Решение № 519 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000503010 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.08.2023г по гр.д. № 10208/2020г СГС, ІГО, 24-ти състав е признал за установено по иск на Арменска евангелска съборна църква- гр. София против В. Х. П. и А. Н. А. с правно основание чл.108 от ЗС, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор *** с административен адрес гр.

София, ул. *** №*, ет.*, ап.*, с предназначение- жилище , на основание договор за покупко- продажба от 29.10.1956г, оформен с НА №49, н.д. № 4555/1956 по описа на първи нотариус при СНС и е осъдил ответниците да предадат на ищеца владението на имота. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от ответниците В. Х. П. и А. Н. А. и двамата представлявани от адв. М., изцяло. Възивниците поддържат, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Поддържат, че по делото не се установява активната процесуална легитимация на ищеца- правосубектността на ищеца, както и наличието на правен интерес от търсената защита. Поддържат още, че 1 съдът неправилно е приложил процесуалния закон, като не е тълкувал доказателствата в съвкупност, а едностранчиво. Поддържат, че съдът неправилно е кредитирал едни доказателства , а не е възприел други. Поддържат, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Оспорват изводите на съда като необосновани и неподкрепени от доказателства по делото. Поддържат, че твърдения на ищеца в исковата молба са неподкрепени от доказателства, че възложени в тежест на ищеца факти са останали недоказани. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено нов, с което иска за защита на право на собственост да бъде изцяло отхвърлев. Претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – ищец пред първата инстанция Арменска евангелска съборна църква , представлявана от адв. С. от САК, депозира писмен отговор на жалбата, с който заявява, че решението на СГС е правилно и моли да бъда потвърдено.

В о.с.з. въззивниците В. Х. П. и А. Н. А. се представляват от адв. М., който поддържа жалба и моли решението на СГС да бъде обезсилено, евентуално отменено, а предявеният иск- отхвърлен. Поддържа, че никога процесния имот не е фигурирал в книгите за собственост на ищеца. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата Арменска евангелска съборна църква се представлява от адв. С., която оспорва жалбата. Моли по съображенията изложени в отговора на въззивната жалба да бъде потвърдено първоинстнационното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. С оглед наведените оплаквания от въззивника , съдът съобразява следното :

По делото , с определението по чл.140 от ГПК, съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване , че имотът, описан в нотариален акт от 1956г е идентичен с имота, описан в исковата молба, че имотът към настоящия момент се 2 ползва от ответниците и че между същите страни има постановено влязло в сила съдебно решение по гр. д. №69 957/2018г. по описа на СРС, 28 състав.

Видно от представения НА №49, н. дело №4555/1956г по описа на първи нотариус при Софийски народен съд, Д. Ж. Д. е продал на Арменска евангелска съборна църква от гр. София, представлявана от С. С. А. и Л. Н. М., с представителна власт съгласно нотариално пълномощно рег. № 5207 от 12.05.1956, собствения си апартамент, находящ се в гр. София, ул. *** № * на втори етаж над приземието и партера от около 100 кв. м. и състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, входно и изолационно антрета при посочени съседи, заедно с принадлежащото на апартамента избено помещение №9, таванско помещение №8 и 148/1000 ид. части от общите части на сградата в етажната собственост и от терена, върху който тя е построена и който представлява УП Х от квартал 354 от общия градоустройствен план на гр. София в местността Центъра с обща площ от 346, 16 кв. м. и при посочени граници.

Видно от гореизложените като безспорни факти така описания имот е идентичен с процесния по делото.

Видно от писмо с изх. №94 – 00 – 1614/26.05.2020г, издадено от управителя на ГИС София, процесният имот понастоящем е имот с идентификатор ***.

И двете страни представят приходна квитанция от 07.07.2020г , като съдът кредитира, че същата удостоверява плащания извършени от ищеца, тъй като неговите екземпляри са подписани/ л.171 от делото на СГС/, а ответникът представя неподписан дубликат /л.53/. Квитанцията установява, че ищецът е заплатил данък сгради и ТБО за процесния имот за периода 2015г – 2020г.

Ответниците представя доказателства за платени данъци и ТБО за предходен период за същия апартамент № 7, но като задължено лице в квитанциите е посочена Арменска евангелска/съборна/ църква. В част от вносните бележки като платец е посочен С. П.- платени данъци и такси за 2017г и А. А. за 2018г.

О т своя страна ответникът представя писмени доказателства – разписки и приходни квитанции, от които се установява , че партидите на процесния апратамент №7 към Топлофикация , Електроразпределение и Софийска вода са на името на П . .

Същото се установява от писмо изх. от Чез разпределение България АД от 01.07.2021г, в което се удостоверява , че до 31.03.2021г партидата на процесния апартамент е била на името на П., след това на Арменска евангелска съборна църква и от 01.07.2021г на името на П..

Ответниците представят доказателства още, че са заплащали суми в полза на етажната собственост , както и за ремонт на общи части на сградата, в която е процесния имот, че са участвали в ОС на ЕС

По делото е представено извлечение от Устав на съюза на евангелските църкви в 3

България, приет на редовния събор на Евангелските съборни църкви в България в Пазарджик на 18 – 19.04.2008г, удостоверено в самия документ. В чл. 66 от устава е вписано, че Съюза на евангелските църкви в България е основан през 1888г, ч е от 1949г се нарича Съюз на евангелските съборни църкви в България. Първоначалният устав на съюза е изработен и приет на църковен събор в Пазарджик през 1888г., впоследствие многократно променян.От описаните промени се установява ,че към момента на процесната сделка от 1956г е действал устава, с последни изменения от 1949г.

Видно от Устав на Съюза на Евангелските съборни църкви в България, приет на Общоцърковния събор на СЕСЦ от 24 – 25 април 2015г., който е изменен с решение на Общоцърковния събор на СЕСЦ от 19 – 20 април, проведен във Велинград, за периода от 1888г до 1949г съюзът се е наричал Съюз на евангелските църкви в България, а след това Съюз на евангелските съборни църкви в България/чл.1,ал.2/, а местните църква се наричат – Евангелска съборна църква…с местонахождението на църквата. Посочено е, че съюзът е ЮЛ. В чл.1, ал.6 от устава е посочено, че ако в едно населено място има повече от една църква, членуваща в съюза, те се номерират по реда на образуването им. Посочено е, че местните църкви да придобият качеството на юридическо лице съобразно условията на устанва и закона/ чл.9,ал.4/ и като ЮЛ може да бъде носител на права и задължения , включително могат да придобиват и отчуждават недвижими имоти. Съгласно чл. 35 от Устава местната евангелска църква се представлява пред трети лица от председателя на нейното настоятелство.

От представеното решение №2/15.09.2003г постановено по гр. д. №1669/2003г. по описа на СГС, ФО, 6 състав се установява, че в регистъра на вероизповеданията при Софийски градски съд е вписана религиозна институция с наименование Съюз на Евангелските съборни църкви в България /л. 152 от делото на СГС/ . Вписването е осъществено на осн. чл. 15-18 от Закона за вероизповеданията /ДВ бр.120/2002г/- пар.

2, ал.3 от ПЗР на закона.

Видно от решение №1/ 26.03.2004г постановено по гр. д. №2873/2004г. по описа на СГС, ФО, е вписано в регистъра на вероизповеданията при СГС местно поделение на религиозна институция Съюз на Евангелските съборни църкви в България с наименование Арменска евангелска църква – гр. София със седалище и адрес на управление: гр. София, ***/л. 157 от делото на СГС /.

Вписването е осъществено на осн. чл.20 от ЗВ и пар. 2, ал.4 от ПЗР на закона. С последващо решение №3 /2021г е вписана промяна в наименованието на местното поделение, както следва: Арменска евангелска съборна църква – гр. София /л. 163 от делото на СГС/. От това решение и от удостоверението за актуално състояние се установява,че председател на църковния съвет и представляващ църквата е М. К..

Видно от нотариална покана от 12.06.2018г изпратена от Арменска евангелска 4 църква до В. П. и А. А. , получена лично от втората на 15.06.2018г ищецът е поканил двете ответници да предадат държането на процесния имот, заедно с архива на църквата в срок от 10 дни от получаването на поканата.

Представен е отговор на поканата от В. П., в който ответницата се съгласява да предаде ключовете на имота, но иска продължен срок за изпълнение предвид нейната възраст, здравословно състояние и обстоятелството, че семейството й живее в имота от 1956г.

Видно от удостоверение за наследници , изд. от СО, район Триадица А. Б., починала на ********г е оставила за свои наследници по закон двамата синове на своята сестра , починала преди нея, един от които е С. П..

В о.с.з. на 09.03.2022г са изслушани свидетелите З. М., М. К. , Е. П.-Б., Х. А., Б. С.

.

Свидетелката С. установява, че познава ответниците, както и познава А. Б. от 50те години на миналия век. Установява, че А. е живяла на ул. *** № *, като собственик, като имотът й е бил предоставен от М.. Имотът е бил предоставен от М. на А. за грижите, които тя е полагала за нея. Установява, че имотът е бил на името на Арменска евангелска църква , защото А. е имала проблеми с властта по това време. Установява, че през 50те години в имота е жиивял пасторът с неговата съпруга З. и двете им деца.

Свидетелката установява, че на входната врата има табела, на която пише: Б. и П., както и че не виждала в имота да се извършват проповеди или друга религиозна дейност.Установява,че е посещавала имота от 50-те години.

Свидетелката М., племенница на съпруга на С. П., установява, че познава имота, тъй като е живяла там като дете -до 10 годишната си възраст, заедно с майка си и баща си, баба й и нейния съпруг и С. П., който все още не е бил семеен. Установява, че семейството е било с ясното съзнание, че имотът е църковен, поради което през 1969г нейните родители са си купили жилище близо до това. Посочва, че А. Б. е дошла да живее в този имот след смъртта на бабата на свидетелката /която е била нейна сестра/, тъй като нейният дядо е бил полусляп и е трябвало някой да се грижи за него.

Свидетелят установява като очевидец, че този апартамент се е ползвал като офис на църквата. Имало е стая с надпис на вратата „канцелария“ и там се е съхранявала библиотеката и архива на църквата /документи, счетоводни книги, доклади, протоколи от събрания и др./. Свидетелят установява,че А. се е грижела за М. Т., която е един от основните дарители на църквата, но това й е възложено от църквата и затова е получавала заплата от църквата. Свидетелят установява,че в имота са отсядали гости на църквата – пастор Г. А. , гости на църквата от чужбина. Свидетелят установява,че С. П. й е споделял, че поради ограничения бюджет на църквата, той заплаща данъците за имота. Свидетелят установява още, че докато е била дете е имало табела на вратата на жилището „Дом на Арменска евангелска църква“, която табелка била премахната от 5