Решение № 956 от 27.04.2018, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2764/2017
- Вид
- Решение № 956
- Подписан
- 27.04.2018
- Състав
- ТАНЯ БОРИСОВА КОМСАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.179 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.182 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.184 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.54 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60 ал.3 т.3 · Закон за водите
Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 956 Година 2018, 27.04. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав на
27.03.2018 година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
КОМСАЛОВА
Секретар:
МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 2764 по описа за 2017 година и като обсъди :
Производството е по реда на чл.179 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ФИРМА, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК *****, представлявано от изпълнителния директор Г.Н., против Заповед № СОЗ – М – 323 от 25.08.2017г. на Директора на Басейнова Дирекция “Източнобеломорски район” с център Пловдив /БД“ИБР“ – гр.Пловдив/, с която на основание чл.119 ал.4 т.2 от Закона за водите /ЗВ/ и чл.155 ал.1 т.12 от ЗВ, във в* с чл.37 ал.1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /наричана по-долу само Наредба № 3/2000г./ е УЧРЕДЕНА санитарноохранителна зона (СОЗ) около открити водохващания от събирателна деривация „Б.“ на река Грънчарска и нейните притоци: река Малка Река, Везьов Дол и Трълско дере в землището на село К., село Г., село Б. и село Ц., Община В., област П., за питейно-битово водоснабдяване на град В., община В., Повърхностно водно тяло BG3МА900R198 – река Ч. и притоци от извори до устието на *А. и *Х., съгласно Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министерството на околната среда и водите, гр.София, със съответно посочени географски координати на водохващанията и съответен охранителен режим в санитарно-охранителната зона.
Твърди се, че актът е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретните съображения се свеждат до това, че оспорващия е страна по Договор от 16.07.2009г. за предоставяне на концесия за добив на метални полезни изкопаеми – волфрамсъдържащи руди, от находище „Г.-Център“ сключен с Министерския съвет на РБългария, поради което е и заинтересована да оспорани заповедта страна, в качеството си на концесионер, доколкото територията на посоченото находище съвпада с територията на учредената санитарно-охранителна зона, с която са въведени забрани и ограничения за добив на подземни богатства. По съществото на спора посочва, че учредената СОЗ е в противоречие със Закона за концесиите и Закона за подземните богатства, доколкото Разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министерството на околната среда и водите е издадено след сключване на Договора за концесия, а изграждането на нови съоръжения за питейно битово водоснабдяване върху територията на концесионната площ, както и издаване на разрешително за водоползване не може да бъде сторено без преди това да се съгласува с концесионера. С уредения пояс I около водохващанията на *Г. и *Везьов дол се прекъсва единствения път за с.К., както и до цялото находище „Г.“, което ще попречи на ФИРМА да реализира правата си по концесионния догово* В т.2.2 под № 2.2.1 в заповедта е предвидено ограничения в пояс III при „добив на подземни богатства“ без да се посочва конкретен размер на това ограничение. Изложеното се твърди да „бламира изпълнението на административен акт на Министерския съвет“. Твърди се, че учредяването на СОЗ е поискано на основание Разрешително за водоползване № 1237/18.10.2002г., което е издадено на трето лице – „НЕК“ЕАД а не на иницииралото производството юридическо лице – „фирма– В., в което от друга страна е посочена цел на водоползването – производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Б.“, ВЕЦ“П.“ и ВЕЦ“А.“, поради което и във връзка с това Разрешително не може да се учредява СОЗ по аргумент от чл.1 ал.1 от Наредба № 3 / 2000г. На следващо място се твърди, че самото Разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министерството на околната среда и водите е издадено в нарушение на чл.60 ал.1, ал.3 от ЗВ, без да е представен проект за СОЗ и без да е представен говор за ползване на деривационното съоръжение – деривация „Б.“, поради което и е опорочената самата процедура по издаването на това Разрешително и същото не може да бъде основание за учредяването на СОЗ с процесната заповед. Данните в Заповедта и Разрешителното относно водния обект от който е разрешено водовземането са различни. Сочи се също така и че Заповедта не съдържа реквизита по чл.27 т.17 от Наредба № 3 / 2000 г., липсва уредба на отношения с концесионера ФИРМА.
Опорочена е процедурата по уведомяването на ФИРМА за издадената Заповед. По тези съображения, поддържани в хода на процеса от процесуалния представител юрк.Гуркопашава /пълномощно на л.872/ и възпроизведени отново в представените писмени бележки, се настоява за отмяна на акта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно и представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответният административен орган – Директор на БД“ИБР“, чрез процесуалните си представители юрк.Г. /така пълномощно на л.873/ и юрк. Б. /така пълномощно на л.930/, счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в представените писмени бележки. Конкретно твърди, че преписката е била образувана по повод подадено от ФИРМА, заявление вх. № СОЗ-4/06.03.2017г. в качеството му на титуляр по Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министъра на околната среда и водите, конкретно от воден обект яз.“Б.“, с място на водовземането събирателна деривация „Б.“ /СД“Б.“/ чрез дюкер „Чучура“, с разрешена цел „питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди“ за водснабдяването на г*В..
Административната процедура е проведена съобразно изискванията на Наредба № 3 / 2000г., неправилното посочване в заявлението на Разрешително № 1237/18.10.2002г. не води до друг извод, доколкото административния орган извършва служебна проверка относно наличието на основанията за издаването на искания административен акт, при което е установено че „фирмае титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министъра на околната среда и водите, което не съставлява продължение или изменение на
Разрешително № 1237/18.10.2002г. на Министъра на околната среда и водите. Последното е относимо в случая доколкото създава задължение за титуляра му да осигури определени водни количества за питейно-битово водоснабдяване. Настоява да се приеме, че в настоящото съдебно производство не може да се извърши контрол за законосъобразност на издаденото Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009г. на Министъра на околната среда и водите, който е влязъл в сила индивидуален административен акт, а отделно от това изискването на чл.60 ал.3 т.3 от Закона за водите е въведено със ЗИД на ЗВ обн. ДВ б*61/2010г., респ. представянето на проекта за СОЗ не е било изискуемо към момента на издаването му. Посочва, че описаните в заповедта водохващания са част от СД“Б.“, поради което и не е на лице твърдяното разминаване, а актуалните координати на същите предвид липсата на такова изискване в закона към момента на издаване на разрешителното за водовземане не са част от съдържанието му. Конкретно по останалите аргументи твърди, че със Заповедта се определя охранителен режим в интерес на обществото, като интересите на концесионера могат да бъдат защитени посредством изменение на Концесионния договор или неговото прекратяване, респ. не е на лице и пречка да се коригира концесионната площ, като се изключат площите засегнати от пояси I на речните водохващания на *Грънчара и *Везьов дол и река Тръкалско дере и се съобразят инвестиционните намерения със забраните и ограниченията в Пояси II, като ограничението за добив на подземни богатства може да бъде преодоляно след доказване че същото няма да доведе до замърсяване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. В този смисъл и въздействието от дейностите предвидени в инвестиционното предложение на концесионера, за които има забрани, ограничения и ограничения при доказана необходимост в пояс II на СОЗ следва да се преразгледат и оценят в ДОВОС. Що се касае до твърдението че липсвала методика за оценка на обезщетението на собствениците на земи в границите на пояси II и III на СОЗ, то уредбата на тези отношения може да бъде осъществена по общия исков ред, а що се касае до липсата на стойностна сметка се настоява да се приеме, че това не е реквизит от Заповедта за учредяване на СОЗ. По тези съображения се настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
ФИРМА, г* В. /“ВКТВ“ЕООД“, г*В./ - встъпило по реда на чл.182 ал.2 из* 1 от АПК като страна, наред с административния орган /ответника/, чрез процесуалния си представител адв.Ц. /така пълномощно на л.914/, застъпва на първо място становище за недопустимостта на жалбата, респ. за нейната неоснователност.
Подробни съображения са изложени и в представената по делото писмена защита.
Относно допустимостта на съдебния контрол счита, че след като не оспорената Заповед с която се учредява СОЗ, а самият закон – чл.3 ал.3 от Закона за подземните богатства, въвежда забрана за добивът на подземни богатства в леглата на реките и прилежащите земи на реките и водохранилищата, то самият административен акт не засяга правата и законни интереси на ФИРМА и същият не е активно процесуално легитимиран да го оспори.По същество счита и че изложените в жалбата аргументи не могат да обосноват извод за незаконосъобразността на оспорената Заповед – Разрешителното за водовземане не е предмет на съдебния спор, евентуалното прекъсвана на пътя за с.К. не ставало ясно по какъв начин засяга правата на ФИРМА, количествени параметри на ограничението за добив на подземни богатства не следва да се определят, доколкото пояс II не засяга находището „Г. център“, не може да става въпрос за бламиране на акт на по-висшестоящ орган, не е в компетенциите на Басейнова дирекция да урежда отношенията с концесионера.
Настоява се за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на жалбата.
Община
В. - встъпила по реда на чл.182 ал.3 от АПК като страна, наред с административния орган /ответника/, чрез процесуалния си представител адв.Д.С. /така пълномощно на лист 929/, оспорва жалбата, настоява се за нейното отхвърляне като неоснователна и потвърждаване на акта на Директора на БД“ИБР“ – г*Пловдив, като правилен и законосъобразен. Съображенията са изложени в депозираните по делото писмени бележка на адв.С., които по същество повтарят тези изложени от процесуалния представител на ответника. Като допълнение е посочено, че в случая при издаването на акта е спазен и принципа на чл.6 ал.1 и ал.2 от АПК, като административният орган е упражнил правата си добросъвестно като е отчел отражението и за населението на Община В., като посредством учредената СОЗ в максимална степен е защитил обществения интерес. Претендират се сторените по делото разноски.
Участвалите в производството физически лица, конституирани по реда на чл.182 ал.3 от АПК като страни наред с административния орган, считат че осъществяването на инвестиционното намерение на оспорващия би могло да застраши и увреди техните интереси като жители на Община В. и собственици на имоти, попадащи в СОЗ. Конкретно по жалбата не вземат становище.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес от заявеното оспорвани и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява и процесуално ДОПУСТИМА.
Неоснователни са възраженията на „фирмаза противното. Безспорно оспорен е общ административен акт, правото на защита срещу който на засегнатите лица, произтича пряко от нормите на АПК. Конкретно ФИРМА се легитимира като страна по Договор за предоставяне на концесия за добив на метални полезни изкопаеми – волфрамсъдържащи руди – подземни богатства по чл.2 ал.1 т.1 от Закона за подземните богатства от находище „Г.-център“ разположено в землищата на с.К. и г*В., община В., област П., като от приетото по делото основно заключение на вещото лице **, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено, подкрепящо се от останалия събран по делото доказателствен материал и неоспорено от страните, се установява, както следва: Пояс I на учредената СОЗ около речното водохващане на *Г. и *Везьов дол попада изцяло в в площта на находище „Г. – център“, Пояс I на учредената СОЗ около речното водохващане на *Трълско дере /тук съд констатира, че в приложение 1 към заключението неправилно е посочено като такова на *Везьов дол, като вярно е отразено в констативно-съобразителната част/ попада в концесионната площ, като част от общите Пояс II и Пояс – III съвпада с част от площта на находището и концесионната площ. В този смисъл и доколкото в същите безспорно са въведени забранителни /в Пояс I се забранява 1. Извършване на дейности, различни от дейностите, свързани с експлоатацията на водоизточниците и 2. Достъп на лица, с изключение на лицата, свързани с експлоатацията на водоизточника и охранителната зона, както и на представители на контролните органи/ и ограничителни /в Пояс II и Пояс - III е ограничено 1. Добив на подземни богатства и 2. Изграждане на надземни и подземни строителни съоръжения, с изключение на реконструкцията и модернизацията на основните водоснабдителни съоръжения/ режими, то безспорно се засягат права на юридическото лице, предоставени му по силата на сключения Договор за концеси* Съдът съобрази в тази връзка и нормата на чл.49 ал.3 т.2 от Закона за водите.
Разпечатката съдържа 31 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac83b7d6-39f0-439c-88e2-0d9afb16353b