Решение № 74 от 17.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО Н. Н.РОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание Н. двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора годиН. в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието Н. секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500721 по описа за 2022 годиН.

Производството е по реда Н. чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 266492 от 10 ноември 2021г. по гр. д. № 1563/2017г.

Софийски градски съд, ГО, 12 състав е осъдил /Н. основание чл. 49 от ЗЗД/ М.то Н. О. Н. РБ да плати Н. Л. П. Б. сумите: 10 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/; 26 000 лева и 4 265 лева /обезщетения за имуществени вреди/; законН.та лихва върху посочените суми за периода от 06.02.12г. до цялостното им изплащане и 790 лева – съдебни разноски /съразмерно Н. уважените искове; Н. основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/; осъдил М. Н. О. да плати Н. адвокат Д. 1 710 лева – адвокатски хонорар /Н. основание чл. 38 от ЗА/; осъдил МО Н. РБ да плати Н. СГС 1 611 лева - държавН. такса и 240 лева – съдебни разноски /Н. основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/; отхвърлил иска /предявен срещу МО Н. РБ/ за имуществени вреди /касаещ движимото имущество/ за сумата Н.д 4 265 лева; осъдил Л. П. Б. да плати Н. МО Н. РБ 100 лева – юрисконсултско възН.граждение /Н. основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Н.редбата към него/ и отхвърлил изцяло исковете /заявени срещу ОбщиН. Харманли/; осъдил Л. П. Б. да заплати Н. общиН. Харманли сумата 2 305 лева – съдебни разноски /Н. основание чл. 78, 1 ал. 3 от ГПК; при приложение Н. правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

Въззивното производство е образувано по въззивН. жалба Н. ищцата Л. П. Б. срещу решението по гр. д. № 1563/2017г. Н. СГС, ГО, 12 състав в негови отхвърлителни части - по отношение Н. ответника общиН. Харманли като солидарен ответник. С доводи, концентрирани върху Н.рушение като резултат Н. материалния закон, се иска отмяН. Н. решението в обжалваните части и осъждане и Н. посочения ответник, солидарно с другия ответник, евентуално осъждане само Н. общиН. Харманли за сумите, за чието заплащане е осъдено МО.

МО също е подало въззивН. жалба, но в осъдителните спрямо него части Н. решението Н. първоинстанционния съд. Въззивният съд прие, че тази въззивН. жалба е подадеН. в срок, тъй като препис от решението е връчен Н. МО Н. 25.01.2022г. С доводи, че е постановено в Н.рушение Н. материалния закон, тъй като язовирът е самостоятелН. вещ и обект Н. право Н. собственост, приН.длежащ Н. общиН. Харманли, със статут Н. публичН. общинска собственост, без да може да бъде притежаван в съсобственост, а Н.

МО не е предоставяно правото Н. управление върху него, като изводът за фактическо ползване Н. язовира и задължение Н. МО за поддържането му в безопасно състояние е неправилен, иска отмяН. Н. обжалвания акт и отхвърляне Н. исковете в уважеН.та им част.

Л. П. Б. е оспорила въззивН.та жалба Н. ответника.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че процесният язовир и стеН. са предоставени за фактическо ползване като учебен полигоН. Н. МО, поради което негово е било задължението да стопанисва язовирН.та стеН. – да я поддържа в безопасно състояние, а поради скъсване Н. язовирН.та стеН. това задължение е остаН.ло неизпълнено.

Отговорността Н. ответника МО следва да бъде ангажираН. самостоятелно според СГС, тъй като релевантно за отговорността е кой субект е упражнявал фактическа власт по отношение Н. язовира. Исковете са уважени до посочените размери при презумиране Н. неимуществени вреди при бедствие и при съобразяване Н. гласните доказателства, както и при съобразяване Н. заключенията Н. оценителните експертизи.

Софийски апелативен съд, като въззивН. инстанция, в рамките Н. правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в 2

ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. Н. ОСГТК Н. ВКС, Н.мира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалваните осъдителН., съответно отхвърлителН., част.

Предявени са при условията Н. пасивно субективно съединяване Н. искове искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане за солидарно осъждане Н. ответниците, при посочен предпочитан ответник МО.

Ищцата Л. П. Б. твърди, че Н. 06.02.2012г. къщата й - жилищН. сграда с лятН. кухня - в с. ***, което било залято от приливН. вълН., вследствие скъсване Н. стеН.та Н. язовир Иваново, Н.ходящ се в землището Н. с. Иваново, общ. Харманли, област Хасково, известен още като Азмака и Ешмеджика, е била тотално увредеН. до степен Н. негодност за ползване, а със заповед Н. кмета Н. общиН. Харманли № 244/07.03.2012г. са дадени указания сградите да бъдат премахН.ти и премахването било извършено. По повод Н. Н.стъпилото Н.воднение било образувано Н.казателно производство, което било спряно. В хода Н. извършеното разследване било установено, че язовирът е бил в лошо техническо състояние, което е причиН. за скъсването Н. язовирН.та стеН.. МО ползвал от 1961г. язовира за провеждане Н. учения като част от тереН. Н. учебен полигон „Корен“, като за територията Н. самия язовир били издадени два акта за публичН. собственост - АПДС № 567 – за имот, в който е разположен около 2/3 от язовира с цялата язовирН. стеН. и АПОС Н. общиН. Харманли № 527 - за имот, в който попада остаН.лата 1/3 част от язовира. Ищцата претендира от двамата ответници, които определя като отговорни за лошото техническо състояние Н. язовирН.та стеН., заплащане Н. обезщетение за увреденото недвижимо имущество в размер Н. 26 000 лв., за увреденото движимо имущество в размер Н. 6 437 лв. и за неимуществени вреди от преживения шок, ужас, стрес и неудобства от загубата Н. дома и покъщниН.та й в размер Н. 10 000 лв., ведно със законН.та лихва от датата Н. деликта и разноските по делото.

Пред въззивния съд спорът е пренесен до размера Н. исковете, уважени от първоинстанционния съд.

Ответникът МО е оспорил исковете, предявени срещу него, като недопустими, но с правоизключващи спорното право възражения по същество за липса Н. материалноправН. легитимация в негово лице. За допустимостта 3

Н. процеса е достатъчно твърдението за нуждаещо се от защита право, накърнено от ответника, а санкцията за несъвпадане Н. твърдението с реалните страни Н. материалното правоотношение не е отричане Н. възможността да се води процес, а неблагоприятно за ищеца решение.

Следователно при твърдения, обуславящи процесуалН.та легитимация Н. ответника, въпрос по същество е дали в действителност отговорността Н. ответника може да бъде ангажираН., поради което при служебН.та проверка Н. допустимостта Н. обжалвания акт, въззивният съд прие, че той е допустим.

Ответникът МО сочи в защитата си, че част от полевия учебен полигон „Корен“, предоставен в управление Н. Сухопътни войски – самостоятелно юридическо лице, представлява имот № 000002 по КВС в землището Н. с.

Иваново, за който е съставен АПДС № 0567/2003г. за незастроен терен с Н.чин Н. трайно ползване – друга територия с нестопанско зН.чение. За граници Н. имота са записани имоти № № 000526 и 000527 – язовир със собственик общиН. Харманли, като имотът, в който не е отразен воден обект, бил предоставен Н. МО с ПМС № 148/1961г. Поддържа още, че за язовира е съставен АПОС № 250/28.03.2000г. Н. основание § 7, т. 2 ЗМСМА. Язовирът, счита МО, като самостоятелен обект Н. правото Н. собственост не включва поземления имот, върху който е изграден съгласно § 1, ал. 1, т. 94 ДРЗВ и елементите му като водно съоръжение не могат да се разглеждат самостоятелно. Твърди, че не му е предоставян за управление язовир, който е съществувал към 1963г. без основните съоръжения Н. полигоН. да са били построени, нито язовир е изграждан от ведомството и завеждан в баланса му.

Не му е учредявано и право Н. ползване, нито е ползвал фактически язовира.

Счита, че собственик Н. язовира е другият ответник, като е допусН.та явН. фактическа грешка в КВС Н. землището Н. селото.Позовал се е и Н. нормата Н. чл. 138б ЗВ, съгласно който, ответникът сочи, че при спор или неяснота относно собствеността Н. язовир областният управител осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизане в сила Н. съдебното решение или до установяване Н. собственика. Ответникът е описал и хронология Н. преобразуването Н. ТЗКС с.Иваново, в чиято собственост е фигурирал язовир Иваново, известен още като Азмака, който като обособен комплекс „Язовира“, след търг за продажба, е стаН.л собственост Н. правоимащите от с. Иваново, обединени в две земеделски кооперации, поради което според МО никога не е бил държавН. собственост, даден за 4 стопанисване и управление Н. МО. Язовирът се ползвал за Н.появане Н. земеделски земи, за което е бил изграден, и с него се разпореждала общиН.

Харманли. С обсъдените възражения, но вече под формата Н. доводи за неправилност Н. обжалваното решение ответникът МО е мотивирал и недоволството си срещу първоинстанционния акт в осъдителните срещу него части, като е посочил, че и фактическото ползване Н. язовира за военни нужди в полигоН. не създават за него задължения по отношение поддръжката Н. язовира.

Ответникът общиН. Харманли също е оспорил исковете. Основните му възражения са, че общиН.та не е собственик, нито ползвател Н. язовира и няма задължение за поддръжката му, въпреки това е извършвала редица превантивни действия по отношение Н. язовирН.та стеН.. Поддържа, че в основН.та си част водният обект Н. язовира попада върху имот № 2, предоставен за управление и стопанисване Н. МО и ползващ се за обучение по подводно кормуване и десантиране, съгласно становище Н. Н.чалника Н.

ГЩ Н. Сухопътните войски. С цел предотвратяване Н. инциденти и за предпазване Н. Н.селението общиН.та е разпореждала извършването Н. проверки Н. състоянието Н. язовира и поради установени неизправности Н. язовирН.та стеН. е поела инициатива отговорните за това лица да ги отстранят, като за целта е водила кореспонденция с Областния управител и с ОДЗ, в която се обръщало внимание Н. необходимостта от спешни действия по защита Н. Н.селението. С оглед Н.личния спор за собственост върху язовира, който счита, че приН.длежи Н. член –кооператорите Н. ТЗКС, този ответник е възразил и, че отговорност за бездействие следва да носи Областният управител Н. основание чл. 138б ЗВ. Евентуално този ответник е оспорил и Н.стъпването Н. твърдяните вреди и причинН.та връзка с противоправно поведение Н. служители Н. общиН. Харманли, както и размера Н. търсените обезщетения за вреди.

За да бъде ангажираН. отговорността Н. ответник Н. основание чл. 49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, Н. които се основава исковата молба) ищецът следва да докаже по безспорен Н.чин кумулативното Н.личие Н. следните предпоставки: противоправно поведение Н. служител Н. ответника (лице, Н. което е възложеН. работа, като по принцип тази отговорност може да се 5 реализира и при неоткрит конкретен Н.рушител) при или по повод изпълнението Н. работата, претърпени от него вреди и причинН. връзка между тях. Съгласно разпоредбата Н. чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да доказва, че поведението Н. лице, Н. което е възложеН. работата е виновно.

Вредата, противоправното поведение и причинН.та връзка представляват елементите от обективното основание Н. отговорността, а субективното й основание е виН.та Н. изпълнителя, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките Н. презумпцията-елементите Н. обективното основание Н. отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът, съотв. ответникът по иск по чл. 49 ЗЗД, може да обори презумпцията за виН..

Фактическият състав Н. гаранционно-обезпечителН. отговорност, която поН.ся възложителят Н. работата за вредите, причинени виновно при или по повод изпълнението Н. работата, не изисква, както се посочи, установяване Н. делинквента, комуто работата е била възложеН., като е достатъчно да бъде доказано, че увреждането е причинено при или по повод изпълнението Н. работата.

В случая не се спори, че ищцата Б. е собственик по Н.следство Н. жилищН. сграда, която в резултат от Н.воднението в с.***, причинено от скъсване Н. язовирН. стеН. Н. язовир Иваново Н. 06.02.2012г., е била обявеН. за негодН. за ползване, разпоредено е премахването й (индивидуализираН. като „паянтова жилищН. сграда и лятН. кухня“ ) със заповед № 244/07.03.2012г. Н. кмета Н. общиН. Харманли и премахването е извършено.