Решение № 29 от 08.06.2026, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Кнежа, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно наказателно дело № 20261430200101 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-45 от 24.03.2025 год. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на основание чл. 83, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ Министерство на земеделието и храните, ЕИК 831909905, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № **, представлявано от д-р Г. Щ. Т. – министър, е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2 вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят МЗХ, представлявано от министър д-р Г. Т., който моли съда д а отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при издаването му.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се представлява от гл. юрк. П. С. П., с представено по делото пълномощно.

Процесуалният представител поддържа жалбата. В хода по същество излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати 1 процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и моли за отмяна на постановлението. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не се явява и не изпраща представител в о.с.з. В представено по делото писмено становище чрез упълномощен представител жалбата се оспорва като неоснователна, доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително при определяне на административната санкция. Моли се санкционният акт да бъде потвърден от съда, като се претендират и разноски съобразно чл. 63д от ЗАНН.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна чрез наказващия орган, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 25.07.2023 год., представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ /НЯСС/ – свидетелите С. Д. и Р. З., двамата на длъжност главен инспектор в РО НЯСС „Северозападна България“, в присъствието на Веселин Калнаков – гл. експерт в ОД „Земеделие“ – Плевен, извършили проверка на язовир „Еница“, част от който (въздушен откос, корона, воден откос и част от езерото) се намира в ПИ №№ 275509.77.127, 275509.77.129 в землището на с. Еница, общ. Кнежа, обл. Плевен, собственост на Министерството на земеделието и храните, съгласно Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 7568/ 29.01.2019 год. и АЧДС № 7567/ 29.01.2019 год., като констатациите и изводите били обективирани в Констативен протокол № 03-04-57/ 25.07.2023 год., с който били дадени и задължителни предписания, сред които: т. 2.1 „Да се отстранят от короната и въздушния откос единичните прорасли на места храсти и от водния откос на язовирната стена храстовидната и дървесна растителност до степен позволяваща цялостен обход и подробен оглед на короната, въздушния откос и водния откос“, със срок за изпълнение до 27.05.2024 год.

2

На 21.08.2024 год. от свидетелите С. Д. и Р. З., в присъствието на Веселин Калнаков – гл. експерт в ОДЗ – Плевен, била извършена последваща проверка на яз. „Еница“, находящ се в землищата на с. Еница, обл. Плевен, с. Лепица и с. Сухаче, общ. Червен бряг и с. Враняк, общ. Бяла Слатина, собственост на МЗХ. В хода на извършената на място проверка чрез обход и оглед на язовирната стена (разположена в землището на с. Еница) и съоръженията към нея и преглед на документацията за експлоатацията на язовира било установено, че по короната и по въздушния откос на язовира има прорасли единични храсти, а по водния откос има прорасла висока и гъста храстовидна и дървесна растителност по цялата му дължина и височина. Като не са отстранени прораслите единични храсти по короната и въздушния откос и не е отстранена прораслата висока и гъста храстовидна и дървесна растителност по водния откос на язовира, МЗХ не е изпълнило към момента на проверката даденото задължително предписание с т. 2.1 от КП № 03-04-57/ 25.07.2023 год.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 03-04-74/ 21.08.2024 год., в който бил обективиран извод, че не е изпълнено от собственика на язовира (МЗХ) задължителното предписание, дадено в КП № 03-04-57/ 27.07.2023 год., а именно: „Да се отстранят от короната и въздушния откос единичните прорасли на места храсти и от водния откос на язовирната стена храстовидна и дървесна растителност до степен позволяваща цялостен обход и подробен оглед на короната, въздушния откос и водния откос“, със срок 27.05.2024 год.

Въз основа на тези констатации и изводи контролните органи от ДАМТН достигнали до извод за извършено на 28.05.2024 год. нарушение по чл. 190, ал.2 вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ – неизпълнение на дадено в КП от 25.07.2023 год. предписание и с Покана изх. № 85-02-191/ 14.10.2024 год. министърът на МЗХ д-р Г. Т. бил поканен да се яви лично или да изпрати упълномощен представител на 08.11.2024 год. за съставяне и връчване на АУАН. Със същата бил уведомен, че при неявяване на посочената дата, актът ще бъде съставен по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.

В резултат, на 08.11.2024 год. от св. С. Д. Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 03-017 от същата дата срещу Министерството на земеделието и храните.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в 3 отсъствието на нарушителя, но бил предявен чрез изрично упълномощен представител – Димитър Д. Комитов, който го пописал, като в него писмено отразил, че след запознаване със съдържанието на акта ще бъде извършена преценка за подаване на възражения в законоустановения срок.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 24.03.2025 год. от Е. С. С. – Председател на ДАМТН било издадено атакуваното НП, в което административнонаказващият орган възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, и след като приел, че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла чл. 28 от ЗАНН, наложил на жалбоподателя МЗХ процесната имуществена санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените и приети по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Д. Д. и Р. С. З. относно обстоятелствата, свързани с извършване на конкретните проверки, констатациите, до които са достигнали в хода на същите и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Съдът възприема показанията им като вътрешно непротиворечиви и логически последователни, поради което им дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи по делото.

Всъщност, спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за водите, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл. 138а, ал.3, т.5. Според ал.1, т.3 на цитираната разпоредба, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за 4 експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по Приложение № 1 към чл. 13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. По силата на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.

138а, ал.3, т.5 или задължение по чл. 190а, ал.2 – от 1000 до 20 000 лв.

Следователно деянието, за което на МЗХ е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал.12 от Закона за водите наказателните постановления по ал.11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на упълномощено от министъра на МЗХ лице, след като надлежно е била изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице, е била осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок, съответно едногодишният в първата хипотеза и тримесечният – във втората, като началният момент и в двата случая е 28.05.2024 год. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.

42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място, като конкретно са посочени кои изисквания на закона в широк смисъл на понятието не са удовлетворени от собственика на процесния язовир в лицето на МЗХ и това е довело до неизпълнение на дадено предписание, а дадената правна 5 квалификация е релативна на въведените фактически твърдения.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.

57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 190а, ал.2 ЗАНН от Закона за водите се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължително предписание, отправено от страна на контролните органи – длъжностни лица при ДАМТН, към собственика на язовира, оттам и надлежен адресат на предписанието и на задължението за неговото изпълнение в дадения за това срок, което от своя страна очертава обективната и субективна страна на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 190а, ал.2 ЗВ. Това предписание е било ясно и конкретно и не създава трудност да бъде разбрано съдържанието на насрещното задължение за неговото изпълнение.