Определение № 2639 от 20.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2639 гр. София, 20.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002103578 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5551/30.06.2025 г., подадена от Община Пловдив срещу решение № 89 от 20.05.2025 г. по гр. д. № 20255000500148/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 38 от 15.01.2025 г., постановено по гр. д. № 135/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. М. Г. срещу Община Пловдив иск за заплащане на сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от пропадане на 30.10.2022 г. в необезопасена шахта, находяща се в гр. Пловдив, кв. "Коматево", в близост до ***, и в частта, с която К. М. Г. е осъден да заплати на ОбщинаПловдив сума в размер над 457.25 лв. до присъдения от 731.60 лв. – разноски по делото, както и сума в размер над 337.50 лв. до присъдения от 540 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, като вместо това въззивният съд е осъдил Община Пловдив да заплати на К. М. Г. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от пропадане на 30.10.2022 г. в необезопасена шахта, находяща се в гр. Пловдив, кв. "Коматево", в близост до ул.

„Лозарска“ № 23, ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 15 000 лв. до пълния размер от 40 000 лв., и в частта, с която К. М. Г. е осъден да заплати на Община Пловдив сума в размер на 457.25 лв. – разноски по делото, както и сума в размер на 337.50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Апелативен съд – Пловдив, съобразно изхода на спора пред него, е присъдил и разноски на страните за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззивният съдебен състав е съобразил следното:

1

Ищецът К. М. Г. твърди, че на 30.10.2022 г., около 21.30 часа, движейки се с приятеля си Т.

А. пеша в гр. Пловдив, кв. "Коматево", по ***, в недобре осветен район, изведнъж пропаднал във внезапно озовала се под краката му дупка с остри и твърди ръбове, оказвайки се в тясно, тъмно, влажно и лишено от кислород пространство, в което не можел да се ориентира. Изпитал остра и прорязваща болка в дясната половина на гръдния кош. Не можел да си поеме въздух и да движи дясната си ръка. Започнал да вика от болка, уплах и паника, изпитал задушаване и клаустрофобичен страх. Приятелят му се обадил отгоре, казал му, че е пропаднал в открита шахта, на която липсва капакът, след което отишъл да потърси нещо, с което да го изтегли. Докато се върне, ищецът се опитал да извади мобилния си телефон, за да се обади за помощ, но това било невъзможно поради ограниченото пространство и острата болка. След време приятелят му се появил с въже, с което с взаимни усилия ищецът бил изваден на повърхността. Обадили се на спешния телефон 112 и Г. бил откаран с линейка във Втора хирургична клиника на УМБАЛ „Св.

Георги“, където бил хоспитализиран за спешно оперативно лечение от 30.10.2022 г. до 03.11.2022 г., включително. Вследствие пропадането му в шахтата получил счупване на ребро и спукан бял дроб с вътрешен кръвоизлив. Оттогава до настоящия момент претърпял множество неимуществени щети, представляващи физически болки и страдания, както и психически травми, изразяващи се в емоционален стрес, внезапни нощни събуждания и кошмари от преживяното, клаустрофобична тревожност, паника и страх от задушаване.

Твърди, че по време на инцидента бил в напълно трезво и адекватно състояние и с поведението си по никакъв начин не предизвикал допускането му. Шахтата, в която пропаднал, се намирала в имот публична общинска собственост. Тя била с липсващ предпазен капак, необезопасена, необозначена и на неосветено и несигнализирано по никакъв начин място, за да бъдат предотвратени подобни инциденти. В задълженията на ответната Община Пловдив, респективно нейните органи, е да се грижат за доброто състояние на улиците, тротоарите и намиращите се върху и под тях съоръжения на техническата инфраструктура, включително ВиК, и за стопанисването и поддържането им в безопасно състояние, а в случая е налице грубо бездействие и неизпълнение на същите. С оглед на така изложените обстоятелства, ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди. От своя страна, с отговора на исковата молба ответникът е оспорил изложената в исковата молба фактическа обстановка относно механизма на произшествието и мястото на настъпването му, с твърдения, че на посочения адрес няма разположени на и в близост до уличната мрежа шахти, а и дейностите по почистване и поддържане на дъждоприемните шахти и възстановяване на решетките им на територията на общината са възложени с договор № 22ДГ-80/09.02.2022 г. на изпълнителя ДЗЗД „КАМ 2021“, като със заповед № 22ОА315/11.02.2022 г. на кмета на Община Пловдив са определени отговорностите на директора на ОП „Чистота“ по осъществяване на контрола и приемане на актовете за извършената работа от изпълнителя по договора, и съобразно тях през процесния период били изпълнявани задълженията по поддържане на шахтите по улиците и пешеходните зони и положени всички усилия за привеждането им в добро състояние, без данни за наличие на 2 дъждоприемни шахти с нарушена цялост или със счупени и липсващи решетки. Ответникът твърди и съпричиняване на увреждането, изразяващо се в неспазване на правилата за движение по време на инцидента от страна на ищеца, който не бил в състояние да спазва необходимите мерки за безопасност, с оглед и на липсата на данни доколко е бил в трезвено и адекватно състояние.

Съдът е намерил, че от показанията на разпитания по делото свидетел Т. А. се установяват изложените в исковата молба обстоятелства относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента, при който Г. е пропаднал в необезопасена шахта. Посочил е, че няма основание тези показания да не бъдат кредитирани, като изхождащи от заинтересовано в полза на ищеца лице (приятел). Ценил е същите съгласно чл. 172 ГПК, като е намерил, че освен че изхождат от очевидец, придружавал ищеца при инцидента, те кореспондират на останалите доказателства. Според докладна записка на ст. полицай П. е получен около 21.30 часа сигнал от ОДЧ на 01 РУ за паднало в шахта лице в кв. "Коматево", на ул. „Лозарска“, какъвто сигнал свидетелят твърди, че бил подаден по спешния телефон 112, и на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които той изчакал, тъй като междувременно приятелят му бил откаран с линейка. Според представената епикриза от УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД - Пловдив ищецът е приет по спешност същия ден в 23.03 часа във Втора хирургична клиника, където свидетелят сочи, че бил откаран с линейка. Според приетото заключение от 15.01.2024 г. на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), настъпилите при ищеца травматични увреждания – травматичен хемопневмоторакс в дясна гръдна половина със счупване на девето ребро вдясно, подкожен емфизем, кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на гръдния кош и корема вдясно, е напълно възможно да са причинени при падане в необезопасена шахта, като липсват данни и доказателства, поставящи под съмнение или опровергаващи този механизъм на получаване на травмите. В тази връзка, от приетото заключение от 29.03.2024 г. на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвено и след извършен на 30.11.2023 г. оглед на място, се установява, че в сочения от свидетеля участък и към този момент е налице необезопасена ревизионна шахта, без монтиран метален капак, на чийто отвор в надземната част са поставени изсъхнали клони от дървесна растителност. Въззивният съд е заключил, че така събраните доказателства в своята съвкупност и взаимовръзка еднопосочно и по категоричен начин потвърждават описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента и претърпените вследствие на него от ищеца травматични увреждания. Според заключението на СТЕ процесната ревизионна шахта е част от канализационния колектор, находящ се на изток от ул. „Лозарска“, част от вътрешната канализационна мрежа на кв. "Коматево". Тя е изградена от стоманобетонни елементи и е с проектна дълбочина 4.68 м, а измерена на място от върха на пресечения бетонен конус до нивото на водния поток на дъното е 4.50 м, като вътрешната широчина е 1000 мм от дъното до основата на конуса, а на върха на пресечения конус е 600 мм.

Разположена е в югоизточния край на ПИ с идентификатор ***, западно от ул.

„Лозарска“ срещу № 23, в затревен участък на имота, на 2.10 м южно от южния край на положената в имота настилка от трошен камък и на 6.60 м западно от западния край на асфалтовото улично платно по ул. „Лозарска“, съответно на 12.60 м от входната врата към 3 имота на административен адрес гр. Пловдив, ***. Липсват данни шахтата по някакъв начин да обслужва самия имот, в който се намира. При така установеното Апелативен съд – Пловдив е приел, че ревизионната шахта, като част от канализационния колектор и вътрешната канализационна мрежа, обслужваща потребителите на територията на кв. "Коматево", гр. Пловдив, по силата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите е публична общинска собственост и принадлежи на Община Пловдив. Общо изискване по чл.

11, ал. 1 от Закона за общинската собственост е имотите и вещите общинска собственост да се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Специално по отношение на водностопанските системи е задължението по чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ на собственика да осигури поддържането им в техническа изправност. При това положение, ответната община като собственик на вътрешната канализационна мрежа, част от която е процесната ревизионна шахта, е длъжна да поддържа съоръжението в годно за експлоатация съобразно предназначението му състояние и да предприеме съответните мерки за безопасност, което в случая очевидно не е било сторено поради липсата на предпазен капак или решетка, осуетяващи пропадането в шахтата. По силата на чл. 198о ЗВ е установен монопол на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията в лицето на един за дадена обособена територия ВиК оператор, въз основа на сключен с него от Асоциацията по ВиК, като юридическо лице по чл. 198в ЗВ, или от общинския съвет чрез кмета на общината договор по чл. 198п ЗВ, като в случая такъв договор е сключен на 28.01.2016 г. от Асоциацията с „ВиК“ ЕООД - Пловдив, на което дружество са предоставени за целта общинските активи, включващи и процесното съоръжение, според предоставените на СТЕ данни. Според чл. 198в, ал. 4, т. 2 ЗВ Асоциацията чрез Общото събрание приема решение за сключване на договора от името и за сметка на собственика на ВиК системата и контролира неговото изпълнение. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно-обезпечителна на лицата, които са възложили другиму осъществяването на определена работа, за причинените при или по повод на нея вследствие виновно противоправно поведение на натоварените с извършването й лица вреди. Възлагането на работата може да е по трудов или друг договор, а изпълнителят може да е както физическо, така и юридическо лице.

Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител, като отговорността му не се променя, ако изпълнителят превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител. В този случай отговорността на възложителя се обуславя не от виновно противоправно поведение на негов служител, а от такова на служител на изпълнителя. Тя би могла да се изключи, ако се установи, че съгласно договора организацията на възложената работа и ръководството и контролът й се осъществяват изцяло от изпълнителя, но не и ако тези действия се осъществяват от възложителя или съвместно с него, в който последен случай двамата носят солидарна отговорност съгласно чл. 53 ЗЗД. Според въззивния съд в случая е налице възлагане от собственика община Пловдив, чрез Асоциацията по ВиК, на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията на „ВиК“ ЕООД – Пловдив, като пряк 4 техен изпълнител. Съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация, Асоциацията контролира изпълнението на задълженията на ВиК оператора, свързани със стопанисването, поддържането и експлоатацията на активите, като предвидените в договора механизми за контрол трябва да бъдат съобразени с контролните правомощия на другите компетентни органи и не може да ги дублират, а контролни правомощия по отношение на тези дейности са предоставени изрично с разпоредбата на чл. 191, ал. 1, във вр. с чл. 10в, ал. 2, т. 7 ЗВ на кмета на общината. При това положение ответната Община Пловдив, като възложител, упражнява чрез своя орган контролни функции спрямо изпълнителя „ВиК“ ЕООД - Пловдив по отношение стопанисването и поддържането на предоставената му за експлоатация вътрешна канализационна мрежа, част от която, като прилежащо съоръжение, е процесната ревизионна шахта, при което е съпричастна към нейното необезопасяване вследствие бездействието по отношение контрола на състоянието й, което обосновава пасивната материалноправна легитимация на общината.

Разпечатката съдържа 23 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1364822e-888f-44b6-ab87-17e2bf9df4b1