Решение № 467 от 03.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Горна Оряховица, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. С.в при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Трифон П. С.в Гражданско дело № 20234120102211 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС и насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 108 от ЗВ.

Ищцата П. Д. М. от с. Д.д., чрез адв. М. П. твърди, че е собственик на недвижим имот в с. Д.д., общ. Л., а именно: имот с кадастрален № 633, за който е отреден УПИ VII-440, в кв. 34 по ПУП на с. Д.д., който е с площ 750 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда-къща и стопански постройки, при граници: на север – улица, на юг –К.М.Г., на запад наследници на М.Н.И.. Посочва, че ответниците С. К. М. и М. Н. М. са нейни съседи, като имотът им граничи с нейния от юг. Ищцата посочва, че на границата на имотите им ответниците са изградили стопански постройки, в които отглеждат животни. Намира, че ответниците противозаконно са изградили отвори, през които отпадните води и екскременти отделяни от животните се оттичали към нейния имот, към двора. Иска от съда да я признае за собственик на недвижимия имот и да задължи ответниците да затворят съществуващия/те отвори в оградата между имотите им, както и да прекратят изливането на води, боклуци и екскременти към нейния имот. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител адв. Й. М., в който посочват, че са 1 собственици на имот, находящ се в с. Д.д., общ. Л., представляващ парцел VIII-440, кв. 34, в който били разположени жилищна сграда, стопански постройки и гараж, които граничат с имота на ищцата. Твърдят, че от 2020 г. насам не отглеждат селскостопански животни в имота си. Посочват, че са търсили начин да отведат атмосферните води от имота си, включително и изграждайки крайпътна канавка, която да отвежда водите към близко преминаващото дере, но действията на ответницата пречели за това. Оспорват твърдението на ищцата, че са направили отвор в граничната стена след 2021 г., посочвайки, че този отвор съществувал в оградата още при изграждането й.

Намират, че след изграждането на подпорната стена от ищцата и запушването на отводнителния канал в оградата, събиращата се атмосферна вода се просмуквала в почвата и така преминава в имота на ищцата. Считат предявения иск за неоснователен, т.к. не са извършвали действия или бездействия, с които да ограничават правото на собственост на ищцата.

Позовават се на чл. 108, ал. 2 от ЗВ, а именно, че собствениците на по-ниски имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича от естеството си от погорните имоти. Намират, че по същество това е един законен сервитут по смисъла на чл. 103 и чл. 105 от ЗВ. Възвеждат възражение, че ищцата неправило е преградила отворът през който са се оттичали естествено водите от имота им. Ето защо намират, че искът е неоснователен и искат от съда да го отхвърли, както и да им присъди сторените по делото разноски.

По делото е приет за съвместно разглеждане насрещен иск предявен от С. и М. М.и срещи П. Д. М.. Искат от съда да задължи ответницата да разруши част от бетонената подпорна стена, която е изградила през 2022 г. и която пречи на отвор намиращ се в тухлената стена, през който да се изтича по естествен път атмосферните води събиращи се при валежи и снеготопене.

Позовават се на разпоредбите на чл. 108, ал. 2 от ЗВ, чл. 103 и чл. 105 от ЗВ, намирайки, че имат право на законен сервитут, позволяващ на водите на повисокия имот да се оттичат към по-ниския, който е на ответницата по насрещния иск.

Ответницата по насрещния иск го оспорва. Твърди, че действията й не пречат на оттичането на атмосферните води. Посочва, че е изградила подпорната стена, за да укрепи зида. Счита, че не е налице наклон, който естествено да отвежда атмосферните води към нейния имот. Оспорва възражението двата имота да се намират в положение на господстващ и 2 служещ имот, поради равния релеф на повърхността, на която са изградени имотите. Представя доказателства за изтичане на вода от имота на ищците по насрещния иск от 24.02.2024 г., когато при ясно и слънчево време са се изтичали води към нейния имот. Иска да бъде изследван въпросът дали е необходимо събарянето на цялата подпорна стена с дължина 5, 60 метра или съществува възможност за частично преустройство за изтичане, но само на атмосферни води. Счита, че на основание чл. 106, т. 2 от ЗВ това трябва да бъде сторено за сметка на ищците по насрещния иск. От своя страна заявяват, че съществува техническа възможност за отвеждане на атмосферните води извън имота на ищците по насрещния иск посредством тръба под уличната настилка. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на насрещния иск, поради което иска той да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаването на иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ - ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, че е извършил неоснователно действие /противоправно/, поставяйки и избивайки тръба/отвор, през която се изливат в двора на ищеца мръсни, отпадни води, както и действия, с което ответниците й пречат да осъществява правото си на собственост в пълен обем.

В тежест на ответниците и ищци по насрещния иск е да докажат, че имат основание водите от техния имот да се изливат в имота на ищцата и ответница по насрещния иск, т.к. имотът им е господстващ по смисъла на закона, на основание законния сервитут предвиден в чл. 108 от ЗВ, а ответника по насрещния му иск е собственик на служещия имот, съответно следва да търпи изливането на атмосферните води в неговия си имот.

По първата предпоставка на иска по чл. 109 от ЗС, съдът намира, че ищецът проведе пълно и главно доказване на факта, че е собственик на недвижим имот, находящ се на ул. *** № 40, с. Д.д., общ. Л., с кадастрален № 633, за който е отреден УПИ VII-440, в кв. 34 по ПУП на с. Д.д., който е с площ 3

750 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда-къща и стопански постройки, при граници: на север – улица, на юг –К.М.Г., на запад наследници на М.Н.И., с приложена регулация, за който е приложена скица № 531/29.08.2023 г. на Община Л., на твърдяното от нея обстоятелство покупкопродажба на недвижим имот - нотариален акт № *** на нотариус К. Боева.

Ответниците с представения нотариален акт № 2, том VIII, н. д.

№2451/1991 г. на нотариус Ани Маркова също доказват, че са собственици на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, находящ се в с. Д.д., общ. Л., с кадастрален № 665, за който е отреден УПИ VIII-440, кв. 34 по ПУП на с. Д.д., в който били разположени жилищна сграда, стопански постройки и гараж.

По отношение на втората предпоставка – действията и бездействията на ответника, създаващи пречки за използване на собствения на ищеца имот по-големи от обикновените. От показанията на свидетеля В. Габровска, които съдът намира за безпротиворечиви, правдиви и логически последователни, се установява, че познава ищцата и майка й, като често ходела на гости в домът им в с. Д.д.. Знаела за влошените отношения между страните. Свидетелства, че на 19.08.2023 г. била в домът им на гости, когато чула в двора на комшиите да блее някакво животно. Отишли на двора и видели, че имало диря от кръв и мазнина, които изтичали от дупка от дувара на къщата на ответниците.

Посочва, че ищцата имала преместваем басейн, но поради водите изтичащи се от отвора на дувара между страните не можела да го сложи и използва.

Виждала площадката върху която стоял басейна често подмокрена, дори и при сухо време. Усещала, че от тази вода се носи лоша миризма, виждала и насекоми покарай нея. Чувала от ищцата да се оплаква за друга дупка направена в стената, от която се изтичали фекалии. Посочва, че е виждала на няколко пъти такива води да се изтичат от двора на ответниците към двора на къщата на П. М..

От показанията на свидетеля С. С. – кмет на с. Д.д. се установява, че двата имота са на различна височина, като този на ответниците бил по-високо от този на ищцата. Имотите граничели от едната страна с асфалтов път, а от другата имало калдъръмена улица. Знаел за проблемите между съседите. За да ги реши прокопал отводнителна канавка по калдъръмената улица, но това подкопавало основите на къщата на ищцата, а освен това канавката 4 препятствала достъпа до къщата й, до източната й врата. Посочва също че до имота на ответниците има изградена друга канавка, която служела за изтичане на атмосферните, повърхностните води от имота им, като водите от имота на ответниците се вливали в тази канавка. Спомня си, че на времето имало изграден герим, водите от който се изтичали през имота на ищцата, като от там водата изтичала в посока към близкото дере. При оглед на имота видял, че в имота на ищцата геримът бил запушен с подпорна стена с височина 60 см., което според него препятства оттичането на водите събиращи се в западната част на имота на ответниците. Не знае дали в западната част на имота на ответниците има изградено съоръжение, което да отвежда тези атмосферни води към асфалтовия пътя, от към улицата. На границата на имотите на страните, от към страната на ответниците, били изградени две стопански постройки. Знаел от ответниците, че при проливен дъжд през 2015 г. имотът им се наводнил, т.к. водата нямало на къде да се изтича. В селото нямало изградена канализация. Свидетелства, че по сигнал е ходил на проверка в имота на ответниците като установил, че отглеждат куче и няколко кокошки.

За други животни не знаел.

По делото е прието и приложено заключение на вещото лице архитект Х. Х. по назначената съдебно строително-техническа експертиза, което съдът намира за пълно, обосновано и правилно.

По делото са приложени и жалба вх. № 430/15.04.2021 г. от ищцата до Община Л. във връзка с изградена от ответниците канализационна тръба отвеждаща отпадни води от животновъдното им стопанство в двора на имота й; Отговор от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – В. Търново, от който е видно, че ответниците отглеждат 7 броя кокошки, както и че е изготвен констативен протокол за това № 2026/22.04.2021 г., съставено Предписание № 2/22.04.2021 г. за регистрация на животновъден обект до 22.05.2021 г.; Писмо от Кмета на община Л., в което е посочено, че на основание разпоредбите на чл. 20, ал. 1, т. 6 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община Л., както и на основание чл. 87, ал.

1 т от ЗУТ е забранено изхвърлянето на замърсени води по улиците; Писмо от Кмета на община Л. до ответника М., с което го уведомяват, че канавките по ул. *** и по ул. *** в с. Д.д. не са регламентирани по никакъв начин, попадат в обхвата на тротоара и ограничават достъпа до имотите, както и че на основание чл. 20, ал. 1, т. 6 от Наредбата за опазване на околната среда на 5 територията на Община Л. е забранено изхвърлянето на замърсени води по улиците; Писмо от Кмета на община Л. от 12.10.2021 г., в което е отразено, че във връзка с жалба на ищцата от 29.09.2021 г. комисия от специалисти при Дирекция „ТУОСЕИ“ при общинска администрация на Община Л. е установила, че ответникът С. М. е изградил в имота си настилка от каменни плочи и бетонова настилка, които поради естествения наклон на имота отвеждат атмосферните води от имота до границата на имота на ищцата, като през отвор в оградата преминават в нейния имот. Установено е също, че в една от стопанските сгради ответниците оглеждат прасе, като екскрементите на животното се свличат непосредствено до отвора в оградата, разположен на северната граница на имота на ответника и от там атмосферните води ги отвеждат в имота на ищцата. При проверката ответниците не са предоставили документи за регистриран животновъден обект. Отново са отправени предупреждения до страните да не отвеждат замърсени води по улиците;