Решение № 226 от 27.08.2026, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Ихтиман, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Б. Д. Царчински Гражданско дело № 20241840101500 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Същото е образувано по повод подадена искова молба от „СОРТОВИ СЕМЕНА - СОФИЯ“ АД, ЕИК 121718268, със седалище/адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от С.С.Д. изпълнителен директор, чрез адв. Б. В., против ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“, ЕИК 205756975, със седалище/адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Княз Александър I“ № 12, представлявано от Д.П.Г. - управител, с която е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. И.

Ищецът „СОРТОВИ СЕМЕНА - СОФИЯ“ АД твърди, че е собственик на недвижим имот, който съгласно АДС №*/16.07.1999 г. представлява имот с номер * в землището на град И. язовир „Б.“ с площ от 13.603 дка, в местността „М.Д.Б“, включително прилежаща площ на язовира; обем на язовира – 66 000 куб. м.; височина на стената – 11.00 м.; дължина на стената на язовира – 120.00 м; ширина на преливника – 2.20 м.; преливна височина – 1.00 м; кота на короната – 109.00 м; кота на преливника – 807.00 м. Същият имот е нанесен в ККР на гр. И. одобрени със Заповед № РД-18-119/25.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК с идентификатор *, с адрес: гр. И. местност „М. Д.-Б.“, с площ от 13601 кв. м., трайно предназначение на територията: Територия заета от води и водни обекти, начин на трайно ползване: язовир; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:

*; при граници, съгласно Скица на поземлен имот № *-26.08.2024 г., изд. на 1

26.08.2024 г. от СГКК-Софийска област, поземлен имоти с идентификатори *;

*; *

Ищецът сочи, че собствеността върху описания имот е установена предвид това, че: на 26.05.1999 г. е издадена Заповед № * от МЗГАР по чл. 148 ППЗДС, с която имотът (заедно с други два имота) е апортиран в капитала на ищцовото дружество и капиталът му е увеличен; на 02.07.1999 г. увеличението на капитала е вписано по фирменото дело на дружеството; въз основа на горните факти имотът е надлежно включен в капитала на дружеството, видно и от счетоводните книги на дружеството към 01.07.1999 г. и АДС №*/16.07.1999 г. Сочи, че собствеността върху имота се установява и от издадени удостоверения за данъчна оценка от Община И. скица, издадена от ОСЗ И. както и от удостоверение, издадено от МЗХГ.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ упражни правото си на отговор. С отговора си, ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявената искова претенция.

Ответникът счита, че не е надлежен ответник по иска. Сочи, че с Договор за дарение от 05.02.2020 г., вписан в СВ – И. имотът е прехвърлен от Община И.в полза на държавата чрез Областна администрация – София област. Твърди, че ДП „Управление и стопанисване на язовири“ има задължения по поддръжка и експлоатация на процесния язовир, но то не се явява собственик по отношение на същия, поради което счита, че надлежен ответник по иска е Българската държава. Цитира Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, според което при ненадлежно посочен ответник, производството не е недопустимо и искът ще бъде разгледан по същество, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Сочи, че докато не бъде признато за недействително дарението, направено от Община И. то ДП „Управление и стопанисване на язовири“ има задължения за осъществяване на организация и техническа експлоатация по отношение на процесния имот. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът „СОРТОВИ СЕМЕНА - СОФИЯ“ АД, редовно призован се представлява от пълномощниците си адв. Б. В. и адв. Г.

В., които поддържат исковата молба. Молят да бъде уважен предявения иск. В депозираните от адв. В. и адв. В. писмени бележки се сочи, че със Заповед № */16.05.1999 г. на МЗГАР процесният имот е апортиран в капитала на ищцовото дружество, който е увеличен от 50000 лева на 137677000 неденоминирани лева. Увеличението на капитала е вписано по фирменото дело на дружеството с Решение на съда № 2 от 02.07.1999 г., след което е съставен АДС №* от 16.07.1999 г. Ищецът твърди, че видно от представените извлечения от счетоводните книги на дружеството от 1999 г. и 2024 г. процесният имот е включен в капитала му, а също така и ищцовото дружество е заплащало дължимия данък по ЗМДТ, видно от представените 2 удостоверения за данъчни оценки от 2010 г. и 2024 г. Сочи, че с чл. 2, ал. 4 ЗДС са изключени от материалноправния обхват на този закон имотите и вещите, включени в капитала на търговски дружества и те нямат качеството на държавна собственост, въпреки че държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Според ищеца правото на собственост на държавата върху веществения състав на имуществото се трансформира в право на собственост върху капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие. На следващо място, ищецът твърди, че разпоредбите на ТЗ, ЗППДО (отм.) и Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (отм.) се явяват „специален закон“ по смисъла на чл. 1 от ЗДС в материята относно преминаването на вещните права върху недвижими имоти – частна държавна собственост в патримониума на частноправни субекти.

По отношение на направеното възражение от ответника, че с Решение 3677 от 25.04.2005 г. по адм. д. № 180/2005 г. на ВАС, 5-чл. състав е отменен чл. 148 от ППЗДС, което имало пряко отражение върху отразеното в АДС №*/16.07.1999 г., ищецът сочи, че същото е невярно. Заявява, че правната последица от отмяната на чл. 148 ППЗДС е, че се налага преуреждане на правните последици от прилагането на отменената правна разпоредба по аргумент от чл. 27, ал. 2 от Закона за Върховния административен съд, но тази отмяна не засяга АДС съставени преди постановяване на решението на ВАС.

Според ищеца отмяната на чл. 148 ППЗДС не препятства правото на държавата да апортира недвижими имоти в капитала на търговски дружества.

Целта на тази разпоредба е да уреди случаите, в които не е съставен АДС и впоследствие нотариален акт за недвижими имоти, които са били собственост на държавата и са били в включени в капитала на еднолични търговски дружества с държавно имущество.

На следващо място, ищецът твърди, че в случая не следва да намери приложение § 4 от ПЗР на ЗВ, доколкото същата разпоредба се отнася за еднолични търговски дружества с държавно имущество към момента на влизането й в сила. В случая обаче ищцовото дружество не е било държавно към момента на влизане в сила на тази разпоредба. Това се установява от приложеното електронно фирмено дело по партидата на ищцовото дружество в АВ-ТР, в което с Решение № 3 от 23.12.1999 г. по ф.д. */1998 г. по описа на СГС е вписана промяна в обстоятелствата, свързана с прехвърляне на акциите, собственост на държавата на „Булмек“ ООД. Ищецът твърди, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗВ няма за цел и не посочва кои правни субекти могат да са собственици на язовири.

На следващо място, по отношение на представения от ответника АПОС № 90/30.04.2000 г. ищецът заявява, че същият е съставен след валидно извършения апорт на процесния имот в капитала на ищеца и АПОС няма вещноправно действие, съгласно и съдебната практика. Същото важи и за вписването в кадастралната карта и регистри – то нито създава, нито отнема право на собственост. По отношение на представения от ответника договор за 3 дарение от 05.02.2020 г. и създадените въз основа на чл. 19а и сл. от ЗВ документи – заповед на областния управител за приемане на дарението № */24.10.2019 г.; АПДС № */01.04.2020 г., заявява, че община И.не е притежавала право на собственост върху процесния имот, тъй като той е бил собственост на ищеца въз основа на валидно извършения апорт в капитала му през 1999 г.

На следващо място, ищецът сочи, че от приетото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза в две части, се установява, че описаният в исковата молба имот съвпада с имота по кадастралната карта с идентификатор *, с изключение на последното изменение на имота, включващо стената на язовира и петата на стената, която част вещото лице А.

Ч. е защриховала на приложената към заключението комбинирана скица.

Ищецът моли да бъде уважен предявеният иск и да бъде постановено решение, с което да се признае „Сортови семена – София“ АД за собственик на процесния имот, който съгласно АДВ №* от 16.07.1999 г. представлява имот с номер * в землището на град И. язовир „Б.“ с площ от 13.603 дка, в местността „М.Д.Б“, включително прилежаща площ на язовира; обем на язовира – 66000 куб.м.; височина на стената – 11.00 м; дължина на стената на язовира – 120.00 м.; ширина на преливника – 2.20 м.; преливна височина – 1.00 м.; кота на короната – 109.00 м.; кота на преливника – 807.00 м, като процесният поземлен имот е нанесен в кадастралната карта и регистри на гр.

И. общ. И. обл. София, одобрени със Заповед № РД-18-119/25.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК с идентификатор *, с адрес: гр. И. местност „М. Д.-Б.“, с площ от 13601 кв.м., трайно предназначение на територията: Територия заета от води и водни обекти, начин на трайно ползване: язовир; предишен идентификатор“ няма; номер по предходен план:

*; при граници съгласно Скица на поземлен имот № *-26.08.2024 г., изд. на 26.08.2024 г. от СГКК-Софийска област поземлени имоти с идентифкатори *;

*; * Ищецът претендира и сторените пред настоящата инстанция разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар.

Ответникът Д. П. „УПРАВЛЕНИЕ И

СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ (ДПУСЯ), редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. О.Р., която моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.

В депозираните от ответника чрез юрк. Р. писмени бележки се твърди, че ДПУСЯ не е надлежен ответник. Сочи се, че процесният язовир е държавна собственост, като на отвеетника са предоставени права за управление на язовира. Твърди, че ответникът има задължения по поддръжка и експлоатация на язовира, но собственик и надлежен ответник по предявения иск е Българската държава. Счита, че съобразно Тълкувателно решение № 1/09.120.2013 г. по тъл. Д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случай на ненадлежно посочен ответник, производството не е недопустимо и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На следващо място, ответникът 4 счита, че включването на процесния язовир – държавна собственост в капитала на ищцовото дружество през 1999 г., преди влизането в сила на Закона за водите, само по себе си не е доказателство за наличие на право на собственост върху язовира в полза на ищцовото дружество към настоящия момент, тъй като след обнародването на Закона за водите по силата на закона капиталът на дружеството е следвало да бъде намален, а държавната собственост върху язовира – възстановена. Ответникът счита, че в рамките на производството е установена собствеността на процесния язовир в полза на субекти, различни от ищеца, поради което моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск. Моли да му бъдат присъдени сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените като писмени доказателства по делото Протокол от 02.01.1996 г. и Разделителен протокол от 05.03.1999 г. се установява, че язовир „Б.“ е бил част от активите на „Сортови семена - Холдинг“ ЕАД, клон Елин Пелин.

Със Заповед № РД41-316/22.06.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е образувано „Сортови семена – София“ ЕАД чрез отделяне от „Сортови семена – холдинг“ ЕАД, като новото дружество поема всички активи и пасиви на „Сортови семена – холдинг“ ЕАД – клон Елин Пелин.