Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 23.04.2021, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 544/2020
Вид
Решение № 134
Подписан
23.04.2021
В сила
10.02.2022
Състав
ТЕОДОРА АНДОНОВА МИЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.145, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1, т.2, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1, т.2, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1, т.2, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2, т.3, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.141, ал.2 · Закон за водите
  • чл.190а, ал.1, т.3 · Закон за водите
  • чл.120, ал.2 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№134

23.04.2021 г., град Добрич

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Добричкият административен съд, в открито заседание на седми април, две хиляди двадесет и първа година, пети състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА при участието на секретаря Мария

Михалева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 544 по описа за 2020 г. на Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба на Община

Добричка, подадена чрез кмета, *** Г., срещу Констативен протокол № 05-02-27 от 09.10.2020 г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „***“, издаден от ***- гл.инспектор в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ и ***– началник на отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - Североизточна България към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

С жалбата се оспорва законосъобразността на издадените предписания като се заявява, че те са неясни, т.е. издадени при липса на мотиви. Твърди, че язовир „***“ е трайно сух и че не се експлоатира като язовир от началото но 90-те години, когато притокът на вода към него е прекъснат с изграждането на язовир „***“. Единствената възможност за постъпване на вода в язовира, според представляващия общината, е при значително изпускане на води от друг язовир – язовир „***“. Това било извършено в началото на 2015 г. През 2015 г. ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ извършили пробив на стената на язовир „***“ и този пробив не позволявал извършване на техническа експертиза на язовира. След като язовирът бил сух и не се завирявал, то нямало и застрашени обекти и имоти, които да налагат необходими допълнителни мероприятия.

Възразява, че направените предписания са извън правомощията на органите на ДАМТН и че при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения. Не били съобразени всички факти и обстоятелства, свързани с възможността за утвърждаване на разходите, които общината следва да извърши във връзка с изпълнението на дадените предписания, т.е. с възможностите и сроковете за осигуряване на необходимия бюджет. По тези съображения, моли предписанията, дадени с констативния протокол по отношение на язовир „***“ да бъдат отменени.

Ответната страна – служителите в

Регионална дирекция за Североизточна България на ДАМТН, ***, в съдебно заседание явявайки се лично, изразяват становище за недопустимост на жалбата, поради липса на годен за оспорване административен акт. Подобни съображения са изложени в писмено становище на служител на ДАМТН. По съществото на спора ответниците отново изразяват становище за недопустимост на жалбата, с аргумента, че се оспорва целесъобразността на акта, което било недопустимо по правилата на АПК. Отделно от това, ответниците считат за недоказани твърденията на жалбоподателя, че язовир „***“ е изведен от експлоатация, тъй като нямало издадено по реда на чл.190в от ЗВ решение за извеждане на експлоатация от председателя на ДАМТН. В представени писмени бележки в последното съдебното заседание заявяват, че предписанията са издадени от компетентен орган, при правилно упражняване на оперативната им самостоятелност по реда на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и по реда на наредбата по чл.141, ал.2 от Закона за водите. Молят жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, а ако се разгледа по същество, да се отхвърли като неоснователна.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима.

Налице е годен за оспорване административен акт. Оспореният констативен протокол, с който на Община Добричка са дадени предписания и е определен срок за тяхното изпълнение, има всички белези на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по силата общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България (определение № 2157/18.02.2021г. по адм.д.

№ 1319/2021г. по описа на ВАС, ІІІ отд.)

Община

Добричка оспорва законосъобразността на издадените предписания, съобразно правото си по чл.145, ал.1 от АПК и това е видно от съдържанието на жалбата. В нея са изложени основанията за незаконосъобразност на ИАА по чл.146, т.1, т.2, т.3 от АПК, изрично се възразява, че дадените предписания по т.6 в раздел V е извън правомощията на служителите на ДАМТН, възразява се, че предписанията са неясни, т.е. издадени при липса на мотиви, както и че предписанията са издадени при съществени процесуални нарушения. Така изложените в жалбата твърдения за наличие на пороци по чл.146 от АПК опровергават възражението на ответниците, че жалбата е насочена единствено към оспорване целесъобразността на констативен протокол, с който са дадени процесните предписания.

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок за оспорване. Ответникът на представя доказателства за датата и начина на съобщаване на оспорения констативен протокол, поради което съдът приема, че протоколът е постъпил в деловодството на Община Добричка на 14.10.2020г., когато е бил регистриран с входящ номер от общината. Жалбата е подадена на 28.10.2020г. и е в срока за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от надлежна страна – Община Добричка и е подадена от законният й представител - кмета, *** Г..

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

С оспорения Констативен протокол № 05-02-27 от 09.10.2020 г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „***“, служителите на ДАМТН са дали на основание чл.190а, ал.2 от Закона за водите на Община Добричка, в качеството й на собственик на язовир „***“, предписания в десет точки, в раздел V от протокола.

От писмените доказателства се установява, че язовир „***“ е публична общинска собственост, притежаван и стопанисван от Община Добричка от 1998г., когато е актуван с АПОС № 564/29.04.1998г., вписан в Служба по вписванията-Добрич (л.121), а впоследствие с АПОС № 6957/15.08.2018г., вписан в Служба по вписванията -Добрич

(л.118) и Акт №6979 за поправка на Акт №6957/17.08.2018 г..

От данните по делото се установява, че язовир „***“ се намира в землището на с.Златия, община Добричка, разположен е върху коритото на Суха река и е предназначен за напояване и поемане на водите от повърхностния отток на Суха река, която е и водоизточника на язовира, както и за поемане на водите от язовир „***“, когато се налага изпускане на води. Язовир „***“ е разположен непосредствено под язовирната стена на „***“ и улавя прелелите и изпуснати води от него.

През

2017 г. Община Добричка е възложила изготвянето на

Комплексна оценка техническото състояние на язовир „***“, която е извършена през м. юни 2017 г. от правоспособни лица, регистрирани в КИИП с удостоверения за пълна проектантска правоспособност, със специалност строителен инженер по хидромелиоративно строителство и инженер по геодезия, фотограметрия и картография. В оценката е описано техническото състояние на язовира и е извършено подробно геодезическо заснемане. В оценката е посочено, че язовирът е в редовна експлоатация от 40 години, но в последните 20 години не се използва за напояване, тъй като няма интерес към тази дейност.

За възстановяването на язовирната стена и съоръженията към нея било необходимо изготвянето на проект за експлоатация, инструкции за експлоатация. В заключение инженерът по хидромелиоративно строителство е посочил, че язовирната стена е стабилна, но за осигуряване на стабилитета на язовирната стена е необходимо да се извършат дейности, подробно описани в комплексната оценка.

На

28.07.2017 г. комплексната оценка е разгледана от Експертен технически съвет при Община Добричка, назначен със заповед на кмета, в състав от строителни инженери. Комисията е съставила протокол (л.8), от чието съдържание се установява, че от 2006 г. язовир „***“ се отдава под наем и ползва като земеделска земя. В началото на 2015 г. язовирната стена била подкопана по предписание на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Добрич с цел изпускането на вода от язовир „***“ и осигуряването на бърз отток. Експертният технически съвет, назначен от кмета на общината и състоящ се от 6 души, всички строителни инженери, е посочил, е приел изготвената комплексна оценка.

Направено е заключение, че е въпрос на икономическа обосновка, дали имотът да се отдава под наем като язовир или като земеделска земя.

В тази връзка през 2018 г. инж. М.Желязкова, която е била и член на Експертния технически съвет, е изготвила Анализ (л.104), в който се сочи, че е необходим ремонт на язовира, но нямало достатъчни финансови средства за поддръжката на язовира. Наличието на интерес за ползване на язовира като водоизточник за напояване, щяло да осигури необходимите средства за поддръжка, но такъв интерес липсвал. Направени са изчисления, че за възстановяване на проектните параметри на язовирната стена и съоръженията към нея и привеждането им в състояние на техническа годност, съгласно Наредбата били необходими 59 000 лева. Посочено е, че на база анализа, най-целесъобразно е язовирът да се предаде на държавата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно

§ 1, ал.1, т.94 от ДР на ЗВ, "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Язовирът като съоръжение осигурява съхранение на част от повърхностните води на Република България, които са от значение за осигуряване на питейно-битова вода и вода за напояване.

Една от главните цели на Закона за водите, установена в чл.2, ал.1, т.3, е да осигури управление на водите в интерес на обществото чрез опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море. Според закона постигането на тази цел се осъществява чрез признаване на водите за жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава и чрез предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане.

От принципите на ЗВ, залегнали в чл.7, т.1- т.4, е видно, че собствениците на водни обекти, водностопанските системи и съоръжения, каквото качество има жалбоподателя, следва да ги стопанисват по начин, който е съобразен с обществената значимост на водата като ценен природен ресурс и по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската система.

От представените по делото от жалбоподателя доказателства се установява, че процесният язовир „***“ е технологично свързан и има функции по осигуряване безопасността на други водни обекти. Страните не спорят, че язовирът е изграден с цел да поеме повърхностните води от коритото на Суха река, в която е изграден, с цел да се избегнат наводнения в периодите на силни валежи, както и поемане на водите от язовир „***“, когато се налага неговото изпускане. От данните по делото се установява и че язовир „***“ се ползва и като източник за вода на язовир „***“.

Оспорените в настоящото производство предписания са свързани именно със задълженията, които имат собствениците на водни обекти да ги стопанисват и експлоатират според тяхното предназначение. С предписанията се възлага на Община Добричка, в качеството й на собственик на язовир „***“, да извърши поредица от действия, насочени към привеждане на водния обект в състояние, което да позволи ползването му по предназначение като язовир за напояване.

Съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на издадените предписания, понеже язовирът бил трайно сух, източен от вода, не са завирявал и предписаните мерки и действия от контролните органи на ДАМТН били без цел. Това оплакване е свързано с твърденията на представители на общината, че язовирът бил ликвидиран, което не се подкрепя от представените доказателства.