Решение № 1637 от 21.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Димитър Ковачев

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100502834 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.12.2021 год., постановено по гр.дело №53398/2018 год. по описа на СРС, ГО, 49 с-в, е отхвърлен предявения от С.О. срещу „К.Г.“ ЕАД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с.Железница, С.О., район Панчарево, одобрени със Заповед №РД-18-36 от 17.06.2011 год. на Изп.директор на АГКК, с площ на имота от 2 306 кв.м., начин на трайно ползване: пасище с храсти, категория при неполивни условия: 9-та местност Селска река, с номер по предходен план №411013 и 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с.Железница, С.О., район Панчарево, одобрени със Заповед №РД-18-36 от 17.06.2011 год. на Изп.директор на АГКК, с площ на имота от 2 310 кв.м., начин на трайно ползване:пасище с храсти, категория при неполивни условия: 9-та, местност Изворо, с номер по предходен план 411014 и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху гореописаните имоти, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 300 лв., а ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК сумата от 200 лв. – допълнително възнаграждение за вещото лице по съдебно-графическата експертиза.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца С.О.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил 1 изследвал всички доказателства по делото. С Решение №11635 от 17.11.1999 год. на ПКПанчарево било възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на имот №411003, с площ от 5,216 дка. ОСЗ-Панчарево била закрила партидата на С.О. и била разделила имот №411003 на три самостоятелни имота: имот 411012 – с площ от 600 кв.м. – имот с идентификатор ***; имот 411013 – с площ от 2 305 кв.м. – имот е идентификатор *** и имот 411014 – с площ от 2 310 кв.м. – имот с идентификатор ***. Решението било издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ, протоколи №686 от 17.02.1993 год. по чл.18г, чл.18д ППЗСПЗЗ и №333 от 17.02.1993 год. по чл.18е ППЗСПЗЗ, Решение №1642 от 12.01.1994 год. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Към решението имало скица от 26.11.1999 год., в която скица бил посочен имот №411003 и Решението на ПК- Панчарево. Съгласно непротиворечивата съдебна практика, когато собствеността се възстановявала в стари съществуващи или възстановими граници върху определен имот, решението по чл. 14, ал.1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, придружено със скица на имота, пораждало правото на собственост. С решението на поземлената комисия възниквало правното качество на обекта на собствеността и затова то имало конститутивно действие – Тълкувателно решение № 1 по гр.дело № 11 от 1997 год. на ВКС, ОСГК. Действието на решението на комисията било еднакво, независимо от различието в способа за определяне на реалните граници – чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне. Конститутивният ефект на решението зависел от това при действието на коя редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ било постановено, като относно правилата за постановяването му и доказателствената му стойност следвало да се държи сметка за нормативната уредба към момента на издаването му. Решение №11635 от 17.11.1999 год. на ПК-Панчарево било постановено през 1999 год. в редакцията на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68 от 30.07.1999 год., в сила от 30.07.1999 год., съгласно която разпоредба, влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверявало правото на собственост и имало силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В съдебната практика решенията по чл. 18ж, ал.

1 ППЗСПЗЗ се признавали за индивидуални административни актове с конститутивно действие, което се проявявало с приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. По делото не били представени доказателства, че наследодателите на заявителите по реституционните преписки и издадените решения №470А от 18.05.2011 год. и 6064 от 28.09.2011 год. на ОСЗ-Панчарево били притежавали земеделски имоти в съществуващи и възстановими реални граници в местностите „Присоето“ и „Селска река“.

СРС не бил взел предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, от която било видно, че средната част от ПИ №411003, с нов номер 411013, с площ от 2 305 дка. била възстановена на наследниците на братя К.И Н.С.. Възстановяването на този имот било извършено с Решение на ОСЗ-Панчарево №6064 от 28.09.2011 год., което било издадено въз основа на влязло в сила решение на СРС. В решението се признава за установено, че наследниците на братя К.С.П. и Н.С.П. имат право да възстановят правото си на собственост върху нива от 2.5 дка. в землището на с. Железница, м. Селската река, при граници: В.К., Ч. П. и братя П.. По делото бил представен договор за покупко-продажба от 2

1924 год., от който било видно, че закупения имот имало тепавица, която се намирала под баните, при съседи: В.К., Ч.М. и купувачите. От анализа на местоположението на имота се установявало, че В.К. нямал възстановен имот в близост, а най-близкият му възстановен имот бил в м. Ковачки кошари, намиращи се в северна посока. Неправилно СРС бил приел, че е нужно да бъде осъществен косвен съдебен контрол само върху решение №11635 от 17.12.1999 год. и решение №6064 от 02.04.2013 год. на ОСЗ-Панчарево, без да обсъди всички представени доказателства и данните на съдебно-техническата експертиза.

Първоинстанционният съд не бил взел предвид обстоятелството, че въз основа на подадено заявление от кметство Железница за възстановяване на земи-общинска собственост, по реда на ЗСПЗЗ на 17.12.1999 год. било издадено решение №11635, с което било възстановено правото на собственост върху 68 имота. Решението било издадено на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, като възстановените с него имоти не следвало да са идентични с имотите по чл.

19 ЗСПЗЗ. Неправилно СРС бил приел, че по делото не е доказано, че Решение №6064 от 02.04.2013 год. не е било подписано от всички лица, посочени в него. Заключението на вещото лице било, че К.Г. била подписала Решение №470А от 02.03.2013 год. и било вероятно да е подписала Решение №6064 от 02.04.2013 год., т.е. не била налице категоричност от страна на вещото лице, че посоченото лице не било подписало решението.

Освен това СРС бил игнорирал обстоятелството, че в имот с идентификатор *** се намирал минерален извор, фигуриращ в Списък на находищата на минералните води – изключителна държавна собственост, съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза било посочило, че в имот с идентификатор *** била налична едноетажна каменна постройка – баня, като в нея имало изграден басейн за минерална вода, облицован с фаянсови плочки, който се ползвал и към момента на огледа. В банята била прекарана топла минерална вода от минералните извори, намиращи се в непосредствена близост, както и в имот с идентификатор ***. Част от изворите били каптирани, като водата от тях изтичала в реката, а друга част – некаптирани. Неизследвано било обстоятелството как недвижим имот, който бил изключителна държавна собственост, бил реституиран на наследниците на М.И.К.. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата „С.Х.“ ЕАД /с предишно наименование „К.Г.“ ЕАД/ счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че съгласно чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, удостоверявало правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Нотариалният акт, с който се признавало право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползвал с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 год. на ВКС по тълк.дело № 11/2012 год., ОСГК, самата констатация в констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост не се ползвало с материална доказателствена 3 сила, но се приемало още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено значение.

Когато и двете страни в правния спор легитимирали с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването следвало да се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следвало да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса/ в случая на ПК /сега ОСЗГ/ придобивно основание. Доколкото се касаело за претенция по чл. 198 ЗС ищецът следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване на правото си на собственост.

В конкретната хипотеза ищецът бил посочил, че му било възстановена правото на собственост в стари реални граници. При изрично оспорване от страна на ответника, той следвало да установи, че евентуално е бил собственик на имота към момента на влизането му в ТКЗС. По делото нямало нито такова твърдения, нито били представени някакви доказателства. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ, се възстановявало правото на собственост на общините върху земеделските земи, отнети им безвъзмездно и предоставени на държавни земеделски стопанства, аграрно промишлени комплекси, както и на държавни горски стопанства. По делото не били установени от страна на ищеца предпоставките по чл. 25, ал.

2 ЗСПЗЗ, а именно: да са отнети от него земеделски земи негова собственост, които да подлежат на възстановяване /нямало дори подобно твърдение/. Друга самостоятелна възможност, на която общината можела да придобие право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, била хипотезата, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите ставали общинска собственост.

Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ уреждала статута на земите, за които не били подадени заявления за възстановяване и само тези земи представлявали остатъчен фонд, който се придобивал от общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя имала право да се разпорежда с тях. С оглед заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което не било оспорено от страните, първоинстанционният съд бил приел, че имот по КВС с пл.№411003 /по Решение №11635 от 17.12.1999 год. на ПК-Панчарево/ е идентичен на имоти с пл.номера от КВС 411014, 411013 и 411012, които от своя страна били идентични с имоти по действащата кадастрална карта с идентификатори №***, №*** и №***. С влязло в сила решение №6064 от 28.09.2011 год. на ОСЗ-Панчарево било възстановено правото на собственост на наследниците на Братя К.И Н.С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на пасище с храсти от 2 306 дка, девета категория, местност „Селска река“, имот №411013 по картата на землището с посочени граници в решението. Към решението имало приложена скица на имота, представляваща неразделна част от посоченото решение. С решение от 19.05.2004 год. по гр.дело №21849/2003 год. по описа на СРС, ГК, 47 с-в, по предявен иск за възстановяване на процесния имот от наследник на Братя К.С. и Н.С. при налични законоустановени предпоставки на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, било признато за установено спрямо ОСЗГ-Панчарево, че наследниците на братята К.С. и Н.С. имат право на възстановяване правото на 4 собственост върху процесния имот. Въз основа на това съдебно решение било постановено решение №6064 от 28.09.2011 год. на ОСЗ-Панчарево за възстановяване правото на собственост на наследниците на братя С. в землището на с.Железница, което било влязло в сила на 18.06.2004 год. Следователно наследниците на братя С. били придобили по реституция имот №411013 в с.Железница, м.“Селска река” на основание съдебно решение в изпълнение на законовите разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което ги правело легитимни и изключителни собственици на процесния земеделски имот. В този смисъл процесиите имоти, а именно: имот №411013, идентичен с имот с идентификатор *** и имот №411014, идентичен с имот с идентификатор №***, били заявени за реституция и били възстановени с решения на ОСЗ-Панчарево и не попадали в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. Поради това и не представлявали остатъчен фонд, който ставал общинска собственост в съответствие с чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. При действието на чл. 177, ал. 1 АПК косвен съдебен контрол върху административни актове по възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ, включително и на съдебно решение по чл. 14, ал. З ЗСПЗЗЗ, бил допустим, само когато актовете се противопоставяли на страна, която не била участвала в административното производство. В случая ответникът не бил страна в административното производство по издаване на Решение №11635 от 17.12.1999 год. на ПК-Панчарево, поради което бил допустим косвен съдебен контрол, какъвто бил и извършен от СРС. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд, че посоченото решение противоречи на разпоредбите на чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗЗ, поради което и неговите последици не следва да бъдат зачетени.