Определение № 492 от 24.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Благоевград, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20261200900045 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /поправена с вх.№ 3712/04.03.2026г./, подадена от „ДБА“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Л.", бул. “Ч.В.“ № 47, представлявано от В.В.- управител,чрез пълномощник -адвокат Н. С., със съдебен адрес: гр.София, район „Л.“, бул“Ч.В.“ № 47А, ет.2,с която срещу Община Р. 2760, гр. Р. ул. “С.С.” №1 БУЛ СТАТ: ************, представлявана от Кмета на Община- Гр. Р., е предявен осъдителен иск.

Предявеният иск е процесуално допустим. Правото на иск е упражнено при подаване на редовна искова молба. Извършена е размяна на книжа, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и съобщаване на проект на доклад.

Проект на доклад:

1. По чл.146, ал.1, т.1 ГПК – обстоятелства, на които се основава иска:

Твърди се от ищеца, че в негова полза въз основа на заявление вх. № 70.0083/17.01.2018г. е издадено разрешително за водовземане от минерална вода № МВ-022019-ГБ/11.01.2019т. от находище на минерална вода “Г. Б.“ в с. Б., община Р., обл. Благоевград, като е посочено, че водовземането ще се осъществява от сондаж № 4+КЕИ №6 чрез изграждане на помпена шахта с водомерно устройство съгласно проект за присъединяване. Според издаденото разрешително началния срок за упражняване на правото на водовземане е 1 една година от влизане в сила на разрешителното при монтирани и пломбирани водомери за измерване на ползваните водни обеми. Ето защо се твърди от ищеца, че според разрешителното е въведено условие при което може да започне упражняването на водовземането -т.е началният срок е обвързан с наличието на монтирани и пломбирани водомери. Следователно правото на водовземане възниква при две предпоставки - влизане в сила на разрешителното и наличие на монтирани и пломбирани водомери.

Поддържа се, че без монтирани и пломбирани водомери не може да започне упражняване на правото на водовземане което представлява отлагателно условие относно упражняването на правото. Тъврди се, че такива не са поставени, поради което фактическият състав за възникване на възможността за упражняване не е завършен. В същото време се сочи, че таксата за водовземане предполага съществуващо право, което може да бъде упражнявано. Ако такава възможност не е настъпила, липсва завършен юридически факт, пораждащ задължение за дължима такса за водоползване.

Твърди се още, че с решение № РО-012022-ГБ/16.11.2022г. на Кмета на Община гр. Р., е отнето разрешително за водовземане от минерална вода № МВ- 022019-ГБ/11.01.2019г. с титуляр ищцовото дружество. С решение № 19755/13.10.2024г. постановено по адм. №917/2023г, потвърдено с Решение 9905/16.10.2025г. на ВАС- Трето отделение, е отменено решение № РО012022-ГБ/16.11.2022г. на Кмета на Община гр.Р.. В мотивите на това решение по приетата техническа експертиза е установено, че каптираният естествен извор /КЕИ/ № 6 +сондаж № 4 не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ и се намира в поземлен имот, собственост на трето лице и дружеството не осъществява реално водовземане от водоизточника, на място няма изградена помпена шахта, няма монтирана помпа, няма монтиран и пломбиран водомер и не е започнало строителство.

Съдът е изложил съображения, че експлоатацията на обекта не е могла да започне при липса на одобрена санитарно-охранителна зона /СОЗ/, поради което срокът, уговорен в разрешителното. не е започнал да тече. Изложил е и съображения за нарушаване на чл.6 АПК, поради това, че не е обсъдена възможността за налагане на по-леки мерки вместо отнемане на разрешителното.

Твърди се от ищеца, че срокът за водоползване не е изтекъл, тъй като не е 2 започнал да тече, община Р. отказва да съдейства за водоползване на минерална вода от посочения в разрешителното водоизточник и към настоящия момент и независимо, че не са били монтирани водомери и ищецът не е упражнявал правото си на водоползване на минерална вода, същото е заплащало такси, за които Община - гр. Р. е била уведомена и не се е противопоставила. Сочи се, че заплатената такса е била за водовземане - по 0.60 лв на куб.метър и с декларации в отделен доклад управителя на ищеца е посочвал че не е измервана температурата на водата, няма монтирани измервателни устройства, а заплащането на количеството вода е извършвано въз основа на прогнозното максимално количеството минерална вода, което е посочено в разрешителното за водоползване.

Ищецът твърди, че на ответната община с четири броя платежни нареждания е заплатена обща сума от 171 417,96 лв. /равняващи се на 87 644,61 евро по официалния курс на БНБ/ или по години съответно 29 308,68 лв., 47 369,76 лв., 47 369,76 лв. и 47 369,76 лв.

Твърди се, че тази сума е платена на ответника без основание /при начална липса на основание/, тъй като реално на ищецът не е предоставена възможност за водоползване. Изтъква се, че това право за ищеца не е възникало, тъй като не се е сбъднало условието в разрешителното, а именно няма монтирани и пломбирани водомери / измервателни средства/ ,няма регулатор на дебита за измерване на ползваните обеми и от приложените съдебни решения е видно че не е налице функциониране на водоснабдителни проводи, измерителни устройства, поради което не са могли да бъдат извършвани каквито и да било дейности, свързани с черпене на вода, за да е налице водовземане по смисъла на §1, ал. 1. т. 7 от ДР на ЗВ.

Въпреки това ищецът твърди, че заплатената на ответника сума, съгласно платежни нареждания №

144346965/ 12.02.2020 год- за 29 308,68 лв,

№ 152011604/10.02.2021 год за сумата от 47369,76 лева, 21 OB 002204200G 9 / 11.02.2022 год за сумата от 47369,76 лева и 21 OB 10023045001W /12.02.2023 год за сумата от 47369,76 лева или общо за сумата 171 417,96 лв. /равняващи се на 87 644,61 евро по официалния курс на БНБ/ са недължимо платени на Община- гр. Р., тъй като представляват такса за ползване на воден ресурс, а не за административна услуга.

При поддържане на твърдения в горната насока се иска осъждане на 3 ответника да заплати на ищеца спорната сума като дадена без основание.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.

От ответната страна е постъпил писмен отговор.

Прави се възражение по реда на чл. 369, ал.1 ГПК , че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК, поради което се иска разглеждането му да продължи по реда на общия исков процес. Сочи се, че спорното вземане се основана на разрешително, което е индивидуален административен акт по см. на чл.21 АПК и само по себе си фактът, че ищецът е търговец не прави автоматично спора търговски.

Не се оспорва допустимостта на иска, а се възразява по основателността му.

Сочи се, че таксите за водовземане са заплатени на валидно правно основание – влязло в сила Разрешително за водовземане от минерална вода № МВ022019-ГБ/11.01.2019г. от НМВ „Г. Б.“ в с. Б., община Р., издадено от Кмета на Община Р., на основание чл. 44, aл.l във вр. c. чл. 52, ал.1, т. 3, б. „а“ от Закона за водите (ЗВ), което като стабилен административен акт и представлява основание за плащане на таксата.

Прави се възражение за погасяване на част от спорното вземане за сумата от 29 308,68 лева с платежно нареждане от 12.02.2020г. с общата 5- годишна давност, която се твърди, че е изтекла, считано от плащането до подаване на иска.

Оспорва се твърдението на ищеца, че таксата за водовземане се дължи единствено при реално осъществено водовземане. Изтъква се, че съгласно чл.

194, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗВ, за правото на използване на водите, се заплаща такса за водовземане от минерални води и която съгласно ал. 3 се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а според ал.

6 - размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се определят от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета от Министерския съвет.

Съгласно § 133, ал. 10, т. 1 от ПЗР на ЗВ, за находищата на минерална вода, предоставени за управление и ползване на общини, таксите за водовземане се определят с тарифа, приета от общинския съвет. Размерът на процесните такси е регламентиран в Тарифа - Приложение № 8 към чл. 42ж, ал.1 на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на 4 територията на Община Р..

Твърди се от ответната страна, че според съдебната практика, таксата за водовземане от минерални води се дължи за предоставеното право на водоползване на минерална вода от датата на влизане в сила на разрешителното за всяка една година от определения срок на действие, независимо от това дали титулярят на правото фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане. Сочи се, че разрешителното е административен акт, който задължава титуляря да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем вода и единичния размер на таксата в зависимост от температурата на минералната вода и целите на водовземането. Въз основа на издаденото разрешително, ползването на съответния ресурс от минерална вода от сондажа е запазено единствено за ищеца и предвидената такса за водовземане е един от инструментите на икономическо регулиране и за възстановяване на ресурсните разходи и разходите за околната среда. В тази връзка се твърди, че следва да се приложи тълкуването в Решение на КС № 5 от 14 юни 2022 г. по к.д. №13 от 2021г.

Като несъстоятелно се определя твърдението на ищеца, че разрешителното било отнето, тъй като Решение № РО-012022-ГБ/16.11.2022г. на Кмета на Община Р. за отнемане на разрешителното за водовземане на ищеца не е влизало в сила и страната не е била лишена от правата си по разрешителното през целия срок на действието му.

Ирелевантна за дължимостта на таксата за водовземане е липсата на установена санитарно-охранителна зона (СОЗ) за Сондаж № 4+КЕИ 6 от НМВ ,;Г. Б.“, с. Б., общ. Р., както и фактът, че ищецът не е започнал реално водовземане от водоизточника поради липсата на установена санитарноохранителна зона.

Ответната страна поддържа, че дължимостта на таксата е по силата на закона и въз основа на влязлото в сила разрешително. Други предпоставки не са необходими, като се сочат аргументи в тази насока. В чл. 194 от Закона за водите изчерпателно са изброени случаите, в които не се дължи такса за водовземане и липсата на реално осъществено водовземане или липсата на санитарно-охранителна зона не са сред тях.Липсата на такава зона не е пречка за изграждане на водомерна шахта, на водопровод и монтиране и пломбиране 5 на водомери, тъй като чл. 5 от Наредба № 3 от 16.10.2000г. забранява единствено експлоатацията на водоизточника, ако не е налице установена санитарно-охранителна зона. С оглед на това, се сочи, че ищецът е могъл да предприеме необходимите действия, за да изгради шахтата и водопровода, както и да монтира и пломбира водомерите без наличието на СОЗ, а това не е направено в целия срок на действие на издаденото разрешително за водовземане.

Отделно от това ищецът е имал правната възможност да заяви отказ от водовземането по реда на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ЗВ, но през целия 5-годишен срок на разрешителното, същото не се е възползвало от тази възможност.

Оспорва се твърдението, че срокът на разрешителното не е изтекъл, тъй като не е започнал да тече, както и че същият не е успял да упражни правото си на водовземане поради наличието на обективни пречки.

Твърди се от ответника, че в разрешителното са предвидени два срока – на действие на разрешителното - 5 години от датата на влизане в сила на разрешителното и който не е зависим от други обстоятелства и втори начален - за упражняване правото на водовземане - не по-късно от една година от влизане в сила на разрешителното при монтирани и пломбирани водомери и регулатор на дебита за измерване на ползваните водни обеми. Двата срока не са обвързани един от друг. Противно тълкуване не е в съответствие със смисъла и целта на закона.