Решение № 125 от 24.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. П., 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200501037 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалбата на Н. С. Г. ЕГН ********** с адрес : с. И. , общ. П., *** и С. С. Г. ЕГН ********** с адрес : с. И. , общ. П., *** чрез адв. К. С. П. – Г. от АК – П., със съдебен адрес : гр. П. , ***, ет.3, офис 18 , против Решение № 1329/04.11.2025 г. по гр.д. № 4172/ 2023 г. на ПзРС, с което са отхвърлени исковете на Н. С. Г. и С. С. Г., двамата от е. И., общ П., ул. „1- ва“ №10 против А.

Н. Г. и П. Б. Г. двамата от с. И., общ. П., ул. „1- ва" №10, за осъждане на ответниците да преустановят на основание чл.109 от ЗС, неоснователните си действия, с които смущават правото на собственост върху техните самостоятелни обекти в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на с.И., общ. П., състояща се от един партерен етаж и три жилищни етажа, разположени в поземлен имот с идентификатор № ***. с адрес на имота: с. И., общ. П., ул. „1- ва” №10, като възстановят състоянието на партерния етаж на сградата преди извършеното от тях преустройство, възстановят свободния достъп от стълбището на сградата през партерния етаж към двора и прекратят използването на партерния стаж, като автосервиз. Във въззивната жалба се поддържа, че ПзРС не е обсъдил задълбочено представените по делото доказателства, което е довело до множество несъответствия между действителната и възприетата от съда фактическа обстановка. Така съдът е достигнал до редица неправилни и необосновани изводи, които са довели до постановяване на неправилно и необосновано решение.

Поддържа , че доказателствата са обсъдени избирателно и повърхностно, което е довело до необсъждане на множество конкретни и установени обстоятелства по делото, релевантни за упражняване правото на собственост в пълен обем от страна на Н. С. Г. и С. С. Г..

Първоинстанционният съд не бил взел предвид, че от всички събрани по делото доказателства, включително от приетите три заключения на СТЕ се установява по безспорен и несъмнен начин, че действително А. Н. Г. и П. Б. Г. са правили преустройство на партерния етаж, като са зазидали врати и обособили съшия в автосервиз, а по късно в два гаража, с оглед на което са присъединили коридора/ входното предверие към ползваните от тях обекти в партерния етаж. По този начин е била прекъсната директната връзка между стълбищната клетка и външната входната врата, разположена в южната част на сградата, граничеща с дворното място, чрез която бил осигуряван достъп до жилищните етажи на всички съсобственици. Съдът не е съобразил собствения режим на съсобственост и е дал превес на 1 правото на изключително ползване/държане, като не е разгледал в достатъчна степен дали ограничаването на преминаването и ползването на общите части от въззиваемите не надхвърля правата им, което обстоятелство се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства.ПзРС не бил взел предвид, че със своите неоснователни действия А.

Н. Г. и П. Б. Г., създават пречки на Н. С. Г. и С. С. Г., за използването на имота по - големи от обикновените да упражняват правото си на собственост в пълен обем, като предмет на иска е коридор/ входно предверие обслужващ помещенията в партерния етаж от сградата, за подход към стълбищната клетка от външната входната врата, разположена в южната част на сградата, граничеща с дворното място. Процесната част от коридора/ входно предверие към настоящия момент несъществува, като е бил присъединен от въззиваемите при преустройството на партерния етаж в автосервиз, а по- късно в два гаража - голям с площ от 138.89 кв.м. и малък с площ от 26.21 кв.м. в сграда с идентификатор № ***.

Същият е съставлявал обща част, съгласно чл.38 от ЗС, защото е бил предназначен да осигурява достъпа до партерния етаж на всички съсобстевници на сградата, включително и до сгълбищната клетка.Поддържа се , че Н. С. Г. и С. С. Г., като съсобственици на жилищната сграда, предмет на иска имат правото на свободен и пълен достъп до нея, през поземления имот върху който тя е изградена на основание чл.64 от ЗС, като имат правния интерес да бранят нарушените си права срещу лицата, които ограничават или пречат на техния достъп до имота им. Съсобственикът на един недвижим имот може да защити правата си срещу друг съсобственик или срещу трели лица тогава, когато те с действията си му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като в този случай допустим е негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС./сочи се Решение №1302/2006 г. на IV г.о. на ВКС/. ПзРС не е взел предвид, че същността на негаторния иск е не да изисква въззивниците Н. С. Г. и С. С. Г. да установят сервитут, а само факт на пречка, по голяма от обикновената, върху упражняването на права защото са съсобственици, с оглед на което е тълкувано ограничително при постановяване на решението. Дори да не е доказано сервитутно право за преминаване през гаражите, дворното място и общите части са в режим на съсобственост и ограниченият достъп, независимо с какви средства е постигнат е недопустим. Когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в индивидуална собственост отделен жилищен обект, разпределението на ползването на терена следва да отговаря на следните изисквания: осигуряване на всеки съсобственик на достъп до жилището му и до складовите помещения към него; дял от мястото, съответстващ на притежаваните идеални части; излаз на двор и улица за всеки дял./ сочи Решение № 1798/29.11.1999 г. по гр.дело № 5 84/1999 г. на ВКС IV г.о./Твърди се , че ПзРС не е отчел всички релевантни факти, относно периодичността и интензитета на смущенията, както и че преустановяването на стопанската дейност не заличава вредите и смущенията, причинени за периода, в който е съществувала дейността. В случая не бил отчетен фактът, че дори към момента да е преустановено използването на партерния етаж като автосервиз, нанесените смущения са били продължителни и не са отстранени всички последици от неоснователно смущаване или ограничаване правото на собственост на Н. С. Г. и С. С. Г.. При разрушаването на коридора/ входното предверие на партерния етаж в пространствено отношение обекта продължавал да съществува, макар да не е обособен с преградни стени, като не съществува пречка да се иска неговото възстановяване във вида, в който е съществувал преди преустройството на партерния етаж, като коридор/ входно предверие съгласно Решение №36/22.03.20221. по г.д. № 4313/2019г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290-293 от ГПK.Поддържа се , че ПзРС неправилно е интерпретирал наличието на писмен договор за разпределяне ползването на съсобственик имот от 27.01,2009 г., с който южната незастроена част от дворното място е била предоставена за ползване на А. Н. Г. и П.

Б. Г., а северната част на С. Н. Г. и М. Г.а Г. /родители на въззивниците/. В случая този договор не обвързва Н. С. Г. и С. С. Г., тъй като същите не са страна по него, като в случая сключения договор за разпределянето на съсобствен имот има облигационно действие, но не и вещно правно действие. Съгласно ТР №13/ 2012 г. на ОСГК на ВНС решенията на мнозинството, а в случая и споразумението между съсобствениците нямат изпълнителна сила. Подобни договори обвързват страните относно установения начин на ползване на съсобственик имот докато трае съсобствеността, като също така страните могат да ги изменяват по взаимно съгласие.Поддържа се , че първоинстанционни съд е посочил в решението си, че за процесната жилищна сграда няма издадени строителни книжа и архитектурен проект, без да е взел предвид че в партерния етаж на жилищната сграда е извършено преустройство в отклонение от строителните правила и норми, което е незаконно и съставлява ..неоснователни действия“ по смисъла на чл.109 от ЗС, което обстоятелство се установява от заключенията на СТЕ и от приложеното писмо с изх. №17-00-2002 002/11.01.2024г, изд. от Община П.. Изграденият в нарушение или в отклонение от строителните норми и нравила за устройство на територията обект, както в случая е с преустройството на партерния етаж в автосервиз по отношение на които не може да се приложи узаконяване, смущава правото на собственост на останалите съсобственици, като подлежи на премахване или се прилага § 16 от ПЗРЗУТ.В случая РСПз неправилно е разпределил доказателствената тежест, като не е анализирани всички събрани по делото доказателства, включително свидетелските показания и заключенията на СТЕ, които потвърждават ограничаване на достъпа и смущаване правото на собственост на Н. С. Г. и С.

С. Г..С оглед на горното, се моли да бъде отменено обжалваното решение, вместо което бъде уважен предявения иск срещу ответниците да преустановят на основание чл.109 от ЗС, неоснователните си действия, с които смущават правото на собственост на върху техните самостоятелни обекти в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на с.И., общ. П., състояща се от един партерен етаж и три жилищни етажа, разположени в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на имота: с. И., общ. П., ул. „1- ва" №10, като възстановят състоянието на партерния етаж на сградата преди извършеното от тях преустройство; възстановят свободния достъп от стълбището на сградата през партерния етаж към двора и прекратят използването на партерния етаж, като автосервиз. Не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна,като ответниците чрез своят процесуален представител поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е приложил точно материалния и процесуалния закон. По същество се поддържа, че ищците не са доказали ответниците да са извършили преустройство в на партерния етаж на жилищната сграда в автоработилница, като не са разрушавали стени и носещи колони с цел обединяване на помещението. Сградата съществувала във вида, както била построена. Поддържа се, че е неоснователно желанието на ищците да им бъде осигурен достъп през помещенията на ответниците в партерния етаж на сграда , граничещи с дворното място , тъй като двата гаража са тяхна собственост и те не са задължени да осигуряват правото на достъп до тях на трети лица. Поддържа се, че самата жилищна сграда има едно стълбище от северната страна на сградата, което обслужва трите самостоятелни жилищни етажа. Поддържа се , че от тук ищците имат свободен достъп до своите жилища , а от улицата ищците спокойно могат да влязат и в южната част на двора през източната пътна врата, за която са получили ключ от ответниците след образуване на делото. Не се сочат нови доказателства . Претендират се съдебно- деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ПзРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд приема за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищците Н. С. Г. с ЕГН ********** и С. С. Г. с ЕГН ********** и двамата от с. И., общ. П., ул. „1- ва“ №10 и ответниците А. Н. Г. и П. Б. Г. двамата от с. И., общ. П., ул. „1- ва" №10, са собственици на самостоятелни жилищни обекти в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. И., общ. П., състояща се от един партерен и три жилищни етажа, както и съсобственици на дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор ***, с адрес на имота: с. И., общ. П., ул. „1ва“ №10. Твърдят, че първият ищец е собственик на жилището на 3-я етаж с идентификатор ***, с площ от 200 кв.м., както и на съответните идеални части от общите части на сградата, а вторият ищец е собственик на жилището на 4-я етаж с идентификатор *** с площ от 200кв.м., както и на съответните идеални части от общите части на сградата. Твърдят още, че ответниците А. Н. Г. и П. Б. Г. са съпрузи и съсобственици на партерния етаж и на първия жилищен етаж от сградата. Твърдят още, че през 2018 г. и 2019 г.