Решение № 4836 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4836 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330110922 по описа за 2025 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявил срещу ответника А. И. А., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1064,55 лв. - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 02.12.2021 г. до 11.12.2024 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2022 г. до 31.12.2024 г. в размер 113,84 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3513/2025 г., по описа на РС Пловдив.

Твърди се, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). А. бил потребител на ВиК услуги по 1 смисъла па ЗРВКУ, като фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Твърди се, че ответникът имал качеството на потребител на имот, находящ се на адрес: ***, като негов собственик.

Отчетът в имота на ответника бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 oт 11.08.2014 г. - при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно ОУ се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. В имота било начислявано количество вода за двама обитатели – 10 куб.м. Вписаният водомерен номер *** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответника, той не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство.

На 02.10.2019 г. на адреса на водоснабдения имот е било връчено Известие за нередовен водомер №*** на лицето, което е осигурило достъп до водомерния възел в апартамента, но след връчване на същото в делводството на ВиК оператора не било постъпило нито възражение от ответника, нито информация същият да е монтирал в имота годно измервателно устройство за процесния период, което да отговаря на изискванията на закона.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, независимо от размера на задължението”, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив било подало заявление за издаване па Заповед за изпълнение но реда на чл. 410 от ГПК срещу А. И.

А. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били 2 заплатени.

Образувано било ч.гр.д. № 3513/2025 по описа на РС Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение.

С оглед изложеното е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се разноски, направени в заповедното и исковото производство.

Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника.

Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Оспорва твърдените с исковата молба факти и обстоятелства, както и наличието на всимания за ищеца.

Твърди, че ответникът не дължи посочените в исковата молба суми за предоставена от ищеца услуга по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода и същият не бил потребител на услугата, чиято стойност се претендира.

Прави възражение, че част от претендиралите суми са погасени по давност – за тях била приложима кратката тригодишна давност и по давност били погасени всички вземания, чиято изискуемост е настъпила повече от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, тоест за периода 02.12.2021 г. - 16.06.2022 г.

Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3513/2025 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 24.02.2025 г. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск 3 за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. За това предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение на водоснабдения имот чрез някой от способите по чл.55 ЗС. Следва да се отбележи, че не само не се установи, че ответникът е собственик на процесния имот, но и от изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив се установява, че за процесния имот има подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ от различно от лице, различно от ответника – Е. И. А..

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води 4 на ответника не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца. В този смисъл ирелевантно е и обстоятелството, че адресната регистрация на ответника е на адреса.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България претендираните суми, в диспозитива на съдебния акт следва да се посочат в евровата им равностойност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против А. И. А., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 544.30 евро - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 02.12.2021 г. до 11.12.2024 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2022 г. до 31.12.2024 г. в размер 58.21 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които 5 суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3513/2025 г., по описа на РС Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него, ведно с ч.гр.дело 3512/2025 год. по описа на РС Пловдив, да се върнат на заповедния съд поради отпадане на необходимостта.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6