект – р. Конска, чрез струпване на земни маси, изкоренена дървесна растителност, завиряване и използване на помпени агрегати, описани чрез няколко различни координатни точки.

Разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват административното нарушение да бъде индивидуализирано чрез ясно посочване на датата на извършването му.

В случая от съдържанието на санкционния акт се установява, че не е налице еднозначно определяне на този реквизит. От една страна, в описателната част е акцентирано върху датата на проверката – 04.07.2025 г., а от друга страна е посочена дата 01.07.2025 г., която произтича единствено от изявление на управителя и не е подкрепена с конкретни доказателствени източници. Липсва ясно волеизявление на административнонаказващия орган коя от двете дати се приема за дата на извършване или довършване на нарушението, както и липсва разграничение между дата на констатиране и дата на осъществяване на деянието. При това положение съдът приема, че датата на административното нарушение не е индивидуализирана по начин, който да отговаря на императивните изисквания на закона, което представлява съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН мястото на извършване на нарушението следва да бъде посочено ясно и недвусмислено, така че да не възниква съмнение относно пространствения обхват на обвинението.

От наказателното постановление се установява, че са посочени няколко различни координатни точки и различни обекти – десен бряг на реката, десен приток, участъци със земни маси и участъци с помпено оборудване. Отделните констатации не са обединени в единен фактически модел, нито е посочено кое от тях конкретно съставлява мястото на нарушението по смисъла на чл. 143, т. 1 от Закона за водите.

Посочването на множество координати без ясно разграничение и без еднозначно определяне на мястото на деянието води до вътрешна противоречивост на административното обвинение.

Следователно и реквизитът „място на нарушението“ не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По делото е безспорно установено, че санкционираното лице е подало възражение срещу съставения АУАН, с което оспорва фактическите констатации.

В наказателното постановление е отбелязано единствено, че възражението е разгледано и счетено за неоснователно, без да са изложени данни за извършени действия по проверка на спорните обстоятелства или за събиране на допълнителни доказателства.

Това поведение не съответства на съдържанието на задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, което изисква реална проверка на възраженията, когато те поставят под съмнение съставомерността на деянието.

Налице е самостоятелно нарушение на процесуалните правила.

Констатираните нарушения на чл. 42, т. 3 ЗАНН, чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 52, ал. 4 ЗАНН са съществени, тъй като засягат основни реквизити на административното обвинение и препятстват ефективното упражняване на правото на защита.

Тези пороци не могат да бъдат отстранени в касационното производство чрез тълкуване или допълване на санкционния акт. Изложените процесуални нарушения – относно датата, мястото на нарушението и проверката на възраженията – са съществени, тъй като засягат основни реквизити на наказателното постановление и правото на защита. Същите не могат да се санират в касационното производство чрез тълкуване или допълване на обвинението извън съдържанието на санкционния акт.

Изложените процесуални пороци са в явно противоречие с трайно установената, последователна и непротиворечива практика на административните съдилища по прилагането на чл. 143, т. 1 от Закона за водите и императивните изисквания на чл. 42, т. 3, чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която липсата на ясно и недвусмислено индивидуализирани дата и място на административното нарушение, както и формалното неизпълнение на задължението за проверка и обсъждане на възраженията, представляват съществени, неотстраними процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и налагащи неговата отмяна без навлизане в материалноправния спор.

С оглед на изложеното районният съд правилно е приел, че допуснатите нарушения при издаването на наказателното постановление относно индивидуализацията на датата и мястото на нарушението, както и неизпълнението на задължението по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, са съществени и водят до незаконосъобразност на санкционния акт.

В заключение, при извършената в пределите на чл. 218 от АПК касационна проверка съдът намира, че наведените в касационната жалба възражения за неправилно определяне на датата на нарушението като дата на проверката, за надлежна индивидуализация на мястото чрез посочените координати, както и за неправилност на извода на районния съд във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН, са неоснователни. Същите не отстраняват установените съществени пороци на наказателното постановление, изразяващи се в неяснота относно времето и мястото на нарушението, както и в неизпълнение на задължението по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за пълна и обективна проверка на възраженията. Поради това тези оплаквания не разколебават изводите на първоинстанционния съд и не обуславят отмяна на обжалваното решение.

Ето защо, с оглед установените съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление и правилно направените изводи от районния съд, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Б*** – да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК право на разноски има ответникът по касационната жалба. Същият е направил изрично искане за присъждане на разноските, като е представил списък по чл. 80 ГПК, от който се установява, че са извършени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.